На тържественото събитие, Ибо седи до Хюля и иска да й каже няколко думи. Той казва, че темата със семейството отдавна е затворена. Дори любовта на Аслан да изчисти всичките черни дела, няма да им помогне. В един момент Хюля ще погледне около себе си и ще види, че там има само кръв. Намеренията му са просто да я изчисти. Хюля предупреждава Ибо, че ако неговите кучета още веднъж влязат в нейната градина, тя ще стреля в главата му.
След случилото се нападение, Аслан пристига, изпълнен с ярост. Девин се надява на това, че дори ако той намери този, който е виновен, да не прави нищо лошо. Тя моли Аслан да не търси отмъщение. Той не трябва да превръща това в кървава война. Аслан се опитва да обясни на Девин, че неговото семейство има нужда от него, а самият той има нужда от нея. Както се казва, не можеш да стъпиш на опашката на лъва, а ако стъпиш, не се спъвай, докато бягаш. Хюля със сълзи на очите моли сина си да намери този, който е направил всичко това. Казват на Девин, че пред нея стои врагът на нейното семейство и тя не трябва да бяга от тази война.
Хюля пита Девин дали най-накрая е разбрала в какво семейство е попаднала? Тя я нарича своя снаха и казва, добре дошла в нашето семейство. Предупреждават Аслан да не излиза извън кожата си, защото в края на краищата може да се окаже в ролята на губещ. Хюля пита Аслан кой може да е организирал това нападение и успял ли е да разбере нещо? На кого би било изгодно?