winless
Орхун съобщава на Нуршах, че Хира е жива, и я моли да се върне в имението. При срещата си с Хира, Нуршах се разплаква от радост. Неочаквано Хира я нарича по име. Орхун и Нуршах се споглеждат изненадани – наистина ли Хира си спомнила коя е тя? Вижте какво ще се случи сезон 2, еп.8 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 8 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Орхун вика психолог, който да помогне на Хира да си върне паметта.
Аслъ напомня на Орхун за даденото обещание, но той я поставя на мястото ѝ, заявявайки, че обещание е дал единствено на съпругата си – и тя вече е до него! Аслъ се зарича, че няма да позволи Хира да ѝ отнеме Орхун.
Нуршах и Кенан продължават да се карат.
Разкрива се истината за смъртта на Мерием.
Орхун съобщава на Нуршах, че Хира е жива, и я моли да се върне в имението.
При срещата си с Хира, Нуршах се разплаква от радост. Неочаквано Хира я нарича по име. Орхун и Нуршах се споглеждат изненадани – наистина ли Хира си спомнила коя е тя?
В имението на Демирханлъ Аслъ не може да си намери място от яд, че Хира се завърна и крачи нервирана напрад-назад на верандата.
– По дяволите! Как се случи това? Беше ясно, че онази жена няма да успее… Пълна некадърница!
Аслъ се хваща за парапета и се замисля.
– Али… Той е единственият ми шанс да остана в тази къща. И няма да го изпусна!
Погледът ѝ се плъзга нагоре и замира – вижда Орхун и Хира на терасата.
– Сега може и да не си мъртва, но няма да загубя Орхун заради теб! Ще се върнеш там, откъдето дойде… Ще умреш… веднъж завинаги!.– заканва се Аслъ.
Действието се пренася пред училището на Нефес. Момиченцето седи тъжно на тротоара и чака Кенан.
– Нефес? – провиква се Кенан, задъхан.
– Защо закъсня? – пита Нефес.
– Много съжалявам! Една вещица ме задържа – отговаря Кенан.
– Вещица? От тези като в приказките ли?
– Точно така! И имаше метла, с която беше препречила пътя. Викаше, че никой няма да мине оттам!
– И какво направи? Как мина покрай нея и дойде? – очите на Нефес светват от вълнение.
– Събрах цялата си смелост, приближих се, взех ѝ метлата… и я хвърлих надалеч! Но тя не се ! Затича се след нея, хвана я… Тогава я изхвърлих още по-далеч… Тогава я хвърлих още по-далече! Накрая разбра, че не може да ме победи и се отказа.
– Но въпреки това закъсня…
– Така е… Понякога дори героите не пристигат навреме. А сега… хайде да покажем тетрадката на учителката – предлага Кенан.
– Но тя вече си тръгна. Отиде си вкъщи…
– Тогава ще я догоним по пътя! Днес ще си получиш тази звезда! Хвани ме за ръка… и да тръгваме!
Действието се пренася при Нуршах. Виждаме, че тя е много ядосана след срещата си с Кенан.
–Нямал време да се занимава с мен. Какъв грубиян само!
Един кашон от вещите ѝ пада на земята и книги, дребни предмети и снимки се разпиляват навсякъде. Нуршах си после поема дълбоко въздух и започва да си говори сама, опитвайки се да овладее емоцията.
– Спокойно, Нуршах… Успокой се! Днес е първият ден от новия ти живот. Такива неща се случват…
Поглежда разхвърляния под и продължава по-тихо:
– Чичо Якуп каза, че хората в квартала са добри… Е, не е задължително всички да са такива! Явно съм попаднала на лудия от квартала…
Действието се пренася при Орхун и Хира.
Хира с любопитство глада глинената ваза на масата.
– Направихме я заедно… – казва Орхун с нежност в гласа.
Хира си мисли: Как ще намеря пътя сред всички тези неизвестни? Да вярвам ли на всичко, което казва? Не! Не! Не мога да му вярвам докато съм толкова объркана!
