winless
Фатих кара Дога да избира между дъщеря си и майка си. Практически да, става дума за почти невъзможен избор… И все пак, как ще се справи Дога? И какви други потресаващи изисквания ще има Фатих? Разберете какво ще се случи в еп.106 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.107-109 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч.
Йомер и Ертул заминават на бизнес пътуване в чужбина. Ертул разказва на Йомер за жената на сърцето си, описвайки Нурсема.
Междувременно Нурсема изпраща на Ертул картина в знак на благодарност. Михри, дъщерята на Ертул я кани в дома си за едно събитие. Когато Ертул се връща у дома, той е изненадан и разочарован да научи от дъщеря си, че Нурсема е омъжена.
Същевременно в брака на Нурсема и Умут напрежението расте. Нурсема се ядосва, че Умут работи нощем в клуба. На всичкото отгоре непозната жена, която се е запознала с него в клуба, е взела номера му от портиера и му се обажда в 4 часа сутринта.
Нурсема казва на съпруга си, че никога няма да може да свикне с тази ситуация и го моли да направи жертва и за брака им, да спре да работи в клуба и да приеме предложението на баща ѝ за работа в семейната фирма.
Алев, от своя страна, обявява, че ще се омъжва – но няма годеник. За да избегне неудобството, тя уговаря бившия си приятел Рюзгар да се престори на нейния бъдещ съпруг. Рюзгар приема с усмивка и решава да се включи в играта ѝ, забавлявайки се с цялата ситуация.
Когато Дога отива на преглед при психиатъра, Фатих урежда една жена да ѝ досажда на паркинга на болницата. Дога, която вече е в лошо психическо състояние, е много разстроена, когато пристига в кабинета на лекаря.
Лекарят ѝ казва, че не може да издаде положителен доклад и да дойде отново след няколко дни, когато се успокои.
Дога осъзнава, че всичко това не се е случило случайно. Къвълджъм отива да поговори с адвоката за това и вижда Фатих да излиза от кантората му. Тогава разбира, че адвокатът им работи за Фатих.
– По дяволите! – просъсква Къвълджъм и се втурва в адвокатската кантора, без дори да почука. Очите ѝ горят от гняв, а дъхът ѝ е накъсан от напрежение.
– Г-жо Къвълджъм, какво се случва? – пита с тревога асистентката на адвоката.
– Къде е той?! – изкрещява Къвълджъм, а гласът ѝ отеква по коридора.
– Моля ви, почакайте… – опитва се да я спре младата жена, но напразно.
– Къде е?!
– Госпожо, какво правите?! – адвокатът се показва на прага на кабинета, объркан и изненадан.
– Я се виж ти… Какъв подъл, долен човек си бил! – извиква Къвълджъм с разярен глас.
– Моля? Какво говорите?
– Още от самото начало усещах, че нещо не е наред. Но не исках да повярвам, че някой е способен на такава жестокост – да раздели дете от майка му! Мислех си, че няма човек, който може да падне толкова ниско… но съм грешала. – думите ѝ изригват една след друга, сякаш не могат да бъдат задържани повече.
Адвокатът прави крачка назад, но Къвълджъм не спира.
– Г-жо Къвълджъм, явно има някакво недоразумение…
– Млъкни! Какво правеше Фатих тук?
– Фатих ли? – преструва се на невинен адвокатът, но гласът му трепва леко.
– Не ме лъжи! Видях го с очите си, когато излизаше от кантората. Ти си му помогнал да заложи капан на дъщеря ми. Предаде клиентката си! Предаде мен!
Къвълджъм е извън себе си. Очите ѝ блестят от гняв, а цялото ѝ тяло трепери.
– Какъв долен мръсник си ти! Без грам съвест!
– Господин Фатих просто… искаше информация…
– Лъжеш! Дъщеря ми току-що е станала майка! Имаш ли представа какво преживява? Знаеш ли в какво състояние е? А ти вместо да ѝ помогнеш, я натикваш още по-дълбоко в капана. Ти повече не си наш адвокат. Ще подам жалба срещу теб в адвокатската колегия!
Сърцето ѝ бие лудо. Излиза от сградата, без да се обръща назад.
Действието се пренася в дома на Нурсема и Умут.
– Добро утро – поздравява Нурсема.
– Добро утро, любов моя – отвръща Умут, държейки се за главата. – Изчакай малко, ще взема нещо за стомаха. Много ми е зле.
Нурсема усеща как напрежението в нея отново се надига. Тишината между тях натежава. Умут се връща с чаша вода, сяда срещу нея и я поглежда.
– Ще излизаш ли? – пита той.
