winless
„Присъда“: Отказ под светлината на прожекторите и буря от емоции
„Присъда“: Лячин слага край на илюзията. На тържествената церемония, когато настъпва моментът за съдбовното „да“, Лячин поглежда Йекта с пронизващ поглед и заявява твърдо: „Никога няма да стана твоя съпруга. Цял живот ме потискаше, използваше ме, искаше ме като слугиня. Вече съм достатъчно силна, за да не позволя повече унижение. Нито теб, нито подаръците ти искам. Моят отговор е не.“ Пред очите на всички тя слага край на този фарс – без колебание.
„Присъда“: Откритие, което разтърсва
На брега на морето Ерен и Ефе работят по нов случай. Изведнъж от водата изваждат второ тяло. Щом Ерен вижда лицето под завивката, светът му се срива – това е Тууче, в безпомощно състояние. С викове за помощ я отнасят до линейката. Сълзи се стичат по лицето на Ерен, който шепне: „Разкъсали са я, Ългаз… моята дъщеря.“
Безсилна ярост
Ефе, погълнат от вина, не може да приеме случилото се. Заедно с Парла плачат в тишина. После Ефе се разкрещява: „Искам да запаля този свят! Не успях да я защитя… Тя беше единствената, която ме обичаше истински!“ Изпуска гнева си с удар по стената, отчаян и безпомощен.
Напрежението в участъка нараства
Когато Ерен настоява да види записите от колата на Тууче, Кубилай се намесва и отказва достъп. В отговор Ерен го удря, изпуснал се напълно. Ългаз успява да ги разтърве, но болката остава изписана и на неговото лице.
Спор на високо ниво
Иджлял предлага временно отстраняване на Ерен от длъжност, докато не бъде намерен виновникът. Ългаз я моли: „Не искай това досие, Иджлял.“ А тя отговаря: „Чие е това дело – на дъщерята на твоя най-близък приятел или на любимата на прокурор Ефе?“ В крайна сметка Иджлял признава: „Именно затова искам да го защитя.“
Сълзи, които разтапят
Емоциите на Ерен го сриват напълно. В болницата той моли, едва шепнейки: „Само веднъж… покажете ми момичето ми. Моля ви, покажете ми моето цвете.“ Служителите не сдържат сълзите си от неговия разплакан зов.
Тиха надежда в тъмнината
След разговора си с Ерен, медицинска сестра се среща с приятели. На въпросите им тя отговаря с едва чути думи: „Момичето е живо.“ В тази нощ, когато всичко изглежда изгубено, надеждата се завръща – с едно изречение.