winless
Нилай, която отдавна подозира, че Ибрахим и Нурсема изобщо не са били в Италия, отива в дома на Ибрахим, за да провери съмненията си. Нилай разпитва градинаря и той ѝ казва, че Нилай и Ибрахим не са ходили никъде. Ще повярва ли Пембе на разказа на Нилай? Разберете какво ще се случи в еп. 65 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.65 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 7 март по Diema Family от 22:00 ч.
Нилай, която отдавна подозира, че Ибрахим и Нурсема изобщо не са били в Италия, отива в дома на Ибрахим, за да провери съмненията си. Нилай разпитва градинаря и той ѝ казва, че Нилай и Ибрахим не са ходили никъде.
Сьонмез отива да предупреди Абдула за Алев.
Нурсема се обажда на майка си. Какво ще си кажат Нурсема и Пембе?
Нурсема кани семейство Юнал на семейно тържество, което ще бъде незабравимо
Алев се оказва в трудно положение. Тя иска да каже истината на Умут за Нурсема, но обещанието, което е дала, я спира. Междувременно Умут прекарва все повече време с Букет, сякаш нарочно се опитва да избяга от чувствата си.
Когато Умут пристига в офиса, съобщава на Алев, че сутринта е бил на кафе с Букет. Алев е изненадана – явно не е очаквала отношенията им толкова бързо да се развият.
– Ти нали сама ми каза да си намеря някое момиче – напомня ѝ Умут.
– Да, казах го, но не мислех, че всичко ще стане толкова бързо – отвръща тя, опитвайки се да прикрие тревогата си.
– Ние с нея сме само приятели – уточнява той.
– Просто не е типично за теб да излизаш с момиче, което почти не познаваш – казва Алев внимателно.
Умут усеща напрежението и пита:
– Какво има, Алев? Ти сама ми каза, че Нурсема вече е омъжена и трябва да я забравя завинаги. Нали това ми каза?
– Така е, и думите ми са правилни! – отговаря Алев с усилие. – Но кажи ми честно, ти наистина ли успя да забравиш Нурсема?
– Не… Как да я забравя? – признава тъжно Умут. – Просто се опитвам да не мисля за нея…
– Разбирам те, прав си – казва Алев. – Не ми обръщай внимание, днес явно не съм в настроение.
Умут решава да смени темата:
– А Апо? Появи ли се отново?
– Да, появи се. Каза ми да си събирам багажа, защото щял да ме отвлече – шегува се Алев. – Не ме карай да се смея повече! Първо получи кураж от моите думи, но когато видя мама, веднага избяга.
– Аха, значи ти си искала той да ти се обясни пред майка ти – предполага с усмивка Умут.
– Боже, боже, защо въобще отворих тази тема? – въздъхва Алев, преструвайки се на ядосана.
– Добре де, ще му дадеш ли някакъв отговор? Човекът не е първа младост, вероятно това му е първото признание в любов в живота – казва Умут.
– Изобщо не знам защо продължаваме да обсъждаме това – заявява Алев. – Хайде да затворим темата!
В същото време Нилай, която отдавна подозира, че Ибрахим и Нурсема изобщо не са били в Италия, отива в дома на Ибрахим, за да провери съмненията си. Тя нетърпеливо натиска звънеца на входната врата. След кратко чакане ѝ отваря Сание.
– Добър ден! – усмихва се любезно Нилай, подавайки подноса със сладкиши. – Минавах наблизо и реших да проверя дали сестра ми случайно не се е върнала.
– Влез, дъще, заповядай! – поканва я Сание, приемайки подноса.
Влизайки в гостната, Нилай веднага вижда Ибрахим и го поздравява, оглеждайки се любопитно наоколо.
– А къде е Нурсема? – пита тя.
– Синко, върви и извикай жена си! – нарежда Сание.
Ибрахим послушно се качва горе, но когато стига до стаята, установява, че вратата е заключена отвътре. Той почуква няколко пъти по вратата:
– Нурсема, защо си се заключила?
Нурсема отключва и отваря вратата.
– За да не влизаш без разрешение – отговаря тя.
– Снаха ти е тук – казва Ибрахим
– Нилай ли? – досеща се Нурсема и слиза в гостната.
– Сестричке, къде се загуби? – пита Нилай. –Дори не се обаждаш!
– Те бяха на пътешествие – бърза да отговори вместо нея Сание. – Даже и на нас не се обаждаха.
– А защо Нурсема мълчи? – пита Нилай.
– Ние току-що се върнахме – отговаря Нурсема.
– Това е добре! Защото си помислих, че се е случило нещо – казва Нилай.
