В България гледаме талантливата актриса в „Скъпа мамо“ като Назлъ/Джемре и в „Мистър Грешен“ като Седа.
– От дебюта ти през 2006 г. не спираш да работиш. Кога се роди любовта ти към изкуството? Как разбра, че актьорството е твоят живот?
– Благодарение на семейството ми. Израснах в семейство, което винаги беше продуктивно и дори ни караше да произвеждаме собствени играчки. Актьорството е само една от тези области, в които мога да изследвам себе си.
– Познаваме те от сериала „Елиф/Намери ме“. Какво означава този сериал за теб и какви спомени пазиш за него?
– Героинята ми в „Елиф/Намери ме“ е област, в която съм изпитала много неща, особено от техническа гледна точка. Спомените? Усилена работа и много плакане.
– Доста често в сцените плачеш. Имаш ли техника за плакане?
– Разбира се, имам своя собствена техника. Но определено не използвам подкрепа/допълнителни средства.
– Гледахме те и в „Мистър Грешен“. Каква беше атмосферата на снимачната площадка?
– Дори не си спомням.
– Сега те гледаме като Назлъ/Джемре в „Скъпа мамо“. Как получи тази роля?
– Ролите на Назлъ и Джемре дойдоха с предложение от продукцията. Те вече бяха написани за мен. Честно казано, бях развълнувана, че те са героини близначки.
– Животът ми е двойствен, включително това, че рисувам, това, че създавам, дори зодиакалният ми знак е Близнаци.
– Ролята на Назлъ по-трудна ли е от тази на Мелек в „Намери ме“?
– Не разграничавам никоя роля като по-трудна или по-лесна.
– Малката Гедже е много симпатична. Как се работи с нея?
– Тя е моята малка приятелка. Тя е един от двамата прекрасни хора, които този проект ми донесе. Тя те кара да забравиш проблемите си и безразсъдно те отвежда в своя свят.
– Какво ще кажеш за Ерол Гедик?
– Имам толкова много неща за казване, кое от тях да кажа? Той е най-добрият човек, когото този проект ми донесе, много съм щастлива, че вървя по един и същи път с него и израстваме заедно. Радвам се, че го имам.
– В интервюто, което той ни даде, каза, че обича да танцува с теб (което беше много мило). Ти какво обичаш да правиш с него?
– Той намира и се радва на всичко красиво на снимачната площадка, между снимачните площадки и извън тях. Идеалният партньор, с когото губиш представа за времето дори в натоварения работен график, можеш да се потопиш в хубаво ястие или гледка.
– Помниш ли някоя любопитна случка от записите на сериала? Коя е любимата ти сцена?
– Спомням си само няколко души, които се забавляваха и се опитваха да правят изкуство в хаоса.
– Коя сцена беше най-трудна за теб?
– Няма конкретна сцена. Като цяло опитите да се случат неща, които не съществуват, и необходимостта да се мисли за много неща извън собствената работа, бяха най-трудната част.
– Би ли участвала в нов сериал с Ерол Гедик?
– С удоволствие.
– Феновете са нетърпеливи да те видят в нов сериал. Имаш ли такива планове?
– Ако има проект, който ми доставя удоволствие, защо не?
– Както знаем, в реалния живот сте двойка с Ерол. Как започна тази връзка, кой направи първата крачка?
– На първо място станахме много добри приятели, което е най-важното нещо.
– Преди години каза, че една от бъдещите ти мечти е да отвориш галерия. Тази мечта все още ли е актуална?
– Винаги съм казвала, че трябва да се създаде творческо пространство, основано на изкуството, а не галерия. Имам работилница. Винаги има поприща и мечти, в които мога да се усъвършенствам.
– Как се виждаш след 5 години?
– Какво, защо? Като човек, който знае по-добре какво прави и надхвърля очакванията си.
– Какво е щастието за теб?
– Да бъда само себе си.
– Личи си, че обичаш животните. Какво ти дават твоите котета?
– Радвам се, че те съществуват.
– Рисуването е голяма твоя страст, а и професия. Какво те вдъхновява, когато рисуваш?
– Да бъда себе си, разбира се. Да обработвам и предавам всичко, което е уникално за мен, сякаш съм на богослужение.
– Имаш ли някакви други таланти, за които не знаем?
– Какво не знаете? 🙂 Аз съм скулптор, свиря на инструменти, плета, рисувам…🙂 Обичам да си играя като дете, без никакви претенции, и винаги си оставам ученичка.
– Каква е тайната ти за красота? Изглеждаш прекрасно!
– Благодаря ти. Правя това, което е добро за душата ми.
– Посещавала ли си България?
– Никога не съм я посещавала, но ви благодаря, получавам много коментари. Може би някой ден ще имаме възможност да посетим България заедно.