winless
Настъпва денят на развода между Дога и Фатих. Подлият план на Фатих сработва – съдът присъжда попечителството над Джемре на него. Дога е съкрушена. И тогава взема отчаяно решение – да избяга с дъщеря си! Разберете какво ще се случи в еп.105 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.105 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч.
Йомер и Къвълджъм събират двете семейства, за да им съобщят голямата новина – вече са женени!
Но неочаквано се появява Алев и съсипва вечерята за всички. Каква шокираща новина ще съобщи тя, която ще обърне всичко с главата надолу?
Настъпва денят на развода между Дога и Фатих. Подлият план на Фатих сработва – съдът присъжда попечителството над Джемре на него.
Дога е съкрушена. И тогава взема отчаяно решение – да избяга с дъщеря си!
Дога се връща у дома с бебето и не казва на никой за инцидента. Преживява стреса и ужаса, че можеше да загуби детето си сама.
В същото време Йомер казва на Фатих, че довечера го кани на вечеря, която организират с Къвълджъм в новото им жилище. Поканени са и двете семейства.
– А Дога… ще бъде ли там?
– Да, и Дога ще дойде.
– А тя знае ли, че аз ще бъда там? – пита Фатих.
– Къвълджъм ѝ е казала – отвръща чичо му.
Фатих притаява дъх. Очите му леко се присвиват. В стомаха му се надига странно усещане – напрежение, страх, а може би… очакване?
– Странно. Как ли се е съгласила?
Йомер го поглежда право в очите.
– Фатих, ще ти кажа направо. Моля те, поне тази вечер, оставете всички конфликти настрана. Не искам скандали, не искам викове, не искам драма. Просто една вечер, в която сме заедно – като семейство.
– Спокойно, чичо. Ако никой не ме провокира, няма да кажа и дума.
– Не става дума само за Дога. Моля те… и Нилай, и Мустафа – дръж се нормално, не се карай с тях.
Фатих изведнъж повишава тон:
– Ама чакай малко, какво излиза? Аз ли съм човекът, който обижда всички? Само на мен ли ми се случват неща? Аз не съм ли жертва? Какво да направя, когато ме нападат? В съда, ако не бях реагирал, щяха да свидетелстват срещу мен! Трябваше ли да ги поздравя, че ме предадоха? Или може би да им благодаря?
– Не казвам да не реагираш, Фатих. Но твоите реакции… те са прекалени. Ядосваш се, крещиш, чупиш. Това не е нормално. Когато се разгневиш, сякаш светът изчезва и оставаш само ти. И още нещо – дори с Мустафа не си се сдобрил.
– Чичо… аз съм този, който изгуби детето си. Ако Мустафа иска да оправим нещата – нека дойде и да поиска прошка.
Йомер въздъхва тежко. Гласът му звучи уморено.
– Както и да е… важното е, че ме разбра. Искам само едно – една спокойна вечер. Без напрежение. Просто да бъдем заедно. Нищо повече. Може ли?
– Не се тревожи. Много мислих… и вече няма да спирам развода. Няма смисъл. Единственото, което ме интересува, е дъщеря ми.
– Наистина ли го мислиш? – изненадан е Йомер.
– Омръзна ми, чичо. Изтощен съм. И аз съм човек. Всеки има граница, и моята е достигната.
– Дано всичко е за добро…
Действието се пренася в офиса на Алев. Умут я пита, дали довечера ще отиде на вечерята.
– Не, какво ще правя там? – отговаря Алев.
– Ако трябва да съм честен… и на мен никак не ми се ходи. Но ще отида. Заради Нурсема. Ще ѝ се обадя да разбера точния час – кога тръгваме, какво ще правим…
Умут звъни на Нурсема и остава искрено изненадан, когато разбира, че тя е на изложба. Гласът му издава леко объркване, но не задава излишни въпроси. След като разговорът приключва, Алев го поглежда с интерес.
– Какво е станало?
– Отишла е на изложба… с онзи, който ѝ купи рисунките – казва Умут.
– Е, и? Чудесно! Може пък там да си намери нови клиенти – отвръща Алев.
– Не знам… Странно ми се стори.
– Вие, мъжете, сте толкова объркани! Нали до преди час се оплакваше, че всичко ти докладва – къде е, с кого е, кога се прибира… И това те дразнеше. А сега, когато не ти казва – пак проблем?
