Йомер и Къвълджъм прекарват нощта заедно, но рано сутринта пристигат съпругата и синът на Йомер. Къвълджъм е разбита! Разберете какво ще се случи в еп. 32 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до петък по Diema Family в 22:00 часа.
Какво се случва в еп. 32 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 20 януари по Diema Family от 22:00 ч.
Всички се събират за откриването на хотела на Фатих и Кайхан. На откриването Абдуллах научава, че най-големият му син е купил яхта. Това е изненада за него.
Къвълджъм предупреждава жената на бившия си мъж, да внимава какви ги вършат с бившия ѝ мъж.
Абдуллах благодари на Алев за подаръка.
Йомер и Къвълджъм прекарват нощта заедно, но рано сутринта пристигат съпругата и синът на Йомер. Къвълджъм е разбита!
Какво ли ще стане, когато Къвълджъм разбере, че всъщност Йомер не е разведен?
Семейство Арслан и семейство Юнал пристигат на откриването на хотела на Фатих и Кайхан, където почти няма много други гости.
Жената на Кайхан, Едже, се приближава към Къвълджъм с лицемерна усмивка, опитвайки се да поддържа привидно любезен тон..
– Твоите трикове не минават пред мен! – охлажда намеренията ѝ в зародиш Къвълджъм.
– Ти какво искаш да кажеш? Че покривам главата си ли? – пита Едже.
– Много добре знам защо го правиш! – отвръща Къвълджъм, без да сваля очи от нея. – Всичко ми е ясно – целият този цирк с Кайхан го играете заради пари. Но ако вашите глупави игри разстроят дъщеря ми, ще съжалявате!
Едже не издържа на тона:
– За какво ни е да го правим?!
– Моята работа е да ви предупредя! – отсича Къвълджъм. – Ако направите нещо нередно, с което да навредите на Дога, аз ще разкрия всичките ви карати! Аз си мълча, за да не излагам дъщеря си! Знайте си мястото!
Алев забелязва, че Абдулах е сам, и се приближава към него.
– Г-це Алев, днес нямах възможност да ви се обадя, за да ви благодаря за подаръка – казва той.
– О, какво говорите, това е просто една дреболия – отвръща тя, а очите ѝ блестят от удоволствие. – Исках само да ви се отблагодаря, че бяхте на точното място в точното време. Не знам дали изобщо използвате ключодържатели…
– А, да, ще го закача на ключодържателя с буква А. Ключът от кабинета ми ще стои идеално на него. А сега ще отида да поздравя децата – добавя Абдулах и учтиво се отдалечава, оставяйки Алев сама, замислена за краткия, но приятен разговор.
Междувременно Къвълджъм вижда Йомер и отива при него, а той я посреща с усмивка.
– Добре ли си? – пита той.
– Не, не съм! – отговаря Къвълджъм откровено, без да се опитва да прикрива емоциите си.
– Е, поне си призна – смее се Йомер.
– Само пред теб! – добавя Къвълджъм.
– Радвам се да го чуя! – отвръща той.
– Какво, че не съм добре ли? – сопва се тя с престорено възмущение.
– Нещастието ти ми доставя удоволствие – отговаря Йомер с ироничен тон и лека усмивка, която кара Къвълджъм също да се засмее.
– Когато всичко тук приключи, какво ще кажеш да изпием по едно кафе? – предлага Йомер сякаш между другото, но погледът му издава нещо повече.
– Добре! – съгласява се Къвълджъм. – Ще кажа на Фатма да закара майка ми и Чимен вкъщи, след като свършим тук!
Малко по-късно от присъстващ на откриването Абдулах разбира, че Мустафа е купил яхта без да го пита.
Абдулах веднага отива при Мустафа и го пита, но той му обяснява, че само с Нилай са я гледали, но не са я купували, че е станало някакво недоразумение. Абдулах казва на сина си, че вкъщи ще говорят.
Мустафа остава сам, към него се приближава Нилай.
