winless
Къвълджъм се среща с Йомер, за да поговори с него. Но се случва нещо, което Къвълджъм не е очаквала, че може някога да се случи с нея, и тя е съсипана. Разберете какво ще се случи в еп. 35 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до петък по Diema Family в 22:00 часа.
Какво се случва в еп. 35 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 24 януари по Diema Family от 22:00 ч.
Нурсема има проблем с майка си. След като Пембе научава тайната на Нурсема, тя губи самообладание.
Алев блъска човек, и Абдуллах, след като научава за това, решава да ѝ помогне.
Къвълджъм се среща с Йомер, за да поговори с него. Но се случва нещо, което Къвълджъм не е очаквала, че може някога да се случи с нея, и тя е съсипана.
Пембе и Нурсема се прибират вкъщи. Пембе е бясна на дъщеря си, че ѝ противоречи и не я слуша, и я излага пред хората, като казва, че смята да се занимава с калиграфия.
Нурсема я поглежда твърдо, без да отстъпва.
– Не смятам да лъжа! – отвръща спокойно, но уверено тя.– Какво става с теб? – гневно пита Пембе. – Откъде се взе това желание да ставаш художничка? В нашето семейство няма художници!– И какво от това? Забраняваш ли ми? Срамно ли е да бъдеш художник? – пита Нурсема, предизвиквайки майка си.– Кой така те е настроил срещу семейството? – продължава Пембе, а гласът ѝ се повишава все повече. – Преди беше толкова послушна!
– Послушна означава покорна, така ли? Нямам ли право да правя това, което обичам? – отвръща Нурсема.– Нямаш право! – отсича Пембе
.Нурсема обръща гръб на майка си и се отправя към стаята си, затръшвайки вратата. От другата стая се появява Нилай, любопитна за разразилия се спор.
– Какво става? – пита тя.
– Не си вири носа, където не ти е работа! – рязко отговаря Пембе и се насочва към стаята на Нурсема.
Тя отваря вратата без предупреждение и влиза вътре, все още кипяща от гняв.
– Какво правиш? – крещи Пембе. – Що за поведение е това? Не ме карай да разкажа на баща ти!
Нурсема се изправя срещу нея.
– И какво, ако разбере? Ще ме изгоните ли? – пита тя с ирония.– Виж я ти, каква нахалница! Забрави за изложбите си! – крещи майка ѝ. – Няма да ти позволя! От вкъщи няма да излезеш! Ясно ли ти е?
– Заплашваш ли ме? – пита Нурсема с ледено спокойствие.– Разбирай го както искаш! Аз ще избия от теб всички тези глупости и егоистични мечти! – казва Пембе. – Ще разкажа на баща ти как днес ме направи за срам!
Тя излиза от стаята, тряскайки вратата зад себе си.
– Хайде, върви и се оплачи на когото искаш! На мен ми е все едно! – крещи Нурсема след нея, а в погледа ѝ се четат болка и бунт.
Действието прескача във вечерта. Пембе е в кабинета на мъжа си и тъкмо тръгва да му се оплаква от Нурсема, когато Нурсема влиза в стаята.
– Татко, може ли да те попитам нещо? – пита тя.
– Кажи, дъще – отвръща Абдула с топъл тон.
– Обади ми се Едже, жената на Кайхан. Те искат да изложат някои от моите рисунки в хотела – обяснява тя, леко повишавайки глас от вълнение.
– Така ли? – изненадва се Абдула.
– Ще се съглася, но само ако ти ми разрешиш – добавя Нурсема с уважение, като за миг поглежда към майка си.
– Разбира се, дъще, съгласи се – казва Абдула с усмивка, а Пембе го поглежда изненадана.
– Благодаря ти, татко – отвръща Нурсема и си тръгва.
Настъпва напрегната тишина. Пембе се обръща към Абдула с укор в погледа.
– Ти много я глезиш – казва тя. – Калиграфия, изложби… Това не е за нас. Трябва да я стегнеш, докато не е станало твърде късно!
– Какво точно те притеснява? – пита Абдула. – Тя започна да не ме слуша! – отсича Пембе. – Противоречи ми във всичко!
Абдула се отпуска назад в стола си и въздъхва.
– Тя е млада, Пембе. Иска свобода, иска нещо ново!
– Свобода? Тя живее като принцеса! – възкликва Пембе. – Не ѝ липсва абсолютно нищо! Ако не я стегнеш сега, в бъдеще ще стане още по-лошо!
– Ти наистина ли мислиш, че това е правилният подход? – пита Абдула, леко раздразнен.
– Да! – заявява Пембе. – Тя въобще не говори с мен, а веднага дойде при теб. Какъв е този хаос у дома?
Абдула се замисля за момент, после я поглежда с укор.
– Може би защото трябва да я изслушваш, вместо да я критикуваш. Дай ѝ шанс да ти покаже какво може – казва той. – Светът се променя! И децата ни също.
