Интервю на Къванч за вестник „Оксиен“ за филма „Празникът на влюбените“.
Kъванч: По време на първата ни среща присъстваха също и Йозджан Алпер и Кемал Варол. Имахме страхотен разговор за филма, след което прочетох сценария. Това е история за баща и син, която е много универсална. Можете да я носите където поискате по цялата планета. Но териториите, през които минава пътуването на Юсуф и баща му, народната музика, която съпровождаше филма, принадлежат на нашата земя, което ни сроди с нея. Има толкова много Юсуф и техните бащи в градовете, през които пътувахме, докато снимахме. Посетихме много места и се запознахме с много прекрасни хора. Природата е съвършена. Местата в които се осъществиха снимките, винаги добавяха нещо към лентата.
Журналист: Бяхте много впечатляващ, няма как да не се поддаде човек на вашето въздействие.
Kъванч: Между другото по време на работата разбрах, че ще ставам баща! Разбира се, всички тези фактори, както и фактът, че самият аз съм син, имаха голям принос за създаването на образа на Юсуф. Характерът на Юсуф е такъв, че очите му винаги са пълни със сълзи и ние ги виждаме, когато е с баща си. Той видя баща си 25 години по-късно, разказа за пътуване, в което се примири с миналото си по пътя.
Журналист: Прилича на опит да разберем: дали всичко се е случило поради небрежност на бащата или някакви принудителни обстоятелства? Виждаме Юсуф в трудни емоционални ситуации.
Къванч: Може би защото беше изоставен, третиран несправедливо, както си мислеше, затова стана силна личност и избра професията на адвокат, за да покаже, че е прав. Емоционално и психологически това е причината за сълзите му. В конфронтация с баща си след 25 години, очите на Юсуф са пълни със сълзи поради факта, че той не може да изрази чувствата и объркването на емоциите, които е таил в себе си от години, от депресията и объркването, причинени от пристигането му. Доколкото разбирам характера му, мисля, че той е разумен господар на живота си, практичен човек, който може да вземе драстични решения с едно мигване. Мисля, че макар и трудно, Юсуф успя да разбере и прости на баща си. Може би Али го е направил нарочно, години по-късно, вместо да му бъде простено, за да може Юсуф да живее така, както иска. Йозджан Алпер е режисьорът, чиито филми гледам с голямо удоволствие, възхищавам се на изкуството му. Беше абсолютно невероятно да разкажа тази история с него и да работя под неговото ръководство. Това беше положителен и солиден проект. Споделихме толкова много хубави неща с брат Сетар, за мен е голяма радост и щастие да работя с него. Беше късмет, че опознах опитния брат Сетар и работих с него.