winless
Семейство Юнал пристига в дома на Къвълджъм, където атмосферата е празнична, но напрежението между семействата се усеща като тихо вълнение под повърхността. В дневната сияе красиво украсена елха, около която се събират всички.
– Много хубава елха сте украсили – отбелязва Нурсема, оглеждайки детайлите.
– Наистина е красива, нали? – отвръща с гордост Дога, поглеждайки към свекърва си.
– Да, но ние не украсяваме елха – намесва се Нилай с тон, който сякаш цели да внесе дискомфорт в създалата се ситуация.
– Защо? – пита Чимен с искрен интерес.
– Това е против нашите обичаи, затова – отговаря Пембе.
– Ние правим това за декорация, не защото е необходимо, а защото е красиво – обяснява спокойно Къвълджъм, опитвайки се да тушира напрежението.
– Който иска украсява, а който не иска – не – намесва се Йомер, като се опитва да подкрепи Къвълджъм и да балансира разговора.
Сьонмез хвърля поглед към Къвълджъм и предлага:
– Дъще, ако сестра ти няма да дойде, да сядаме на масата.
– Бабо, аз говорих с леля, ще дойде – уверява я Чимен.
Къвълджъм поглежда към Дога и я моли да отиде с нея в кухнята, за да проверят какво става с яденето.
Двете се отправят към кухнята. Щом вратата се затваря зад тях, Къвълджъм излива натрупаното напрежение.
– Какво става, мамо? – пита я притеснено Дога, улавяйки недоволството ѝ.
– Ние празнуваме Нова година с хора, които смятат това за грях – казва ядосано Къвълджъм, като не крие разочарованието си.
– Кой каза, че е грях? Или ти просто си търсиш повод? – отвръща Дога.
– Дога, аз се старая, но просто това не е в моите сили! Един говори, друг мълчи. Говори следващият, а този мълчи… Те явно смятат нашия дом за вражеска територия! – излива емоциите си Къвълджъм.
– Мамо, моля те! – опитва се да я успокои Дога.
– Те са свикнали да те карат да мълчиш и да се примиряваш! – ядосва се Къвълджъм.
В този момент на вратата се звъни. Чимен отваря и пред нея се разкрива леля ѝ Алев, сияеща в ослепително красива червена рокля.
– Аз пристигнах! – обявява Алев с широка усмивка.
– Лельо, ти направо гориш! – казва с възхищение Чимен.
– Аз съм Алев, разбира се, че ще горя! – отвръща с театрален жест тя, привличайки вниманието към себе си.
– Внимавай, може да запалиш някого – шеговито добавя племенницата ѝ.
Алев влиза в дневната, където Пембе с усилие прикрива раздразнението си.
– Чудесна рокля! – възкликва Метехан, нарушавайки тишината.
– Синко, тази вечер много говориш! – прави му забележка Йомер.
– Алев, добре дошла – поздравява я Къвълджъм.
– Елхата е много красива – отбелязва Алев, сякаш без да забелязва напрегнатите погледи.
Къвълджъм се обръща към всички с усмивка, опитвайки се да събере гостите на масата и да успокои атмосферата.
Вечерята е в разгара си, а масата е отрупана с вкусни ястия. Семейството се наслаждава на храната, докато разговорите преминават от една тема към друга.
Сьонмез, с искрен интерес, насочва темата към бременната си внучка.
– Дога, ходихте ли на лекар? Как е бебето?
– Бебето е добре – отговаря тя с ентусиазъм. – А скоро ще отидем на преглед, за да разберем пола му. Толкова се вълнувам!
Настъпва кратко мълчание, което Къвълджъм използва, за да обърне вниманието към Нурсема.
– Нурсема, разбрах от Алев, че участваш в изложба. Поздравления!
– Браво, Нурсема! – включва се Алев с искрено одобрение. – Подкрепям те напълно!
– Благодаря – отвръща срамежливо Нурсема.
В този момент Пембе не пропуска да изрази своето неодобрение.
– Истината е, че на нас това не ни харесва – казва тя хладно.
– Защо? – пита Алев с нотка на предизвикателство в гласа си.
Сьонмез, усещайки накъде отива разговорът, се опитва дискретно да ритне дъщеря си под масата, за да я накара да спре, но вместо това уцелва крака на Абдулах. Той подскача от изненада.