– За какво отново ти се кара баща ти? – пита тя с досада.
– Татко е разбрал за обяда на яхтата! – отговаря Мустафа с притеснение.
– Е, какво като е разбрал? Гладни ли да стоим? – възмущава се Нилай.
– Ти си казала, че яхтата е наша! – обвинява я Мустафа.
– Мустафа, омръзна ми от баща ти! Ние сме на откриването на хотела на Фатих, а той само търси причини да те навиква. Какво е това?!
Мустафа поклаща глава и добавя тихо:
– Той го е купил със свои пари…
Нилай го поглежда раздразнено.
– Добре, тогава купи и ти яхтата със свои пари! Не бъди такъв, за бога!
Мустафа се въздъхва дълбоко.
– Нилай, аз не мога да взема пари без разрешението на баща ми!
Нилай се ядосва още повече и нетърпеливо махва с ръка.
– Тогава не вземай! Брат ми ще ти намери пари!
Тя прави знак на брат си да се приближи.
– Батко, нали ти имаш познат, който може да ни даде пари назаем? – пита тя уверено.
– Да, имам – отвръща брат ѝ без колебание.
– Заем?! – изненадан е Мустафа.
– Мустафа, ти можеш да плащаш заема всеки месец със заплатата си. Какво толкова? Фатих си има хотел, а ние една яхта не можем да си купим?! – възкликва Нилай.
Брат ѝ се усмихва самодоволно и потупва Мустафа по рамото.
– Зетко, не се притеснявай. Остави всичко на мен! Аз ще уредя всичко.
Действието прескача във вечерта. Фатма се прибира заедно със Сьонмез и Чимен. Сьонмез изглежда ядосана, че Къвълджъм не се е прибрала с тях, а е тръгнала с Йомер. Фатма се опитва да я увери, че Къвълджъм и Йомер са просто приятели, които си споделят проблемите.
– Ох, бабо, ти винаги се хващаш за нещо! – отвръща Чимен с досада.
– Ами ако я използва?! – пита притеснено Сьонмез.
Фатма отново се опитва да успокои ситуацията, като обяснява, че Йомер и Къвълджъм не се срещат за първи път. Освен това добавя, че синът на Йомер е ученик на Къвълджъм.
– Не, не, това не ми харесва! – заявява замислена Сьонмез. – Изглежда, че са си много близки.
– Бабо, преувеличаваш. Те просто отидоха да пият кафе – опитва се да разсее съмненията ѝ Чимен.
– Йомер успокоява Къвълджъм, а и той е като мост между двете семейства – добавя Фатма с увереност.
– Надай Боже този мост да рухне и да ни смачка! – отвръща Сьонмез, като поклаща глава с видимо недоверие.
В същото време Къвълджъм и Йомер пристигат в неговия дом.
– Какъв хубав дом имаш – възкликва Къвълджъм с лека усмивка. – Честно да ти кажа, представях си къщата ти съвсем различно.
Йомер се засмива леко и я поглежда с интерес.
– Как си я представяше?
– Като дома на г-н Абдулах – признава Къвълджъм, като оглежда просторната, но стилна всекидневна.
Йомер кима, без да изглежда изненадан.
– С брат ми имаме различни вкусове – казва той.
Той обаче не сваля поглед от Къвълджъм. В очите му проблясва нещо повече от обикновено любопитство. След момент на мълчание Йомер се приближава към нея и тихо казва:
– Може би един ден ти ще станеш госпожата в този дом.
Къвълджъм избухва в смях, опитвайки се да прикрие изненадата си.
– Ти си голям шегобиец!
Но Йомер остава сериозен.
– Това не е шега – казва той уверено. – Това е желание.
Преди Къвълджъм да успее да отговори, Йомер я придърпва към себе си и я целува страстно. Тя се колебае само за миг, преди да му отвърне на целувката му.
Действието прескача рано сутринта. Камерата показва Къвълджъм и Йомер, които спят прегърнати. Неочаквано в дома пристигат синът на Йомер, Метехан, и неговата съпруга Леман.
