Нурсема успява да се свърже с единствения човек, на когото има доверие. Ще успее ли Нурсема да се измъкне от охраната, поставена от Хамди пред стаята ѝ? Какво ще направи Абдула? Разберете какво ще се случи в еп. 62 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.62 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 4 март по Diema Family от 22:00 ч.
Абдула отива в дома на Алев и ѝ признава любовта си, но дали някой ще чуе всичко?
Нурсема, която вече не вярва на родителите си, търси помощ от Дога.
Дога и Алев измислят план за спасяването на Нурсема.
Двете действат в тайна от близките на Нурсема, които вярват, че тя се наслаждава на медения си месец в Италия.
Ще успее ли Нурсема да се измъкне от охраната, поставена от Хамди пред стаята ѝ?Ще успее ли Нурсема да се измъкне от охраната, която Хамди е поставил пред стаята ѝ?
След като майката на Ибрахим си тръгва, в стаята на Нурсема влиза медицинска сестра.
– Извинете, мога ли да използвам телефона ви? – моли Нурсема сестрата.
Жената ѝ го подава без колебание.
– Много ви благодаря! Как се казва тази болница? И кой е номерът на стаята ми? – пита Нурсема, опитвайки се да запази самообладание.
– Истанбулска държавна болница. Вие сте в стая 207 – отговаря сестрата.
„Родителите ми дори не се тревожат за мен… Просто ме омъжиха и това е. Ще се обадя на Дога!“ – мисли си Нурсема, докато ръцете ѝ треперят от напрежение. „Какъв беше номерът ѝ? Господи, помогни ми да си го спомня! Тя ми го каза…“
Сърцето ѝ забива учестено, когато най-накрая си припомня цифрите. Бързо набира и пише съобщение:
„Дога, аз съм Нурсема! Намирам се в Истанбулската държавна болница, стая 207. Има охрана пред вратата. Нямам телефон. Семейството на Ибрахим ме заплашва. Не казвай на никого и измисли как да ме измъкнеш оттук! Ще ти изпратя локация. Много те моля!“
След като изпраща съобщението, Нурсема връща телефона на сестрата с трепереща ръка.
В същото време Дога получава съобщението и след като го прочита, усеща как сърцето ѝ се свива от тревога. Без да губи време, набира леля си.
– Алев, трябва спешно да се видим! – казва тя разтревожено.
В същото време Мустафа отива в кабинета на баща си.
– Татко, трябва да поговоря с теб! – казва решително.
– Добре – отвръща Абдула и оставя документите си настрана.
Мустафа поема дълбоко въздух.
– Татко… Аз обичам да готвя. Това е мое хоби, но и нещо повече. Чувствам, че ми се получава добре. Затова дойдох да поискам одобрението ти. Сьонмез и аз искаме да открием кафе. Тя намери подходящо място и решихме да го наемем. Ще предлагаме десерти и домашна храна… Просто искам да знам дали си съгласен.
Абдула го поглежда внимателно и след кратка пауза казва:
– Хубаво!
– Добре и на това съм благодарен – казва Мустафа и тръгва да излиза.
– Синко, аз казах хубаво! – повтаря Абдула.
– Как така хубаво? В какъв смисъл?
– Аз одобрявам! – отвръща Абдула.
– Татко! Татко! – възкликва Мустафа, скачайки радостно като дете. – Ще дойдеш ли да видиш мястото?
– Ще дойда – кимва Абдула.
Дога влиза в офиса на Алев с разтревожено изражение и ѝ подава телефона.
– Какво означава това?! – очите на Алев се разширяват от шок. – Защо Нурсема е в болница?
– Не знам, Алев! – отговаря Дога, все още разстроена. – Какво ще правим?
– Има охрана пред вратата ѝ… Дано този младеж не я е пребил! – прошепва Алев, като прехапва устна.
– Алев, трябва да я измъкнем оттам! – заявява твърдо Дога. – И трябва да побързаме!
– Разбира се, че ще я измъкнем! – решително казва Алев, докато обмисля възможностите.
– Вкъщи не можем да я заведем… – добавя Дога.
– Ако се наложи, ще я заведем у нас – предлага Алев.
– Алев, не казвай на Умут. Не забравяй, че тя е омъжена – предупреждава Дога.
– Не, няма да кажа на никого – уверява я Алев. – Но не искам да те излагам на опасност. Ти си бременна…
– Алев, тя ми се довери и не знае, че съм ти разказала – казва Дога.
– Дога, никой не трябва да се бърка! Дори не знаем какво точно се е случило. И на Фатих също нищо не казвай!
– Няма да кажа… освен ако Нилай не подслуша! – въздъхва Дога.
Алев прокарва ръка през косата си и след кратка пауза предлага:
– Ами ако аз отида да я взема?
