winless
„Присъда“: Йекта разкрива убиеца – миналото вече не мълчи
Истината излиза наяве. В „Присъда“ миналото се пропуква. Йекта посочва кой е убил бащата на Иджлял. Истината вече не е сянка. След дълго мълчание, виновният има име. Полицията действа веднага след подадения сигнал. Намерени са телата на Ръдвaн, Ербил и Картал. Завесата пада. Няма връщане назад.
“Присъда”: Благодарност и съмнения
Ерен благодари на Осман и Мердан за помощта при прикриване на следите. Но усещането, че нещо не е наред, остава. В болницата Ългаз и Иджлял разглеждат охранителните камери. Всяка секунда има значение.
Ългаз изчезва, Осман приема да убие
Докато разкритията шокират, Ългаз изчезва. Без следа. Осман се усмихва и приема да отнеме живот. Съвестта му мълчи. Системата се разпада. Принципите рухват.
Разводът между Айлин и Осман
Айлин и Осман финализират развода си. Парла е до майка си – силна и тиха. Айлин плаче. Осман, преструвайки се на облекчен, споделя новината със Зюмрют. Но тя не реагира. Настоява за среща. Без отлагане.
Скрити улики и изчезнала гилза
Ефе намира ключовете на Ерен и ги скрива. Ългаз открива, че една гилза липсва. Това означава едно – има още някой. Четвърта сянка, останала невидима. Делото се усложнява.
Йекта унижава Лячин
Йекта отказва да плати обезщетение на Лячин. Тя го следва и разбира, че той премахва книгите ѝ от книжарниците. Удар под пояса. Със сълзи в очите го пита: „Какво още искаш от мен?“ Йекта отвръща хладно: „Нищо.“ Болката се засилва.
Съюз между Йекта и Иджлял
В неочаквано развитие, Иджлял предлага на Йекта съюз. Иска заедно да разкрият цялата истина за смъртта на баща ѝ. Лъжите вече не са опция.
Туулче казва „да“
Туулче най-сетне усеща вятъра по кожата си. В количка, но с блясък в очите. Ефе ѝ предлага брак. Сълзите ѝ говорят преди устните – приема. В най-мрачния момент се ражда надежда.
Пътят на кръвта
Осман се среща със Зюмрют. Заявява, че е готов да убие. Нито страх, нито вина. Само решение. Времето му е дошло.
Мракът поглъща Ългаз
Ългаз е в неизвестност. Никой не знае къде е. Мракът около него се сгъстява. Минутите се превръщат в часове. А тишината – в агония.