Нурсема уверява Нилай, че с нея всичко е наред.
–Аз така се притесних за теб, но само аз! – отбелязва театрално Нилай. –Другите както си живееха, така продължават да си живеят!
– Благодаря ти за загрижеността, но защо дойде без предупреждение? – пита Нурсема.
– Просто исках да те видя – казва Нилай. – Толкова много ми липсваш!
–Хубаво, но ние преди малко се върнахме и аз съм малко уморена – казва Нурсема. –Искам да си почина.
–Разбира се, аз дойдох само за 5 минути – отвръща Нилай. –Ще си тръгвам!
– Още не съм се обадила на семейството, но утре ви каня всички на ифтар.. – каза Нурсема.
– Точно така! – веднага я подкрепя Сание. – Каним ви всички на ифтар утре вечер!
Нилай се усмихва, но подозрението все още се чете в погледа ѝ. Тя става да си тръгне, а Нурсема я изпраща до вратата. Останали насаме, Нилай снишава глас и пита тревожно:
– Кажи ми честно, какво става тук?
– Нищо не става – отвръща спокойно Нурсема. – Всичко е точно както изглежда.
– Добре тогава, ако те държат насила, мигни два пъти – прошепва Нилай, взирайки се в очите ѝ.
– Какво? – шокирана я гледа Нурсема.
– Шегувам се, разбира се! – засмива се Нилай. – Хайде, до утре!
Нилай излиза от къщата и пита градинаря: – Извинете, бихте ли ми казали кога Ибрахим и жена му се върнаха? Изпратих им един колет, но май не са го получили.
– Да се върнат? Откъде да се върнат? – учудено я поглежда градинарят. – Те никъде не са заминавали!
Междувременно Сьонмез отива в компанията на Юнал да предупреди Абдула за Алев. Сьонмез казва на Абдула, че не е повярвала в лъжата на Алев за изгубения портфейл. Абдула се опитва да защити Алев.
– Няма нужда от обяснения! – отсича остро Сьонмез. – Дойдох, за да кажа ясно какво мисля, а не да слушам оправдания!
– Добре, слушам ви… – казва Абдула.
– Г-жа Пембе не един път е идвала в дома ми, за да ми каже, че вашето поведение ще доведе до скандал. – набляга с горчивина Сьонмез. –Моята дъщеря също е не добра, аз не обвинявам сама вас!
– Повярвайте ми, г-жо Сьонмез, тук няма кой да бъде обвиняван! –
– О, много скоро ще видите, че има кого! Да дъщеря ми е лекомислена, но тя не е подходяща за вас, най-вече заради разликата във възрастта ви! За съжаление сме роднини и се виждаме от време на време, но аз ще направя всичко възможно, за да докажа, че г-жа Пембе не е права. Ако искате аз ще поговоря с нея! За мен е най-важното да защитя детето си!
– Г-жо Сьонмез, Алев няма нужда от вашата защита, нито от моята! – заявява Абдула.
– Именно затова дойдох при вас! Надявам се да се опитате по-бързо да решите това недоразумение – отвръща Сьонмез. – Дори да не е имало нищо, слуховете са достатъчни! Вие сте мъж, хората ще ви простят, а дъщеря ми ще страда! Надявам се, че ме разбрахте.
Абдула не казва нищо, Сьонмез напуска кабинета му.
Отново се връщаме при Нурсема. Сание влиза в стаята и ѝ връща телефона. Нурсема я поглежда изненадано, след което пита със саркастична усмивка:
– Какво, вече ми разрешавате да имам телефон?
– Какво говориш, дъще? – отвръща Сание с престорена изненада. – Ние го взехме, за да го заредим.
– Добре тогава. Благодаря ви! – отговаря Нурсема.
– Обади се на майка си и я покани утре на вечерята за ифтар – добавя Сание. – Аз също ще ѝ звънна, но ще е добре първо ти да поговориш с нея.
Сание излиза, а Нурсема остава сама в стаята. За момент колебливо поглежда телефона, след което набира номера на майка си.
В този момент Пембе вижда името на дъщеря си върху дисплея и сърцето ѝ се изпълва с радост.
– О, Нурсема се обажда! – възкликва тя развълнувано и бързо вдига телефона. – Дъще!
– Мамо… – гласът на Нурсема леко потреперва.
– Боже, момичето ми, аз толкова много се тревожех за теб! Върна ли се вече?
– Върнах се…
– Слава на Бога! Как мина пътешествието? Всичко наред ли беше? Доволна ли си?
– Да, всичко беше наред… доволна съм – отвръща Нурсема, едва събирайки сили да говори, като преглъща цялата горчилка, която ѝ се е насъбрала.