– Да. Една от клиентките ми ме покани на молитва за дъщеря си – отговаря Нурсема спокойно.
– Всеки ден някаква молитва… – смее се Умут.
– Но преди да тръгна, искам да поговорим – заявява Нурсема.
Умут застива. В погледа му се чете тревога. Знае какво предстои.
– Само не ми казвай, че ще говорим за онази луда жена от снощи… – опитва се да се измъкне с лека ирония. – Мислех, че се разбрахме.
– Умут, не искам повече да работиш в бара – казва уверено Нурсема, без да отмества погледа си.
– Какво? Как така? – пита Умут, изненадан.
Нурсема въздиша дълбоко. Гласът ѝ е спокоен, но решителен.
– Ти ме помоли да върна кредитните карти на баща ми. И го направих. А сега аз те моля – спри да работиш в онзи бар. Не искам да прекарам още една нощ без теб до мен.
– Но, Нурсема… Ти знаеше, че това е работата ми още от самото начало – опитва се да се защити той.
– Знаех. Но вече не мога да го понеса. Става ми все по-тежко. – отвръща тя с треперещ глас.
– Добре… Може би просто още не си свикнала – казва Умут, по-меко.
– Не! Аз никога няма да свикна с това! – прекъсва го тя. – Знам, че баща ми ти е предложил работа.
– Той ли ти каза?
– Не. Майка ми. Ако приемеш да работиш за него, ще приключим с този разговор. Но ако не… ще загубим всичко, Умут. Всичко.
– Мислиш, че да работя за баща ти ще е по-лесно? – пита той с горчивина.
– Да! Наистина го мисля – отвръща Нурсема, без колебание.
Умут замълчава. Стаята става тясна за него.
– Ще помисля – отвръща Умут..
– Не е лесно да се откажеш от нещо, което обичаш! – заявява Нурсема. – Но двамата трябва да правим жертви. Аз излизам.
Действието се пренася в къщата на Къвълджъм. Тя крачи из стаята, разтреперана от гняв, и разказва на майка си и сестра си как Фатих ги е измамил. Гласът ѝ трепери, но не от страх – от възмущение. Сьонмез и Алев също са в шок от чутото и избухват в гняв.
– Боже, какви ужасни хора се оказаха! Как можахме изобщо да се свържем с тях?! – вдига ръце Алев, разстроена.
В този момент Дога влиза в стаята. В очите ѝ има тревога.
– Мамо, какво е станало? – пита тя, с глас, в който се прокрадва страх.
Къвълджъм замълчава. Поглежда дъщеря си, но не намира думи. Алев нарушава тишината.
– Кажи ѝ, Къвълджъм. Тя така или иначе ще разбере. По-добре да чуе истината от нас.
Когато Дога научава, че адвокатът им всъщност е човек на Фатих, лицето ѝ пребледнява
– Аз отивам да си взема дъщерята обратно. Това вече е прекалено!
– Не можеш да отидеш сама! – възразява Къвълджъм.
– Идвам с вас – казва Алев и рязко се изправя.
– Не ти стой! Заради теб нещата още повече ще се объркат – отвръща с остър тон Сьонмез.
– Никой няма да идва! – заявява Къвълджъм. – Дога и аз ще се върнем с Джемре.
Когато пристигат пред къщата, Фатих не отваря веднага. Дога блъска с ярост по вратата.
– Отвори! Дошла съм за дъщеря си! – крещи тя.
Отвътре се чува суматоха. Пембе бързо се обръща към домашната помощница:
– Бързо, скрий Джемре!
След миг вратата се отваря. На прага застават Фатих и Абдула. Дога не губи време.
– Дошла съм за дъщеря си! – заявява с решителност.
– Попечителството на дъщеря ми е мое! – отвръща студено Фатих.
– Г-жо Къвълджъм, моля ви, нека поговорим спокойно вътре – предлага внимателно Абдула.
– Аз не мога да съм спокойна, г-н Абдула! – избухва Къвълджъм. – Знаете ли какво направи синът ви? Ако дъщеря ми не може да види детето си, то е заради неговите лъжи! Той лъже, манипулира, купува хора!– Боже, как съм могла да се влюбя в човек като теб! – заявява Дога.
–Върви си и първо се излекувай! – отговаря гнусния Фатих.
– Говори като човек! – изправя се срещу него Къвълджъм, без да се поколебае.
Пембе се намесва с яд:
– Какво още искате да вземете от тази къща? Проклет да е денят, в който се запознахме с вас!
– Заради вас животът на дъщеря ми е съсипан! Кой сте вие? – пита не по-малко гневна Къвълджъм.
