winless
Разочарована и наранена Къвълджъм слага край на връзката си с Йомер, а Пембе измисля решение, с което да сложи край на приятелство между Нурсема и Умут. Разберете какво ще се случи в еп. 36 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до петък по Diema Family в 22:00 часа.
Какво се случва в еп. 36 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 27 януари по Diema Family от 22:00 ч.
НАКРАТКО в епизода: След позора в кафенето Къвълджъм дълго време не може да се възстанови, тя научава факта, че Йомер не е разведен по много болезнен начин. След разговор между двамата, Къвълджъм дава ясно на Йомер да се разбере, че не иска да го вижда никога повече.
Никой от семейство Юнал не разбира защо Нурсема е тъжна и че е била заключена от майка си.
Пембе заявява на дъщеря си, че никога няма да ѝ позволи да бъде с Умут. Тя също така ѝ забранява да участва в изложбата. Пембе измисля решение, с което да сложи край на приятелство между Умут и Нурсема.
Мустафа и Нилай си имат проблеми, свързани с парите, които взеха от лихваря за покупката на яхтата.
По-подробно в епизода:
Новият епизод започва в трапезарията на семейство Юнал, където семейството е събрано около масата. Въпреки че всичко изглежда наред, напрежението витае във въздуха. Мустафа прекъсва спокойствието с въпрос, който изненадва всички.
– Мамо, какво става с Нурсема? – пита Мустафа. – Разбрах, че е заключена.
Пембе се прави на изненадана, сякаш за първи път чува за това.
– Заключена? Какво говориш, Мустафа? Нямам представа. Ще отида да проверя какво става.
Пембе става от масата, демонстрирайки престорена загриженост, и тръгва към стаята на дъщеря си.
Пембе влиза рязко и затваря вратата след себе си. Лицето ѝ е строго, а тонът ѝ е заповеднически.
– Какво си направила? Защо си се оплакала на брат си?
– Не съм казала нищо, кълна се! – отговаря Нурсема.
Пембе я прекъсва строго, гласът ѝ става още по-рязък.
– Слушай ме добре! Нито дума на баща ти, че съм те заключила, ясно ли е?
Нурсема свежда поглед, неспособна да отговори, и едва прошепва:
– Ще ми върнеш ли телефона?
– Никакъв телефон! Хайде, да вървим!
Пембе излиза от стаята, а Нурсема мълчаливо я следва.
Действието се връща обратно на масата, където всички чакат напрегнато. Мустафа нарушава мълчанието:
– Татко, да отида ли да видя какво става?
– Да, татко, да отидем! – настоява любопитна Нилай.
Абдулах се замисля и маха с ръка, говорейки спокойно, но твърдо:
– Те сами ще дойдат.
След малко Пембе влиза в трапезарията, последвана от Нурсема. Всички погледи се насочват към тях. Нурсема поздравява
– Добър вечер – поздравява Нурсема и сяда на мястото си, но напрежението продължава. Нилай веднага задава въпрос, който наелектризира отново обстановката.
– Я сега кажи, теб заключиха ли те, или сама се заключи?– пита Нилай.
Нурсема се опитва да запази спокойствие, но видимо е разстроена.
– Не! – отговаря Нурсема.
Абдулах я поглежда строго.
–Хайде, говори! – настоява Абдулах.
Пембе бърза да се намеси, опитвайки се да приключи темата.
– Всичко е наред.
Нурсема, неспособна да устои на натиска, повтаря думите на майка си.
– Да, татко, всичко е наред – лъже Нурсема.
Пренасяме се в дома на Йомер. Йомер седи замислен в хола и държи телефона си в ръка. Той се опитва отново да се свърже с Къвълджъм, но отново чува познатото съобщението: „Телефонът е изключен или…“ Въздиша тежко и оставя телефона на масата, явно обезпокоен.
Малко по-късно Йомер сяда със сина си да вечерят. Метехан нарушава тишината създала се между двамата:
– Тате, след вечеря ще изляза!– Къде ще ходиш, Метехан? – пита Йомер.– Ще пия кафе с едно момиче – казва Метехан с леко закачлив тон.
Йомер се усмихва бегло, но проявява интерес:
– Няма ли да ни запознаеш? – Ще ви запозная! – отговаря Метехан. – Но на теб какво ти е, татко?!
Йомер вдига поглед и изглежда леко изненадан от въпроса.
– Какво ми е, Метехан?
– Не знам, тате, но не си в настроение – отбелязва Метехан. – Нямаш апетит. Нещо на работата ли? Или нещо по-сериозно?
Йомер въздиша тихо, опитвайки се да запази самообладание, и се усмихва леко.
– Нищо, Метехан. Просто съм уморен!
Пренасяме се в къщата на Къвълджъм, в хола, където са Сьонмез и Чимен. Къвълджъм се присъединява към тях, но видимо не е в добро състояние.
– Мамо, как си? – пита Чимен виждайки, че майка ѝ въобще не изглежда добри.