– Не казвам, че е проблем… Просто… странно ми е, това е.
– Не е никак странно. Сам си ѝ казал да не ти докладва. А сега що се чудиш? Да не би и ти да си почнал да приличаш на онези консервативни роднини?
– Не, Алев, недей…
– Тогава млъкни. Само се учудих, нищо повече.
– Няма какво да се чудиш! Всичко е наред. Напълно нормално!
Действието се пренася в новия дом на Йомер и Къвълджъм.
Първи пристигат роднините от семейството на Йомер. След тях на прага се появяват Сьонмез, Дога и Чимен.
– Дъще, не си ли донесла нашето бебе? – пита с усмивка Пембе.
– Не съм донесла, моето бебе! – отвръща Дога с леко раздразнение.
– Севилай ли го гледа? – намесва се Фатих. – Ще се справи ли сама?
– Тя е с нас от двайсет години! Разбира се, че ще се справи – отговаря Сьонмез .
– На нея може да се има доверие! Никого няма да пусне в къщата – казва Дога като поглежда към Нурсема.
Йомер застава пред всички с усмивка.
– Добре дошли още веднъж. Знаете, че преминахме през много – трудности, недоразумения, болки… Но днес сме заедно. Независимо от всичко. Нека прекараме една хубава, спокойна вечер. Благодаря ви, че сте тук!
– Майко, Алев няма ли да дойде? – пита Дога.
– Не, миличка. Има друг ангажимент. Няма да успее тази вечер – отговаря Къвълджъм.
Камерата улавя лицето на Пембе , която е много доволна, че Алев няма да дойде, а Абдула е забил поглед в земята.
Нилай казва на Нурсема, че Дога явно ѝ е сърдита.
– Защо да ми е сърдита?
– Според мен не е само на Фатих – на всички ни е сърдита – пояснява Нилай.
– Я виж ти, пак не можеш да си държиш езика зад зъбите? – ядосва се Фатих.
– Не се меси в женски разговори! – предупреждава го Мустафа.
– Какво каза? Повтори! – пали се Фатих.
Умут усеща как напрежението между Фатих и Мустафа се покачва. За да прекъсне назряващия конфликт, решава да смени темата.
– Между другото… Нурсема днес беше на изложба – подхвърля уж небрежно той.– Каква изложба? – пита с интерес Чимен.– С картини на Осман Хамди бей – отговаря спокойно Нурсема.– Наистина ли? А аз не знаех. Сама ли беше? – намесва се Абдула. – Не, татко. Мой клиент, който купи работите ми, ме покани. – Аз не го познавам лично, но изглежда много възпитан мъж! – допълва Умут.Напрежението се покачва още. Семейство Юнал са в шок.– Клиентът… мъж ли е? – пита Фатих. – А какво значение има полът му? – отвръща Дога. – Няма значение ли? – пита Фатих гледайки Дога. – Нурсема, ти с мъж ли си ходила на изложба? – включва се и Мустафа с недоумение. – Той не е мъж, а мой клиент – отговаря Нурсема.
– Умут, а ти разреши ли ѝ? – пита Абдула.
– Разреших! – отвръща Умут с уверен глас.
–Умут има пълно доверие на жена си – заявява Дога. –Цивилизованите хора като него постъпват така – спокойно, достойно. Но, разбира се, не всеки може да го разбере. И това е съвсем нормално.
– Преди месец не говореше така – промърморва Фатих. – Какво се е променило?
– На мен ли говориш, Фатих?
– Да, на теб – отвръща той, сухо.
– Както и да е… Щом Умут знае и няма проблем, нека приключим темата – предлага Йомер и се опитва да овладее обстановката.
В същото време Сьонмез се обажда на Алев и я пита, какво е казала на Пембе, че тя се е зарадвала когато е разбрала, че няма да дойде на вечерята. Алев обяснява на майка си, че не е говорила с Пембе.
След като затваря телефона, Алев мисли на глас, кипяща от възмущение:
– Как не я е срам! Мисли си, че съм се изплашила от нея и затова не съм отишла… Да бе!
В същото време Йомер и Къвълджъм съобщават на семействата си, защо са ги събрали тази вечер.
– Сигурно се чудите защо ви събрахме тази вечер…- започва Къвълджъм. – В нощта на катастрофата… ние с Йомер се оженихме. В Париж.
– В онази бъркотия сигурно не сте могли да кажете – предполага Абдула.
Йомер кима с глава.
Всички им пожелават много щастие.
Малко по-късно Фатих пита Дога как е Джемре.
– Ако беше зле, нямаше да съм тук – отвръща тя спокойно. – Между другото, не се радвай толкова, че спечели време до делото. Мнението ми няма да се промени.
– Ами ако моето се е променило? – пита Фатих, със загадъчен поглед.
В този момент пристига Алев.
– Ето ме и мен! – съобщава Алев.– Алев?! От къде се взе ти? – пита Къвълджъм.– През гаража. – отговаря Алев. – Какво, не ви ли липсвах?– Закъсняхте! – казва Пембе. – Помислихме, че няма да дойдете.– Аз съм жена, която решава всичко в последния момент. Промених си решението – отговаря Алев с усмивка.– Ще хапнеш ли нещо? – пита Йомер.
– Не, благодаря.
– Ще пийнеш ли нещо, Алев?
– Не, ще си пия вкъщи. Все пак тук сигурно има правила и ред. Но, Къвалджъм и Йомер, вие май вече обявихте новината? Поздравявам ви!
– Да, и благодарим – отговаря сестра ѝ.
– Много се радвам за вас! Не можах да оставя празника без да ви поздравя. Всички споделят добри новини… и аз реших да споделя нещо.
– Омъжвам се! И то съвсем скоро – казва с усмивка Алев.
– Какво?! Как така? – пита майка ѝ, която както и всички останали са шокирани от новината на Алев.
– Намерих любовта на живота си. Но не исках да засенча Йомер и Къвалджъм, затова изчаках с новината – обяснява Алев.
Пембе казва на Алев, че я поздравява, че най-накрая е намерила правилния път.
Действието прескача в стаята на Умут и Нурсема.
–Алев сериозно ли ще се жени? – пита Нурсема.
– Няма такова нещо – отговаря Умут. – Ако имаше, щях да знам.
–Аз се опитах да се свържа с нея, но тя не ми отговаря – казва Умут.
–Може да си има някой – предполага Нурсема.
– Не знам… Но това е Алев. Тя може да се влюби за секунди. Не го взимайте на сериозно. Утре ще я питам.
Действието прескача – няколко дни по-късно.
Фатих, Пембе и Абдула се приготвят да излизат, защото днес е делото за развод на Фатих и Дога.
Нурсема ги изпраща и им съобщава, че апартаментът им с Умут е готов и те днес се връщат обратно.
Нурсема събира багажа, когато ѝ се обажда Сердар от галерията.
– Имам добри новини. До нашата галерия има една агенция. Познавам лично собственика. Търси секретарка – някой, който да отговаря на телефона, да записва съобщения… Интересува ли те? – обяснява Сердар.
– Интересува ли ме?! Разбира се! Така ще съм и близо до Умут… Много благодаря! – отговоря Нурсема.
– Чудесно. Ще уредя среща възможно най-скоро.
Пренасяме се в съдебната зала – делото за развод между Дога и Фатих
– Дога Юнал. Има ли промяна в решението ви? – пита съдията.
– Решена съм да се разведа – заявява Дога.
– А Вие? – обръща се съдията към Фатих.
– Обичам съпругата си, Ваша чест. Но щом тя толкова силно го желае… съгласявам се. Нека бъде за добро – и за двама ни – отговаря Фатих с привидно смирение. – Само че… искам попечителството над дъщеря ни.
– Какво каза?! – крещи Дога.
– Тишина в залата – прави забележка съдията.
– Ваша чест, съпругата ми страда от тежка следродилна депресия. За съжаление, психичното ѝ състояние не е стабилно. Само преди седмица изгуби бебето. Сложила го в чужда кора. Намерили го едва след час – казва Фатих.
– Имаме свидетел – казва адвокатът. – Ако позволите…
– Повикайте го – нарежда съдията.
– Призоваваме Бурак Йозтюрк.
– Г-жа Дога разхождаше бебето. Преди аз да се появя, тя вече беше объркала колите. Детето тръгна в друга посока. Страшно се изплашихме. А тя… не беше на себе си -свидетелства шофьора.
– Имаме и втори свидетел – човекът, намерил бебето.
– Извикайте Исмаил Демир.