– Вашата дъщеря дойде тук бременна, без брак! И вие я отхвърлихте! Ние ѝ подадохме ръка! – припомня Пембе.
–Виж какво? Аз няма да позволя да обиждате дъщеря ми! – крещи Къвълджъм.
–Фатих, аз никъде няма да отида, докато не си взема дъщеря ми! – заявява Дога.
–Ти не можеш да я вземеш! – заявява Фатих. –А от този момент ти не можеш да я вземеш, дори и да искаш! Вие дойдохте в дома ми и вдигнахте скандал. Според решението на съда, ти не можеш да се доближаваш до този дом на повече от 100 метра, ти разбираш ли това? Джемре ще остане тук! Тя ще порасне в тази къща! Това е решението на съда! След като си толкова грижовна майка, тогава ти ще се върнеш там, където е твоето дете!
Дога застива. Гледа Фатих така, сякаш пред нея стои непознато… чудовище. Не може да повярва на думите му.
–Да вървим Дога! – дръпва я Къвълджъм. –Ще намерим нов адвокат и ще си търсим правата!
– Търсете, търсете… Но ще ви бъде много трудно – изсмива се Фатих.
– Фатих! – намесва се Абдула.
– Аз никога няма да им дам дъщеря си, татко! – казва Фатих. Прави крачка към Дога и заявява с лед в гласа:
– Избирай, Дога. Или майка ти… или дъщеря ти.
Дога мълчи. Къвълджъм ѝ подава ръка:
– Има съд, има правосъдие. Ела!
–Фатих, позволи на жена си да види детето си – казва Мустафа.
– Не се бъркай! – отрязва го Фатих.
– Фатих, стига вече! – повишава глас Абдула.
– Никой да не се меси! – избухва Фатих.
Дога трепери. Сълзи се стичат по бузите ѝ.
– Не мога… не мога и ден да издържа без дъщеря, си мамо – плаче Дога.
Дога пуска ръката на майка си и тръгва към вратата.
Фатих застава пред нея, преграждайки пътя ѝ.
– Ако останеш, има едно условие: повече няма да виждаш майка си – заявява той със студен тон.
Камерата се задържа върху лицата на Абдула, Пембе и Мустафа – всички изглеждат потресени от това безмилостно условие.
Фатих продължава, гласът му вече е заповеднически:
– Не искам никой от тях – нито майка ти, нито останалите – да се приближава до теб или до дъщеря ни. Разбра ли ме добре?
Къвълджъм не издържа. Хвърля се срещу него, погледът ѝ пламти от гняв.
– Знаеш ли какво ще направя с теб?! Кой си ти?! Кои сте вие, че ни съсипахте живота?! – крещи тя с разтреперан глас.
Мустафа се намесва, хваща Къвълджъм за раменете и се опитва да я удържи, да я отдалечи от семейството си.
– Дога, моля те! Не го прави! – вика майка ѝ с отчаяние в гласа.
Но Дога вече е направила своя избор. Без да вдигне очи, прошепва:
– Съжалявам…
Фатих триумфира. Поглежда към Къвълджъм с доволна и арогантна усмивка и влиза след Дога.
–Затвори вратата! – нарежда Фатих на Дога.
Вратата на къщата на Юнал се затваря.
–Дога… Дога…! Моля те…. – моли Къвълджъм съсипана и останала без глас.
– Съжалявам… Прости ми! – прошепва Дога и поставя треперещата си ръка на стъклото . Сякаш се сбогува с майка си.
– Догa! Догa, моля те, чуй ме! Затвори тази врата, ако искаш, но не ме изключвай така от живота си! – плаче Къвълджъм. – Дога… тръгна си, дори не се обърна…
– Г-жо Къвълджъм, моля ви, не се разстройвайте! – моли Мустафа.
–Как да стане това, Мустафа! – съсипана е Къвълджъм. – Не чу ли какво каза брат ти? Няма да ми показват дъщеря ми! А детето – нито мен, нито семейството ни ще види! Един Бог знае какво може да им се случи в тази къща!
– Не се тревожете. Аз съм тук. И баща ми също, а Фатих просто беше ядосан – отвръща Мустафа.
– А това според теб е нормална реакция ли е?! Да лъже, да саботира, и после да се оправдае с “ядосан бил”! Как, Мустафа?! Как да съм спокойна?!
– Моля ви, доверете ни се. Ще се погрижим за нея – уверява Мустафа.
– Най-много за нея се тревожа, Мустафа. Най-много за дъщеря си… – избухва в нов плач Къвълджъм.
Мустафа се опитва да я успокои.