– Извинявайте, май ви настъпих – казва притеснено Сьонмез.
– Няма нищо – отвръща Абдулах.
– Просто не виждам смисъл Нурсема да прави изложба в непозната галерия, когато може да го направи у нас в хотела – обяснява Пембе. – Аз не го одобрявам, но баща ѝ разреши.
Къвълджъм се обръща към Нурсема с мек и окуражаващ тон:
– А ти какво мислиш за това, Нурсема?
– Дай Боже да не се изложа – казва тя
– Няма да се изложиш! – уверява я Алев.
Къвълджъм се усмихва и добавя:
– Надяваме се всичко да мине чудесно, и ти да станеш известна художничка, да пътешестваш по света.
– Дай Боже – отвръща Нурсема тихо.
– Дай Боже всички първо да имат хубаво семейство – казва Пембе с леко назидателен тон.
– На мен това не ми трябва – намесва се Алев, отпивайки от чашата си.
– Ти си против брака, така ли? – пита я с интерес Пембе.
– Алев просто има предвид, че в наше време е трудно да се намери надежден човек – обяснява Къвълджъм, опитвайки се да смекчи ситуацията. – Освен това мъжете често обичат жените да зависят от тях, а не тези, които уверено стоят на краката си.
– Точно така! Те се страхуват от силните жени! – добавя Алев с плам.
– Аз също искам да добавя нещо – намесва се Йомер. – Не сте прави.
– Не, ние не говорим за теб – уточнява Къвълджъм. – Просто обобщаваме.
– Аз също смятам да обобщя – казва Йомер. – Мъжете не се страхуват от силните жени. Но понякога жените не използват силата си по правилния начин.
– Виж ти! – отвръща Къвълджъм.
– Повечето мъже искат да се чувстват значими – продължава Йомер. – Затова искат жените да имат нужда от тях.
– Добре казано, зетко! – възкликва Алев с широка усмивка.
Всички се изненадват от обръщението, което Алев използва.
– Извинявайте, но Йомер, нали вие сте чичо? – уточнява Алев. – Чичо, снаха, зет, сват… постоянно ги бъркам.
Сьонмез се засмива и поклаща глава:
– Такава е нашата Алев, казва всичко, което си иска.
– Мама винаги се притеснява от мен – отбелязва Алев, хвърляйки игрив поглед към Пембе.
Нилай изненадващо се обръща към Къвълджъм:
– Г-жо Къвълджъм, вие ще дойдете утре, нали?
Къвълджъм вдига поглед с изненадано изражение.
– Къде? – пита тя
– Вашият съпруг и Фатих са станали съдружници. За това говоря – уточнява Нилай с усмивка, която не крие любопитството ѝ.
– Бившият ми съпруг – коригира я Къвълджъм с хладна учтивост, без да се поддава на провокацията.
– Наистина ли? – пита Къвълджъм като поглежда към Дога.
– Мамо, аз ти разказах – отговаря Дога.
Фатих, който долавя напрежението, решава да се включи, за да обясни:
– Да, купихме малък бутиков хотел. Надявам се да бъде успешен.
– Да, говорихме с Дога за това, но честно казано, не го приех насериозно. Успех, Фатих! – казва Къвълджъм.
– Много благодаря! – отговаря Фатих. – Надявам се всички да дойдете на откриването. Ще се радвам да ви видя там.
В този момент Сьонмез, която явно иска да разведри атмосферата, предлага:
– Хайде сега да подарим подаръците! Чимен, Метехан, донесете ги!
Абдулах повдига ръка в знак на отказ.
– Не трябваше да се притеснявате. Ние нищо не сме подготвили и не сме донесли. Знаете, че не празнуваме Нова година.
– А ние празнуваме Нова година! – отвръща с лека нотка на предизвикателство Сьонмез. – Купуваме си малки подаръци и си ги подаряваме. Да подаряваш не е грях, нали?
Абдулах отвръща с премерен тон:
– Да, но може би би било по-добре да си подаряваме подаръци през другите дни.
Сьонмез не обръща внимание на възражението му и се провиква отново:
– Носете ги, деца!
Метехан и Чимен влизат с малки красиво опаковани пакети и започват да ги раздават на всички около масата.
Един по един всички получават своите подаръци. Въпреки лекото напрежение създало се, заради различните обичаи, обстановката се разведрява. Лицата на присъстващите се озаряват от усмивки, докато разопаковат подаръците.
Действието прескача на сутринта. Сьонмез казва на Къвълджъм, че вечерята с Юнал е минала без инциденти. Къвълджъм обаче изглежда замислена.
– Да, мамо, но аз все още мисля за Кайхан – казва тя с леко притеснение в гласа си. – Дога ми каза за съдружието му с Фатих, но не го приех насериозно. Сега не мога да повярвам. Откъде е взел пари, за да стане съдружник на Фатих?
– Дъще, защо се тревожиш за това? Ти и Кайхан отдавна нямате нищо общо.
– Мамо, той може да ни направи за срам. А най-лошото е, че може да опетни името на Дога. Не искам хората да говорят, че бащата на дъщеря ми е измамник, иначе ми е все едно.
– Той може да опозори само себе си, Къвълджъм! Вие сте разведени. Хората знаят това.
– Но те също така знаят, че той е бащата на Дога. Това ме притеснява най-много – отвръща Къвълджъм и поклаща глава.
Сьонмез замълчава за миг, преди да смени темата
– Къвълджъм, аз мисля за друго.
– За какво? – пита тя, изненадана от рязката промяна в разговора.
– За Алев!
– Какво е станало с нея? – Къвълджъм я гледа подозрително.
– Май нашата Алев харесва г-н Абдулах – изстрелва Сьонмез.
Къвълджъм я гледа невярващо.
– Какво? Какво говориш, мамо? Това е просто абсурд! Явно вирусът на г-жа Пембе е заразил всички. Не казвай на Алев, защото тя много ще се нервира.
Сьонмез поклаща глава и обяснява:
– Алев досега е излизала само с невъзпитани мъже, а г-н Абдулах е културен, възпитан… и богат. Той е много по-различен от предишните
Къвълджъм все още не може да повярва на чутото.
– Мамо, това е невъзможно. Алев и г-н Абдулах? Той е толкова религиозен, че не мога да си го представя дори в една стая заедно, камо ли нещо повече.
Сутринта Нурсема купува подарък на Умут и го изпраща в офиса му. Тя много го изненадва, защото му подарява картина, която Умут много харесва, на която е изобразена неговата мечта. Картината е придружена с бележка:
„Аз исках да изпълня мечтата ти. Нека през тази година всички твой мечти да се сбъднат. Нурсема!“
Умут се снима с картината и изпраща снимката придружена със съобщение: „Безкрайни благодарности на тази, която превърна мечтите ми в реалност!“
Алев също избира подарък за Абдулах, с който да му благодари, че вчера я е спасил от неприятности.
Абдулах получава подаръка в кабинета си и тъкмо го разглежда, когато при него влиза Йомер. Абдулах бързо прибира подаръка си.
Абдулах казва, че се притеснява за днешното откриване на хотела на Фатих.
– Не се тревожи, батко. Каквото е направено, е направено. А и… Къвълджъм също се притеснява. Тя се срамува заради Кайхан.
– Защо? – пита Абдулах с леко недоумение. – Тя няма нищо общо с това. Ти ѝ кажи да бъде спокойна. Ние знаем що за човек е тя.
– Ще ѝ кажа на откриването – обещава Йомер.
– Тя е порядъчна жена! – казва Абдулах.
– Това е точно така. Честна е, с добро чувство за хумор. Не е толкова сурова, колкото изглежда. Има мека страна, която просто крие – изброява замислен Йомер.
Абдулах го наблюдава изпитателно, а в очите му проблясва нещо като подозрение.
– Аз не се съмнявам в това, но ти си женен! – припомня му той.
Йомер го поглежда рязко.
– Какво искаш да кажеш?
– Че все още не си се развел – казва Абдулах спокойно.
– Не, че не съм се развел, а не можах да се разведа – поправя го Йомер. – Три години опитвам, откакто се разделихме. И, между другото, какво общо има това с Къвълджъм?
Абдулах го гледа право в очите и отвръща с усмивка:
– Ако няма нищо общо, защо се оправдаваш?