– Има ли някой друг в къщата? – пита майката на Метехан с влизането.
– Никой, освен татко! – отговаря уверено Метехан.
– Добре! Ходи и събуди баща ти – нарежда Леман.
– Добре, веднага! – отвръща Метехан и тръгва към спалнята на баща си.
– Татко, буден ли си? – провиква се момчето, докато се приближава към стаята.
В спалнята Къвълджъм чува гласа му и буди притеснена Йомер:
– Ставай! Май чух гласа на Метехан!
– Какво?! – изненадан е Йомер. – Метехан?!
В същото време съпругата на Йомер забелязва сакото на Къвълджъм, оставено небрежно върху дивана.
– Татко, буден ли си? – пита отново Метехан и се опитва да отвори вратата на спалнята, но тя е заключена. – Мама е тук, иска да говори с теб!
Къвълджъм и Йомер се споглеждат притеснени. Йомер бързо облича халата си и отваря вратата и бързо я затваря, за да не може Метехан да види Къвълджъм.
– Какво си се развикал толкова рано сутринта? – пита той ядосан сина си.
– Аз вече ти казах, мама иска да говори с теб – повтаря Метеха
– Майка ти? Толкова рано?! – пита Йомер, видимо объркан и много изнервен.
– Знам. Аз ѝ казах да не идва толкова рано, но тя не ме послуша. Седи в хола!
– Добре, ти иди при нея, аз ще се облека и веднага ще дойда – казва Йомер и се връща в спалнята.
Къвълджъм, напрегната, го гледа.
– Йомер, какво се е случило?
– Къвълджъм, съжалявам, но Метехан е тук с майка си.
– Бързо отиди при тях! Аз искам веднага да си тръгна оттук! – заявява изнервена и едновременно с това притеснена Къвълджъм.
– Моля те, успокой се!
– Йомер, не искам да говоря сега! – казва Къвълджъм ядосано. – Моля те, върви!
– Добре. Ще направя така, че да си тръгнат по-бързо – обещава Йомер. – Когато си тръгнат, ще можеш спокойно да излезеш.
Йомер въздиша тежко, ядосан от ситуацията, и започва да се облича.
Действието се пренася в хола.
– Баща ти не е сам, нали? – пита Леман .
– Сам е! Какво искаш да кажеш? – отвръща Метехан объркано. – Кой трябва да е тук? Той заради теб ми се скара!
– Тогава на кого е това сако, според теб? – пита Леман като му сочи сакото.
– Някой го е забравил. Мамо, аз не мога да разбера какво намекваш сега.
Връщаме се при Къвълджъм, която остава сама в стаята, след като Йомер излиза.
Камерата се връща към Къвълджъм, която остава сама в спалнята, след като Йомер излиза. Сълзи се стичат по лицето ѝ.
– Боже мой, Къвълджъм, как можа да се забъркаш в това? – шепне тя, почти в паника. – Как?!
Йомер влиза в хола с видимо напрегнато изражение.
– Защо си дошла толкова рано? – пита той директно.
– Добро утро, Йомер! Как вървят работите ти? – пита тя с престорено безгрижен тон.
– Добре, благодаря. Но ти въобще погледна ли часовника си? – отвръща той хладно.
– Аз ѝ казах, но тя настояваше да дойдем – намесва се Метехан.
– Какво е толкова спешно? – пита Йомер
– Сигурно имаш гост? – казва тя като поглежда сакото на дивана. Няма да ви притесняваме. Ще дойдем по-късно.
– У дома няма никой! – заявява Йомер
– Добре тогава, аз ще направя чай и ще поговорим – предлага Леман.
– Нямаме чай. А и няма защо да пием – спира я Йомер. – Ако искаш нещо да пиеш, наблизо има кафене. Ще отидем там.
– Чудесна идея! – казва ентусиазиран Метехан. – Да вървим!
– Какво, искаш да си тръгна бързо ли? – пита тя.
