winless
Мустафа се наслаждава на живота в дома на Къвълджъм. Някога той е мечтал да стане готвач, а сега кухнята ѝ е негова. Той приготвя различни ястия и впечатлява всички с кулинарните си умения. Пембе и Нурсима посещават Нилай и Мустафа, за да ги убедят да се върнат у дома. Разберете какво ще се случи в еп. 42 и еп.43 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до петък по Diema Family в 22:00 часа.
Какво се случва в еп. 42 и еп.43 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 5 февруари по Diema Family от 22:00 ч.
Епизод 42: Нурсима се среща с Умут. Йомер се среща с Къвълджъм и ѝ признава, че Леман е съпруга на покойния му брат Бекир. Къвълджъм, която научава голямата тайна на Йомер, е изненадана и изпитва съжаление към него, но въпреки това заявява, че не може да бъде с женен мъж – дори и бракът да е само на хартия. Йомер ѝ обяснява, че вече е ускорил развода, но ако тя не е била в живота му, той е щял да продължи да живее така.
Когато Къвълджъм се прибира вкъщи, я очаква още една изненада – Нилай и Мустафа. Тя ги посреща в дома си и им позволява да останат за известно време.
Епизод 43: Мустафа се наслаждава на живота в дома на Къвълджъм. Някога той е мечтал да стане готвач, а сега кухнята ѝ е негова. Той приготвя различни ястия и впечатлява всички с кулинарните си умения.
Пембе и Нурсима посещават Нилай и Мустафа, за да ги убедят да се върнат у дома.
Фатих прекарва време с Дога в опит да я накара да се върне.
Атмосферата в къщата на Юнал е нажежена до максимум. Г-жа Пембе обвинява съпруга си Абдулах, че е станал мекушав. Дали главата на семейството е остарял и вече не е в състояние да контролира синовете си и техните съпруги?
– Какво става с нашето семейство, Абдулах? Всичко се руши! – казва Пембе, а гласът ѝ трепери от нерви. – Когато сестрата на Дога дойде посред нощ в дома ни, аз я упреквах, а сега виж – трима от нашите напуснаха къщата ни!
Абдулах мълчи.
– Защо мълчиш, Абдулах? – гласът ѝ става по-остър. – Какво се случва с нас? Остаря ли? Добре, майката на снаха ни е непокорна жена, но какво става с нашия Мустафа? Видя ли Нурсима и нейното поведение преди няколко дни?
Пембе въздиша тежко, но отговор не получава.
– Аз не искам да го казвам, но всичко започна след сватбата на Фатих! – изрича тя с горчивина.
Абдулах най-сетне надига глава и очите му проблясват от гняв.
– Фатих ли му каза да ходи и да взима пари? Колко пъти вече? – избухва той. – Когато казвам нещо, има причина, а вие сте длъжни да ме слушате! Още от самото начало знаех, че Мустафа няма да се справи! Но ти каза, че съм несправедлив и не му давам шанс! Ето го твоят шанс!
– Значи това е моя грешка, така ли? – пита засегната Пембе като въздъхва отново.
– Тогава не се бъркай в моите работи и решения! – отвръща Абдулах.
– Не знам, Абдулах… – казва тя. – Но отиди и поговори с децата, убеди ги да се върнат у дома!
– А да им се извиня искаш ли? – подигравателно пита той. – Аз съм прав, а ти ме обвиняваш! Какво значи „напуснаха дома ни“? Какво ще правят – ще живеят в къщата на Къвълджъм? Скоро ще се върнат, и то с подвити опашки!
В същото време Нурсема говори с Умут по телефона.
– Много се радвам, че се видяхме и поговорихме! Чувствам се толкова спокойна сега! – казва тя с усмивка.
– Аз също… – отвръща тихо Умут от другата страна на линията.
– Защо говориш толкова тихо? – пита го тя.
– Не знам… Може би защото и ти говориш тихо – предполага той с лека усмивка в гласа. – Можем ли да се разберем да се видим утре?
– Утре ли… – Нурсема замълчава за миг. – Вкъщи обстановката е много напрегната, така че едва ли ще мога.
– Заради Дога ли? – пита Умут.
– И заради нея… но има и нещо друго. Ще ти разкажа, когато се видим – казва тя. – Но можем да си пишем, нали?
Отсреща се чува как Умут кашля.
– Ти да не си болен? – пита го тя притеснено.
– Не знам… може би съм леко настинал – признава той. – Хайде, лека нощ! Доскоро!
Действието се пренася на сутринта в къщата на Къвълджъм. Нилай става и предлага на Сьонмез и Севилай да помогне в кухнята.
– Ти си гостенка, миличка, не е нужно да се цапаш. Аз ще се справя – усмихва се Севилай.