Къвълджъм се опитва да скрие състоянието си и отвръща спокойно:
– Малко съм настинала!– Разбира се, като си лягаш с мокра глава! – укорява я Сьонмез със строг тон..– Боли ме главата. Ще отида до Фатма да взема някакво лекарство – казва Къвълджъм. – Вкъщи е пълно с лекарства – отвръща Сьонмез с известно раздразнение. – Но точно това, което ми трябва, го нямаме – настоява Къвълджъм. – Мамо, чакай! Аз ще отида – казва Чимен, като се изправя. – Чимен, всичко е наред. Сама ще отида – отвръща Къвълджъм и излиза, без да даде възможност за възражения.
Къвълджъм пристига при приятелката си Фатма, която виждайки в какво състояние е приятелката ѝ я пита притеснена какво е станало.
Къвълджъм сяда на дивана, а думите ѝ прозвучават с възмущение.
– Бившата жена на Йомер ми удари шамар! – казва тя, а гласът ѝ трепери от гняв.– Бившата жена на Йомер ти е ударила шамар?! – повтаря шокирана е Фатма. – А какво направи Йомер?– Фатма, аз все още съм в шок! Какво направи ли? Изведе я от кафето, а аз останах сама на масата!
– Къвълджъм, толкова съжалявам! – казва Фатма, видимо потресена.
– И аз съжалявам! Много ме боли, Фатма! Толкова съм бясна! Какво става с мен, Фатма? Цял живот съм се опитвала да бъда силна, да бъда пример за дъщерите си! А сега… какво стана с мен?
– Не знам, Къвълджъм… Ти си права! – отговаря Фатма. – Фатма, тази жена не е негова бивша жена! – пояснява Къвълджъм с горчивина.– Какво? – пита Фатма объркано.– Тя е негова настояща жена! – отвръща Къвълджъм.– Не, не, Къвълджъм! – отказва да повярва Фатма. – Бившите жени не се държат така, Фатма! Те все още са женени! Или му е жена, или е луда!
Фатма взема телефона от масата и обявява: – Сега ще проверим!
– И как ще стане това? – пита Къвълджъм.
– Джан е негов адвокат – казва Фатма, докато набира номер.
Фатма директно пита Джан, дали Йомер е женен. Джан ѝ отговаря, че на хартия Йомер е женен, но отдавна не живее с жена си и от доста време се опитва да се разведе с нея.
Когато Фатма ѝ предава това, Къвълджъм е бясна.
– Толкова пъти се срещахме, Фатма, а той нито веднъж не ми каза, че все още е женен! – изригва Къвълджъм. – Как е възможно?!
– Къвълджъм, трябва да поговорите с него и да изясните всичко – предлага Фатма.
– Не искам, Фатма! Не искам да говоря! Нищо не може да заглуши моята болка, гняв и обида! Тази жена ми удари шамар! Нарече ме развратница, обвини ме, че тичам след женени мъже! Представяш ли си?!
Фатма мълчи, ужасена от думите на приятелката си.
Изведнъж Къвълджъм става и тръгва да си върви като казва на приятелката си:
– Аз трябва да говоря с Йомер още сега! И виж, никой не трябва да знае за това, дори Алев!
Къвълджъм пристига в дома на Йомер и звъни на звънеца. Отваряйки входната врата Йомер е много изненадан да я види.
– Йомер, трябва да поговорим! Хайде да се разходим! – предлага тя, без да губи време.– Влез! У дома няма никой – казва Йомер.– Уверен ли си? – пита тя с подозрение.– Хайде влизай – настоява Йомер.
Къвълджъм прекрачва прага и влиза в гостната. Настъпва неловко мълчание, докато тя го наблюдава с поглед, изпълнен с болка и гняв.
– Къвълджъм, прости ми! – нарушава Йомер тишината, поглеждайки я с виновно изражение.– За какво точно? – пита тя хладно. – За това, че те хванаха, или за това, че криеше жена си от мен?– Аз не съм я скрил… – започва Йомер, но думите му увисват във въздуха.– А какво? Чакаше аз сама да разбера ли? – прекъсва го Къвълджъм, ядосана.
– Не можех да ти кажа – признава Йомер. – Три години се опитвам да се разведа! Нашите отношения са в миналото, Къвълджъм. Моля те!
– Йомер, за теб може да са приключили, но не и за нея! Тя най-нагло се появи и ме зашлеви – припомня му тя.
– Къвълджъм, ти ме обвиняваш за нещо, което е направил друг, а не аз!
– Йомер, тя е твоя жена, кой друг да обвинявам! – отвръща тя със сарказъм.– Леман не ми е жена! Опитвам се да се разведа, но делото се бави. Това не става бързо! Ние с нея не се виждаме!
– Йомер, ако ми беше казал това, нямаше да бъда с теб! Разбираш ли? Ти скри това от мен!– Не съм го скрил – оправдава се Йомер.– Добре, не си ми разказал, но това за мен е предателство. Разбираш ли, Йомер?
