winless
Орхун все още не е изкупил вината си. Сега му предстои да преживее отново всяка болка, която е причинил на жената, която обича. Но не всичко е загубено – защото в сърцето на Хира живее нещо ново. Сега тя го обича още повече от преди. Междувременно Аслъ е решена на всичко, но няма да остави Орхун на Хира. Вижтекакво ще се случи сезон 2, еп.16 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 17 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Орхун се притеснява за Хира. Той знае, че го чака тежък път. Знае, че ще страда до нея, ще кърви от същите рани. Но е готов – готов да премине през всичко, докато тя си върне всички спомени.
Орхун все още не е изкупил вината си. Сега му предстои да преживее отново всяка болка, която е причинил на жената, която обича. Но не всичко е загубено – защото в сърцето на Хира живее нещо ново. Сега тя го обича още повече от преди..
Междувременно Аслъ е решена на всичко, но няма да остави Орхун на Хира.
А в същото време Нуршах се опитва да се извини на Кенан и му предлага да се обединят, за да върнат Нефес. Но Кенан е непреклонен – обижда я и ѝ показва вратата!
В салона на имението Хира чака Орхун да приключи телефонния си разговор. Чува последните му думи:
– Разбрах, добре. Ще се погрижа. Идвам веднага!
Орхун приключва разговора и прибира телефона с решително движение. Хира се досеща, че той смята да излезе, и не успява да се въздържи.
– Къде отиваш? – пита тя.
– Има да свърша нещо важно. Трябва да мина през фабриката.
Тя кимва леко, безмълвно, но тревогата в очите ѝ не остава скрита. Орхун се опитва да я успокои:
– Лягай да спиш. Аз ще се върна, след като приключа.
Хира сякаш иска да го спре, но не намира достатъчно смелост. Гласът ѝ прозвучава по-меко:
– Кога ще се върнеш?
Орхун се усмихва. Харесва му, че тя пита.
– Колкото се може по-скоро.
Тя отново кимва, но този път със срамежлив поглед.
– Има ли нещо? – пита Орхун.
– Не… Просто исках да знам.
– Ако не искаш да останеш сама, можеш да дойдеш с мен – предлага той.
– По-добре да не ти преча. Ще те изчакам тук!
Орхун кимва, готов вече да се обърне и да тръгне, когато гласът на Хира отново го спира.
– А… къде точно отиваш?
Орхун се обръща, този път с почти виновен поглед. Хира се приближава към него.
– Знам, че каза, че отиваш във фабриката, но… близо ли е? Далеч ли? Просто не разбрах.
Орхун я поглежда. Вече е сигурен – тя не иска той да си тръгва.
– Ще свърша работа от тук! – заявява Орхун. – Имам да направя няколко обаждания.
Усмивка пробягва по лицето на Хира. Харесва ѝ, че ще остане.
– Мога да ти направя кафе, ако искаш? – предлага с усмивка Хира.
– Не е нужно. Ще съм в кабинета си. Ако искаш…
– Свърши си работата… Важното е, че си тук. – казва Хира и се смущава от последните си думи.
Орхун е доволен от тона ѝ, от спокойствието в очите ѝ.
– Ако все пак промениш решението си…
– Ще се кача в стаята.
Хира тръгва по стълбите, а Орхун я изпраща с поглед преливащ от любов. Хира се обръща, иска да каже нещо, но се отказва и продължава по стълбите. Камерата ни показва Аслъ, която шпионира зад вратата. Очите ѝ са пълни с ревност.
Малко по-късно, по стълбите изведнъж пред Хира изскача Муса. Тя се стресва.
– Ей..! – възкликва тя.
– Аз съм, сестричке. Недей да се плашиш. Добре ли си?
– Добре съм. Просто се бях унесла – обяснява Хира.
– Ти изобщо не ме видя. Преди бях невидим в тъмното, а сега – и на светло.
Опитва се да я развесели Муса. Вади телефона си и включва фенерчето, осветявайки лицето си отдолу.
– Дали да не започна да се движа така? Светещ. За да не се страхуваш.
Хира се усмихва:
– Не се страхувам. Не се тревожи.
– Само исках да ти кажа… преместих вещите на зетя в стаята ви – съобщава Муса.
– Какво? – пита Хира объркана.
– Той така поиска. Всичко си е на мястото. Сложих ги с двете си ръце.