Нилай обаче настоява.
– Наистина искам да помогна! – казва тя с ентусиазъм.
Сьонмез я поглежда с лека усмивка и кимва на Севилай.
– Нека ѝ дадем нещо за вършене. Щом има желание, нека се включи.
Нилай веднага грабва ножа и започва да реже един домат. Но още при първия разрез, вътрешността му изхвърча право върху лицето на Сьонмез.
– Севилай, дай ми кърпа! – казва спокойно Сьонмез, избърсвайки лицето си.
– Много съжалявам! – изчервява се Нилай.
– Виж, дъще, ще си нацапаш дрехите. По-добре иди и си почини в хола – ппредлага Сьонмез.
– А ако направя един сладкиш? – пита Нилай с искрена надежда.
– По-добре не! – отвръщат в един глас Сьонмез и Севилай, поглеждайки се разтревожено.
– Вкъщи има достатъчно десерти, скъпа, няма нужда – обяснява внимателно Сьонмез.
– Е, добре… ако ви трябвам, ще съм в хола – казва Нилай с лека нотка на разочарование и се оттегля.
След малко Мустафа идва при Нилай в хола и я пита защо не помага в кухнята.
– Те не искат, Мустафа! – въздъхва тя. – А кухнята им… толкова е красива! – възкликва Нилай.
Мустафа се усмихва и решително се отправя към кухнята.
– Аз ще проверя! – заявява той.
Влизайки вътре, той веднага запретва ръкави и започва да реже, бърка и приготвя закуската с такава лекота, че Сьонмез и Севилай го гледат с изненада.
– Боже, ти готвиш като истински професионалист! – възкликва Сьонмез, наблюдавайки сръчните му движения.
Мустафа се усмихва горчиво.
– Татко ни караше да работим в хотелите. Аз бях в кухнята… – признава той. – Винаги съм искал да стана готвач, но баща ми не ми позволи. Да приготвя закуската?
Сьонмез му разрешава.
Малко по-късно цялото семейство се събира около масата. Къвълджъм, Дога и Нилай сядат, а пред тях е наредена богата закуска.
– Колко вкусни неща! – възкликва Дога, вдишвайки апетитния аромат. – Нилай, ти ли ги приготви?
– Не! Мустафа! – отвръща с гордост тя.
Дога повдига вежди изненадано.
– Но у дома той никога не готвеше… – казва тя невярващо.
Нилай се усмихва.
– Тук се чувства в свои води.
По-късно Пембе и Нурсима пристигат в дома на Къвълджъм, за да убедят Нилай и Мустафа да се върнат вкъщи.
Още щом влиза, Пембе оглежда стаята с критичен поглед. Вижда Нилай, която спокойно лежи на дивана и бели семки, сякаш нищо не се е случило. Това още повече я ядосва.
От кухнята излизат Сьонмез и Мустафа.
– Добре дошли, г-жо Пембе! – поздравява Сьонмез с любезна усмивка. – Мустафа е невероятен готвач! Всички сме във възторг от уменията му!
Пембе е шокирана, когато вижда сина си, с готварска престилка.
– Синко! – възкликва тя, сякаш не може да повярва на очите си.
– Здравей, мамо! – поздравява я Мустафа, без да изглежда смутен.
– Какво е това? – пита Пембе, като посочва престилката му.
Сьонмез ги кани да седнат.
– Извинявайте, тук е малко разхвърляно! – бързо се оправдава Нилай, забелязвайки неодобрителния поглед на свекърва си.
Но Пембе няма намерение да се занимава с нея. Очите ѝ са приковани в сина ѝ.
– Синко, моля те, върни се вкъщи! – започва тя настоятелно. – Правилно ли е да напускаш дома си заради едно недоразумение?
– Мамо, аз съм много обиден и няма да се върна у дома!
– Какво говориш? – Пембе е в шок. – Ние сме семейство! Какви обиди може да има в семейството? Да кажеш подобно нещо на родителите си е грях!
Сьонмез се намесва спокойно:
– Мустафа, майка ти е права. Ние остаряваме, а ти трябва да се отнасяш към нас с уважение и търпение.
– Хайде, синко, не бъди инат! Върни се вкъщи! – настоява Пембе, почти умолително.
Мустафа въздъхва.
– Не знам, мамо… – отвръща той с колебание.
Сьонмез слага ръка на рамото му.
– Г-жо Пембе, дайте му малко време. Нека помисли, за да вземе правилното решение.
Преди Пембе да успее да каже нещо, Нилай се намесва дръзко:
– На нас тук ни харесва! – заявява тя самодоволно. – Нали, Мустафа? Тук поне никой не ни упреква за всичко!
Пембе я поглежда хладно.