– Не говори така! Аз много те ценя! Много! Просто се опитвах да те предпазя от тревоги! – казва Йомер със съкрушен глас.
– Само че, аз съм тази, която излиза с женени мъже, Йомер! Това е толкова унизително! Наруших всичките си принципи! Даже без да знам!
– Прости ми! Аз не исках да те лъжа! Ти наистина ли мислиш, че съм такъв човек, че съм те лъгал? – пита Йомер, а очите му търсят разбиране.
– Не знам, Йомер. Нищо вече не знам – отвръща Къвълджъм, сякаш борейки се със собствените си мисли.
– Моля те, недей така! Аз не съм такъв! Трябваше да ти кажа от самото начало, но какво щях да ти кажа? Че съм женен само на хартия? – казва Йомер, опитвайки да обясни защо не ѝ е казал.
– Точно това трябваше да ми кажеш! – настоява Къвълджъм. – Никога преди не съм се чувствала толкова унизена и наранена!
– Моля те, разреши ми да оправя всичко… Ще направя всичко, за да забравиш за това – казва Йомер искрено.
– Благодаря ти, че най-накрая разказа истината за себе си! – казва Къвълджъм с горчивина.
– Аз нямам какво да крия и никога не съм те лъгал! Просто искам да приключа с този брак! Това не е лесен процес – обяснява Йомер.
– Е, пожелавам ти успех! Но аз повече не мога да си позволя да бъда с теб, Йомер – заявява Къвълджъм уверено.
– Моля те, не бързай! Помисли си! – моли я Йомер, отчаян.
– Ако помисля, ще се ядосам повече на себе си, отколкото на теб! Довиждане, Йомер! – казва Къвълджъм и напуска дома му.
Йомер остава в коридора, с поглед, който издава болка и загуба…
Пембе влиза в стаята на Нурсема, а погледът ѝ е строг. Нурсема, която току-що е приключила сутрешната си молитва, се напряга, щом вижда майка си.
– С кого беше вчера? – пита Пембе с подозрение в гласа.
– С Умут – отговаря Нурсема и добавя с разочарование. – Мамо, как можеш да постъпваш така с мен? Аз съм на 30 години!
– И да си на 100, в този дом има правила, които ще спазваш! – отвръща Пембе категорично. – Ако още веднъж направиш нещо подобно, ще те заключа отново в стаята ти!
Нурсема я гледа с невярващи очи, докато Пембе продължава:
– За теб ще тръгнат клюки, а и Есма не иска да те представя повече!
– Потрябвала ми е твоята Есма! – отвръща ядосана Нурсема.
– На твоите години аз вече имах три деца! – заявява Пембе.
– И какво от това? Беше ли щастлива? – пита Нурсема, а гласът ѝ трепери.
– Не ме ядосвай, Нурсема! – повишава тон Пембе. – Откъде се появи този Умут?!
– Ние говорихме за изложбата – отговаря Нурсема.
– А не трябваше ли първо да ми кажеш? – пита Пембе с остър тон.
– Какво, за всяка своя стъпка ли трябва да ти докладвам? – отвръща Нурсема. – Защо така реагираш на всичко, което правя? Какво ми е, мамо?
– Аз съм майка, Нурсема! Мога да предвидя някои неща! – заявява Пембе твърдо. – Нищо хубаво няма в такива срещи! Разбираш ли? Ти можеш да се виждаш само с тези, с които аз и баща ти ти разрешим! Тук не е домът на Къвълджъм! Запомни това!
– Да, за съжаление! – отвръща Нурсема с горчивина. – В нашия дом е прието да се заключват 30-годишните дъщери.
– Не ме интересува дали ти харесва или не! Ако искаш, реви, но тук такива са правилата! – заявява Пембе хладно. – По-рано не протестираше. Какво се промени сега?
– Нищо – отговаря Нурсема.
– Точно така нищо не се променило! Изложба също няма да има! – отсича Пембе.
– Но, мамо?!
– Не, Нурсема! Всичко свърши! Край! – заявява Пембе и излиза от стаята, без да остави място за възражения.
Пембе все пак връща телефона на дъщеря си.
Нурсема вижда колко много обаждания и съобщения има от Умут. Колебае се какво да му отговори. Срамува се да му признае, че е била заключена от майка си.
В същото време Пембе отива при Умут и му заявява:
– Умут, искам да кажеш на Нурсема, че изложбата е отменена – заявява тя. – Скоро тя се омъжва и няма да има време за такива неща.
Умут остава вцепенен, думите ѝ го удрят като гръм.
– Разбрах! Така и ще направя! – казва Умут с очевидно усилие, докато се опитва да прикрие емоциите си.
Мустафа и Нилай се радват на яхтата и обсъждат бъдещите си планове, когато при тях идва лихварят с хората им им казва, че ако не си плащаш всяка седмица дълга ще им вземе яхтата.
Мустафа и Нилай се споглеждат притеснено, осъзнавайки, че ситуацията става сериозна.