– Ако е спешно, има ли значение мястото? – пита Йомер спокойно, но с хладен тон.
Тя го поглежда за миг, след което въздъхва.
– Добре, както кажеш. Да вървим.
Тримата излизат от къщата. Малко след тях, Къвълджъм също излиза. Тя е видимо разстроена, лицето ѝ е бледо, а движенията ѝ трескави. Спира такси, качва се и веднага се обажда на Фатма, а от очите ѝ потичат сълзи.
– Ако мама се обади, кажи, че съм пренощувала при теб. Ако настоява да говори с мен, кажи ѝ, че съм в тоалетната. След малко ще дойда при теб!
Действието се пренася в кафенето.
– Така и така сме се събрали всички заедно, нека поговорим за развода! – предлага Йомер. – Йомер, недей да говориш пред детето! – отвръща Леман с укор.– Мамо, аз знам за всичко и всичко разбирам – намесва се Метехан.
Леман се опитва да успокои сина си, като го погалва по ръката.
– Не се разстройвай, синко, недей да тъжиш.
Метехан обаче отдръпва ръката си.
– Мамо, моля те, престани да правиш цирк!– Метехан вече е голям. Скоро ще стане на 18. – отбелязва Йомер. – Той знае, че ще се разведем, и мисля, че с това няма никакъв проблем.
Леман въздъхва драматично.
– Всички деца след развода имат проблеми. Ще му остане травма.– Аз нямам травма – заявява Метехан категорично. – Мамо, ти толкова дълго живееше отделно от нас!
Леман поклаща глава с тъжно изражение.
– Боже, бедничкият… Той всичко отрича. Той просто няма избор.
Йомер въздъхва, губейки търпение.
– И така, какво решаваме?– Нищо! Защото аз не искам да се развеждам! – заявява Леман. – В нашия род не е имало разводи и няма да има! Ти си живей както искаш, а аз ще търпя!
Йомер стяга челюстта си, видимо раздразнен.
– Леман, аз не искам повече да живея така! Разбери най-накрая!– Аз казах каквото имам да кажа!– отвръща Леман като започва нервно да бърка чая си.
След малко Метехан тръгва за училище, а Йомер плаща сметката и казва на Леман, че и той трябва да върви, че закъснява. Йомер любезно я пита, дали има с какво да се прибере.
Леман му казва, че е с шофьора си.
След като Йомер се отдалечава Леман си мисли: -Казва, че не обича, а го е грижа за мен. Следващият път ще дойда с такси, за да ме закара. (Тази жена явно не е добре психечески!)
Йомер се прибира вкъщи. Лицето му издава напрежение, а ръцете му треперят леко, докато взема телефона си.
– Кой знае в какво състояние е тя? – говори си той, докато набира номера на Къвълджъм.
След няколко сигнала тя отговаря.
– Къвълджъм, страхувах се, че няма да ми отговориш! – казва той с облекчение в гласа.– Йомер, ти разбираш ли в каква ситуация ме постави? – пита Къвълджъм, а гласът ѝ трепери от гняв.
– Извинявай. Не можех и да си представя, че нещо такова може да се случи! – опитва се да се оправдае той.– Бившата ти жена и синът ти могат да се появят толкова неочаквано в дома ти, а ти се държиш така безотговорно! – избухва Къвълджъм. – Ти въобще помисли ли за мен?
– Къвълджъм, извинявай! Наистина не го очаквах!– Но се случи! Какво щеше да стане, ако Метехан ме беше видял? Добре, не обвинявам само теб. Повярвай ми, аз обвинявам себе си повече, отколкото теб! Направих огромна грешка!
– Къвълджъм, разбирам те. Сега ще дойда. Хайде да се видим!
– Не искам да те виждам, Йомер, още по-малко да говоря с теб! – заявява тя твърдо. – Не ми се обаждай!
Йомер стои мълчалив, слушайки звука от затворената линия. Изпълнен с гняв и безсилие, хвърля телефона си на дивана.