winless
На сутринта след сватбата Нурсема не се свързва с никого, но родителите ѝ не намират причина за паника. Разберете какво ще се случи в еп. 60 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.60 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 28 февруари по Diema Family от 22:00 ч.
На сутринта след сватбата Нурсема не се свързва с никого, но родителите ѝ не намират причина за паника.
Хамди решава да прикрие престъплението на сина си и поставя охрана пред болничната стая на Нурсема. След това нарежда на жена си да се обади на Пембе и да ѝ съобщи, че Ибрахим и Нурсема са заминали на меден месец.
Къвълджъм закусва с майка си, дъщеря си и Алев. Алев разказва, че е била с Умут до сутринта – той е напълно сломен.
– Нурсема също не изглеждаше добре – казва Къвълджъм със съжаление. – Много ми е мъчно за нея.
– А какво очаквахте да се случи? – намесва се Сьонмез. – Хайде, нашият Умут е лекомислен, но защо Нурсема не помисли за последствията? Трябва да се мисли с главата, а не със сърцето!
– Мамо, защо се изненадваш? – пита Къвълджъм. – Нурсема беше принудена да се подчини на родителите си и техните религиозни възгледи.
– Това е за нейно добро – отвръща Сьонмез без колебание.
– Мама има желязна логика – отбелязва с иронична усмивка Алев. – Йомер също е от това семейство, но той и сестра ми са щастливи!
– Да почакаме и ще видим – казва Сьонмез, скептично.
– Мамо, говориш така, сякаш ще се радваш, ако с Йомер се разделим – казва Къвълджъм с укор.
– Момичета, вие сте недоволни от всичко, което казвам! – въздъхва Сьонмез. – Но не забравяйте, че Йомер също е от това семейство. Крушата не пада по-далече…
– Не, мамо, времената се променят, крушите също – отвръща Алев. – Те се опитват да стоят колкото се може по-далече от семейството си…
Действието се пренася в семейство Юнал, които също закусват.
– Първата ни закуска без Нурсема… – казва Пембе с тъжен глас. – Това е много тъжно, но за нея е прекрасно.
– Да, личи си – отбелязва хладно Дога.
Фатих я поглежда с укор.
– Мамо, независимо че си щастлива за Нурсема, тя много ще ти липсва – казва той.
– Да, вие бяхте много близки – добавя Мустафа.
– Вече ми липсва… – въздъхва артистично Пембе, сякаш за да подчертае драматичността на момента.
Дога я поглежда изненадано.
– Защо ме гледаш така, дъще? – пита Пембе.
– Нищо. Просто гледам – отговаря Дога равнодушно.
– Дога изглежда разстроена – отбелязва Нилай.
– Защо да е? – пита Фатих. – Това няма нищо общо с нея.
– Точно така – добавя Пембе, без да ѝ обръща внимание.
Пембе поглежда към Абдула и нетърпеливо пита:
– Кога ли ще дойдат, за да се видим?
– Пембе, бъди търпелива, едва няколко часа са минали – отвръща Абдула.
– Колко време трябва да мине, татко? – пита Мустафа.
– Ние отидохме да видим родителите ми още на следващия ден – припомня Пембе.
– И ние – съгласява се Нилай.
– Традициите трябва да се спазват – казва твърдо Пембе.
– Не звъни! – отвръща строго Абдула. – Дъщеря ни знае какво да прави.
Алев се обажда на Джан и му казва, че не могат да се срещат, защото тя не е готова за нова връзка и има нужда от време, за да помисли.
Сание и Хамди чакат пред кабинета на лекаря, изпълнени с напрежение. Вратата се отваря, а докторът излиза с уморено изражение.
– Все още я държим в изкуствена кома, защото съществува риск, ако внезапно дойде в съзнание – обяснява той. – Ще трябва да ѝ направим нова томография.
– Нали ще се оправи? – пита Хамди с притеснение.
– Това можем да кажем едва когато се събуди – отговаря лекарят и се връща в кабинета си.
Сание уплашено поглежда към мъжа си.
– Хамди, какво ще правим? – пита Сание.
– Обади ли се на Пембе? – пита Хамди.
– Не… чакам тя да ми се обади – казва Сание, без да крие колебанието си.
– Обади ѝ се ти, но внимавай да не се издадеш! – предупреждава я Хамди с напрегнат тон. – А аз ще поставя охрана пред стаята на Нурсема. Те ще дежурят денонощно и ще ми докладват за всяка промяна в състоянието ѝ.
Действието се пренася в имението на Юнал.
– Скоро ще се стъмни, а тя все още не се е обадила? – чуди се Пембе докато гледа през прозореца. Тя въздиша тежко. – Нямам повече сили да чакам!
Пембе набира Нурсема, но телефонът ѝ е изключен.
– Как може телефона ѝ да е изключен, не може да спи до сега?! Или нещо се е случило с нея?
В същото време Кайхан е при Фатих и му казва, че човека, който му е дължал пари, така ѝ не му ги е върнал.
– Не се притеснявайте, аз знам какво да направя – казва Фатих.
Кайхан си тръгва.
– Аз щях да ти дам да се разбереш, но се благодари, че си баща на Дога – говори си сам ядосан Фатих. – Но аз знам как да се справя с вас г-н Кайхан!
Фатих се обажда на някой и му казва, че иска да продаде един от хотелите си.
В същото време Сание събира смелост и се обажда на Пембе.
– Сание, добър ден! – казва притеснена Пембе. -Всичко наред ли е? Нурсема още не ми се е обадила…
– Разбира се! Тя е много добре! – отвръща Сание като се опитва да звучи щастлива. – Синът ми ѝ направи изненада – меден месец в Италия!
– В Италия?! –учудена е Пембе.
– Да, ние също бяхме изненадани. Но ти да беше видяла как се радваше!
– Странно… Нурсема нищо не ми каза, а и телефонът ѝ е изключен – отбелязва Пембе, в гласа ѝ прозира съмнение.
– О, те толкова бързаха! – бърза да обясни Сание. – Побързаха да съберат багажа и заминаха. Явно не е имала време да ти се обади. А сега са в самолета, затова телефонът ѝ е изключен.
Пембе въздиша тежко.
– Виж ти какво било… А аз взех да се притеснявам.
– Ако се свържа с Ибрахим, ще му кажа да ѝ напомни да ти се обади. Не се тревожи!
– Благодаря ти, Сание! – казва Пембе.
Пембе затваря телефона и след като отново въздиша тежко, заявява, че трябва до отиде да се помоли.
Сание нарежда на сестра си да вземе телефона на Нурсема и след няколко часа да изпрати съобщение на Пембе:
„Ние сме в Италия и сме много щастливи! Тук връзката е много лоша, затова не мога да ти се обадя!“
Дога е в училището при майка си. Дога споделя притесненията си по повод Нурсема. Къвълджъм казва, че и тя е много притеснена, но няма какво да се направи. Къвълджъм показва годежния пръстен, който Йомер ѝ подари.
– Какво е това? – пита учудено Дога.
– Аз ще се омъжа за Йомер – усмихва се Къвълджъм. – Ти не се ли радваш?
– Аз съм изненадана! Чичо Йомер каза, че между вас всичко е сериозно, но не мислех, че ще ти предложи толкова скоро…
– Дога, ти против ли си? – пита направо Къвълджъм.
– Не, мамо, аз като никой друг искам да си щастлива.
–Нещо семейството на Фатих ли казаха?
– Още не знаят! Но какво могат да кажат?! Това не е тяхна работа! Никой няма право да говори за майка ми! – възмущава се Дога. – В последно време съм много ядосана на Пембе. Само да каже нещо, ще ѝ отговоря подобаващо!
Дога става и прегръща майка си.
– Най-важното е ти да бъдеш щастлива – казва Дога искрено.
Умут е с Алев в офиса.
– Приятелите ми разбраха за сватбата на Нурсема и ми уредиха участие в един бар тази вечер. Ще свиря, за да се разсея – споделя той.
– Прави това, което ти носи радост! – съветва го Алев.
Действието прескача във вечерта. Йомер идва в дома на Абдула.
– Батко, ти омъжи Нурсема, но защо изглеждаш толкова тъжен и напрегнат? – пита Йомер.
Абдула въздъхва тежко.
– Знаеш колко ми е скъпа Нурсема! – казва той. – Ожених двамата си сина, но да дадеш дъщеря си… това е съвсем различно чувство.
Йомер кимва замислено.
– Трудно е да дадеш дъщеря си… Това е болката на всеки баща – отбелязва той. – Аз дойдох, за да ти кажа, че направих предложение на Къвълджъм и тя се съгласи да се омъжи за мен.
Абдула го поглежда изпитателно.
– Добре… Това си е твое решение – казва спокойно. – Но можеше да ми кажеш, преди да се появите хванати за ръце.
– Ние нямаме от кого да се притесняваме! – заявява Йомер
– Вие нямате, но аз имам – възразява Абдула. – Не беше редно да се появиш в дома на сватовете за ръка с майката на снаха ми.
– А какво лошо има в това, батко? Къвълджъм скоро ще стане моя жена!
– Но все още не е…
– А когато стане? Тогава ще проявиш ли уважение?
– Аз още от самото начало уважавам връзката ви с Къвълджъм – уверява го Абдула. – Но като глава на семейството очаквам и към мен да има уважение. Фатих и Дога знаят ли?
– Къвълджъм ще им каже.
Сьонмез споделя на Алев, че иска да отвори малко заведение за домашна храна и планира да направи Мустафа съдружник.
– Мамо, нали няма след това да отидеш при Мустафа? – шегува се Алев. – Ние това няма да преживеем!
Алев се усмихва и добавя:
– До нашия офис има подходящо помещение. Утре ще кажа на Умут да провери дали все още е свободно.
По време на вечерята Пембе сияе от щастие, докато споделя новината:
– Нурсема и Ибрахим са заминали на меден месец в Италия!
Дога поглежда изненадано.
– Какво ви казах? – самодоволно заявява Пембе. – Ще поплаче два дни, а на третия вече замина на пътешествие!
– Чухте ли се с нея? – пита Абдула подозрително.
– Не, сигурно са в самолета – отговаря Пембе.
След малко на телефона на Пембе пристига съобщение от Нурсема.
Пембе го чете на глас: „Здравей, скъпа мамо! Ние пристигнахме в Италия! Тук връзката е лоша, затова не мога да ти се обадя! Не се притеснявай за мен, аз съм много добре и много щастлива!“
– Къде точно са в Италия, че няма връзка? – пита леко изнервен Абдула.
– Не знам, тя не е написала… – отвръща Пембе, без да придава значение на думите му. – Но важното е, че дъщеря ми е щастлива. Нищо повече не искам!
Дога обаче веднага усеща, че нещо не е наред.
Действието се пренася в бара. Атмосферата е приглушена, а на сцената стои Умут, с китара в ръце. Той се усмихва тъжно и поглежда към публиката.
– Тази вечер ще ви изпея една песен… – казва той с пресипнал от емоции глас. – Песента, която посветих на любимата си бивша жена. Ще я изпея за последен път, тук сега пред вас.
Първите акорди прозвучават, а с тях и цяла вълна от спомени го обхващат
Докато Умут пее песента, уредите към които Нурсема е вързана започват да пищят.