winless
Обзет от съмнения и надежда, Орхун решава да разбере дали това наистина е неговата любима Хира. Вижте какво ще се случи сезон 2, еп.2 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 2 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
На морския бряг Орхун забелязва младо момиче, лежащо в безсъзнание. Когато се приближава, с изненада открива, че това е Хира. Той не може да повярва на очите си – възможно ли е тя да е жива? Но когато Хира идва в съзнание, тя е изплашена и не разпознава Орхун.
Обзет от съмнения и надежда, Орхун решава да разбере дали това наистина е неговата любима Хира.
Действието продължава от предния епизод. Орхун маха шала от лицето на жената, която видя припаднала на плажа и не може да повярва, че това е Хира.
Орхун си спомня как се сбогува с Хира в моргата, спомня си думите, който ѝ каза:
– След като не се върна при мен, значи пътят ти към мен е свършил.
Орхун я целува и напуска моргата съсипан.
Действието се връща в настоящето.
Орхун гледа Хира като си повтаря:
-Не, това не е възможно! Наистина ли си ти? Как е възможно?
Действието отново се връща назад.
След като Орхун напуска моргата Хира си поема глътка въздух и идва в съзнание. Тя става от масата и излиза в салона, а след това напуска болницата и излиза на шосето. Срещу нея се задава кола, която я блъска.
От колата слиза Есин и уплашена се надвесва над Хира. Жената води Хира в дома си, където обработва раните ѝ. Хира е все още в безсъзнание.
– Недей да ме гледаш така! Не можех да я закарам в болницата… – казва Есин на брат си, който седи близо до нея в инвалидна количка и издава стонове. – Раната ѝ не е сериозна, ще се оправи… Тихо! Бях пияна, не разбираш ли? Този път щяха да ме вкарат в затвора… – признава си Есин. – А кой тогава ще се грижи за теб? Какво ще стане, ако ме арестуват? Нямаме друг избор… Но не се тревожи, нищо няма да ѝ се случи…
Междувременно двамата санитари в моргата намира етикета, който седеше върху тяло на Хира.
– Ето етикета – казва един от мъже.
– Какво ще правиш с него? Жената не е тук – отвръща другия.
– Тук е… Точно тук! – казва другия като отваря един от хладилниците с трупове.
– Какво правиш? Това е бездомна жена.Никой не я потърсил.
– Добре че никой не го е направи! Иначе нямаше как да се измъкнем! Това благородно семейство щеше да ни съсипе! – обяснява мъжът. –Тази жена ще бъде погребана като Хира Демирханлъ… Нямаме избор.
– Ти си луд! Тялото дори не е измито! Там ще се усетят!
– Ако трябва, ще подкупим човека! Няма връщане назад! Ще опитаме всичко.
– Това е твърде опасно! Много опасно! – казва уплашен колегата му.
– Добре… Тогава отиди при Орхун Демирханлъ… Кажи му, че тялото на жена му е изчезнало докато се скатавахме от работа. Виж, не казвай нищо на никого! Аз ще се оправя! Ще направя всичко, което трябва! Разбра ли ме?
Връщаме се в дома на Есин, която казва на брат си.
– Разбрах коя е от гривната на ръката. Взели са я за мъртва, и откарали в моргата… Дори и погребение са ѝ направили! Питаш се как е станало, нали? Жената се събудила и си тръгнала! А персоналът от моргата я заместили с друга – бездомна… Идиоти… Покривайки своята грешка, улесниха моята работа… Добре, както казах – всичко е наред. Приключено е! Знаеш ли кое е най-голямото ни щастие? Момичето не помни нищо… Пълна амнезия! Събужда се понякога, задавам ѝ въпроси, но ме гледа с празен поглед. Ако продължи така, ще е лесно. Ще повярва на всичко, което ѝ кажем! Но няма да оставя нещата на случайността! Ще направя каквото трябва! Тя няма да си спомни за катастрофата, нито коя е била преди! За доброто на всички ни! И за нейното… Тази девойка ще остане тук… Ще има добър живот с нас, не се притеснявай! Ще ѝ кажа, че ти си ѝ съпруг! Знам, страх те е! Боиш се, че ще си върне паметта! Но не се притеснявай, подготвих се… Един приятел лекар ми каза за едно лекарство… Щом ѝ го дадеш, няма да си спомни нищо от миналото си! Само новия си живот! Не възразявай! Какво ще стане, ако всичко излезе наяве и ме пратят в затвора? Кой ще се грижи за теб тогава? Говорихме го вече… Онази предателка – жена ти – те остави след катастрофата… Но виж… Сега това момиче ще заеме мястото ѝ… Отсега нататък името ѝ ще бъде… Фирузе?
В този момент Хира идва в съзнание.
– Къде съм? – пита Хира като се държи за главата.
– Уплаши ни, Фирузе! – отвръща Есин, с престорена загриженост.