По-късно в имението на Юнал пристига количка за близнаци от лелята на Дога. Семейството се събира около подаръка.
– Колко мило, че се е сетила – отбелязва Фатих с усмивка, докато разглежда количката.
– Леля обича да прави изненади – отговаря Дога
– Защо е било нужно да се охарчва? – мърмори недоволно Пембе, оглеждайки количката.
– Тя днес е получила голяма поръчка – обяснява Дога.
– Така ли? – пита с усмивка Абдула.
Пренасяме в къщата на Фатма. Къвълджъм е седнала срещу Фатма и ѝ споделя тревогите си.
– Много се радвам за Дога, но същевременно съм ужасно притеснена за утрешната ми среща с Йомер – признава Къвълджъм.
– Но вие трябва да поговорите – отвръща Фатма.
– Притеснявам се да не попреча на щастието на дъщеря си – казва Къвълджъм.– Как така? – пита Фатма с изненада.
– Не знам… Просто ме измъчва мисълта, че заради мен Дога може да пострада. Ако това се случи, никога няма да си го простя!
– Не мога да те разбера, Къвълджъм. Ти говориш така, че все едно с измама си вкарала Йомер в мрежите си! При вас всичко беше взаимно. – казва Фатма с укор.
– Ами ако не ни е писано да бъдем заедно?
– Какво става с теб? Откъде се взе този страх? Първо поговорете, после ще видиш какво ще стане – съветва я Фатма
Пембе отива при Нурсема и ѝ казва, че като е отишла при баща си, без да се посъветва с нея е нарушила реда им и я е унизила.
– Какво? И с баща ми ли не мога да говоря? – пита Нурсема. – Ти много ме разочарова. Много! – заявява Пембе с упрек.
– Мамо, как не разбираш? Аз също имам мечти, желания… Разбери ме, мамо! – Нурсема я поглежда с надежда, но и с отчаяние. – Добре, дъще. Хубаво! Омъжи се и живей както искаш! – изрича Пембе с остър тон.
– Мамо, аз няма да се омъжа за този, който твоите познати смятат достоен за мен! – отсича Нурсема. – Ти имаш ли някой предвид? – пита Пембе. – Не, но аз няма да се омъжа за този, който те ти кажат! Аз не съм длъжна! – заявява уверено Нурсема.
Действието прескача на сутринта. Дога събира багажа, за да заминат с Фатих на така мечтаната почивка от Дога, където да останат само двамата сами.
– Ще бъдем четирима, не двама – поправя я Фатих с усмивка, като слага ръка на закръгленото ѝ коремче.
Слизайки в хола, Пембе виждайки ги с куфара вдига шум, че Дога е бременна с близнаци и никъде не трябва да ходи, за да не се случи нещо лошо с бебета.
– Добре, добре! Никъде няма да ходим, щом така трябва! – избухва Дога, хвърляйки ядосан поглед към Пембе. Тя се обръща рязко и се качва обратно в стаята.
Фатих тръгва след нея и я прегръща.
– Хайде, не се сърди, скъпа! Ами ако мама се окаже права, да не дава Бог. Ще се родят децата и тогава ще ходим, където си поискаме, всички заедно. – Той се усмихва и добавя игриво: – Хайде, изкарай си яда на мен! Например, поискай сливи.
Дога го поглежда учудено.
– Какви сливи?
–Ами така се казва.
– Но аз наистина искам сливи – отвръща Дога.– Къде да ти намеря сливи по това време на годината? Ами ако ти взема консервирани?– Добре – съгласява се Дога.– За теб бих изкупил всички сливи в града, любов моя! – казва той като се смее.
В същото време Нурсема пие чай с Умут, където я вижда позната на Пембе и веднага ѝ се обажда, за да ѝ съобщи, че е видяла дъщеря ѝ с някакъв мъж.
Пембе е шокирана.
По-късно Нурсема се прибира, а Пембе побесняла ѝ взема телефона и заключва в стаята.
Алев и Умут пътуват към офиса. Докато Алев държи волана, тя хвърля поглед към Умут.
– Поздрави ли Дога за близнаците? – пита тя небрежно.– Още не съм, но ще го направя – отговаря Умут.
Алев натиска бутона за уредбата на колата и набира номера на Дога. След няколко сигнала Дога вдига.
– Ало, лельо! – казва Дога с весело настроение.
Разговорът тече спокойно, докато внезапно Алев извиква:
– О, не! – Ръцете ѝ се стягат на волана, но вече е късно. В колата се удря велосипедист.
– Ало, лельо, какво става? – пита паникьосана Дога.
Но от другата страна на линията е пълна тишина. Алев не отговаря.
– Фатих, мисля, че леля катастрофира! – казва Дога, а гласът ѝ трепери от страх.– Тихо, спокойно – опитва се да я успокои Фатих, като я хваща за раменете. – Ти не трябва да се вълнуваш. Хайде, седни и се успокой. Имаме познати в пътна полиция. Татко веднага ще се обади и ще помогне. Само не се притеснявай, моля те.
