Шербет от боровинки - Епизод 102,103 и 104 (Ето какво ще видим)

Фатих прави план как да получи попечителството над дъщеря си. Бракът на Нурсема и Умут навлиза в труден период – напрежението между тях става все по-осезаемо. Ще успее ли Дога да защити себе си и бебето си от манипулациите на Фатих? Разберете какво ще се случи в еп.102, 103 и 104 на турския сериал „Шербет от боровинки“. Какво се случва в еп.102-104 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч. Дога оставя бебето си при Нурсема, а тя, без да се колебае, се обажда на брат си да дойде и да види дъщеря си. Какво ще се случи, когато Дога неочаквано се изправи лице в лице с Фатих? Бракът на Нурсема и Умут навлиза в труден период – напрежението между тях става все по-осезаемо. Ще успее ли Дога да защити себе си и бебето си от манипулациите на Фатих? Срещите между Нурсема и Ертул стават все по-чести... Апартаментът, където живеят Умут и Нурсема, е наводнен, затова им се налага временно да се преместят при Абдулла и Пембе. Това никак не допада на Умут, както сигурно се досещате. Междувременно Фатих не се отказва – той отчаяно иска да се сдобри с Дога. Но, както вече знаем, нищо и никой не може да накара Дога да промени решението си. Тя е непреклонна – не желае повече Фатих в живота си и единственото, което иска, е развод. Това, което тя не знае обаче, е, че шофьорът, който Фатих е успял да вкара в живота ѝ под претекст, че е от Йомер, всъщност е помощник на Фатих. На практика, той е нещо като шпионин, изпратен от него, за да бъде в течение на всяка нейна крачка. Идва дългоочакваният ден на делото за развода между Фатих и Дога. Но Нилай не се появява в съда, а без нейното свидетелство твърдението, че Фатих е изневерил, губи голяма част от силата си. Фатих заявява пред всички: – Аз все още обичам жена си и нямам никакво намерение да се развеждам. Готов съм на всичко, за да си я върна обратно. Думите му звучат убедително и разчувстват част от присъстващите. Поради липсата на достатъчно доказателства съдът насрочва следващо заседание. Така Фатих печели малко време – време, в което се надява да смекчи сърцето на Дога или да преобърне обстоятелствата в своя полза и евентуално да получи попечителството над дъщеря си. Междувременно Йомер получава световъртеж и притеснен, моли Къвълджъм да съобщят на всички, че са се оженили. Дога е сама с бебето, но ѝ се налага да отиде в болницата. В този момент идва Нурсема и Дога я моли да остане с Джемре. Нурсема с удоволствие се съгласява. Когато Дога тръгва за болницата, Нурсема веднага се обажда на Фатих да види дъщеря си. Фатих прекарва известно време с дъщеря си и когато се кани да си тръгне, пристига Дога. Тя моли Фатих и Нурсема да си тръгнат веднага. Нилай си прави дълъг и ярък маникюр. Пембе е шокирана, когато го вижда. На вечеря, за да скрие ноктите си от Абдула, Нилай се храни с ръкавици. – Нилай, защо си с ръкавици? – учуден е Абдула. – Ръцете ми мръзнат… затова – отговаря бързо Нилай. – В това време?! – пита още по-изненадан Абдула. – Ами бременна съм и малкият Абдула поглъща цялата ми топлина – намира оправдание тя. Пембе въздиша тежко и споделя колко ѝ е скучно напоследък вкъщи. Преди телевизионните програми са я развличали, но сега дори те не могат да запълнят празнотата ѝ. Умут веднага предлага да направи списък със сериали, които тя да гледа онлайн. – Умут е истински експерт – гордо добавя Нурсема. Умут казва, че един от сериалите е направо невероятен, по-истински случай и е уверен, че много ще ѝ хареса. Разказва накратко за съдържанието – младо момиче от строго религиозно семейство е омъжено насила. Бяга от дома си, отказва се от наложените от общността правила и открива нов начин на живот с група музиканти. Намира себе си и заживява така, както винаги е мечтала – свободна, като всички нормални хора. – Какво значи „да живее като всички нормални хора“? – пита Абдула. – Без строги правила, просто свободно – отговаря Умут. – За един човек нормалното е различно от това за друг – отвръща Абдула. – Да, но героинята живее съгласно правилата на семейството си, а това много я потиска! – опитва се да обясни Умут. –Искаш да кажеш по принуда? – любопитно пита Нилай. Пембе се намесва и казва, че този тип сериали не са за нея и предпочита старите турски драми. – Сине, нещо много си се умълчал – обръща се загрижено Абдула към Фатих. – Нямам настроение, татко – отговаря Фатих. – Има нещо друго – веднага отбелязва Нилай, виждайки как Фатих и Нурсема си разменят погледи. – Нищо важно... – намесва се Пембе. –Нурсема гледала бебето, докато Дога не си била вкъщи. Обадила се на Фатих да види детето, а когато Дога се върнала и заварила Фатих, много се разсърдила. – Браво, сестричке – саркастично подхвърля Нилай към Нурсема. – Вече си мислех, че си минала на тяхна страна! – Но защо толкова се е ядосала Дога? – пита Мустафа. – Защото Фатих ѝ изневери, Мустафа! – отвръща безцеремонно Нилай. – Какво ме гледате всички така? Да не би да лъжа? – Да, Дога има право да се сърди, трябва да я разберете – казва Умут. – Ние винаги сме били толерантни към нейното семейство! – възмущава се Пембе. – Но това вече наистина е безочие! – Ще оправя всичко – категорично заявява Фатих, като стиска зъби от напрежение. – Ще го оправя! Действието се пренася в къщата на Къвълджъм. Дога се ядосва, че е повярвала на Нилай, че ще свидетелства в нейна полза. Баба ѝ казва, че дори Нилай да е свидетелствала, нищо е нямало да се промени – ако единият от съпрузите не желае развод, нищо не може да се направи. – Глупости! Значи само защото единият още обича, другият трябва да стои насила в този брак и да търпи? – шокирана е Чимен. – Затова ви повтарям, че трябва добре да мислите, преди да се омъжите! – твърдо заявява Сьонмез. – И държавата така казва: „Семейството трудно се създава, затова трябва да се пази да не се разруши!“ Вярно. Бракът е труден. Изхабява те. Но с времето забравяш! – Аз никога няма да забравя – категорично отсича Дога. – Не говоря за теб, а по принцип. И все пак... Ще видим как ще отгледаш детето си сама – казва загрижено Сьонмез. – Готова съм на всичко, бабо! Ще се справя! – решително отвръща Дога. – Но Джемре има и баща – напомня Чимен. Дога упорито защитава правото си сама да отглежда детето си и да поставя граници, но баба ѝ Сьонмез я приземява с думите, че децата невинаги слушат родителите си, както и самата тя не е послушала майка си навремето. Сьонмез тъжно споделя тежката истина, че в живота парите често надделяват над любовта, особено когато децата пораснат и започнат да искат неща, които само единият родител може да осигури. – Бабо, това не е вярно – възразява възмутено Дога. – За съжаление, парите решават. Детето ще обича този, който има парите – уверена е баба ѝ. – Глупости, бабо! Ние израснахме само с мама и знаем колко много жертви направи тя! – казва разпалено Дога. – Вашият баща никога нямаше пари, затова. Каквото и да започнеше, винаги фалираше. И сега и парите на Леман ще пропилее... А бащата на Джемре е богат, влиятелен. Ще ѝ купи последния модел телефон, ще ѝ подари кола за осемнайсетия рожден ден, ще носи само маркови дрехи... Как мислиш, кого ще предпочете детето ти? – Няма да позволя това да се случи! – твърдо заявява Дога. – А дали изобщо ще те попита? Ти майка си послуша ли, когато се омъжи за Фатих? – Бях влюбена... – Уви, дете мое... – с въздишка казва Сьонмез. – В живота парите често се оказват по-силни от любовта. Действието прескача. Къвълджъм се прибира и съобщава на майка си и дъщерите си, че с Йомер са се оженили в Париж, точно в деня на катастрофата. – Искаме с Йомер да съобщим новината и на останалите роднини – казва Къвълджъм. – Затова ще организираме вечеря... Но има нещо... ще дойде и семейството на Йомер. И Фатих ще бъде там. Не можах да откажа! – Тогава и аз ще дойда! – отсича Дога с тон, който не търпи възражения. – Ще бъда до теб, мамо. Няма да те оставя сама, колкото и трудно да ми е. Действието прескача. Разбираме, че дъщерята на Ертул, Михримах, възнамерява да се омъжи за Ибрахим – бившия съпна Нурсема. – Татко, Ибрахим е толкова внимателен, толкова добър човек – с трепет казва Михримах. – Радвам се, дъще. Семейството му също са свестни хора. Отдавна познавам Хамди, но никога не сме били толкова близки – отвръща спокойно баща ѝ. – Майка му е като ангел, заклевам се! И братята му също. Приеха ме като своя дъщеря още от първата ни среща – продължава с ентусиазъм Михримах. – А Ибрахим доскоро не искал и да чуе за брак, дори бил против уредените женитби. Но когато ме видял… всичко се променило – очите ѝ блестят развълнувано. – Днес пихме чай заедно, дълго си говорихме. Все още се опознаваме, но сърцето ми подсказва, че ще сме щастливи. Татко, кога ще направим сватбата? – Чакай малко, дъще – усмихва се Ертул. – Ние едва обявихме годежа. Ами годежът, къната... Не бързате ли прекалено много, Михримах? – Не, татко, изобщо не бързаме! Просто… Ибрахим иска скоро да се оженим. – А защо толкова скоро? – Не разбираш ли, татко? – усмихва се срамежливо тя. – Той ме обича. И аз него. Баща ѝ въздиша дълбоко. В очите му не личи укор, а само бащинска загриженост. – Радвам се за вас, наистина. Но такива неща не стават набързо. Трябва да се опознаете още. Самата подготовка ще отнеме поне шест месеца. – Шест месеца?! – възкликва Миһримах, изненадана. – Имам само една дъщеря. Няма да я омъжа набързо, сякаш е стока на пазар. Всичко ще стане както трябва. И точка. – Добре, татко... – въздъхва примирено Михримах. Действието се прескача. Умут се прибира от бара, където заместваше свой колега, който е болен. – Май пак са забравили да угасят лампите... – промърморва си той, като влиза и вижда осветения салон. Прави още една крачка и пред него изниква фигурата на Абдула. – Случило ли се е нещо? Защо сте още буден? А и лампите светят... – объркан е Умут. – Стана време за сутрешната молитва, но ти сигурно не знаеш това, нали? – отвръща спокойно Абдула. – Така ли? Дори не се сетих. – Виж, може и да не се молиш, да не следваш вярата си – това си е твой избор. Но е редно да уважаваш тези, които го правят, както и ние уважаваме теб – казва Абдула. – Извинете, не съм искал да обидя никого –отговаря Умут. – Разбирам, че работиш. Но когато си нощни смени… Нурсема сама ли ще стои вкъщи? Ще вижда съпруга си само сутрин, когато той се прибира? – Това е между нас двамата. Ще се справим сами – уверено отвръща Умут. – Разбира се, че сами ще решите. Но бих ти предложил да си починеш малко от тези нощни смени. Мога да ти помогна! – добронамерено казва Абдула. – Помощ ли? – изненадва се Умут. – Не искам да се меся в живота ви, просто искам в семейството ви да цари мир и разбирателство – пояснява Абдула. – Ще помисля върху това. Благодаря – казва Умут. По-късно Умут се приготвя, за да излезе на работа, а Нурсема усеща напрежение във въздуха. – Какво ти е? – пита го нежно тя. – Нищо. Просто... нямам настроение. – Наистина ли нищо? И снощи, като се прибра, не изглеждаше добре. Да не се е случило нещо в бара? – разтревожено го пита Нурсема. – Казах, че няма нищо. Не ме притискай. Просто ми е кофти. – Добре. Просто си помислих, че може би имаш нужда да поговорим... – Няма за какво да говорим – отсича Умут. – Добре тогава... Мислех днес да отида до мола, да си взема материали за калиграфия – бои, четки... Може да мина и през една галерия. Имаш ли нещо против? – пита внимателно тя. – Нурсема, не е нужно да ми казваш къде ходиш. Нито си длъжна да искаш разрешение от мен, нито пък аз от теб. Прави каквото си поискаш! – раздразнено отвръща Умут. – Аха... добре – тихо казва Нурсема, леко изненадана от тона му. – Точно така трябва да бъде. Само защото сме женени, не значи, че трябва да си даваме отчет за всяка крачка – продължава той, напрягайки се все повече. Умут се хваща за главата, а Нурсема изведнъж забелязва, че венчалният пръстен не е на ръката му. – Къде ти е пръстенът? – пита тя с разтуптяно сърце. – Не знам... – Как така не знаеш? Не си ли го сложи? – Сложих го, но сигурно снощи на сцената е паднал – обяснява Умут без особено притеснение. – Да го потърсим тогава, може някой да го е намерил – веднага предлага Нурсема. – Няма шанс. В онази тълпа... ако някой го е видял, вече отдавна е в джоба му. Няма да го намерим. – Не е ли важен за теб този пръстен? – пита разочаровано Нурсема. – Не че не е важен... Но в крайна сметка това е само пръстен, един символ. Ние с теб сме свързани със сърцата си. Пък и носенето на пръстен е доста старомодно – нехайно заявява той. – Старомодно ли?! – повтаря тя с обида в гласа. – Ти какво, обиди ли ми се сега? – пита учуден Умут. – Да, обидих ти се! – откровено заявява Нурсема. – Нурсема, любима, носех го само защото ти искаше така! Нали видя какво стана с този, който толкова държеше на пръстена си? – намеква той за Фатих. – Но за мен това е важно! – упорито заявява тя. – Добре тогава, утре ще отида и ще поръчам нов – примирено обещава Умут. – Докато ти не сложиш твоя пръстен, и аз няма да нося моя – казва решително Нурсема и демонстративно сваля пръстена си, поставяйки го на шкафа. – Добре, както искаш. Просто... не трябва да се вманиачаваме в подобни неща. Любовта ни струва много повече от един пръстен – меко казва Умут, гледайки я в очите. Дога извежда бебето на разходка. На връщане се обажда на Бурак, за да ги вземе и върне у дома. Бурак, новият шофьор на Дога, всъщност е помощник на Фатих. Двамата са измислили малък план, за да накарат Дога да се почувства несигурна и уверена в себе си. Дога държи Джемре в ръцете си и се готви да я сложи в колата, която шофира Бурак. Фатих е на телефона и говори с Дога и се опитва да я накара да се концентрира само върху него. Дога слага Джемре в колата, но от невнимание не забелязва, че колата много прилича на тази на Бурак, но не е същата. На практика Дога поставя дъщеря си в колата на непознат. Шофьорът потегля, но не отива много далеч, защото и той е част от плана на Фатих. Докато Дога е невнимателна, пристига и Бурак с колата си и спира на същото място. Фатих приключва разговора с Дога по телефона, а нашата Дога идва на себе си и осъзнава, че бебето го няма. Въпреки че тя знае, че я е сложила в колата, а сега не е там. Бурак също се прави, че не знае нищо и се преструва, че иска да ѝ помогне, въпреки че всъщност знае много добре каква е истината. В крайна сметка, човекът, в чиято кола е Джемре, се връща и я дава на Дога и Бурак и всичко завършва добре, но оставя дълбока следа от страх у младата майка. Практически, по този начин, Фатих иска да докаже постепенно, че Дога не е добра майка, за да може да получи попечителство над Джемре. Къвълджъм се обажда на Пембе и я кани на вечеря в новата им къща с Йомер. – Вечеря ли? Каква вечеря? – изненадано пита Пембе. – Семейна. Нашето семейство, вашето, Дога, Чимен, майка ми, аз... – отговаря Къвълджъм. – А Алев? – Алев е на работа. Няма да дойде – уточнява тя. – Добре. Ще дойдем, разбира се. На покана не се отказва! Пембе затваря телефона и въздиша тежко, като извърта очи с раздразнение: – Дъщеря ѝ се развежда, а тя за вечери мисли. Боже, дай ми търпение! Нурсема се връща от пазар и спира на автобусната спирка. Ертул, който излиза от близко заведение, я забелязва и казва на шофьора си да спре до спирката. – Г-н Ертул! – възкликва изненадано Нурсема, щом го вижда. – Вие тук? – Бях на обяд наблизо. Видях ви и реших да ви изпратя. – О, не е нужно, моля ви, не се притеснявайте! – Настоявам. – Добре... но не искам да променяте маршрута си. Ще сляза, където ви е удобно – казва Нурсема и се качва в колата. Настъпва кратко мълчание. Нурсема го нарушава: – Купих бои и четки. Реших да поработя малко. Аз сигурно попречих на работите ви? – Не, не се притеснявайте, нямам спешна работа – усмихва се Ертул. – Тъкмо отивам на изложбата на Осман Хамди бей. – Чух за изложбата, но мислех, че още не са я открили – отговаря Нурсема. – Много ще се радвам, ако дойдеш с мен – предлага Ертул. – Ще ми бъде интересно да чуя професионалното ви мнение. – Моето ли? – учудва се Нурсема. – Да дойда с вас? – Тези творби и бележки са изключително ценни. Осман Хамди бей е оставил 32 известни платна с маслени бои, но тези тук... никога не са били излагани публично. Представяш ли си? – прави кратка пауза и добавя: – Според мен не бива да го пропускаш. Но, разбира се, решението е твое. Нурсема посяга към телефона си, за да се обади на Умут, но в съзнанието ѝ изниква сутрешният им разговор: „Нурсема… не е нужно да ми искаш разрешение. Разбираш ли? Нито пък да казваш: ще отида тук, ще направя това. Аз самият не бих могъл да го правя. Не очаквай такова нещо от мен. Така че можеш да ходиш, където пожелаеш, и да правиш каквото искаш.“ Тя поема дълбоко въздух и кимва: – Добре. Може би наистина трябва да отидем. – Чудесно. Продължаваме към изложбата – нарежда Ертул на шофьора. Нурсема и Ертул пристигат на изложбата. – Мислех, че е официално откриване – казва изненадана Нурсема. – Днес поканиха само колекционери. Ще сме сред първите, които ще я видят! – обяснява Ертул. На входа ги посреща организатор. – Г-н Ертул, добре дошли. Ако обичате, вие прережете лентата! – С удоволствие – усмихва се Ертул и поема ножицата. Гостите се събират около него, за да чуят откриващите думи на Ертул: – Преди всичко бих искал да изкажа благодарността си към фондацията, организирала тази невероятна изложба с творби и работни бележки на един от пионерите на турското изкуство – Осман Хамди бей. Неговите произведения не само вдъхновяват, но и възпитават – особено младите таланти, които тръгват по пътя на изкуството. – Освен това, днес до мен е една изключително талантлива млада художничка – госпожица Нурсема Кърач. Тя не само притежава дарба, но и носи в сърцето си духа на османската култура. Пожелавам ѝ много успехи и искрено се надявам скоро да открие своя първа самостоятелна изложба. Аплодисменти изпълват залата. Нурсема леко се изчервява. – Г-н Ертул, смущавате ме с такива думи... – прошепва тя. – Свиквайте с вниманието. Скоро ще сте много по-разпознаваема – усмихва ѝ се топло той. Двамата разглеждат платната в изложбената зала. Ертул започва да разказва: – Историята на Осман Хамди бей е изключително интересна. Роден в семейство на аристократи – син на велик везир. Интелектуалец, първият турски археолог, създател на първия музей в страната. – Това не го знаех – отбелязва Нурсема. – Открива саркофага на Александър Велики и е директор на Археологическия музей в Истанбул цели 29 години. – А рисуването? – То винаги е било част от живота му, но започва да рисува сериозно чак след шейсетата си година. – Невероятно... – И не е просто художник. Най-известната му картина е "Укротителят на костенурки". Знаеш ли защо? – Знам, че в Лалевия период са слагали свещи на гърбовете на костенурките и са ги пускали вечер по градините... – отговаря Нурсема. – Това е популярната версия. Но всъщност мъжът на картината се е заел с едно от най-трудните и търпеливи дела – да укроти костенурки. Те са символ на закостеняло общество, което Хамди бей се опитва да промени чрез изкуство. За това създава и първото училище по изкуства и музей в страната. – Вие знаете толкова много… – възхищава се Нурсема. – Това за мен е и хоби, и страст – отвръща с усмивка Ертул. Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.