– Добре, Нилай. Щом е така, повече няма да ви безпокоим.
След което се обръща към Сьонмез и казва с престорена любезност:
– Извинете за безпокойството.
Пембе и Нурсима си тръгват
Дога разбира, че групата ѝ от университета трябва да се събере, за да обсъдят последните детайли по проекта. Както и предния път, състудентите ѝ решават срещата да се проведе в компанията на Фатих. Дога обаче не успява да ги предупреди, че с Фатих вече са се разделили.
Когато пристига пред сградата на компанията, тя въздиша тежко.
„Фатих ще си помисли, че съм дошла заради него…“ – минава ѝ през ума, но няма избор.
Тя влиза при състудентите си и се присъединява към обсъждането. Малко по-късно служител носи поднос с чай и сладкиши – жест от самия Фатих. А не след дълго и той самият се появява.
– Скъпа, как си? – пита той, усмихва се широко и, преди тя да реагира, я целува леко по бузата.
Дога замръзва на място.
– Фатих, какво правиш?! – прошепва тя възмутено.
Той обаче не ѝ дава време за протест.
– Какво очакваш? Да им кажа, че си си тръгнала и си ме изложила? – отвръща тихо, но твърдо.
Преди тя да успее да спори повече, Фатих предлага на цялата група да излязат и да хапнат заедно. Дога е против, но няма как да откаже, след като всички останали приемат с ентусиазъм.
По пътя Фатих нежно хваща ръката ѝ и прошепва с молба в очите:
– Моля те, поне пред състудентите ти нека изглежда, че всичко е наред…
През цялото време той прави всичко възможно да блесне в очите на нейните колеги – внимателен, забавен, перфектният съпруг.
Но дали това ще бъде достатъчно, за да накара Дога да се върне обратно при него?
Действието си пренася в кабинета на Йомер.
– Какво?! Те са у Къвълджъм?! – пита шокиран Йомер, след като разбира от брат си, че Мустафа и Нилай са напуснали дома си и са отишли в къщата на Къвълджъм.
– Ами ако нея я нямаше, къде щяха да отидат?! – възмущава се Абдулах. – Не знам, но всички сякаш умишлено намират начин да попаднат в дома ѝ. Какво толкова има в тази къща?!
Йомер въздъхва.
– Мустафа ме изненада. Не очаквах такова нещо от него…
– В последно време вкъщи се случват твърде много неочаквани неща! – ядосано отвръща Абдулах. – Не мога да си обясня защо!
– Успокой се. Всеки в живота си минава през трудни периоди – опитва се да го успокои Йомер.
– Така е… но не може всичките ти деца да се побъркат едновременно! – гневно избухва Абдулах. – Първо снахата, сега Мустафа… Какво ще кажат хората?!
Йомер запазва спокойствие.
– Не се притеснявай. Аз ще говоря с тях.
Абдулах го поглежда изпитателно.
– Ти говори ли с Къвълджъм? Да не се е обидила, че не отидох?
– Не, всичко е наред! Говорих с нея, няма причина за притеснение – уверява го Йомер.
– А тя какво мисли за цялата тази ситуация? Тя също ли не иска да се развеждат?
– Разбира се, че не иска! – категорично отговаря Йомер. – Дога просто има нужда от повече време, това е всичко.
Абдулах въздъхва и поклаща глава.
– С всичките тези семейни проблеми дори не можем да намерим време да поговорим за работа! – казва той с раздразнение.
Нурсема и Пембе пътуват към дома. В колата напрежението е осезаемо, а Пембе не може да скрие отчаянието си.
– Боже, семейството ми се разпада, а аз не мога да направя нищо! – вайка се тя, поклащайки глава. – Видя ли Мустафа? Той дори не ме слуша, а слуша Сьонмез!
Нурсема въздъхва и отвръща спокойно:
– Сьонмез е много добра жена. Говори мило и спокойно, затова хората ѝ вярват.
Пембе моментално се засяга.
– Значи тя говори мило, а аз – грубо, така ли?! – поглежда я остро. – И сега какво ще кажем на баща ти? Те ясно заявиха, че няма да се върнат!
Нурсема се замисля за момент, после добавя:
– Батко беше много разстроен. Но не е обиден на теб… а на татко.
Пембе я поглежда подозрително.
– И какво искаш да кажеш с това?
– Казвам, че татко трябва да се заеме с този проблем – отвръща спокойно Нурсема.
– И какво очакваш да направи баща ти?! Да отиде и да им се извини ли?! – възмущава се Пембе. – Той не е сгрешил в нищо!
– Не съм казала, че трябва да се извинява – отвръща Нурсема твърдо. – Но трябва да им даде ясно да разберат, че са длъжни да се върнат у дома. Това е негово задължение!