– Почини си тук малко – предлага Орхун. –Имам да свърша нещо. Тук си в безопасност! Спокойно!
Преди да излезе от стаята, Орхун я поглежда още веднъж. Затваря тихо вратата и в следващия миг вече набира номер на телефона си.
– Ало, докторе? Аз съм Орхун Демирханлъ. Да, говорихме вече. Ситуацията остава спешна. Ако може – елате по-рано! Добре… ще ви чакам.
Разговорът приключва и Орхун се обръща точно когато към него пристъпва Муса – очите му пълни със сълзи.
– Зетко!… Сестра ми… наистина ли е тя? Жива ли е? Тук ли е?… Не мога да повярвам!
– Да, тя е тук – отговаря спокойно Орхун.
– Мога ли да я видя?
– Не сега. Изгубила е паметта си. Трябва да си почине.
– Но ще се оправи, нали?
– Не се тревожи…
– Сестра ми се върна… И паметта ѝ също ще се върне… Това е като чудо! Слава на Бога!
– Нека си почине. Ще я видиш по-късно.
– Добре…
Орхун слиза в салона, където са Аслъ, Афифе и Перихан, които все още са под въздействието на шока, че Хира е жива.
– Как е възможно това, Орхун? – пита още невярваща Афифе.
– Това наистина ли е Хира? – намесва се Аслъ с нотка съмнение. – Знам, звучи глупаво… но ако просто прилича на нея?
– Наистина е тя – заявява уверено Орхун.
– Но как е станало? Къде е била? С кого е живяла през цялото това време? Ако не е била мъртва, защо изчезна? – пита Афифе.
– Ще ви разкажа всичко – обещава Орхун.
Той започва да говори… А камерата улавя само последните му думи:
–Това е, което се е случило! Не е мъртва! Жива е! Сега е у дома! – заявява Орхун.
–У дома! – повтаря Афифе, която не е доволна от този факт.
–Орхун, може ли да поговорим? – пита Аслъ.
–Не сега! – заявява Орхун с тон, който не търпи възражение.
Психологът разговаря с Хира. Орхун ги наблюдава мълчаливо отстрани.
–Кажете ми как се чувствате? – пита психоложката.
– Не знам… – отговаря Хира. –Все едно съм в кола, която се движи много бързо и нищо не се вижда .
– Подкрепата на семейството ще е важна в този процес! Снимки, миризми, звуци – всичко може да събуди паметта ви! А как се чувствате вътрешно? Може ли да ми опишете?
– Студенина! Изведнъж ми става студено. Според мен миналото на човека е като къща, построена в сърцето му… А при мен… Всички други имат домове в сърцето си, а моят е разрушен… На негово място има само развалини и аз съм оставена на студа. Ето затова ми става студено!
– Това, че изразявате чувствата си така ясно е много хубаво – казва терапевта. – Това е нормално… Паметта е най-сигурното убежище в човешкия мозък! Но не се притеснявайте ще намерим пристанището ви или създадем ново. Това е достатъчно за днес!
– Добре! Благодаря ви! – казва Хира.
– Благодаря ви, докторе! – отвръща Орхун.
– Отивам да се измия– обръща се Хира към Орхун и влиза в банята.
– Това са лекарствата. – подава лекарката рецептата на Орхун като обяснява. –Първото е успокоително, за да спи спокойно. Второто ще стимулира паметта ѝ… Приемът им е е много важен!
– Колко ще продължи лечението?
– Не мога да кажа със сигурност… При всеки човек е различно. Но вашата подкрепа е безценна. Тя трябва да бъде далеч от стрес, паника, страх… и най-вече – от всякакви негативни емоции. Всеки нов шок може да влоши състоянието ѝ значително.
– Има още нещо… – добавя Орхун с притеснение в гласа. – Имаме проблем с доверието. Усещам го… сякаш не ми вярва изобщо.
