Да се разкаже напълно нова и единствена по рода си история, в днешно време е почти невъзможно. Всеки сюжет, независимо дали намерил израз на страниците на книга или на телевизионния или кино екран, се базира на определени добре познати клишета. Мотивите и темите, които стоят в основата на всяка история, са сходни – невъзможна любов, отмъщение, предателство, предизвикателство, заминаване, лъжа… Затова все по-често срещано става изказването на редица режисьори и сценаристи, че вече не е толкова важно какво ще разкажеш, а как ще го разкажеш. Добър пример, който можем да съотнесем към тази теза, е сериалът „Завинаги“ (İstanbullu Gelin), който гледаме в момента в България всяка делнична вечер от 20.00 часа по БТВ. Редица стереотипи, които сме свикнали да гледаме в турските сериали, биват категорично разбити в епизодите на драмата с Йозджан Дениз и Аслъ Енвер.
И преди съм споменавал, че изгледах с не малка доза досада първия сезон на „Завинаги“. Не виждах в него нищо ново и различно от познатото, събитията бяха предвидими, а героите ми се струваха повърхностни. Сериалът се побираше в рамките на една обикновена драма за нежелана от свекървата си снаха в богато семейство, живеещо в конак. С нищо не успяваше да ме изненада и да ме накара да чакам с трепет всяка следваща серия. С времето обаче, може би някъде към средата на втория сезон, започнах да гледам с по-голям и нарастващ интерес. Нищо кой знае какво не се беше променило, но сигурно едва тогава разбрах и се примирих, че не трябва и да очаквам нещо различно, уникално и неповторимо от сериала. И че това, което го прави стойностен, е умелата игра и закачка с познатите и до болка втръснали стереотипи, с които си служат не само в киното и сериалите, но и в живота.
На първо място сценаристите на „Завинаги“ са забравили да си служат с понятието „възраст“. Няма значение на колко години са героите в сериала и това по никакъв начин не определя тяхното поведение или пък ситуациите, в които попадат. Най-ярък пример за отричането на възрастта като фактор безспорно е любовта на Есма и Гарип. В кой друг сериал романтичните отношения между двама души на по над 60 години биват представени по толкова красив, детайлен и възвишен начин? Трудно бихте могли да ми отговорите. Защото дори в реалната действителност рядко ставаме свидетели на подобна любов, разцъфтяваща в т. нар. трета възраст. Колкото и нестандартна и новаторска да бе, тази сюжетна линия в „Завинаги“ бе толкова и успешна. Силно се съмнявам да има някой, който да заклеймява връзката на Есма и Гарип, изхождайки от тяхната преклонна възраст. Радвам се, че консервативната свекърва с мания за контрол, каквато бе в началото Есма, се трансформира в една своеобразна бунтарка, бореща се за любовта си, макар и мааалко позакъсняла. В „Завинаги“ виждаме, че за любовта няма възраст! И ако си мислите, че Есма и Гарип няма с какво да ни изненадат повече, то се лъжете. С риск да направя спойлер ще кажа само, че много скоро предстои да гледаме… сватба!
Не по-малка разчупена по направлението „възраст“ е и новопоявилата се с началото на третия сезон на „Завинаги“ героиня Юлфет. Ако не можете да си спомните къде по-рано сте гледали актрисата ветеран Мерал Четинкая, въплъщаваща се в нейния образ, няма да ви мъча повече и ще ви кажа. Но ще останете изненадани. Защото същата дама около 60-те, обличаща се по последен писък на модата, пиеща зелени смутитa за закуска и правеща си selfie-та се с широка усмивка всяка сутрин за Instagram, допреди седем години гледахме в България като баба Хасефе от „Времето лети“ (Öyle Bir Geçer Zaman Ki), която спадаше в типичния образ на „баба“ със забрадка, очила и плетено елече. Сходна бе и героинята ѝ в по-скоро излъчената у нас драма „Майка“ (Anne). Юлфет обаче не излиза от стереотипите за възрастна жена само с визията и поведението си, но и със своеобразното формиране на любовен триъгълник между нея, Есма и Гарип. Специално на мен това ми дойде една идея в повече, може би не беше нужно „хората да се излагат така на стари години“, но да кажем, че беше част от екзотиката на сериала.
„Завинаги“ наложи нови представи и за образа „леля“. Свикнали да определяме като такива приятно закръглени жени на средна възраст, изглеждащи повече като домакини, отдали се на грижите за дома и градината, определено останахме изненадани от героинята Санем, която бива назовавана повече с „леля“, отколкото с името си. Факт е, че бе въведена в историята, лежейки на дивана у дома, изпаднала в депресия и изоставена външно, но сценаристите на сериала бързо се отказаха от тази непривлекателна визия и създадоха от нея секси парче, макар и прехвърлила 40-те, пиеща кафето си в чаша със снимка на полуголия си мъж. И тук важен фактор за трансформацията ѝ бе любовта, ако трябва обаче да сме напълно искрени. Която пламна не къде да е, а в… гардероба на племенницата ѝ! Скандално, нали?
Не толкова симпатична обаче ми е заигравката с възрастта на главния герой Фарук. Актьорът Йозджан Дениз, влизащ в неговия образ, вече гони 50-така и някак не му отива да бъде влюбеният Дон Жуан, борещ се за любовта си, върху който сочат всички прожектори. Особено с побелялата му „уж“ от любовна мъка коса в началото на втория сезон, която го издава още повече и го прави за мнозина нелеп и не на мястото си. Колкото и талантлив и качествен да е като актьор, смятам, че е време Йозджан Дениз вече да помисли за по-улегнали роли. Или да си партнира с актриси, които да са горе-долу на неговата възраст.
Да се откаже от страстните си чувства, които изпитва към иначе симпатичната си и хрисима любовница, и да се върне в семейното ложе на съпругата си, която може да бъде сравнена със змия, също бе своеобразно разбиване на стереотип. Този път от страната на героя Фикрет, който изживя наситен и забранен любовен романс със секретарката си, но вместо да съсипе брака си заради него и да се разведе, както сме свикнали да става в повечето случаи, той се върна в семейното гнездо, където обаче не го очакваше любвеобилна и грижовна птица, а усойница. Още по-интересното в случая е, че много скоро двамата съпрузи, сключили брак по принуда, ще сменят ролите си и излъганата ще изневери…
Нетипични за разведени и бивши съпрузи са пък отношенията между Дилара и Адем. Колкото и скарани да ги гледаме в момента, с времето двамата ще се сдобрят, но никога повече няма да бъдат двойка, а ще си останат просто приятели с изцяло добри намерения един към друг. Още повече, че ще бъдат сплотени от раждането на общото им дете. Историята на Адем от дестството му, нанесла му такива силни психологически травми, за щастие няма да се повтори втори опит и двамата с Дилара ще бъдат смирени, адекватни и грижовни родители, които няма да позволят лошите отношения помежду им да се отразят на развитието на детето им.
Хубавото е, че всички тези анти-клишета, които гледаме в „Завинаги“, са представени с усет и финес, така че да стоят достоверно и да не предизвикват присхмех сред зрителите. А за това е нужно голямо майсторство и мяра, за което екипът на сериала заслужава аплодисменти! Ще се радвам да споделите в коментарите, ако сте забелязали някой друг разбит стереотип!