Хегемонията на партията му се пропуква. Бойко Борисов го знае много добре и затова вади последното си оръжие.
Макар че на изборите на 4 април ГЕРБ отново бяха първа политическа сила, резултатите показаха възход на нови техни опоненти, а оформилите се мнозинства в 45-ия парламент и действията на служебния кабинет „Янев” са знаци, че хегемонията на партията на Борисов се пропуква.
Как ГЕРБ отговарят на разкритията за безобразията им
На разкритията на служебното правителство ГЕРБ отговарят по три начина. Първо, предприемат опити да омаловажат обвиненията, като ги отхвърлят като неверни и клеветнически. Само че повечето критики, отправени от служебните министри, бяха съпроводени от категорични доказателства. Само два примера: ББР е раздала 1 милиард лева на осем фирми и четири лица, едно от които е санкционираният от САЩ Делян Пеевски, а ДКК и „Автомагистрали” са превеждали значителни аванси на свои подизпълнители – „на юнашко доверие”.
Второ, Борисов и хората му се защитават „класически”, като контраатакуват. Оспорват например почтеността на кадри на служебния кабинет като шефа на НАП Румен Спецов. Но и такива ходове изглежда не успяват да обърнат мача в полза на ГЕРБ. От служебния кабинет показаха, че не се притесняват от проверката на Спецов и му имат доверие. Елена Фичерова (учредителка на „Българско лято”) подаде оставка, а темата за влиянието на Васил Божков върху служебния кабинет, която ГЕРБ се опитаха да експлоатират, така и не пусна корени.
И трето, ГЕРБ започнаха да тръбят в България, а и в чужбина, че едва ли не са подложени на гонения. Именно тези оплаквания и шумни стенания се превърнаха в последното оръжие на Борисов. Ала репресиите, за които говори лидерът на ГЕРБ, изглежда са плод на въображението му. Обвинението например, че министър Рашков бил член на изборния щаб на президента Радев, очевидно не почива на факти. На ГЕРБ няма как да им харесва упоритостта, с която се изнасят данни за безобразията им, но нима Рашков и колегите му трябва да мълчат, когато има съмнения за нередности и престъпления?
Не отговаря на истината и твърдението, че журналистите, много от които ГЕРБ успя да превърне в свои приближени (за да не кажем слуги), днес участват в заговор за очернянето му. Ако се съди по количеството време, отделено на ГЕРБ в национални медии, които прекъсваха програмите си, за да излъчват „подвизите” на партията, човек би могъл да си помисли, че Борисов още управлява.
Американските санкции по глобалния акт „Магнитски” нанесоха тежък удар на модела ГЕРБ-ДПС, а кабинетът „Янев“ изготви и списък на фирми и физически лица, свързани със санкционираните. ВАС обаче постанови, че действието на решението на МС за „черния списък” спира, докато съдът не се произнесе окончателно. Накратко: принципът на разделението на властите действа и няма доказателства за тезата, че цялата държавна машина се била заела да „мачка ГЕРБ”. Да не говорим, че начело на прокуратурата и на редица други важни властови центрове верните кадри на стария модел продължават да дърпат конците.
На ГЕРБ им остава само едно
Хленчът на ГЕРБ, подложен на унищожителен присмех от опонентите им, сигурно ще мобилизира максимално верните избиратели на партията и ще сплоти всички кадри на бившия режим, които се притесняват, че ще бъдат завинаги изгонени от държавната трапеза. Ала тази тактика не може да спечели колебаещите се, в които е ключът от вота на 11 юли. Нещо повече: електоралната социология показва, че ИТН имат шансове да изпреварят ГЕРБ, а подкрепата за партията на Борисов се свива. Така на ГЕРБ им остава само едно: отсега да подложат на съмнение резултата от изборите.
Частичните местни избори показаха ползите от машинното гласуване: то силно ограничава купения вот, а броят на невалидните бюлетини в Благоевград бе рекордно нисък.
Капацитетът на една машина е около 50 избиратели на час и това би трябвало да намали опашките пред секциите. Според говорителя на ЦИК Цветозар Томов това означава, че избирателите ще успеят да упражнят правото си на глас, освен ако не бъдат направени организирани опити за саботаж – например чрез целенасочено струпване на желаещи да гласуват в самия край на изборния ден.
Ако последното се случи, ГЕРБ едва ли ще постигнат успех, но ще подсилят подозренията за силния им недемократичен инстинкт.