– Какво ми се е случило? Къде съм? – пита объркана Хира.
Действието се връща в настоящето на брега на морето.
Орхун диша тежко, сърцето му бие като лудо.
– Ти си жива! – казва си Орхун и нежно гали лицето на Хира.
Хира идва в съзнание.
–Хира… – вика я Орхун, но тя го гледа с празен поглед.
– Хира ли? – пита Хира объркано като се изправя.
– Да! Да, ти си Хира! – отговаря уверено Орхун.
– Грешите! Името ми е Фирузе – отвръща Хира като залита и се хваща за главата.
– Добре ли си? – пита притеснен Орхун като се опитва да я хване за ръцете, но Хира бързо се отдръпва от него. – Почакай тук! Ще ти донеса вода!
Хира побягва уплашена.
– Хира! Къде отиваш? Почакай! Спри! Хира! – тича след нея Орхун. Той я настига.
Хира взема един камък от земята и се изправя пред Орхун, който се приближава до нея. Хира иска да го удари, но той хваща ръката ѝ.
– Пусни ме! Остави ме на мира! – крещи Хира.
– Почакай! Успокой се! Няма да ти направя нищо! – казва Орхун.
Двамата се гледат продължително време.
–Не ме ли позна? – пита Орхун.
– Кой си ти? – пита Хира. –Какво искаш от мен?
– Нищо не искам! Защо се държиш така? – Орхун е объркан от поведението на Хира.
– Не те е срам да следиш омъжена жена? – пита го ядосана Хира.
– Омъжена ли? – Орхун е шокиран. Той пуска ръката на Хира.
–Да! Остави ме на мира! – Хира хвърля камъка и бяга от Орхун, но той тръгва след нея и вижда в коя къща влиза.
–Господи, помогни ми! – Хира уплашена заключва вратата на къщата. –Кой е този мъж? Може да е враг? Защо ме следва? Каза ми „Хира“
В този момент телефонът в стаята звъни. Хира бърза да отговори.
– Къде си? – пита Есин. – Обадих ти се толкова пъти! Защо не отговаряш?
– Ами… Имаше ремонт по пътя! Таксито мина по друг маршрут… И…
– И какво? Какво стана? Говори, де! – подканя я Есин.
– И… понеже пътят беше друг, нямах достатъчно пари… Слязох по-рано и трябваше да вървя пеша! – отговаря Хира.
– Добре! Заключи ли вратата?
– Да!
– Ще се върна рано сутринта! Не смей да забравиш да вземеш лекарството си! – подсеща я Есин и затваря.
–Лекарството… -Хира взема и си изпива лекарството. – Кой беше този мъж? Защо ме гледаше така, сякаш ме познава? – чуди се на глас Хира.
Действието се пренася в кухнята на имението, където Аслъ не може да си намери място.
– Не, не беше тя! Не може да е жива! Тя е мъртва! – говори си сама Аслъ.
– Брашно, макарони, лук, картофи – влиза Муса носейки с двете си ръце продукти. – Г-це Аслъ, претърпяхте катастрофа. Бързо оздравяване!
– Благодаря!
– Там сте си изпуснали телефона – казва Муса. – Щях да ходя го взема, но после г-н Орхун отиде сам!
– Орхун? Той ли отиде в Шиле? – започва да се притеснява Аслъ, че Орхун може да е видял Хира.
– Да, да… На мястото на катастрофата! – отговаря Муса.
Действието прескача. Аслъ седи в салона с Афифе-
– Виж, скъпа Асъла. – казва Афифе докато разглежда снимки на таблета си. – Има едно място… Става за около 1500 души, агледката към морето е невероятна. Сватба с изглед към морето ще ти отива.
В същото време Аслъ си мисли: Защо Орхун отиде там?… Или… Възможно ли е да я е видял и затова да се е върнал?
– Още не се е върнал – казва Аслъ.
– Орхун ли? На път е! Ще пристигне скоро! – казва Афифе, но забелязва, че Аслъ е напрегната. –Знам, че искаш да изчакаш за сватбата, но се тревожиш напразно… Ще говоря с Орхун при първа възможност!
– Както прецените – отговаря Аслъ.
В този момент пристига Орхун, който е много замислен.
– Орхун? Добре дошъл! – поздравява го Аслъ.
– Добре дошъл, сине!
Все така замислен Орхун се приближава към тях и подава телефона на Аслъ.
– Нямаше нужда да се уморяваш да ходиш до там. – казва Аслъ. – Муса можеше да го донесе!
Орхун без да каже и дума отива направо в стаята, в която не е влизал една година.. Вътре спомните с Хира го връхлитат. Орхун поглежда към вазата, която заедно направиха с Хири и си спомня думите ѝ:
„ – Аз искам ваза… В която да слагам цветя! Ако има ваза и цветя в дома – там има мир… Има любов! Има истински живот…“
Орхун поглежда към бижутата на Хира, които седят на скрина, а след това към общата им снимка. Той гали Хира с ръка на снимката.