– Количката беше в моята кола. Чух плач по пътя и отбих. Щях да звъня в полицията. Когато майката дойде – държеше се неадекватно. Говореше си сама. Спори с хората. Изтръгна детето от ръцете ми с такава сила, че се уплаших за живота му.
– Лъжеш! Лъжеш! – крещи отново Дога.
– Ето виждате ли?! Как се държи! – казва Фатих.
– Тишина в залата! Отлагам делото с един час! – казва съдията.
– Как можа, Дога? Как можа да скриеш нещо такова от нас? – шокирана е Къвълджъм.
– Мамо… Заклевам се, не е така, както изглежда. Не е! – опитва се да обясни Дога.
Нещо щраква в главата на Доа. Паниката се превръща в парализираща ярост.
–Нека Бог те накаже, Фатих! Проклет да си! Мръсник! Мръсник! Пусни ме! Заради теб е, Фатих! Ти си виновен! – Дога се опитва да нападне Фатих.
– Добре, добре, успокой се! – Къвълджъм и Йомер се опитват да я задържат и успокоят.
Но тя не чува. Крещи през сълзи…
–Не съм аз този, който е изгубил бебето ни! – смее се най-нагло Фатих.
–Загубила детето, а след това говори, че е майка! – коментира на глас Пембе.
–Сине, това истина ли? – пита Абдула.
–За съжаление да! – отговаря Фатих. –Добре, че шофьорът ми разказа всичко, иначе Дога нищо нямаше да каже!
–Дога, как можа да скриеш това от нас? – пита майка ѝ.
–Мамо, кълна се, всичко не е така! – отговаря плачейки Дога.
– Йомер… сега какво? – пита притеснена Алев.
– Ако Дога беше споделила навреме с адвоката, може би щеше да има начин. Може би щеше да се предотврати!
Дога поглежда към Фатих и се досеща.
– Това ти си го направил. Ти! Ти си ми подготвил този капан! Капан! Заради теб стана всичко това! – Дога напада Фатих.
–Знаеш ли какво Дога, ако наистина беше добра майка, нямаше да загубиш дъщеря ни! – отговаря Фатих. –А сега седни и си поплачи малко!
–Ще те убия, Фатих! Ще те убия! Няма да ти позволя да ми отнемеш детето! С двете си ръце ще те погреба, Фатих! Ще те погреба! – крещи Дога.
Действието се връща назад. Разбираме как Фатих, заедно с адвоката си и двамата шофьори, подготвя подъл план – капан, който да срине Дога и да я представи като неспособна майка.
– Първо ще намерим същата кола – до последния детайл. Същият модел, същата регистрация. По-късно ще сменим номерата. Никой няма да разбере веднага – казва адвокатът спокойно.
– Когато Дога постави бебето в колата, Бурак ще наблюдава от разстояние. И точно тогава ще сигнализира на Фатих. А ти – обръща се към Фатих – ще ѝ се обадиш. Ще я накараш да се отдалечи от автомобила – кажи ѝ, че не я чуваш добре, провокирай я. Раздразни я, ако трябва.
– Ще се справя. Няма да е трудно. Каквото и да ѝ кажа, се вбесява – отбелязва Фатих с ехидна усмивка.
– А когато всичко приключи – продължава адвокатът, – Бурак и Исмаил ще дадат показания. Както се казва – двайсет свидетели съдят човек, но двама го качват на бесилото.
Действието се връща в настоящето. Съдът заседава!
– Съдът реши. Поради сериозно разминаване в съжителството между Дога Юнал и Фатих Юнал, постановяваме развод. Въз основа на психологическото състояние на майката, временното попечителство над дъщерята Джемре Юнал се присъжда на бащата – Фатих Юнал.
Тежкият удар на съдебния чук кънти в тишината.
– Решението включва и проследяване и терапия на майката под наблюдението на специалист.
– Не… Не… Не може да бъде… – шепне Дога, но никой не я чува.
Долният изрод Фатих ликува! Пембе също е на седмото небе от щастие.
Семейството на Дога е разбито, а самата Дога не е на себе си.
Дога не приема това решение и се опитва да избяга през нощта с Джемре, но човек на Фатих я следи и веднага му съобщава. Фатих съобщава на полицията и Дога е спряна. Фатих се появява с адвоката си и взема бебето от ръцете на Дога.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg