Сера Кутлубей за отмъщението, била ли е мамена и коя е най-голямата лудост, която е вършила

Дисциплинирана, трудолюбива и искрена.

Родена е в Анкара, но се премества в Истанбул със семейството си, когато е в начална училищна възраст. „Израснах с любов. Когато мисля за семейство, мисля за безусловна и чиста любов. Аз съм единствено дете, но винаги съм била в претъпкани къщи. Леля, братовчед, дядо. Маси дълги и пълни с разговори.“

– В кой период от живота ти се намираш? Какво е на дневен ред през тези дни?
– Намирам се в много динамично състояние. Щастлива съм. Първата ми книга излезе… В живота ми има сладък порив.

– Можеш ли да ни разкажеш малко за детските си години и за семейството си?
– Имах много щастливо детство, мога да кажа, че семейството ми беше най-големият ми шанс. Майка ми и баща ми винаги са били най-големите ми поддръжници.

– Актьорството е било твоя детска мечта. Спомняш ли си първото си актьорско предложение? Можеш ли да ни разкажеш за чувствата, които изпита тогава?
– Бях толкова развълнувана, бях малко момиченце, треперещо пред камерата…

– Кога и как се запали по актьорството? Имало ли е някой в семейството ти, който е бил артист?
– Моето семейство винаги се е занимавало с изкуство. Запознах се с театъра в много ранна възраст. Майка ми особено обича мюзикъли. Когато бях много малка, тя ме прегръщаше и ме водеше да гледам мюзикъли в различни краища на света. Разбира се, с напредване на възрастта това стана наше общо удоволствие.

– Кое е най-голямото предизвикателство за теб при приемането на роля или създаването на персонаж? На какво обръщаш внимание, когато се подготвяш да пресъздадеш нов персонаж?
– Определено се опитвам да добавя нещо от себе си, но това е много тънка граница; динамиката и светът на всеки герой са различни. Докато правя това, той трябва да е в различна линия от другите герои, които играя, и да не се припокрива с мен. Опитвам се да ги променям типологично, доколкото мога, и когато погледна назад, ме радва да виждам хора, които са независими един от друг.

– Отстрани актьорската професия изглежда като професия, която има много красиви страни и предлага уникални възможности, но би ли ни разказала малко за истинското лице на тази работа? Какви трудности има, особено за един млад актьор?
– Вярвам, че всеки сектор си има своите проблеми и трудности. Най-голямата трудност на нашата работа е, че тя е с много интензивно темпо и почти живеем на снимачната площадка, докато работим. Може би това е невъзможността да отделяме време за близките си, както ни се иска, да не можем да изживеем пълноценно специалните дни. Въпреки това в момента съм много щастлива, независимо от това колко интензивно работим, аз се радвам както на снимачната площадка, така и на това, че мога да застана зад работата, която върша.

– Имаш ли мечтан сценарий?
– Опитвам се да избирам различни героини, доколкото мога. В бъдеще вероятно бих искала да участвам в история, която сама съм написала.

– Можеш ли да ни разкажеш за героинята си Дамла, на която даде живот в сериала „Доброта“? Героинята Неслихан (Хатидже Шендил) научава за предателството на съпруга си Мурат (Исмаил Демирджи). Какви изненади очакват зрителите относно Дамла?
– Дамла не е класически персонаж, тя има свои собствени причини за грешките си, травмите и някои заболявания. Опитът да я разбера и да изобразя един безразсъден човек, ме държи жива. Това ме кара да мисля, че трябва да я наблюдавам във всеки един момент. Много харесах Дамла, тя е различна.

– „Доброта“ е много активен сериал, който изисква да не откъсваш очи от екрана. В това отношение актьорското майсторство има важно място за задържането на публиката във фокуса на сериала. Как се приспособи към темпото на сериала?
– Мисля, че смисълът е да се интегрираш с героя, независимо от общата история… Темпото на героя е много различно и щом влезеш в този поток, е трудно да се откъснеш. Настроението ми се променя, когато Дамла е в приповдигнато настроение и когато е депресирана. Това е както психологическа, така и физическа ситуация; чувството да играеш, докато се смееш в продължение на 12 часа, не може да бъде същото като усещането да играеш, докато плачеш.

– Какво те привлече в сериала и в ролята?
– Разглеждаме „Добротата“ от съвсем различен аспект. По начина, по който е описана, ще разгледаме една много различна история. Затова съм много развълнувана. Много се развълнувах, когато прочетох сценария за първи път, понеже е много динамичен и всяка сцена се крепи на историята. Според мен това е много важен фактор за един сценарий. И в същото време нещото, което прави този сценарий толкова специален, е сестринската връзка на Дамла и Неслихан. И там ни очакват много интересни неща. Очаква ни много динамична, вълнуваща и забавна в същото време работа. Първоначално, това е роля, която отваря апетита на всеки един актьор. Предлага невероятно поле за изява. Забавен, страстен, обичащ живота, малко налудничав персонаж. Много наранен в миналото. Дамла има и други проблеми, които няма как да разкажа сега. И поради тази причина прави някои грешки. И грешките, които прави всъщност, имат някаква основа. И това беше важно за преценката на персонажа за мен.

– Женският образ, който има връзка с женен мъж, напоследък често се появява в различни сериали. Въпреки това малко от тях създадоха толкова положителна връзка с публиката, колкото Дамла. Тук трябва да е важна и емоцията, която внасяш в ролята. Как оценяваш Дамла и каква интерпретация добавяш, докато играеш ролята?
– Ние се справихме с Дамла не само с нейното тъмно измерение, но и като човешко същество. Освен това е написано много добре, без да се прибягва до клишета. Като цяло мисля, че е по-добре написана от много добри герои. Хубавите ѝ части, детските ѝ маниери, слабостите ѝ, страстите ѝ и мъките ѝ бяха овладени много добре… Никога не го гледахме от едната страна. Така че винаги си играех, опитвайки се да я разбера.

– Използваш ли някакви техники?
– Не съм много техничен играч. Докато създавам персонажа, си представям всеки детайл, доколкото е възможно, и се опитвам да положа основа… Определено избирам едно или две музикални парчета. След това по-добре развивам образа.

– Получи голямо признание за актьорската си игра в предишните епизоди. Буквално преживяваш някои сцени. Как се подготвяш за сцените?
– Благодаря много. Искам да ви разкажа една интересна история. Първия ден, когато получих сценария, избрах две песни за Дамла. Избирам една от двете песни според динамиката на сцената. Докато се подготвях за героинята, слушах една песен на Йозгюр вероятно стотици пъти и дори я пуснах на снимачната площадка. Тогава видях, че Йозгюр е на снимачната площадка пред мен и играе терапевта на Дамла. Беше невероятно красиво съвпадение и мога да кажа, че бях още по-изумена от енергията на тази работа.

– Oбичаш ли да се гледаш по телевизията?
– Не обичам да се гледам, когато има много хора, но в края на деня изпитвам нужда да погледна, за да видя как работя. Особено съм развълнувана от „Доброта“. Следя не само собствените си сцени, но и цялата работа с любопитство и всеки петък на снимачната площадка досаждам на всички с думите: „Хайде да наваксваме със сериала“.

– Всъщност имаш връзка с женен мъж в сериала. Това предизвика ли лоши реакции, или получи повече похвали за играта си?
– Първоначално си мислех, че ще има много реакции, но интересното е, че публиката много обича Дамла. Мисля, че това е така, защото героинята е написана наистина добре и много ми харесва да играя Дамла…

– Ако срещнеш Дамла, какво би искала да ѝ кажеш?
– Бих ѝ предложила да си знае цената…

– Била ли си измамена някога? Ако те измамят, би ли си отмъстила?
– Не знам за истории за изневяра… Отмъщението не е за мен. Ще се разделя веднъж завинаги.

Сера Кутлубей впечатли всички, тъй като не използва дубльор в опасна сцена, която предстои да бъде излъчена. Дамла прави опит за самоубийство от висока сграда. Красивата актриса отказа да използва дубльорка заради любовта си към работата си и за да направи сцената по-реалистична.

– Освен актьорството знаем, че обичаш и да пишеш. Можеш ли да ни разкажеш за твоето писателско приключение? Как се заинтересува от писането?
– Научих се да чета и пиша много рано, винаги съм се интересувала от писане още от малка. Когато бях в началното училище, имах литературна рубрика в едно детско списание, тогава започнах да пиша поезия. След това никога не съм спирала, мисля, че това е моята медитация.

– Какво да очакват читателите в първия ти роман „Падането на Плутон“? Какво те вдъхнови да напишеш този роман?
– В живота на главната ни героиня Вера се отваря нова страница, когато тя отива на интервю за работа и ние ставаме съпричастни към нейното пътуване. Обсебване, човешка природа, любов, семейство, морал, изкуство. Всъщност в книгата гледаме света и любовта през очите на болен художник… Можем да кажем, че това е любовна история, в която с Вера обсъждаме понятия като любов, живот, изкуство и политика… Това всъщност е история, в която мисля, че всеки ще намери нещо… Първоначално нямах намерение да издавам книга, но след като споделих спонтанна история със семейството си, по негово настояване започнах да се срещам с издателства. Разбира се, че ще продължа да пиша, но нямам нищо ясно за бъдещето.

– Почти всеки има нещо в живота си, което иска да промени. При теб има ли нещо?
– Много съм нетърпелива и мисля, че емоциите ми винаги са твърде големи… Бих искала да променя това…

– Най-голямата лудост, която си правила?
– Мисля, че професията, която съм избрала, е луда сама по себе си. Освен това, за да дам конкретен пример, сещам се за момент, когато се качих на покрива на къща в Лондон, където останах известно време. Валеше прекрасен дъжд, а аз обичам облачното време. Изкачих се, отидох до края на покрива, известно време гледах дъжда и небето, всичко беше красиво. Сякаш ходенето по покрива не беше достатъчно, краката ми започнаха да се хлъзгат по покрива с нарастващия дъжд и аз се подхлъзвах, докато вървях. Не можех да потърся помощ от никого, наистина си спомням как се изправих лице в лице със смъртта. След това бях цялата в синини, това вълнение ми струваше скъпо.

Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.

Преглеждания: 18