winless
Нурсема е по-добре и планира да отмъсти на онези, които се опитаха да съсипят живота ѝ. Тя се връща в дома на врага. Разберете какво ще се случи в еп. 64 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.64 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 6 март по Diema Family от 22:00 ч.
Умут се уговаря с г-жа Сьонмез да наеме апартамент, който семейство Арслан отдава под наем, след което посещава Алев. Той дори не подозира, че в съседната стая се крие любимото му момиче.
Преди да разкаже всичко на Умут, Нурсема е решена да отмъсти на всички, които са я довели до това състояние. Но за да изпълни плана си, трябва да се върне в дома на врага.
Йомер и Къвълджъм вечерят с приятели. Директорът на лицея обаче се оказва въвлечен в ожесточен спор, защитавайки правото на туристите да пият алкохол.
Нурсема е полегнала на дивана и си говори с Алев. В този момент звънецът на вратата прекъсва разговора им.
– Надявам се, че не е мама – казва Алев, докато рязко се изправя. – Хайде, ставай, отиди в стаята!
Нурсема се прибира в стаята, а Алев отива да отвори. Нурсема чува приглушени гласове и стъпки в коридора. Любопитството ѝ я кара да се приближи към вратата, когато дочува познатия глас на Умут.
Той не е сам. С него е Букет – момичето, с което се запозна в клуба.
Алев ги поглежда изненадано.
– Не очаквах да ви видя заедно – отбелязва тя.
Умут се усмихва леко и пояснява:
– Дойдохме да разгледаме апартамента. А довечера Букет има концерт в бара.
След миг добавя:
– Говорих със Сьонмез и се разбрахме – ще наема жилището.
Разговорът не продължава дълго. След няколко минути Умут и Букет си тръгват, а тишината, която настъпва след тях, е почти осезаема.
Нурсема излиза от стаята с тъжно изражение.
– Умут приятелка ли си има? – пита тя, като се опитва да звучи небрежно.
– Какво говориш?! – отвръща Алев и поклаща глава.
– А кое е това момиче? Отдавна ли се познават? – продължава да разпитва Нурсема.
– Нурсема, не се притеснявай. Те са просто приятели! Между тях няма нищо! – уверява я Алев.
Нурсема въздъхва тежко, а после изведнъж ядосано прошепва:
– А аз съм омъжена… Какво търся сметка на другите?
Алев се приближава към нея и след кратка пауза признава:
– Знаеш ли… В деня на сватбата ти Умут беше пред вратата на дома на Ибрахим. Искаше да я прекъсне. Едва го удържах…
Йомер и Къвълджъм вечерят с приятели на Йомер. Атмосферата е приятна, докато не започва ожесточен спор. Къвълджъм твърдо защитава правото на туристите да пият алкохол дори по време на свещения месец Рамадан.
(По време на Рамадан мюсюлманите постят от изгрев до залез, като се въздържат от храна, напитки и други физически удоволствия. Алкохолът е забранен през този месец.)
– Не мога да разбера защо се ядосваш, че някой пие алкохол? – недоумява Къвълджъм.
– Защото се спазва пост – отвръща приятелят на Йомер.
– Аз не спазвам – заявява спокойно Къвълджъм. – Ако искаш, пий, ако искаш – пости. Но ако нещо не ти харесва, стой си вкъщи! Ние сме светска държава и хората години наред се бореха за това. А и Истанбул всяка година приема милиони туристи. Те са гости – нека се веселят!
Приятелят на Йомер се обръща към него с въпрос:
– А ти какво мислиш?
Йомер свива рамене и отговаря спокойно:
– На мен ми е все едно какво се случва на съседната маса.
Приятелят му го поглежда изпитателно и поклаща глава:
– Много си се променил напоследък.
Йомер въздъхва и отвръща с равен тон:
– Не, просто винаги съм мислил така.
Сутринта Алев и Нурсема закусват заедно. Алев я поглежда загрижено и пита:
– Нурсема, искаш ли да те закарам?
– Не, ще взема такси – отговаря тя. – Не искам някой случайно да ме види с теб.
Алев въздъхва и ѝ подава телефон.
– Ако имаш нужда от помощ, веднага ми се обади – на мен или на Дога.
След миг на колебание добавя с топлота:
– Вратата на моя дом е винаги отворена за теб. Ако искаш – остани със съпруга си. Ако искаш – избягай с Умут. Ти достатъчно страда!
Нурсема я поглежда с тъга и болка в очите.
– Достатъчно ли?
– Да! Достатъчно! Край! – отвръща твърдо Алев.
Действието се пренася в имението на семейство Юнал. Всички са се събрали в хола.
– Мамо, как си? – пита загрижено Фатих.
Пембе слага ръка на челото си и въздъхва.
– Миризмата от боята, с която боядисвахте детската стая… – промълвява тя. – Главата ме боли!
– Но боята няма миризма – отбелязва Дога.
Пембе я поглежда ядосано:
– За теб може и да няма! Но аз имам алергия, затова ми е лошо! – отвръща ядосано. – Трябваше да питате, преди да правите каквото и да е!
– А вие с Нилай можете да правите каквото си поискате, така ли? – надига глас Дога.
Фатих веднага ѝ хвърля дежурния си предупредителен поглед.
– Дога, напоследък не внимаваш какво говориш! – намесва се строго Пембе. – Разбирам, че е от хормоните, но и аз съм била бременна, а не съм си позволявала неуважение към по-възрастните!
– Вие не ме разбрахте… – опитва се да обясни Дога. – Просто напомних, че вие самите правите същото.
– Колко си злопаметна. Надявам се, че няма да настроиш Фатих против нас?
– Нилай, това е невъзможно – отвръща категорично Фатих.
Пембе драматично въздъхва:
– Разбира се! Те дори на гроба ми ще играят!
– Мамо, какво говориш?! – намесва се Мустафа.
– Мамо, наистина, защо така говориш? – пита Фатих
Абдула, който досега е слушаше мълчаливо, решава да сложи край на спора:
– Престанете да се карате! Боядисайте по-бързо стаята и приключете с това!
Фатих тръгва да излиза, но на прага се обръща към Дога с укор:
– Дога, какво правиш?
Тя го поглежда невинно.
– Какво съм направила?
– Защо дразниш мама?
– Не съм я дразнила. Просто казах какво мисля.
Фатих поклаща глава.
– Никой не ти забранява да говориш, но можеш да го правиш по-деликатно. А не да я обиждаш!
Дога го гледа невярващо.
– Аз я обиждам?! – изумена е тя. – Фатих, ти не виждаш ли какво прави майка ти? Преструва се, че ѝ е лошо само и само да стане на нейното!
– Потърпи, Дога. Просто потърпи! А сега отиди и се извини на мама, за да приключи този спор.
Очите ѝ проблясват от гняв.
– Нямам за какво да се извинявам!
– Но тя се обиди!
– Знаеш ли, Фатих? Ти извинявай, но майка ти не може да се обижда просто така!
– Душа моя, моля те… Извини ѝ се, за да няма повече напрежение. Направи го заради мен!
Дога въздъхва примирено.
– Добре…
– Благодаря! – казва Фатих с облекчение. – Хайде, ела.
Той я повежда обратно в хола, където всички ги наблюдават.
– Дога иска да каже нещо – обявява той.
– Извинявайте, ако съм ви обидила. Нямах такова намерение.
Пембе се усмихва самодоволно.
– Няма нищо. Важното е, че си призна.
В същото време Нурсема пътува с такси към дома на Ибрахим. Щом пристига, слиза и натиска звънеца на вратата. Сание отваря и, щом вижда Нурсема, радостно възкликва:
– Нурсема?! Дъще! Влизай! Къде се изгуби? Толкова се притеснихме, навсякъде те търсихме! Каза ли на родителите си?
– Не! Дойдох веднага тук – отговаря Нурсема.
– Браво на теб! – доволна е Саниеа. – Хамди, Ибрахим, снахата се върна!
– Слава на Бога! – въздъхва с облекчение Хамди. – Къде беше?
Нурсема обяснява, че е напуснала болницата, защото не си спомняла нищо. В този объркан момент е потърсила подслон в дома на приятелка. Когато се почувствала по-добре, решила да се върне при тях.
Ибрахим настоява тя да разкаже на майка му и баща му истината – че той няма никаква вина за случилото се онази вечер.
– Тази вечер отворих прозореца, за да влезе свеж въздух. Зави ми се свят, а после… нищо не помня – казва Нурсема.
– Ето, виждате ли? А вие не ми вярвахте! – добавя Ибрахим с възмущение.
– А вие защо не му вярвахте? – пита Нурсема, като поглежда към родителите на Ибрахим. – Нима си помислихте, че Ибрахим е виновен?
– Разбира се, че не! Това е невъзможно! – бърза да увери я Сание.
– Тогава защо? – настоява Нурсема. – Да не би Ибрахим да е направил нещо?
– Нищо не съм направил! – категорично заявява Ибрахим.
– Добре, всичко вече мина – казва Хамди примирително. – Обади ли се на семейството си? Ние им казахме, че сте в Италия, за да не се тревожат.
– В Италия ли? Ясно… – Нурсема се замисля за миг, после добавя: – Добре, нека оставим нещата така.