Фатих вади телефона си и набира номера на баща си.
Действието се пренася обратно при Алев и Умут. Колата е спряла на улицата. Умут бързо излиза и се приближава до лежащия на земята човек. Той коленичи и проверява пулса му.
– Жив е! – казва Умут, облекчен. Той веднага вади телефона си и набира бърза помощ.
В този момент телефонът на Алев звъни. Тя трепереща вдига и чува познатия глас на Абдула.
– Аз… Аз блъснах човек! – казва разплакана Алев, гласът ѝ трепери от шок.
– Успокойте се, аз ще ви помогна – отвръща Абдула с твърд, но спокоен тон.
– Той… Той е мъртъв! – казва Алев, хлипайки.
– Не мислете най-лошото. Обадихте ли се на бърза помощ? – пита Абдула.
– Умут вече се обади – казва тя, като се опитва да се овладее.
– Кажете им да закарат пострадалия в нашата болница – нарежда Абдула. – Там ще получи най-добрата помощ.
– А какво ще стане с мен? Ще ме арестуват ли? – пита Алев, паниката ѝ отново я обхваща.– Не! – казва Абдула категорично.– Откъде знаете? – пита тя с недоверие.– Вие сте под моя закрила – уверява я той.
В болницата Алев изпада в паника, защото смята, че човекът ще умре, а тя ще влезе в затвора.
– Г-це Алев! – прозвучава мъжки глас зад гърба ѝ.
Тя се обръща и вижда Абдула. Разплакана, тя се затичва към него и го прегръща.
По-късно Абдула влиза в чакалнята, където са Алев и Умут.
– Мъжът е със счупена ръка. Ще му направят операция, но няма опасност за живота му. Може да си тръгвате – казва той спокойно.
– Искам да платя за лечението му – отвръща Алев.
– Какво, на мен ли искате да платите? – пита той, леко шеговито. – Хайде, вървете!
Алев казва на Умут, че не знае как ще отблагодари на Апо, който всеки път ѝ се притича на помощ.
В същото време Къвълджъм се среща с Йомер. Йомер се извинява, че тя се е оказала в такава неловка ситуация и той се срамува за това. Той също е бил шокиран и никога не би я подложил на това, защото той много държи на нея.
– Аз едва не умрях от срам! – отвръща Къвълджъм. – Никога досега не съм била в такава унизителна ситуация! Аз имам принципи, Йомер! Не мога да си простя, че допуснах това да се случи.
– Разбирам те. И аз съм шокиран – отговаря той. – Но ти не се ядосвай на мен. Аз също не съм виновен, че нещата се развиха така. И двамата пострадахме в тази ситуация.
– Добре, да не говорим повече за това – предлага Къвълджъм, опитвайки се да сложи край на напрегнатия разговор.
Йомер я хваща за ръката, опитвайки се да я успокои.
– Нека продължим напред и да оставим това зад гърба си – предлага той.
Камерата ни показва как Леман, жената на Йомер влиза в заведението.
– Как да разбирам това? – крещи Леман, като се приближава бързо към тях.
Къвълджъм поглежда изненадана.
– Той е женен! – изкрещява Леман. – Как не те е срам? Развратница!
Без дори да се замисля, Леман замахва и удря силен шамар на Къвълджъм. Ударът е оглушителен, а лицето на Къвълджъм побледнява.
– Ти какво правиш? – крещи Йомер и скача от мястото си. – Махай се веднага оттук! – побеснява той и хваща Леман за ръката, повличайки я към изхода.
Къвълджъм, унизена и разтреперана, взема чантата си и бързо напуска заведението.
– Ти полудя ли? – крещи Йомер на Леман, докато двамата стоят пред заведението.
– Ти си женен! – отвръща Леман яростно.
– Ние с теб отдавна не сме заедно! – крещи Йомер, лицето му е изкривено от гняв.
– Коя е тази, Йомер? – пита Леман през зъби.
– Какво те интересува? Сметка ли ще ми държиш? – отвръща той грубо.
– Аз съм твоя жена! – заявява Леман.
– Леман, престани! Не искам повече да те виждам! – крещи Йомер.
Йомер се връща в заведението, но масата, на която са седели с Къвълджъм, е празна. Той се оглежда напрегнато.
– Къвълджъм?! – Йомер се оглежда и след като не я вижда наоколо излаза от заведението.
Опитва се да я набере, но телефонът ѝ е изключен.
– По дяволите! – изрича Йомер, гневен и ядосан.
Къвълджъм си е вече у дома и излаза от банята. Тя е съсипана. В ушите ѝ все още кънтят думите на Леман: „Как не те е срам! Развратница!“ Тя не може да се успокои от преживяното.
Къвълджъм ляга на леглото и закрива лицето си с ръце.
– Какво направих? – плаче Къвълджъм… – Какво направих?