winless
Сьонмез е убедена, че Дога трябва да спаси брака си. Тя дава ценени съвети на внучката си, но дали Дога ще го използва? Разберете какво ще се случи в еп. 24 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който може да гледате всяка вечер от понеделник до петък по Diema Family в 22:00 часа.
Какво се случва в еп. 24 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате на 9 януари по Diema Family от 22:00 ч.
Сьонмез е убеден, че Дога трябва да спаси семейството. Тя дава съвет на внучката си, но дали Дога ще го използва?
Междувременно Къвълджъм обсъжда ученик, който е отхвърлен от три училища. Майката на специалното дете ще бъде изненадана, когато разбере от кого зависи съдбата на сина ѝ.
Абдулах се оплаква на Йомер, че откак Фатих се е оженил, всеки ден в дома му се случва нещо.
Йомер разговаря с Фатих за последните му волности и го съветва да се извини на майката на Дога.
В лицея, където Къвълджъм е директор, обсъждат приемането на ученик, който е бил отхвърлен от три различни училища. Къвълджъм се застъпва за детето и заявява на колегите си, че първо трябва да разговарят със семейството на ученика, за да разберат какъв е проблемът и дали детето няма здравословен проблем, вместо веднага да го лишават от образование. Колегите ѝ се съгласяват с нея.
Къвълджъм се среща с майката на момчето и с изненада открива, че това е същата жена, с която наскоро е имала остър спор и която заплаши да я съди. Кюбрю, щом вижда Къвълджъм, се обезкуражава и си мисли, че шансът детето ѝ да бъде прието е нулев.
Къвълджъм обаче спокойно я кани да обясни защо синът ѝ не е бил приет в другите училища. С треперещ глас жената признава, че детето ѝ е диагностицирано с аутизъм, различно е от връстниците си и трудно задържа вниманието си.
– Не се притеснявайте – уверява я Къвълджъм. – Ще направя всичко, което е по силите ми за сина ви.
– Къвълджъм, защо ми помагате? – пита Кюбрю объркано. – Не искам да припомням, но ние бяхме стигнали до съд…
– Това, че нашите мнения се разминават, не означава, че ще лиша сина ви от образование – отвръща Къвълджъм с твърд, но сърдечен тон. – Аз също съм майка и ви разбирам.
Преди да си тръгне, Къвълджъм задава въпроса, който не ѝ дава покой – защо Кюбрю е оттеглила жалбата си. Жената отговаря, че заради Йомер, който е гарантирал за нея.
Сьонмез се прибира вкъщи и лицето ѝ светва, когато вижда внучка си Дога. Тя с нетърпение я приканва да разкаже какво се е случило между нея и Фатих.
– Мила, като знаеш какъв характер има мъжът ти, защо се върна в университета? – пита Сьонмез
– Бабо, ако мама беше тук и те чуеше, щеше да ти се скара – отвръща Дога с усмивка.
– Но майка ти я няма тук! И аз не казвам, че трябва да стоиш вкъщи и да бъдеш домакиня. Но бракът е изкуството на приспособяване. Мъжете обичат, когато ги разбират.
– Фатих не е такъв!
– Стига, всички са еднакви! Слушай, скъпа, бъди по-мека. Не се опитвай във всичко да подражаваш на майка си. В брака мъжът е главата, но жената е шията – тя решава накъде да обърне главата. И тази шия си ти!
– Какво означава това? – пита Дога озадачено.
– Прави нещата по най-добрия начин, с добро. Казвай: „Скъпи, притеснявам се за теб…“, „Скъпи, толкова те обичам…“, „Добре, не ми се ядосвай…“ – Сьонмез дава примери.
–Хм… Значи искаш да започна да го моля за всичко?
– Ами продължавай със същия инат и ще останеш сама като майка си! – избухва баба ѝ.
– Бабо, какво ѝ е на мама? Тя не живее на улицата. Освен това ти никога не си харесвала татко!
– Ядосва ме фактът, че майка ти е самотна разведена жена! Много е груба е!
– Мама поне има собствено мнение!
– Да, но на кого му харесва това? – въздъхва тежко Сьонмез.
В същото време Йомер е при Абдулах и му споделя, че е посетил гроба на брат си.
– Защо не ми каза? Щях да дойда с теб! – казва Абдулах загрижено.