– Толкова се радвам за теб! Всеки ден се молех всичко да бъде наред, дъще. Казах ти аз, че ти трябва мъж от нашата черга – доволна отбелязва Пембе. – Вие донесохте ли сувенири за Нилай и Дога? Те много чакат!
– Разбира се, мамо… – отвръща Нурсема. – И за теб и татко има подаръци…
– Момичето ми, наистина не беше нужно!
– Вие заслужавате повече от всички други… – казва с тъга в гласа Нурсема.
– Нурсема, зайчето ми… – нежно въздъхва майка ѝ.
– Мамо, елате утре вкъщи на ифтар! Покани и Къвълджъм, аз много ще се радвам!
– Разбира се, че ще я поканя! А на баща си обади ли се? Толкова много му липсваш! Той през цялото това време не се усмихна нито веднъж…
– Ще му се обадя – отвръща Нурсема.
– Какво да ти донеса утре, дъще?
– Вие сте ми достатъчни, мамо! – казва тя, опитвайки се да преглътне напиращите сълзи.
– Добре, момичето ми! Пази се! До утре!
Нурсема затваря телефона. Въздиша дълбоко, сякаш най-после може да си поеме въздух. Очите ѝ се изпълват със сълзи, които тя с усилие се опитва да задържи.
Йомер води Къвълджъм, за да изберат заедно къщата, в която ще заживеят след сватбата си. Още с пристигането им брокерката, която ознава Йомер от преди, започва открито и настоятелно да флиртува с него.
Къвълджъм наблюдава с нарастващо недоволство, като в очите ѝ проблясва открита ревност. Тя не издържа и щом Йомер се отдалечава да говори по телефона, веднага се възползва от възможността. Приближава се решително към брокерката и я поставя на мястото ѝ с ясни и категорични думи, без излишни любезности:
– Слушай, миличка, не знам какви намерения имаш, но Йомер е моят бъдещ съплруг. Ако смяташ да ни продаваш къща – прави го професионално. Ако искаш нещо друго – съжалявам, избрала си грешния човек.
Брокерката остава без думи, леко шокирана от директността на Къвълджъм. Усмивката веднага угасва от лицето ѝ, а поведението ѝ моментално се променя.
Точно в този момент Йомер се връща с усмивка, без да подозира какво се е случило.
– Всичко наред ли е? – пита той спокойно.
Къвълджъм се усмихва победоносно и хваща Йомер за ръка, казвайки уверено:
– Всичко е чудесно, скъпи. Но мисля да си помисля.
Нилай се прибира вкъщи и веднага отива при Пембе, видимо притеснена. Тя ѝ разказва, че в новия дом на Нурсема се случва нещо странно. Тя попитала градинаря, кога са се върнали Нурсема и Ибрахим, а той ѝ отговорил, че те никъде не са ходили.
Пембе я слуша невъзмутимо и отсича:
– Какви ги приказваш, Нилай? Току-що говорих с Нурсема и тя е много щастлива! Не си пъхай носа в чуждите работи и не се интересувай толкова от живота на Нурсема. Утре ще отидем на ифтар у тях и сама ще видиш, че всичко е наред! – Пембе прави кратка пауза, после добавя строго: – И на баща си дума да не си казала за това!
Дога съобщава на Фатих, че започва практика в една стоматологична клиника, която се намира близо до дома им. Реакцията му обаче не е такава, каквато тя очаква – Фатих веднага се противопоставя на идеята. Той ѝ обяснява, че не е против това тя да работи, но сега на дневен ред е да се грижи за здравето си и да следи бременността си.
– Добре, а какво ще стане след това? – пита Дога настойчиво, като не скрива недоволството си.
– Ще видим тогава – отвръща уклончиво Фатих.
– Опитваш се да ме излъжеш, нали? – продължава с горчивина тя. – Когато децата се родят, отново ще ми кажеш, че моментът не е подходящ, защото са твърде малки. И пак ще се окаже, че моята практика е отложена за неопределено време!
– Добре, Дога! Повече няма да повдигам тази тема! – отговаря нервно Фатих и вдига ръце в знак на примирение. – Прави каквото искаш! Практикувай колкото ти душа иска!
– Защо имам чувството, че изобщо не си искрен с мен? – пита тя, като внимателно се взира в очите му.
– Казах ти вече, темата е приключена! Кълна ти се, повече няма да споря за това с теб! Няма смисъл отново и отново да се караме за едно и също. Работи, щом толкова много го искаш! – казва раздразнено Фатих и обръща глава настрани, давайки ѝ ясно да разбере, че разговорът е приключил.