winless
Айшегюл си спомня как Джан се е грижил за нея.
Съткъ носи цветя на Гюлендам, а Айшегюл си спомня как Джан напълни къщата с цветя, след което излиза в градината и отново си мисли за Джан.
Исмаил, Небахат и Медиха се прибират. По пътя дядото казва на Медиха, че след сватбата ще живеят отделно. Медиха му се кара и моли шофьора да спре, след което тръгва пеша.
Гюлендам и Съткъ се обясняват в любов и се прегръщат.
Мурат е все по-притеснен, звъни на Елиф, която е на път за летището, казва ѝ да се грижи за себе си и да му звънне, ако има нужда от нещо.
Гюлендам заминава с приятеля си.
Айшегюл намира писмото от Елиф, в което тя се извинява за всички неприятности, които ѝ причини. Желае ѝ да бъде щастлива заедно с Джан. Оставя ѝ също подписаните документи за развода. Айшегюл е много щастлива и вика Гюлендам.
Мурат си спомня момента, в който Елиф го целуна, звъни ѝ и я пита къде е, моли я да спре таксито и да го изчака.
Айшегюл, Гюлендам и Съткъ имат важна мисия.
Мурат моли Елиф да не заминава. Тя го прегръща.
Исмаил и Небахат търсят Медиха. Оказва се, че тя е в колата.
Съткъ, Гюлендам и Айшегюл пристигат в имението. Джан чува шум и излиза навън. Там вижда Айшегюл с цветя в ръка и надпис от светлини, на който пише „Джан“. Тя му казва, че не иска да живее без него. Вади пръстена от джоба си и го пита дали иска да се ожени за нея.
Джан пита Айшегюл какво прави и казва, че не би го направил. Тогава той взима пръстена от ръката ѝ, коленичи и иска ръката ѝ. Айшегюл приема, след което се прегръщат.
Елиф остава при Мурат и го пита защо я е спрял. Мурат отговаря, че тя е взела прибързано решение. Двамата спят в различни стаи и никой от тях не смее да каже на другия какво чувства.
Джан прибира Айшегюл вкъщи. Двамата заспиват един до друг.
На следващия ден Гюлендам идва рано при тях и започва да плаче.
Мурат казва на Елиф да бъде готова в осем часа вечерта.
Гюлендам казва на Айшегюл, че телефонът на Съткъ е изключен и тя се тревожи за него.
Исмаил съобщава на Медиха, че Джан и Айшегюл са се помирили. Медиха обещава, че няма да остави нещата така.