Признаци за сериозно разместване в българската политика: Слави Трифонов и „Демократична България“ превземат територии на ГЕРБ и БСП. А най-ясният белег за наместването на Трифонов в център-лявото е съюзът му с Радев.
Най-значимият факт при съставянето на новото служебно правителство беше една заявка на президента Румен Радев, която на практика никой не оспори: че то представлява и левицата, и десницата, и центъра на българската политика. Но съставът на правителството прави тази заявка странна за мнозина: в него очевидно няма хора на ГЕРБ, нито пък може да се каже, че кръгът на Корнелия Нинова е особено представен. В крайна сметка Янаки Стоилов и Бойко Рашков не могат еднозначно да се разглеждат като хора на лидера на БСП. Тоест, дясната “голяма” партия не присъства, а лявата “голяма” партия присъства без проксита на лидера си в правителството. Въпреки това малцина биха заявили, че левицата и десницата не са представени в него.
Защо е така? Отговорът гласи, че второто служебно правителство на Радев не е толкова отражение на настоящата партийна система, колкото проекция на тенденциите в нея. А тези тенденции са основно две: БСП губи лидерството в център-лявото пространство, а ГЕРБ е на път да загуби лидерството си в център-дясното, като въпросът изглежда е кога точно ще стане това и по колко болезнен начин.
Слави, ДБ и новата партийна система
В лявото нещата изглеждат по-ясни. Там Слави Трифонов – ако изобщо при формацията му става дума за партия, а не просто за експериментално политическо шоу – вече получи сериозен шанс да стане водещ. Според екзитполовете на 4 април за „Има такъв народ“ (ИТН) са гласували около 100 000 души от електората на ГЕРБ и 50 000 от този на БСП. Но по-важното е, че една трета от подкрепилите Слави бяха от негласуващите, а като цяло вотът му дойде от млади хора от градовете извън столицата. Това е електорат, който в европейските държави би клонял наляво, макар че в България БСП не е в състояние да го привлече. Трифонов мощно влезе в този сегмент и “столетницата” логично остана зад него на трето място.
В дясното подобни процеси също се случват, но по-бавно: ГЕРБ вече предаде лидерството в София на „Демократична България“ (ДБ) и най-вероятно ще продължи отстъплението си и на изборите през юли. Според последното изследване на „Маркет Линкс“ ДБ постига подкрепа от около 12%, което счупва “тавана”, достиган от “градската десница” в предишните ѝ формати.
Проблемът и за ГЕРБ, и за БСП е, че ако продължат досегашната си политика, те няма да могат да обърнат тези тенденции: коловозът е дълбок и много ясно очертан. И двете партии страдат, защото са се превърнали в заложници на своите лидери, макар и по различен начин.
Казусът с Корнелия Нинова вече го разбират всички, освен самата тя. Бутайки БСП в нишата на национал-популизма (“консервативния социализъм” в нейната версия), тя отвори огромно пространство в център-лявото, където се намести Слави Трифонов – въпреки че той самият се определя като десен човек. Каквото и да мисли за плоския данък, Слави може да говори (и да пее) на млади хора, които милеят за нацията си, без да са путинофили; които са социално ангажирани, но не изповядват класовата теория и не са носталгични по социализма. Той декларира ясни проевропейски позиции и по този начин не плаши нито бизнеса, нито средния избирател, които не биха искали да видят страната си маргинализирана в (или, не дай Боже, извън) ЕС. Накратко: политиката на Трифонов (с всичките условности на този израз) и електоралният му профил приличат на еклектичния “трети път на европейската левица”, който я изведе до успехи при Тони Блеър и неговите последователи.
Най-ясният белег на разполагането на Трифонов в център-лявото е стратегическият му съюз с Румен Радев. Новите избори, служебното правителство – и двете са рожби на взаимодействието между президента и ИТН. Това взаимодействие може да е просто резултат от моментно съвпадение на интереси. Но може и да е по-трайно сдвояване.
Този тандем между Радев и Трифонов е и някаква надежда (оправдана или не), че лявото може да роди нещо повече в икономиката от политиката на проф. Румен Гечев. Вкарването на хора като Атанас Пеканов в правителството е намек, че дългоочакваната смяна на поколенията в икономическото мислене вляво е наложителна и може би е на път да се случи.
Румен Радев има нужда от преизмисляне на лявото дори и с оглед на предстоящите президентски избори. Той едва ли иска да влезе в тях като кандидат на все по-странна (и свиваща се) “консервативно-социалистическа” или “социал-консервативна” формация като БСП, която разчита основно на гласовете на пенсионерите и отблъсква младите и прогресивно мислещите с неприкрита ксенофобия и хомофобия. Появата на ИТН в тази обстановка се превръща в шанс за частична и инцидентна нормализация в център-лявото.
Вярно е, че самият Слави Трифонов не иска еднозначно да определи формацията си като лява или дясна, а себе си, както стана дума, смята за десен по много въпроси. Но също така е вярно, че той няма проблем да защитава каузи, които са близки на европейския тип левица: социално ангажирана, но също така внимателна по отношение на бизнес средата и икономическия растеж. Накратко: Трифонов може и да не е перфектната ляво-центристка опция, но на българския политически пазар той се оказва най-близкото до нея.
В център-дясното също текат трансформации, които са породени не само от появата на ИТН, но и заради все по-сериозното присъствие на ДБ. ГЕРБ отстъпва, като се превръща все повече в заложник и дори в бодигард на лидера си. Всеотдайната защита на партийния водач от триото Тома Биков, Дани Каназирева и Маноил Манев в комисията по “ревизията” може да се използва като метафора на ГЕРБ в настоящия момент. Гледката обаче е нелицеприятна и отблъскваща за периферията и колебаещите се избиратели. И затова настоящата политическа линия на тази партия е губеща. Ако ГЕРБ се явят на изборите през юли като защитник на “модела Борисов” (или на самия моделист), загубата им е в кърпа вързана. Със сигурност ще загубят също така, ако издигнат кандидат за президент от своите среди, който няма критична дистанция спрямо Борисов: подобен кандидат ще загуби тежко срещу Румен Радев, както стана с г-жа Цецка Цачева. И то по същите причини: хората ще гласуват против Борисов.
Имат ли ГЕРБ полезен ход?
Вярно е, че ГЕРБ правят опити да излязат от ситуацията, като извеждат на лидерски позиции политици с профил като от „Демократична България“. И Даниел Митов, и Томислав Дончев произхождат от “градската десница”, близки са манталитетно до нея. Именно това са качествата, които изглежда обясняват лидерските им постове в ГЕРБ понастоящем. Но проблемите с тази стратегия са два. Първият е, че ако е толкова важно някой от ГЕРБ да има профил и манталитетно сходство с “градката десница”, не е ли по-добре да се гласува направо за представителите на ДБ, а не за някого, който прилича на тях? Второ – и по-съществено: промените в лидерството на ГЕРБ бяха предприети, за да не бъде направена основната смяна – на самия вожд. В този смисъл нямаме реално прехвърляне на власт в партията, а по-скоро пренареждане на някои пешки и офицери, за да остане царят по-добре прикрит.
Истината е, че ГЕРБ нямат кой знае какви ходове в тази ситуация. Ако започнат рязко дистанциране от лидера си в настоящия момент, това може да ги доведе до изборен колапс. Но ако не го направят, инерцията работи срещу тях и ги поставя в комичната и губеща позиция на защитник на незащитимото.
Един ход, който все още могат да изиграят, е да декларират подкрепа за десен кандидат за президент, който не само има профил като от ДБ, но и истинска, сериозна критична дистанция спрямо Борисов. За тази цел това трябва да е човек, имащ доверието на ДБ. Това всъщност е единственият начин ГЕРБ да демонстрира, че не е просто свита на лидера си, без да се разделя с него.
Описваните тенденции в лявото и в дясното може би не са съвсем видими заради предизборната пушилка и високия градус на емоциите. Но политиката не търпи вакуум – в опразнените пространства влизат и ще влизат нови играчи, особено ако “големите” партии са зациклили в защитата си на компрометирани тези или личности.