В Европа се вихри невиждана криза. Тя не подминава и България. Причините са много – най-вече глобални, и от вътрешен характер. Бих искал причините за тази криза да не се политизират. Тази криза се използва по най-нелеп начин от хора, по времето на чието управление не е направена нито една реформа, хора, които говорят едно пред нашите работници в мините и ТЕЦ-овете, а направиха съвсем друго в Брюксел. Не приеха навреме Механизма за капацитет и за разлика от Полша, която след 1 юли 2025 г.ще получава финансова подкрепа за своите централи, ние няма да получаваме такава. Приеха на практика и капитулираха през 2019 г. с внасянето на интегрираният план „Енергетика – климат“. Знаете какви условия реално се приеха за нашите ТЕЦ-ове. На практика полузатваряне в едни кратки срокове. Знаем, че се изкараха над 350 малки фирми без подготовка в някаква псевдолиберализация и те са вече на свободния пазар. Всичко това допълнително задълбочава кризата, в която сме в момента. Не сме тук да търсим причините. Причините са ясни, тук сме да търсим решения. Това каза президентът Румен Радев по време на инициираната от него кръгла маса на тема „Мерки за решаване на проблема с високата цена на електроенергията и природния газ. Подготовка на позиция на България пред ЕС“
Тъй като този проблем е общоевропейски, ние очакваме и трябва да работим активно и да се търсят общоевропейски решения. В това направление е важна и позицията на България. Знаете, че на 13 октомври Европейската комисия излезе със съобщение за мерки. Тези мерки – краткосрочните, най-важните за нас, касаят най-вече социалната защита на битовите потребители в Европейския съюз. Това е добре дошло точно в тази криза, но нашите битови потребители са на регулиран пазар. Тук разликата е огромна, а мерките са насочени основно в това направление като социална защита и то те се прехвърлят на държавите членки. Тук искам да поздравя служебното правителство за една много далновидна стъпка. Знаете, още когато те предложиха актуализацията на бюджета през юли месец тази година, преди да е започнала тази криза, служебното правителство предложи разширяване на обхвата на енергийно бедните в България и като брой и като размер на финансовата помощ. Най-важната мярка, която България би имала полза, не присъства в съобщението на Европейската комисия и това или дерогация или ограничаване и намаляване на цените на емисиите. Това е единствената политически контролирана мярка от Европейската комисия – въглеродните емисии. Най-важното какви национални решения ще се вземат така, че страната ни да омекоти удара от тази криза, заяви държавният глава.
Експертите в глобален план предвиждат, че до пролетта на 2022 г. цените няма да се успокоят. Разбирам напълно правителството и всички вас за тежкото наследство, за вързаните ръце от законови и нормативни изисквания както национални, така и общоевропейски и особено важно от липсата на парламент, който може да вземе наистина важни решения по отношение на данъци, промени на закони, но кризата е реална и тя изисква антикризисни мерки. Рискът е голям. Рискът е голям и в момента за българските граждани, защото тази криза с цената на тока, въпреки че стои постоянно цената на битовия ток, тя удря върху цената на всичко останало. Освен това от 1 януари 2022 г. какви ще бъдат цените, макар че оставаме на регулиран пазар. Това е изключително важна мярка, която трябва да се обсъди. Какво ще се случи с цената на тока? Да не говорим за цената на газа, в какво незавидно положение е като задлъжнялост „Топлофикация София“. Това от своя страна завлича и „Булгаргаз“. Може да стане каскада от кризи. На риск вече са изложени и това много внимателно трябва да се анализира и училища, и детски градини, и болници, и ВиК дружества, които също излязоха на свободния пазар. Очаквам не просто дискусия, очаквам ясни и навременни мерки, които да вземе правителството. За да се случи това, трябва да има диалог и консенсус, посочи Румен Радев. Мерките трябва да са краткосрочни, с ясен хоризонт и обхват. Знам, че е трудно, но трябва да се търсят спешни антикризисни решения, които да дават спокойствие на хората и на бизнеса, и то сега, обърна се президента към служебния министър на енергетиката Андрей Живков.
Участие в дискусията взеха и вицепрезидентът Илияна Йотова, премиерът Стефан Янев, министри от служебното правителство, ръководители на енергийни дружества, председателят на КЕВР, представители на синдикатите и бизнеса, кметове на общини.