– Не, не… Просто минавах случайно и реших да спра и да се помоля – отвръща Йомер. – А ти изглеждаш напрегнат. Какво става?
– Откакто Фатих се ожени, всеки ден има нещо ново – въздъхва Абдулах.
– Какво пак е станало?
– Различията все повече започват да си проличават – признава Абдулах. – Фатих много се е променил. Станал е по-агресивен, нервен… Дори се развика на майка си!
– Фатих?! Сериозно?! – Йомер не може да повярва.
– Явно, когато любовта ти завърти главата, разумът изчезва – мрачно заключава Абдулах.
– Ще поговоря с него. Не се притеснявай – уверява го Йомер.
– Един ден това момиче ще реши, че трябва да живеят отделно… Не знам какво ще стане тогава. Пембе обожава синовете си, а аз ще се озова между чука и наковалнята. Двете снахи изобщо не се разбират.
– Нурсема?
– Тя не се разбира с никого – отвръща Абдулах горчиво. – Не дом, а цирк! – въздиша тежко. – Аз мога да сложа всички на мястото им, но не искам да ставам лошият в тази история!
– Да си имаш работа с жени е цяло изкуство, особено в твоя дом! – усмихва се Йомер. – А ти трябва да се държиш еднакво с всички.
По-късно Йомер се среща с Фатих и го пита защо с жена си въвличат и родителите си в личните си проблеми.
– Съжалявам, чичо… Просто бях много ядосан – признава Фатих.
– Трябва да се контролираш – съветва го Йомер.
– Да, чичо, ще се поправя… Но имам и друг проблем!
– Какъв? – пита Йомер с интерес.
– Майката на Дога… Къвълджъм.
– Къвълджъм ли? Какво има с нея?
– Вчера се скарахме…
– Ти си се скарал с Къвълджъм?! Младежо, ти с всички ли реши да се караш?
– Но тя не беше права! Аз спорех с жена си, а тя се намеси и започна да ми търси сметка! Искаше да отведе Дога със себе си! Едва се сдържах да не ѝ кажа още нещо. Ние сме мъж и жена – можем да се караме! Какво я засяга това?
– Фатих, извинявай, но не си прав! Какво означава „какво я засяга“? Ти не можеш да се държиш така! Къвълджъм е майка на Дога и винаги ще я защитава! Каквото искаш прави, но отиди и ѝ се извини!
– Добре, чичо, ще се извиня… Но не ми харесва цялата тази ситуация!
– Прощавай, но понякога в живота правим неща, които не ни харесват, Фатих! Слушай, Къвълджъм е много добра жена, познавам я отлично. Да, понякога е трудна, но трябва да свикнеш с това. Тя е майката на жена ти – какво ще направиш? Ще си представиш, че не съществува ли? Ако искаш, мога аз да поговоря с нея.
– Не, чичо, аз ще го направя. Но… какво означава, че можеш да поговориш с нея? Вие срещате ли се двамата?
– Понякога се срещаме – отговаря спокойно Йомер. – А и Метехан и Чимен са приятели..
Нурсема осъзнава, че е изтощена от еднообразното ежедневие, което води – всеки ден прекаран в кухнята с майка ѝ, готвейки и обсъждайки семейните драми. Всяка минута изглежда като повторение на предишната.
Докато подрежда масата, телефонът ѝ извибрира – съобщение от Умут. Той я кани на концерт, който ще изнесе с групата си вечерта, недалеч от дома ѝ.
– Не мога да дойда… – пише тя първоначално. Гласът на майка ѝ от кухнята я връща към реалността, а в съзнанието ѝ проблясва мисъл: „Докога ще живея по чужди правила?“ Тя пише съобщението:
– Всъщност мога дойда!
За първи път решава да направи нещо само за себе си. Вълнението, примесено със страх, пулсира в гърдите ѝ.
Междувременно Фатих и Дога се срещат с Къвълджъм в малко кафе. Фатих ѝ се извинява.
Къвълджъм го наблюдава внимателно, а в очите ѝ проблясва смесица от недоверие и умора.
– Не мога да приема такова отношение към дъщеря ми – отвръща тя със спокоен, но твърд глас. – Но след като сте намерили пътя един към друг и сте се помирили... за мен е важно, че Дога е добре.