– Как е възможно това? Наистина ли беше ти? Или някоя твоя близначка? Но… Как може човек да си прилича толкова много? Лицето… Гласът… Погледът… Това не може да чака! Трябва да разбера! Дали това беше ти? Или не?
Шевкет вижда как Орхен влиза в старата си стая и е много изненадан.
Действието се връща при Афифе и Аслъ.
– Нещо случило ли се е между теб и Орхун? – пита Афифе. – Поведението му е различно!
В този момент идва Шевкет и съобщава на Афифе, че Орхун е влязъл в старата си стая.
В същото време Хира спи и вижда Орхун пред себе си – разтревожен, почти отчаян.
– Почакай… Успокой се…
Секунди по-късно Хира се стряска и се връща в реалността. Сърцето ѝ бие учестено.
– Не мога да го изкарам от главата си… Защо още мисля за онзи непознат?
В ушите ѝ още отекват думите на Орхун:
– Почакай!… Хира!
Сутринта Орхун решава да действа той вика Явуз при себе си в кабинета си и му заповядва.
– Искам да отвориш гроба на Хира… Ще направим ДНК съпоставка с космите от четката на Хира.
– Но, г-н Орхун… За това е необходимо решение от прокуратурата – казва Явуз.
– Направи каквото трябва! Това е въпрос на живот! – отговаря Орхун.
Орхун продължава да нарежда:
– Ще започнеш от болницата. Ще вземеш показания от всички – лекарят, който е правил операцията, медицинската сестра, чистачите, всички… Разбра ли?
– Както кажете, г-н Орхун!
– Ако наистина съм я видял в Шиле, значи нещо се е случило в болницата! – казва Орхун.
– Веднага започвам!
– Ще чакам новини от теб!
Афифе седи замислена в салона и казва на Аслъ:
– Внезапната поява на Явуз не е на добро… А и Орхун влезе в онази стая след толкова време… Какво толкова се е случило, че го накара да отвори тази врата точно днес? – чуди се Афифе.
– Аз ще отида да видя Орхун – предлага Аслъ.
– Не мисля, че иска да говори в момента… Но ти решаваш! – отговаря Афифе.
– Ще опитам… Може пък да иска да поговорим! – казва Аслъ и се приближава до кабинета на Орхун като подслушва.
Вътре Орхун разпитва Явуз:
– Кажи ми всичко, което си открил.
– Както поискахте, разследвах името Ръфат Чардаклъ, Орхун бей. Всичко е така, както казахте – женен е за жена на име Фирузе…
–Не може да бъде! Той я е видял! – ядосва се Аслъ. В този момент Явуз излиза от кабинета.
– Аслъ? – казва Явуз. – Дошли сте да видите Орхун?
– Да! Тъкмо дойдох – отговаря Аслъ и влиза при Орхун.
–Орхун?… Исках да ти благодаря, че ми донесе телефона… Целият път до Шиле… Ако знаех, щяхме да го вземе по друг начин… Нямаше да ти се налага да ходиш чак до там…
– Не беше нещо особено! – отговаря Орхун. – Донесох го, вече е минало!
– Добре тогава… Ще те оставя, сигурно имаш работа – казва Аслъ, но Орхун дори не я поглежда.
В същото време Хира седи сама и се опитва да не мисли за мъжа, който видя днес.
– Стига, помисли за нещо друго… Добре, мина… –
Действието прескача на сутринта. Афифе влиза в кабинета на Орхун.
-Разбрах, че не си спал тази вечер! – казва Афифе.
-Какво? Проблем ли има? – пита Орхун.
-Теб трябва да попитам, какво става? Откакто се прибра вчера си много странен! След толкова време за първи път влизаш в старата си спалня. А и Явуз дойде светкавично да те види. Какво става, Орхун?
-Чакам важна новина! Нищо не мога да кажа преди да съм сигурен – отговаря Орхун.
-Нали не е свързано с Нуршах, тя е добре нали? – пита притеснена Афифе.
Орхун кима с глава.
-Надявам се, че ако е нещо свързано със семейството, че ще дойдеш да ми кажеш – казва Афифе и излиза.
Действието прескача. Орхун се взира в ДНК резултатите, които Явуз му донесе. На документа пише:p>„Установено е, че ДНК профилите на космите от четката и костно-зъбните проби от гроба на Хира Демирханлъ НЕ съвпадат.“
– Но това… Как е възможно? – изненадан е Орхен.
– Срещнах се с всички от болницата, както поискахте – докладва Явуз. – Последно говорих с двама служители от моргата… И двамата си признаха! След като вие сте били при г-жа Хира и сте си тръгнали, те също напуснали работата си за малко. Когато се върнали, видели, че тялото на Хира я няма… Паникьосали се и я заменили с труп на непозната жена…
Орхун застива.
– Това си ти, Хира, ти си жива!