Не вярвам в много драматични предсказания, тъй като опитите за регистрация продължават доста години. Старостилното движение в България започва още през 1916 г., когато у нас е въведен Григорианският календар. Това каза в предаването „Денят на живо“ по Нов Нюз историкът и бивш директор на Дирекцията по вероизповеданията проф. Христо Матанов по повод решението на Върховния касационен съд от 16 декември, с което вписва в публичния регистър на съда по чл. 18 от Закона за вероизповеданията религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква“, и последвалите опасения, че това решение на съда ще доведе до разкол в Българската православна църква.
Разкол е, ако приемем, че при спора между старостилството и новостилството има догматична разлика между двете църкви. Спорът не е само за календара. Първото, което изниква, е прескачането на 12,13 или 14 дни, в зависимост от века, в който броим. Противниците на реформата казват, че премахването на дни означава премахване на светци, съответно е грях, добави проф. Матанов.
Спорът е много сложен. Това, което ВКС постанови, не би трябвало да се занимава с догматични въпроси, а да преценява доколко законите на Република България позволяват регистрацията на такава църква, посочи бившият директор на Дирекцията по вероизповеданията.
Бих съветвал ВКС да се ръководи от изказванията на българските политици, тъй като няма нито един политик, включително министър-председателя и президента, който да не е изразил отрицателно отношение към регистрацията. В новия закон се предполага, че съдът взема решенията си, след като взема под внимание становищата на Дирекцията по вероизповеданията и Българската православна църква. Следя и изказванията на българския патриарх, който вече не се изказва толкова остро във връзка с решенията. Единственият упрек е към думата „православна“, каза още проф. Христо Матанов.