–Не, тя ми написа на мен! Тя ще престане да ми има доверие, ако те види – обяснява Дога.
Алев кимва и след секунди мълчание казва:
– Добре, ще направим така: Ти ще отидеш до болницата с такси. Ще облечеш моето яке с качулка и ще сложиш маска, за да не могат да те разпознаят на камерите.
– Но трябва и Нурсема да маскираме… – казва Дога.
– Имам някои дрехи тук, ще ти ги дам – бързо отговаря Алев. – Много се притеснявам… Да дойда с теб?
– Не. Прибери се вкъщи и ни чакай – настоява Дога.
Действието прескача. Дога маскирана пристига в болницата. Тя моли една от медицинските сестри за помощ. Жената бързо се съгласява и намира начин да отклони вниманието на охраната пред стаята на Нурсема.
Дога се вмъква вътре. Когато вижда Нурсема, очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Какво ти е направил? – пита разтревожено Дога като вижда в какво състояние е Нурсема.
– Блъсна ме през прозореца – отговаря Нурсема с пресипнал глас.
Дога замръзва за секунда, потресена, но веднага се съвзема. Бързо ѝ подава дрехи и ѝ помага да се преоблече.
Придържайки я внимателно, Дога я извежда от болничната стая.
Действието се пренася в дома на Алев. Алев крачи неспокойно из хола. Поглежда часовника, а после телефона си. Всяка изминала минута ѝ тежи като камък на гърдите.
– Къде сте, Дога? Дано нищо лошо не се е случило! – шепне си тя, притеснена.
В този момент някой тропа на вратата. Алев почти тича, за да я отвори. Когато вижда Дога и Нурсема, облекчено въздъхва.
– Боже, за малко да умра от притеснение! Влизайте! – казва тя и прави място. – Сложи я на дивана!
– Алев, благодаря ти… – прошепва Нурсема, едва държаща се на краката си.
– А ти си все така вежлива – отвръща Алев с тъжна усмивка. – Тук има храна, лекарства, чисти дрехи. Ще се оправиш!
– Не знам дали някога ще мога да ви се отблагодаря… – прошепва Нурсема и с много усилие се отпуска на дивана. – Моля ви, не казвайте на никого…
– Не се притеснявай, трябва да си почиваш! – казва Дога нежно. – Алев ще се погрижи за теб. Аз трябва да се прибера, за да не заподозре някой.
После я поглежда с усмивка:
– Но ти не си забравила номера на телефона ми. Браво! Имаш много добра памет.
Очите на Нурсема бавно се затварят. Дога я завива с одеяло, след което с тихи стъпки се насочва към вратата. Алев я изпраща.
– Какво точно се е случило? – пита я шепнешком.
– Ужас! Не ме питай… – въздъхва Дога. – Разказа ми малко, докато пътувахме насам. Мъжът, за когото я ожениха, я е нападнал… Искал е да я вземе насила.
– Не продължавай… – шепне Алев, потресена.
– Нурсема му е казала: „Ако се доближиш, ще скоча през прозореца.“ А той… той я е блъснал през прозореца.
Алев слага ръка на устата си. Очите ѝ се насълзяват.
– Дога… В такъв случай трябва да се обадим в полицията! Това е опит за убийство!
– Но не и сега! – настоява Дога. – Нурсема е много ядосана на родителите си. Казва, че няма да ѝ повярват. А и семейството на мъжа ѝ ѝ е взело телефона. Явно много внимателно са подбрали „съпруг“ за дъщеря си.
В този момент Хамди разбира, че Нурсема е избягала от болницата.
– Ако я е забрало семейството ѝ, това е нашият край – казва Хамди.
– Татко, какво ще правим, ако се е върнала у тях? – пита Ибрахим, паникьосан.
– Сание обади се на Пембе и разузнай какво става – казва Хамди.
– Ами ако се е прибрала и те подадат жалба? – пита Ибрахим, избърсвайки потта от челото си.
Сание се обажда на Пембе и разбира, че те нищо не знаят за Нурсема.
Действието се пренася на вечерята в семейство Юнал.
– Мамо, татко каза ли ти новината? – пита ухилен Мустафа.
– Не, каква новина? – пита Пембе, поглеждайки към съпруга си.
– Мустафа и г-жа Сьонмез отварят заведение – обявява спокойно Абдула. – Утре ще отида да го разгледам.
Камерата улавя доволната усмивка на Дога.
– Какво заведение? – пита Пембе, не криейки изненадата си.
– Мамо, обичам да готвя… – започва Мустафа.
– Синко, но баща ти е против! – отвръща Пембе.
– Изглежда, че вие сте против – казва Дога с лека ирония.
Фатих хвърля укорителен поглед на жена си.
– Аз съм „за“, скъпа – отговаря спокойно Абдула.
– Хубаво… Поздравявам те – казва Пембе с престорена усмивка. – Но защо аз разбирам последна?
– Мамо, и аз сега разбрах – обажда се Фатих.
Настъпва кратко мълчание, прекъснато от Абдула.
– Ти говори ли с Нурсема?
Пембе кимва.
– Говорих със Сание. Всичко при тях е наред. Много са щастливи. Разбира се, когато бракът е сключен с човек от нашия кръг, щастието е гарантирано.
– Според вас този мъж човек от кръга на Нурсема ли е? – пита Дога.
– Дога, моля те! – смъмря я Фатих.
– Какво? Просто попитах.
– Разбира се! Семействата са равни! – отсича Пембе.
Дога се усмихва горчиво.
– Прекрасно.
Пембе я стрелва с поглед.
– В крайна сметка не са лъжци!
Фатих се намръщва.
– Мамо, за какво говориш?
– За нищо… – мънка Пембе.
Но Дога не отстъпва.
– Майко Пембе, за какво намеквате?
– Не за теб… – казва Пембе студено. – Но баща ти… Той и годеницата му изиграха добре ролята си. Тя си сложи забрадка, за да ни впечатли, а ти мълчеше, знаейки истината.
Сьонмез моли Алев да се срещне с майсторите, които ще правят ремонта на заведението, вместо нея. Докато Алев е там и обсъжда подробности, неочаквано пристига Абдула.
Тя го поглежда изненадано, но запазва самообладание.
– Честно казано, много се учудих, че сте позволили на Мустафа да отвори заведение – признава Алев, докато наблюдава реакцията му.
– А защо? – повдига вежди Абдула.
– Ами… обикновено не разрешавате нищо. На всичко отговорът ви е един и същ – „не“.
Абдула я гледа изпитателно.
– Така ли е станало?
– Например… – Алев вдига поглед към него. – Фатих не може да се премести, Мустафа не може да осъществи мечтата си, а Нурсема… нея я омъжихте насила.
– Г-це Алев, правя всичко това за доброто на децата си!
Алев се усмихва горчиво.
– Така ли мислите? А не ви ли е хрумвало, че онова, което е добро за вас, може да бъде отрова за някой друг? Г-н Абдула… защо сте толкова жесток с тях?
Той я поглежда напрегнато.
– Жесток?! Вие сте първата, която ми казва такова нещо!
– Тогава ще ви го кажа още по-ясно! Вие не сте само жесток към децата си… Вие сте жесток и към себе си!
Абдула се намръщва.
– Не разбирам…
Алев прави крачка към него и с тих, но твърд глас продължава:
– Вие не обичате жена си. Вие сте нещастен. Но и да си тръгнете, не можете…
След миг тя махва с ръка.
– Но да оставим това! Навсякъде се появявате до мен, опитвате се да ме притиснете в ъгъла, хвърляте ми намеци. Г-н Абдула… какво искате от мен?!
Абдула пристъпва напред.
– Госпожице Алев, чуйте ме…
– Не, вие ме чуйте! – прекъсва го рязко тя. – Ако се опитвате да ме използвате като някаква играчка, няма да ви позволя!
Очите ѝ пламват от гняв.
– А и не понасям страхливи мъже, които не знаят какво искат! Никога няма да разреша някой да се отнася така с мен!
Абдула стои неподвижно. За първи път някой му говори така. Изглежда шокиран.
Къвълджъм отива в компанията, за да поговори с Йомер за това, че неговото религиозно семейство много го напряга и там разбира, че той ще се върне след половин час, защото е отишъл да се моли.
Алев се прибира у дома. Първо наднича в стаята на Нурсема и вижда, че тя спи. Въздиша с облекчение. Но точно в този момент звънецът на вратата иззвънява.
Тя се приближава, отваря… и замръзва.
Пред нея стои Абдула.
Преди да успее да каже нещо, той влиза вътре, без да чака покана.
Алев се напряга.
– Г-н Абдула, вие…
Той я поглежда право в очите.
– Вие ми казахте всичко и си тръгнахте, без да ме чуете, г-це Алев! Но сега ще ме чуете!
Алев прави крачка назад.
– Да поговорим отвън…
– Не! – прекъсва я той. – Това повече не може да продължава така!
Думите му звучат категорично, почти като признание.
– Не всичко е такова, каквото си мислите! Дълго време се борех със себе си… Не исках да го приема… Казвах си, че е невъзможно…
Нурсема, която току-що се е събудила, чува гласа на баща си. Остава неподвижна, със затаен дъх.
– Но това се случи – продължава Абдула, без да откъсва поглед от Алев. – Аз ви обичам, г-це Алев!