– Това също е нормално. Загубата на паметта често носи със себе си несигурност и страх. Нуждае се от време. Просто бъдете търпеливи.
– Благодаря ви!
Действието се пренася пред кантората, която нае Нуршах. Тя метe тротоара пред входа с решителност, но личи, че е още ядосана от предишната ѝ среща с Кенан. Сама си мърмори, сякаш опитва да излее гнева си в думите:
– Нуршах, любимката на имението Демирханлъ… Е, животът те изправи пред реалността с гръм и трясък…
В този момент покрай нея минават Кенан и Нефес. Детето държи фунийка сладолед и говори весело:
– Този сладолед е много вкусен, но утре искам с ягоди!
Нуршах, все още напрегната, се опитва да изтърка петно от земята. Замахва ядосано с метлата и в този миг долната ѝ част се изхлузва и… се спира в главата на Кенан.
Кенан я поглежда изненадан, а Нефес се смее.
– Не го направих нарочно! – обяснява разтревожено Нуршах. – Защо не ми вярваш?
– Не ме интересува дали е нарочно или не! – отвръща Кенан, все още ядосан. – Човек се извинява, без да се оправдава! Не ме интересува как точно се е случило!
– Ти си прав… Извинявай – казва Нуршах с въздишка.
– Това ли е вещицата с метлата, за която ми разказа? – пита невинно Нефес, като поглежда баща си с интерес.
– Значи… вещица с метла, така ли? – усмихва се напрегнато Нуршах. – В такъв случай, нека се представя официално. Не е нужно да пълним детските главички с погрешна информация. Аз съм Нуршах.
– А аз съм Нефес – отвръща момиченцето и протяга ръчичка към нея.
– Много ми е приятно, Нефес.
Малката я гледа с широко отворени очи, впечатлена от нейната увереност.
– Мисля, че си вещица с добро сърце… А какво можеш да правиш с метлата? Можеш ли… да летиш наистина?
– Хм… Никога не съм опитвала да летя. Просто не съм имала нужда. Но е вярно, че понякога използвам тази „сила“… за да укротя някои грубияни – казва Нуршах с поглед, вперен право в Кенан.
Кенан се намръщва и с нетърпелив глас я прекъсва:
– Хайде, Нефес, отиди в кантората!
– Но…
– Казах – в кантората, госпожице. Веднага!
Момиченцето тръгва с неохота, а Нуршах я изпраща с мек поглед. После се обръща обратно към Кенан, тонът ѝ става по-остър:
– Значи, вещица с метла! На много хубави неща учиш дъщеря си, наистина!
– Да ви попитам нещо – отвръща Кенан с раздразнение. – Колко деца сте отгледали? След като ми давате уроци, значи имате опит… три-четири деца, така ли?
– Нямам деца. Но знам достатъчно добре какво трябва и какво не бива да се учи едно дете!
– Добре, тогава, лейди, че ви нарекох вещица! Но заради вас закъснях да взема Нефес от училище.
Нуршах повдига рамене, без да скрива иронията в гласа си:
– Винаги ли сте толкова мрачен, или просто имам „честта“ само аз да ви виждам такъв?
– Да кажем, че две срещи с вас в един и същи ден са ми малко в повече…
–Тогава ви препоръчвам да пиете чай от лайка и да го превърнете в навик! – заявява Нуршах. –Защото отсега нататък ще ме виждате често! И повече не ме наричайте лейди!
–Добре, както заповядате, лейди! – отговаря иронично Кенан и тръгва към кантората си.
В имението Орхун обяснява на Хира, как трябва да взема лекарствата си.
– Това лекарство се взема на всеки 12 часа… А това – след като си яла… – обяснява Орхун на Хира.
– Г-н Орхун? – чука се на вратата.
– Влез… – отвръща Орхун.
– Познавам ли ви от преди? – пита Хира.
– Не, г-жо Хира. Аз съм нова. Казвам се Гонджа… Но ви опознах от разказите, знам че сте господарката на къщата! С ваше позволение… – Гонджа оставя подноса с храна и излиза.
– Знам, че не искаш да ядеш – обръща се Орхун отново към Хира. – Но трябва да хапнеш нещо… Лекарствата се приемат на пълен стомах…
Орхун поставя чинията пред Хира като отново настоява, че трябва да хапне.
– Не съм гладна! – отговаря Хира
– Не може на гладно да изпиеш лекарството!
Хира отхапва една хапка от сандвича.
– Това е достатъчно! – казва тя.
–Няма да настоявам, а сега изпий лекарството… – Орхун подава лекарството на Хира и добавя. –После трябва да си починеш!
Орхун моли Хира да си легне на леглото. Хира се отправя към леглото, а Орхун излиза от стаята. Хира си ляга и сънят веднага я наляга.
По-късно Орхун събира всички обитатели в салона на имението.
– Тъй като е загубила паметта си, тя преминава през много чувствителен етап. Повтарям – никой не трябва да се опитва да ѝ напомня нищо. – заявява Орхун. – Няма да се говори за миналото. Ще чакаме да се възстанови по естествен път. Това е правилният подход!
– Ще си спомни всичко – казва Муса на Халисе, – ще си спомни и нас, нали е жива!
– Нали Бог ни я върна това е достатъчно – промълвява Халисе.
– Според лекаря емоционалната подкрепа е най-важна. Самият факт, че е сред свои, че е в безопасност, е достатъчен. Трябва да се избягват вълнения, шок, страх… Всичко трябва да се случва под контрол. В момента тя не помни никого от нас, за съжаление. Не трябва да се говори за нищо, което може да я нарани или напомни за преживяването, което може да я шокира! Не говорете с нея за миналото! Сега си почива – никой да не я безпокои! Трябва да се чувства спокойна вкъщи! Всички да внимават! Да не се говори на висок глас! Докато си върне паметта, домът трябва да бъде спокойно и сигурно пристанище за нея!
След като Орхун приключва да говори, Аслъ го моли да поговорят на четири очи. Двамата отиват в кабинета на Орхун.
В кабинета разговорът е труден, но ясен.
– Ние с теб… – започва Аслъ.
– Ще съм откровен, Аслъ! – прекъсва я Орхун и заявява. – Вече не можем да бъдем заедно! Всъщност никога не сме били! Знаеш го! Всичко започна заради Али, но вече е безсмислено!
Аслъ една се сдържа да не се разреве.
– Да!Разбирам! И без това не съм жена, която иска да живее в чужда сянка. Ще напусна имението. Не е редно да остана тук! Но… докато Али е в това състояние, а и Хира… ще идвам…
– Не си длъжна! – заявява Орхун.
– Но аз ще го направя. Заради Али – отвръща Аслъ и излиза от кабинета.
Афифе вижда Аслъ в коридора и я пита, дали са говорили с Орхун и какво ѝ е казал той. Аслъ не казва нищо, а разплакана отива в стаята си.
Афифе веднага влиза при Орхун.
–Какво си казал на Аслъ? – пита ядосана Афифе.
– Тя поиска да поговорим. Казах ѝ каква е ситуацията. Само това – отговаря спокойно Орхун.
– Но ѝ даде надежда! А сега какво? Ще я нараниш без причина ли?
– Не е без причина. И не съм давал надежда на никого. Още от самото начало поставих ясни граници – заявява твърдо Орхун.
– А обещанията, които…
– Бях обещал само на съпругата си! – прекъсва Орхун майка си и уверено ѝ заявява. – И тя се върна.
– Тя беше мъртва! Обещанието ти умря с нея! – заявява Афифе.
– Тя е жива! Точно както моето обещание! – отговаря Орхун.
Телефонът на Орхун звъни. Вдига, изслушва внимателно и кратко отговаря:
–Добре!
