winless
„Присъда“: Истината пред всички и сърца, които не издържат
„Присъда“: Лячин разбива илюзията на Йекта. В тържествена зала, под светлината на прожекторите, Лячин трябва да каже „да“. Вместо това тя поглежда Йекта с лед в очите и изрича:
„Няма да стана твоя съпруга. Превърна ме в слугиня, в тишината ме мачкаше, в живота ме изтриваше. Вече не съм слаба. Не искам теб. Не искам нищо твое.“
С тези думи тя унищожава маската на фалша пред всички.
„Присъда“: Морето разкрива ужасяваща сцена
Ерен и Ефе разследват нов случай на брега. Във водата изваждат второ тяло. Ерен застива. Под завивката лежи Тууче – безжизнена, но жива. С отчаяни викове я пренася към линейката. Сълзите му капят без спиране. Тихо прошепва:
„Разкъсали са я… това е дъщеря ми.“
Гневът на Ефе избухва
Потънал в вина, Ефе седи до Парла. Плачът им е безмълвен. Изведнъж той избухва:
„Ще изгоря всичко! Не я защитих… тя беше единствената, която ме обичаше истински!“
С юмрук по стената, той остава сам в безсилната си ярост.
Конфликт в управлението
Ерен иска да прегледа записа от колата на Тууче. Кубилай му отказва. В изблик на гняв Ерен го удря. Ългаз се намесва навреме. Но раната в сърцето му е по-дълбока от видимата сцена.
Разгорещен спор между Иджлял и Ългаз
Иджлял предлага временно отстраняване на Ерен. Ългаз я умолява:
„Не го прави.“
Тя отвръща:
„Случаят на дъщерята на твоя приятел ли е или на жената, която прокурор Ефе обича?“
После добавя:
„Затова искам да го защитя.“
Мълчание, което съкрушава
В болницата Ерен, сломен, прошепва:
„Само веднъж… искам да я видя. Моля ви… покажете ми моето дете.“
Персоналът не издържа. Плачът му ги разтърсва до основи.
Тихата искра на надеждата
След напрегната нощ, една сестра прошепва на колегите си:
„Момичето е живо.“
В мрака на отчаянието, надеждата отново се ражда – с едно изречение.