Очите на Хира се разширяват. Сърцето ѝ подскача – Орхун се връща в стаята им. Опитва се да не показва радостта си.
– Всичко се връща както си беше, сестричке. Слава Богу. И ти си щастлива, нали?
Хира кимва леко.
– Лека нощ, спи спокойно – казва Муса и тръгва надолу.
В салона Муса се засича с Аслъ.
– Лека нощ, г-жо Аслъ.
Тя отвръща с хладно кимване. Муса предлага:
– Искате ли да ви докарам колата до входа?
Аслъ кимва с напрегната усмивка. Щом той се отдалечава, тя отправя студен поглед към стълбите.
– Живей си си живота, докато можеш, Хира. Но в края на тази игра няма да си ти победителката! – мръкна си Аслъ.
На горния етаж Хира се готви да влезе в стаята си. В този момент от отсрещната стая излиза Афифе. Двете се засичат с очи. Хира свежда глава с уважение.
– Лека нощ – казва Хира.
Но Афифе я подминава като крещи:
– Шевкет!
Икономът се появява с поднос в ръка.
– Тук съм, госпожо!
Шевкет оставя чая и излиза от стаята.
Афифе хвърля на Хира пронизващ поглед преди да затвори вратата на стаята си. Хира потръпва. Очите ѝ се насълзяват. Шевкет я поглежда загрижено:
– Желаете ли нищо?
Хира само поклаща глава и се прибира в стаята си. Тежестта от поведението на Афифе не ѝ дава мира.
Хира ходи неспокойно напред-назад, вглъбена в мислите си.
– Мрази ме. Но защо? Какво съм ѝ направила? Трябва да си спомня! Как да го направя?
Хира влиза в гардеробната. Поглежда към дрехите на Орхун, подредени редом до нейните. Докосва една тъмносиня риза. Затваря очи – проблясъци, огън, пътуване. Усмивка се появява на устните ѝ.
– Само да можех да си спомня всичко! Само това искам!
По-късно, облечена в пижама, сяда на ръба на леглото в очакване да се върне Орхун. Вратата се отваря. Орхун влиза. Поглеждат се. Хира се изправя развълнувана.
– Свърши ли работа?
– Да. И е много хубаво отново да съм тук… в една стая с теб. Добре дошла – казва Орхун с топла усмивка.
Хира се смущава. Орхун влиза в гардеробната и се връща облечен в пижама, в ръцете си държи възглавница и завивка. Тя бърза да ги вземе.
– Дай ги, аз ще спя на дивана, а ти на леглото. Лягай си ти! – казва Хира.
– Аз ги взех за себе си – усмихва се Орхун.
Той ѝ подава ръка, за да помогне на Хира да стане от дивана. Тя се опира на ръката и става и притеснено. Тръгва към леглото. Двамата приготвят леглата си и лягат. Хира го наблюдава с вълнение.
– Лека нощ – казва Орхун.
– И на теб – отвръща Хира.
Той изгасва лампата. В тъмнината, тя се върти, не може да заспи. Орхун го усеща.
– Не можеш да спиш, нали? – пита той.
– Събудих те ли? – пита притеснена Хира.
– Не. Когато не можеш да спиш, дишането ти се учестява. Въртиш се, все едно не можеш да си намериш място.
– Познаваш ме по-добре, отколкото аз себе си… – отвръща Хира.
– Така е. Може да ми зададеш въпросите си. Каквито и да са – питай!
Хира сяда в леглото, Орхун също става и сяда на дивана.
– В главата ми е празно, а аз се опитвам да я запълня. Част от мен се чувства в безопасност с теб, друга – неспокойна. Късчета, погледи… Понякога не ги разбирам.
– Трудно ти е да подредиш пъзела – досеща се Орхун.
– Имам чувството, че ми липсва само едно парченце, ако го намеря всичко ще си дойде на мястото. Има нещо, което не разбирам… Ти и аз… правим всичко заедно. Но защо…
– Ще питаш защо не спим заедно? – отново се досеща Орхун.
Хира срамежливо отвръща поглед. Орхун става приближава се към Хира. Тя е едновременно развълнувана и уплашена. Орхун отваря нощното шкафче и вади пликче с лавандула.
– След като си върнеш всички спомени, ще продължим откъдето спряхме. Докато не се почувстваш напълно добре, ще спя на дивана.
Орхун ѝ подава торбичката с лавандула.. Тя го мирише.
– Познат аромат. Като нещо, което не мога да си спомня! – казва Хира.
– Права си! Една нощ не можех да спя. Ти го сложи под възглавницата ми, за да спя спокойно! – обяснява Орхун. – Хайде, лягай си! Спи спокойно!
Орхун се навежда и оставя пакетчето с лавандула под възглавницата, така се доближава лице в лице с Хира.
– Лека нощ. – пожелава ѝ Орхун.
– Благодаря… Лека нощ.
Тя слага главата си на възглавницата, вдишва аромата. После поглежда към Орхун.
– Ти си много добър човек – казва Хира.
Усмивка озарява лицето на Орхун. Но после тя бързо изчезва. Спомен нахлува в съзнанието му – Хира, мокра, трепереща, в ужас…
Орхун се сепва. Сърцето му се свива.
„Ами ако първо си спомни лошите моменти?“
Кенан работи напрегнато в тишината на нощта. Очите му са натежали от умора, но той не спира. Изведнъж шум от стълбите го кара да вдигне поглед. Вратата леко се открехва и вътре влиза Нуршах.
– Видях, че лампата ти свети… и реших да дойда. Да поговорим, ако е възможно – казва тя, леко несигурна, но решителна.
– Нямам какво да говоря с теб – отвръща хладно Кенан, без дори да я погледне.
– И аз също не горя от желание да говоря с теб. Но след като приключим с това, повече няма да се налага да се виждаме. Не се тревожи!
Кенан я игнорира и продължава да работи.
– От днес вече не съм адвокат на Рашид Дикмен – обявява Нуршах. – Нека изкупя вината си. Можем да се справим заедно.
– Да ти кажа ли нещо, което го няма в правните книги, госпожице адвокат – отвръща той, а в гласа му прозвучава болка, смесена с гняв. – Има грешки, които не може да се поправят и твоята е една от тях… Знаеш пътя!
Кенан се отдалечава към кухнята. Нуршах го гледа със съжаление, после се обръща и си тръгва.
Кенан не спора да мисли за Нефес. По-късно той ѝ събира в раницата любимите ѝ вещи, а след като излиза от стаята и отново влиза в кантората си. Срещу него стои Нуршах. Изглежда решена. Той я гледа, сякаш търси отговор.
– Защо си тук? – пита Кенан.
– За да говорим. Като цивилизовани хора. Можем, нали? – отговаря Нуршах.
– Нямам излишно време за теб – отвръща Кенан. – Махай се!
Той се насочва към кухнята, но Нуршах го хваща за ръката.
– Този път няма да ми избягаш! Само ще говорим!
– Аз не бягам.
– Има проблем, нали? И двамата го виждаме! Но няма как да го решим, ако не поговорим.
– Да, има проблем. Съгласен съм. И причината за него си ти!
– Добре.
– Не хабя енергия за причината. Опитвам се да реша самия проблем. Какво не разбираш?
– Прав си…
Кенан я поглежда. На лицето му се появява горчива усмивка.
– Това, че съм прав, не лекува травмите на Нефес! Разбираш ли?
Очите на Нуршах се насълзяват.
– Съжалявам. Много съжалявам.
Той не трепва. Тя е отчаяна.
– Знам, че сгреших. Признавам го. Моля те да ми простиш.
– Толкова ли е лесно? Извиняваш се и всичко се изтрива. Колко удобно!
– Аз…
– Колко пъти ти казах – изслушай ме! Но ти вече беше произнесла присъдата. Нека да кажем, че съм бил осъден на смърт. И екзекуцията вече е извършена. Възможно ли е да се върна?
– Но, моля те! Това не е същото!
– Същото е! Не те ли учиха да изслушваш дори и най-виновния?
– Направих грешка, осъзнавам я, признавам я. Нима ти никога не си грешил?
– Грешка, а? Извиняваш се, правиш трогната физиономия и очакваш всичко да мине. Явно са те глезили доста! Но тук не си в света, в който ти правят път, за да не се счупиш, порцеланова кукло. Отвори си очите!
Тези думи разклащат Нуршах. Вече не изглежда наранена, а гневна.
– Порцеланова кукла, така ли?
– Точно така.
Нуршах се обръща и си тръгва. Кенан я гледа със смес от гняв и безпомощност.
Нуршах влиза ядосано в кантората си и тръшва вратата.
– Порцеланова кукла, значи! Извинявам се като човек, казвам, че съм сгрешила – а той ме мачка!