Той приключва разговора и казва на майка си, че трябва да тръгва.
– Къде отиваш? – пита Афифе напрегнато.
– Скоро се връщам. Докато ме няма – никой, абсолютно никой, да не безпокои Хира! – заявява Орхун.
Действието се пренася в шивашкото ателие на Фериха. При нея идва Вуслат, тя споделя на Фериха, че като се е връщала от пазар е видяла Рашид с новата си жена, как са се забавлявали. Сякаш човекът, който е тормозел Асие е заменен с друг.
(Разбираме, че Мерием е загинала при автомобилна катастрофа, а Асие е починала след нея, а преди да се навършат 40 дни от смъртта ѝ Рашид е довел новата си жена.)
Връщаме се отново в имението. Вратата стаята, където спи Хира се отваря с трясък.
– Убийца! Убийца! – крещи Перихан. –Ти уби дъщеря ми! Бог да те накаже! Ще те убия!
Перихан посяга към Хира. Афифе се втурва към Перихан.
– Перихан! Вземи се в ръце! – крещи Афифе.
– Остави ме! Тя уби дъщеря ми!
Идват Муса и Аслъ, които помагат на Афифе да изведат от стаята Перихан. Муса затваря вратата на стаята след тях.
–Сестричке, добре ли си? – пита притеснен Муса.
Хира го поглежда.
–Добре си нали?
Хира кима с глава.
–Жива си! Спомняш ли си? Аз съм Муса! Познаваме се от години! Не се плаши! Г-жа Перихан не е добре, защото изгуби дъщеря си! Ти продължавай да си почиваш, а аз ще стоя на пост и никой няма да влиза! Чу ли сестричке!
Муса тръгва да излиза, а Хира се провиква уплашена.
– Чакай! Изведи ме! Не искам да остана тук!
– Спокойно… Аз ще стоя пред вратата, докато се върне Орхун. Няма да позволя никой да те доближи, ясно?… Опитай се да поспиш… Благодаря ти, Господи… Не мога да повярвам!
В същото време в кантората на Нуршах пристига Орхун. Тя е изненадана да го види.
– Батко?
Орхун без да казва нищо прегръща сестра си.
– Какво правиш тук? – пита Нуршах.
– Ти се върна! – отговаря Орхун. – Дойдох да те видя!
– Как разбра, че съм тук? Как ме намери?
– Аз съм ти брат… Където и да си – ще те намеря!
– Да не си наел хора да ме следят? Мислиш ли, че няма да се справя сама?
– Нуршах! Трябва да се върнеш в у дома! – заявява Орхун.
– Не, братко. Започнах нов живот! Няма да се върна! – отговаря уверена Нуршах.
– След това което ще ти кажа, ще се върнеш! – уверен е Орхун.
Действието прескача.
Орхун влиза в къщата, а Афифе го посреща. Тя застива от изненада, когато вижда Нуршах.
–Добре дошла! – казва радостна Афифе и прегръща дъщеря си.
– Дойдох да видя Аличо и Хира – заявява Нуршах. – Не си въобразявай нищо повече… Къде е Хира?
– В стаята – отговаря Орхун.
Нуршах оставя майка си, която е изненадана от думите на дъщеря си и се качва по стълбите.
Орхун отваря вратата.
–Събудила си се! – казва Орхун с усмивка. –Добре ли си?
Хира кима с глава.
–Чудесно! Има някой, който иска да те види!
В стаята влиза Нуршах.
– Хира!… Жива си!… Наистина си тук!
Без да се замисли, Нуршах се затичва към нея и я прегръща силно. Очите ѝ се пълнят със сълзи.
Хира я поглежда за момент.
– Нуршах?
Орхун е изненадан, че Хира позна сестра му, Нуршах също изненадана поглежда към брат си.
– Позна ме! – казва радостна Нуршах. – Орхун, чу ли? Позна ме!
Помниш ли я? – пита Орхун с надежда в гласа.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg