“Присъда”: Ерен крещи: “Покажете ми моето цвете”

„Присъда“: Съдбовен отказ и викове в тъмнината Лячин разбива веригите на страха в “Присъда”. Под ослепителните прожектори, в миг, в който всички чакат едно „да“, Лячин вдига глава и замразява залата със своя глас: „Няма да стана твоя съпруга. Години наред ме смачкваше. Превърна ме в сянка. Днес те оставям – теб и фалша ти.“ Пред смаяните погледи тя отхвърля не само Йекта, но и цялото си минало на мълчание. Гласът ѝ е нож. Погледът – присъда. “Присъда”:Тялото в морето и тишината на шока Ерен и Ефе пристигат на брега за разследване. Но вълните носят ужас – второ тяло. Ерен вдига завивката… Тууче. Жива. Счупена. Безжизнено тяло, в което пулсира остатък от живот. „Това е дъщеря ми…“ – прошепва Ерен с глас, който вече не е негов. Светът му рухва. Ярост, която разтърсва Погълнат от вина, Ефе стиска зъби до кръв. Седнал до Парла, вика без звук. После избухва: „Ще запаля този свят! Не успях да я защитя! Тя беше единствената, която ме обичаше истински!“ С юмрук пробива тишината. Сърцето му е гробница. Изблик в участъка Ерен иска записите от колата на Тууче. Кубилай му отказва. Избликът е мигновен – удар. Ългаз влиза между тях. Но в очите му – същата болка. Нищо не е под контрол. Висш спор за истина и чувства Иджлял настоява за временно отстраняване на Ерен. Ългаз я умолява: „Не го прави, Иджлял.“ Тя изригва: „Защитаваш ли дъщерята на приятеля си или жената, която прокурорът обича?“ А после… „Именно заради това искам да го защитя.“ Разкъсан до сълзи В болничната стая, Ерен пада на колене. „Само веднъж… моля ви… покажете ми моето цвете.“ Служителите не издържат. Тихият му вик къса и най-коравите души. Шепот на живот По-късно, в полумрак, една сестра шепне на свои колеги: „Момичето е живо.“ В свят, където всичко изглежда изгубено… една надежда се ражда. Всички очакват какво ще се случи… Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.