–Извини ме, Мустафа. Ти нямаш нищо обща с това. Извини ме!
Къвълджъм избърсва сълзите си.
–Аз ще вървя!
–Ще ви изпратя!
– Не е нужно да ме изпращаш.
Действието се пренася в къщата. Дога влиза в детската стая при дъщеря си. Очите ѝ се пълнят със сълзи, сърцето ѝ се свива и разтваря едновременно.
– Моето момиченце! Моята малка красавица… – плаче тя, докато вдига бебето на ръце. – Толкова много ми липсваше! Най-накрая отново сме заедно! Мама е тук… тук съм, мъничка моя!
В този момент в стаята влиза Пембе, а след нея – Фатих.
– Гледахме я като зеницата на окото си – казва Пембе, сякаш търси признание.
– Веднага излезте от тук! – прекъсва я Дога с леден тон. – Вие ми причинихте достатъчно болка. Поне ми дайте минутка на спокойствие с детето! Ето ме – дойдох. Какво повече искате от мен?
– Не съм казала нищо… – опитва се да се защити Пембе, но гласът ѝ звучи гузно.
– Всичко е наред – прекъсва я Фатих. – По-добре да излезем.
Дога затваря вратата на детската стая след тях. Поглежда бебето и го притиска към гърдите си, сякаш се опитва да го предпази от целия свят.
Отвън Пембе шепне на сина си:
– Тя ще се лекува, нали?
– Моля те, потърпи още малко – отговаря Фатих.
– Синко, колко още да я търпя? Видя поведението на майка ѝ. Едва се сдържах!
– Мамо, слизам долу – отрязва я Фатих и тръгва.
Действието се пренася в хола.
– Аз се опитвах да избягвам такива неща и да пазя семейството си! – казва Абдула. – А виж сега какво става в дома ми?!
– Татко, Фатих е виновен – казва Мустафа.
–Нима не виждам това и не разбирам – отвръща Абдула. –Нямаше да мълча ако не беше бебето!
В този момент влиза Фатих и се нахвърля на брат си.
–Какво говориш, бе? Виновен съм бил!
– А не си ли?! – отвръща Мустафа. – Не те ли е срам от това, което причиняваш на Дога и на майка ѝ?
– Престани! Жена ми е доволна от всичко! Уверен съм! – заявява Фатих със самодоволство.
– Фатих! – опитва се да го вразуми Абдула.
– Остави го да говори, татко – отвръща Мустафа.
– Всичко, което правя, е заради семейството си! Едно от децата си вече загубих. Няма да загубя и второто! Така че недей да правиш заключения, когато не знаеш! – крещи Фатих.
– Какво пак стана сега?! – влиза Пембе, разтревожена. – Аз вече ще получа сърцебиене от всичко това! Господи, как стигнахме дотук?
– Фатих, хайде да поговорим – предлага спокойно Абдула.
– Татко, първо нека се съвзема – отговаря Фатих.
– Добре. Но никой няма да напада Дога, ясно ли е? – заявява Абдула.
– Никой не я напада, г-н Абдула -намесва се Пембе. – И все пак… не бъди толкова неутрален. Това е синът ти и внучката ти!
– Аз съм на страната на истината. А Фатих в този случай не е прав! – заявява Абдула.
Фатих гледа баща си като ударен. Не вярва на ушите си.
– Какво ти става? Не мога да те позная… – казва Абдула.
– Ще говорим после, татко! – отговаря ядосан Фатих.
– Спомни си! Ти не си баща на Дога, ти си баща на Фатих – казва Пембе.
–Затова говоря истината г-жо Пембе! – отвръща Абдула.
Къвълджъм е сама в колата си. Тя плаче и страда за дъщеря си, а след малко се обажда на Йомер.
– Къвълджъм, какво става? Добре ли си?
– Йомер… много съм зле. Излязох от къщата на брат му. Стана ужасен скандал. Дога се върна при Фатих.
–Първо се успокои – моли я Йомер.
–Йомер, много ми е лошо! Фатих ми забрани да се виждам с дъщеря ми!
– Скъпа, къде си? – пита притеснен Йомер.
– Не знам. Карам без посока. Просто карам…
– В това състояние, не трябва да шофираш. Намери кафене. Спри. Прати ми локацията – идвам.
Действието прескача. Йомер се среща с Къвълджъм. Той я прегръща силно.
–Как си ти? – пита Йомер.
–Съсипана! Фатих е подкупил адвоката. За да получи попечителството над бебето е подготвил хитър план. Ръцете ми треперят, дори сега, когато си спомня за това Ужасно е!
–Той се е побъркал и не може да се спре!
–Като разбрахме, с Дога веднага тръгнахме да вземем бебето от къщата. Но по-добре да не бяхме тръгвали!
– Какво се случи там? – пита притеснен Йомер
– Фатих ѝ каза, че ще види детето само ако се върне у дома. И тя… върна се. Заради бебето. И през това време Пембе – тя ѝ каза ужасни неща. Нарече я срам за семейството. Обиди я, че е забременяла преди брака. Но аз не можах да удържа гнева си! Избухна скандал! Дога се върна заради детето си. Не мога да я виня, а Фатих ѝ забрани да се вижда с мен!
–Как може така да постъпи! – изненадан е Йомер. –Дога няма да го послуша, не се притеснявай!
– Може би. Надявам се. Но съм на ръба.
– Къвълджъм… Аз знам какво преживяваш. Но ако Фатих е стигнал дотук, време е някой да му се опълчи.
– Не ти, Йомер. Моля те. Не и ти.
– Как да не съм аз? Ти си моя съпруга. Никой няма право да те наранява. И себе си виня – аз препоръчах този шофьор. Проклятие…
– Аз не знам вече какво да правя. Между теб, Дога, внучето… сърцето ми се къса.
– Тихо. Ти си силна. Знам коя си. Знам каква си. И винаги ще съм до теб! – заявява Йомер.
–Колко е тежко да чакаш! – казва Къвълджъм. –Как ли е Дога?
В главата на Къвълджъм бушуват мисли. Но Йомер се опитва да я успокои:
– Спокойно, сигурно сега Дога гушка бебето си.
– Дано си прав, Йомер.
– Разбира се, щом ти мислиш за дъщеря си, и тя мисли за своята.
– Най-много се страхувам да не спре кърмата. Само това ме ужасява.
– Скъпа, ако ще ти помогне да се почувстваш по-добре, хайде да отидем да я видим. Докато си с мен, никой няма да ти каже и дума.
– Не, Йомер. Никога няма да стъпя в тази къща. Не е защото се страхувам от тях. Просто не искам дъщеря ми да страда.
– Тогава аз ще отида сам. Ще я видя и ще ти кажа как е.
– Добре, чудесна идея. Благодаря ти.
Йомер пристига в къщата на брат си. Пембе му отваря вратата.
– Здравей, Йомер.
– Здрасти, как си?
– Честно да ти кажа – не съм добре. Съпругата ти ни огорчи днес.
– А аз пък чух, че вие сте я обидили.
– Какво говориш? Да беше чул какви обиди изрече тя…
– Както и да е. Дошъл съм да видя Дога. Тук ли е?
– Горе е. Затворила се е в стаята с бебето. Брат си няма ли да видиш?
– Ще видя и брат си, но първо искам нея.
– Добре. Само си измий ръцете преди да влезеш, моля те.
Йомер се качва по стълбите и почуква по вратата на стаята, където се намира Дога. Отвътре се чува гласът ѝ – предупреждава да не влизат, защото бебето спи. Тогава той се представя с топъл, утешителен тон. Тя му отваря и го посреща с очи, пълни със сълзи. Прегръщат се мълчаливо.
Йомер ѝ казва, че е чул какво се е случило. Дога веднага пита за майка си. Личи си, че се страхува да не я е разочаровала. Но Йомер я успокоява – майка ѝ просто е много притеснена за нея. Напомня ѝ, че я обича.
Дога започва да излива тревогите си – как всичко се е разпаднало, как всички около нея се карат, а тя е направила най-трудната стъпка – върнала се е в къща, където се чувства чужда. Йомер я уверява, че всичко ще се оправи. Абдула, казва той, е справедлив човек и няма да позволи някой да я нарани, докато тя е тук.
Но Дога не вярва вече в справедливостта. Според нея, ако само един човек в тази къща е разумен, останалите са жестоки. Йомер я кара да се фокусира върху доброто – най-сетне може да бъде до бебето си. И това е важно. Думите, изречени в гняв, не трябва да се приемат присърце.
С натежало сърце Дога споделя още една болка – че Фатих ѝ е казано, че ако иска да вижда дъщеря си, няма да може да се вижда с майка си. Йомер веднага реагира – това е безумие. Обещава ѝ, че ще говори с Фатих, защото никой няма право да я разделя от майка ѝ.
Дога не крие, че ѝ е много трудно. Опитва се да бъде силна, но всичко ѝ идва в повече. Йомер я разбира. Напомня ѝ, че сега, повече от всякога, трябва да бъде силна – заради бебето си. Точно така, както майка ѝ е силна заради нея.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg