Пембе се изправя срещу Алев с думи, които режат по-дълбоко от нож – предупреждението ѝ е ясно: Абдула никога няма да се разведе с нея. Разтърсена и гневна, Алев отива да се оплаче на Абдула. А думите, които ще чуе от него… ще я разбият. Разберете какво ще се случи в еп.100 на турския сериал „Шербет от боровинки“.
Какво се случва в еп.100 на турския сериал „Шербет от боровинки“, който можете да гледате всеки делничен ден по Diema Family от 22:00 ч.
Фатих наема шофьор за Дога, но знаейки, че тя няма да приеме, убеждава Йомер да каже на Къвълджъм, че шофьорът е от Йомер.
Пембе се изправя срещу Алев с думи, които режат по-дълбоко от нож – предупреждението ѝ е ясно: Абдула никога няма да се разведе с нея. Разтърсена и гневна, Алев отива да се оплаче на Абдула. А думите, които ще чуе от него… ще я разбият.
Йомер моли брат си ако нещо се случи с него да се погрижи за Метехан и Къвълджъм.
След срещата с Ертугрул, Нурсема отива в офиса на Алев. Тя я посреща топло, но още с влизането ѝ съобщава, че Умут е навън – излязъл е по работа, но скоро ще се върне.
Нурсема изглежда вдъхновена. Разказва, че се връща от среща с мъжа, който е купил нейни калиграфски творби. Споделя, че той е бил не само възпитан и ерудиран, но и дълбоко впечатлен от изкуството ѝ – нещо, което рядко се случва. За миг се чувства оценена така, както винаги ѝ се е искало.
Алев се усмихва и казва, че човек, който може да оцени подобни произведения, със сигурност не е обикновен.
Въпреки това Нурсема е реалист. Калиграфията не е нещо, което може да ѝ осигури стабилен доход. Признава, че да, днес е продала няколко творби, но това не означава, че ще има продажби и утре. Изкуството, според нея, се смята за лукс, а тя има нужда от постоянна работа.
Алев предлага да ѝ изпратят CV-то до различни места.
–А мислиш, че имам такова? – пита Нурсема. –След като завърших училище си останах у дома. Родителите така и не ми позволиха да работя.
– Разбирам, дипломата ти е само за украса – казва Алев. –Но не се притеснявай, нещо ще измислим.
В същото време Чимен е в дома на Метехан, където проверяват резултатите от изпитите. Чимен получава желания резултат и може да кандидатства в желаното от нея училище, но Метехан не успява да събере достатъчно точки.
Действието се пренася в кабинета на Абдула. При него идва Йомер
–Как си? Какво каза доктора? – пита Абдула. –Докторът каза, че всичко е наред – отговаря Йомер.
Абдула се интересува как е Къвълджъм. Йомер отговаря, че и тя е добре, но Дога е решена да се разведе, а Къвълджъм я подкрепя..
– А ти… си по средата, между чука и наковалнята – казва Абдула.– Не. Къвалджъм не ме въвлича. Държи ме настрана – отвръща Йомер и веднага сменя темата. – Как е Пембе?
– Знаеш я – казва Абдула. – От мухата прави слон. Плаче непрекъснато.
– На нея също не ѝ е лесно – отвръща замислен Йомер.
– Свикнала е къщата да е пълна, а сега всички са някъде другаде – казва Абдула.
–Тогава довечера ще дойда у вас – предлага Йомер.–
Чудесна идея! И на мен ще ми дадеш почивка от нейните мрънкания – смее се брат му.
Действието се пренася в дома на Умут и Нурсема.
Нурсема подрежда съдовете в съдомиялната. Умут ѝ предлага помощ, но тя инстинктивно отказва. Казва, че не е свикнала мъж да помага в кухнята – никога не е виждала баща си да го прави.
– Ние сме Умут и Нурсема – ние не приличаме на никого – казва с гордост Умут.
–Това е вярно – съгласява се Нурсема.
Разговорът се прехвърля върху мъжа, купил калиграфските ѝ творби.
– Какъв е този човек? Какъв тип е? – пита Умут.
– Той прилича на членовете от моето семейство. Просто е консервативен. – казва Нурсема. – Той се държа прекрасно. Почувствах се оценена.
– Това е само началото – казва Умут с увереност. – Ще стигнеш далеч.
Но тя е наясно, че мечтите не се градят само на изкуство.
– Това с калиграфията не е достатъчно. Имам нужда от стабилна работа.– Значи си решена да започнеш нещо ново? – пита Умут.– Много искам – казва тя. – Как мислиш, дали да опитам?– Защо ме питаш, любов моя? Ако искаш да работиш, ще работиш. Само не искам да се изморяваш или натъжаваш.– Няма, Умут. Всички работят. И аз ще се справя.– Добре тогава. Ще потърсим заедно нещо подходящо – отвръща той.
Нурсема предлага:
– Ако тази вечер нямаш работа, да отидем при Дога. Искам да видя бебето.– Страхотна идея – усмихва се Умут. – Ти се приготви, аз ще довърша тук.– Защо ми се смееш така? – пита Умут като се доближава до Нурсема.– Просто… харесва ми как обичаш домакинската работа – смее се Нурсема.– Аз теб обичам! Ясно ли е! Но и домакинската работа ми харесва – казва Умут.

Действието се пренася в дома на Юнал, където пристига Йомер.
– Добре че дойде, Йомер – казва Пембе. – Идвай по-често. В тези времена сме на ръба.
– Всичко ще се оправи! Трябва време! Само не се тревожи – отвръща йомер.
– Постоянно се моля. Повярвай ми, постоянно съм на килимчето за молитви – казва тя със сълзи в очите.
– Всички преминаваме през трудности. Но и това ще мине, с Божията помощ.
Разговорът стига до Метехан.
– Много ми липсва – казва Пембе. – Как е той?
– Добре е. Не получи резултатите, които искаше, но ще се запише на курс и ще опита пак – обяснява Йомер.
– Може да започне в хотел – предлага Пембе. –Там ще започне в кухнята – както направиха някога Мустафа и Фатих.
– Единият още не я е забравил – шегуват се Абдула.
– За мен говори– казва Мустафа с усмивка.
– Ясно е, че е за теб – отвръща Нилай.

След вечеря Йомер се уединява с брат си.
– Какво има, Йомер? – пита Абдула. – Знам, няма да дойдеш просто така!
– Няма нищо, батко. Просто преминаваме през тежки дни. И исках да сме заедно. Да ви подкрепя!
– Добре направи, че дойде. – казва Абдула
След това Йомер си поема въздух. Погледът му е сериозни.
– Абдула, това, което ще ти кажа… ще го кажа само веднъж.
– В смисъл? – пита Абдула.
Йомер намеква, че ако нещо му се случи, поверява Метехан и Къвалджъм на него.
– Ако нещо се случи с мен… започва Йомер.
–Оооо, Боже и ти започна като Пембе. Какво става с теб?
Абдула опитва да го прекъсне, разстроен от тази мисъл, но Йомер е сериозен. Казва, че катастрофата го е разтърсила дълбоко, тъй като смъртта е била твърде близо до него.
По късно Фатих споделя с чичо си, че не може повече да живее без жената и дъщеря си. Болката, че ги вижда на улицата – като сираци – го съсипва. Споделя, че Дога е тръгнала с Алев и двете дори не са успели да монтират столчето в колата. Чувства се безпомощен. Иска да направи нещо, дори и малко – предлага да им осигури шофьор, но тъй като Дога няма да приеме това от Фатих, той моли чичо си Йомер да му помогне в това.
– Добре, ще го направя. Но, Фатих… не бързай. Молих те и преди – дай ѝ време. Не я притискай. Нищо не става насила.

Пренасяме в дома на Къвълджъм, където са дошли Нурсема и Умут да видят бебето. Дога гледа спящото си бебе и разговаря с Нурсема. Разказва, че все още не може да повярва, че е станала майка. Страхът я задушава – страх, че може да загуби детето, както е загубила братчето му. Нурсема я съветва да не говори за страха си на глас, защото думите имат сила. Дога се опитва да се успокои.



Къвалджъм разговаря с Йомер и му споделя, че днес ще се срещне с адвоката за развода на Дога и тъй като не иска Дога да оставя бебето ще отиде сама. Йомер ѝ предлага да я придружи, но тя му отказва. Изненадващо той ѝ съобщава, че е осигурил шофьор от тяхната компания, за да им помогне с ежедневните задължения.
Къвалджъм му благодари, трогната от жеста. Въпреки че не живеят под един покрив, Йомер напомня, че са семейство и той ще я глези, защото го заслужава.
Дога храни бебето си, когато Къвалджъм влиза в стаята. Двете обсъждат предложението на Йомер. Той е осигурил шофьор, без дори да я пита – просто защото иска да помогне. Дога е изненадана, но благодарна. Признава, че ако този жест беше дошъл от Фатих, нямаше да го приеме. Но когато идва от Йомер, е различно. Той мисли за тях. Къвалджъм признава, че не е искала да притеснява Йомер да отидат заедно при адвоката, но шофьорът е приела. Майка и дъщеря споделят момент на близост и разбиране.
–След като имаме шофьор да отидем с бебето при адвоката – предлага Къвалджъм. –Така след това ще се разходим.
Дога се съгласява и тръгва да приготвя бебето за излизане.
В същото време Пембе пристига у дома на дъщеря си с няколко чанти с продукти. Нурсема се учудва на голямото количество продукти. Пембе я моли да ѝ казва, когато имат нужда от помощ – особено финансова – иначе ще се обиди. Но Нурсема я уверява, че имат всичко необходимо. Пембе се оплаква, че Нилай не искала да ѝ помага с нищо, а само се извинява с бременността си. За разлика от нея, Пембе е носила три деца и никога не се е оплаквала.
Майка и дъщеря започват да готвят. Пембе признава, че Нурсема много ѝ липсва – в къщата никой не си говори с нея и много съжалява, че Нурсема живее далече от родния си дом.
След като приключват с готвенето Пембе отива да си вземе телефона, за да се обади на Абдула и поглежда през прозореца, а точно в този момент Алев се прибира.
Пембе отива при Алев и след като я обижда по всякакъв начин, ѝ казва, че е напразно да се надява на Абдула, защото той никога няма да се разведе заради нея, и я предупреждава да стои далеч от съпруга ѝ.
Алев отива ядосана при Абдула и му казва какво е направила Пембе и го моли да вземе мерки, но Абдула ѝ казва, че съжалява, че ѝ е дал надежда и че дори и да я обича, никога няма да се разведе с Пембе.
–Да обичам те, но животът има други правила – казва Абдула.
–Какво?! – шокирана е Алев.

–Извинявай, ако съм ти дал надежда! – казва Абдула.
–Аз всичко сама съм си измислила, така ли? – не е на себе си Алев. –Как можах да се окажа в това положение? Пембе е права! Аз съм голяма идиотка!
–Г-це Алев…
–Не казвай нищо повече! Аз не искам никога повече да те видя! – заявява огорчена Алев.
Алев смяташе, че Абдула е в ръцете ѝ, но ето че се е заблудила…

Метехан пристига в офиса на баща си. Прегръщат се топло – не са се виждали отдавна. Бащата споделя, че му липсва и се радва, че най-накрая са заедно. Метехан му казва, че е „провалил изпитите“, но Йомер не го интересуват оценките – иска синът му да бъде щастлив. Метехан се шегува, че баща му говори така все едно се сбогува с него. Той го уверява, че не отива никъде, освен ако не се наложи по работа.
Йомер си спомня за тяхна стара традиция – ходели на пица, когато Метехан бил дете. Решава да го заведе отново. Спомня си дори какви пици харесвал, дори как е махал гъбите една по една. Двамата решават да отидат на пица.
Ертугрул се обажда на Нурсема и ѝ казва, че дъщеря му Михримах се омъжва след два дни и иска да ѝ подари картина. Нурсема му обещава, че ще направи всичко възможно и ще подготви нещо специално.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg