Плен - Сезон 2 Епизод 13 (Ето какво ще видим)

Орхун и за миг не се отделя от Хира, която много тежко преживява, че не може да си спомни, и се измъчва от вината, че нейният сладкиш е причинил инцидента с Али. Аслъ прави всичко възможно да настрои Али срещу Хира. Ще продължи ли Хира да пие хапчетата, които Аслъ подмени? Междувременно Нуршах е решена да спечели делото за попечителство и да върне Нефес при дядо ѝ. Вижте какво ще се случи сезон 2, еп.13 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV. НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 13 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV. Орхун и за миг не се отделя от Хира, която много тежко преживява, че не може да си спомни, и се измъчва от вината, че нейният сладкиш е причинил инцидента с Али. Аслъ прави всичко възможно да настрои Али срещу Хира. Ще продължи ли Хира да пие хапчетата, които Аслъ подмени? Междувременно Нуршах е решена да спечели делото за попечителство и да върне Нефес при дядо ѝ – без да подозира за истинските намерения на Рашид! Действието продължава от предния епизод. След случилото се Али, Хира влиза в спалнята разплакана.. След нея влиза Орхун и затваря вратата. Хира сяда на ръба на леглото и продължава да плаче. Раменете ѝ треперят. – Извинявай... Много съжалявам! Всичко е по моя вина – прошепва тя през сълзи.– Не е твоя вина. Не можеше да знаеш – отвръща Орхун, но думите му сякаш не я достигат до Хира. Тя не спира да се обвинява. Очите ѝ са пълни с вина. – Това не променя факта! Нещо можеше да се случи с Али! Орхун се опитва да я успокои. – Но не се случи. – Но можеше! – гласът ѝ се повишава от безсилие. Изведнъж Хира става, хваща се за главата и плаче. – Защо не си спомням? Защо?! Не трябва да съм тук. Аз го нараних! – продължава с обвиненията Хира. Орхун хваща уверено ръката ѝ. – До преди няколко месеца и ние не знаехме, че Али е алергичен към канела – заявява Орхун. – И за нас това е нещо ново! Хира го поглежда с виновен поглед. – Опитвам се... Толкова се старая... Искам да си върна спомените, но не мога! Орхун ѝ посочва дивана. Хира сяда, а той застава пред нея. Гласът му е решителен, но нежен. – Ще си спомниш, чу какво каза докторът. Ако си пиеш лекарствата си и спазваш лечението, всичко ще се оправи. Просто ти трябва време... само време. Орхун посяга към нощното шкафче, взема шишенцето с лекарства на Хира. Поглежда към кана с вода – празна е. – Празна е. Ще кажа да донесат нова. Ти не забравяй да вземеш лекарствата си – казва Орхун, преди да напусне стаята. Хира остава сама, изглежда още по-разстроена. Действието прескача. Гонджа чисти стаята на Орхун и Хира. В този момент Орхун се появява на вратата. – Къде е Хира? – Не знам, господине. Когато дойдох, вече я нямаше. Орхун се замисля и бързо излиза от стаята. Безпокойството му се увеличава с всяка крачка. В салона среща Муса и го пита, дали е виждал Хира. Той му отговаря, че не я е виждал. Орхун излаза разтревожен от къщата. Той се оглежда наоколо и тръгва към горичката зад имението. Вятърът леко люлее клоните. Орхун бърза, след това спира за миг, оглежда се наоколо. Прави още няколко крачки... И тогава я вижда. Хира седи на пейка, прегърбена, притихнала. Орхун си поема дъх на облекчение, приближава се и сяда до нея. Хира избърсва сълзите си. – Не мога повече... Не намирам изход! Не знам какво да направя, за да си спомня! – казва с отчаяние в гласа Хира. Орхун нежно хваща ръката ѝ. – Досега беше сама. Но вече не си. Ще взимаш лекарствата си редовно, ще правим каквото казват лекарите... и ще чакаме. Аз вярвам. Вярвай и ти. Сълза се търкулва по бузата ѝ. Орхун я избърсва с пръсти. – И без никакви сълзи повече! Орхун и Хира се връщат в стаята си. Хира сяда на дивана. Орхун пълни чаша с вода, а след това вади едно хапче от шишенцето и го подава на Хира. – Тези хапчета ще ти помогнат да се възстановиш. Ще си спомниш всичко, не се тревожи – опитва се да я успокои Орхун. Хира го поглежда взема хапчето и го слага в устата си, а след това посяга към чашата с вода. Хира изпива лекарството и поглежда Орхун. – Наистина ли ще подействат? – чуди се тя. – В този процес трябва да следваме лечението... Само така ще се получи. Хира изглежда все по-обезкуражена. Орхун сяда до нея. – Не се тревожи! Ще видиш, всичко ще се нареди! Хира стиска шишенцето с лекарствата в ръка. Действието се връща назад. В тъмна стая Аслъ изсипва оригиналните лекарства на Хира от стъкленото шишенце. Изважда от джоба си други таблетки, слага ги вътре и внимателно затваря шишето. Оставя го обратно на нощното шкафче. – Ето така. Върна се! Но паметта ти никога няма да се върне! – мърмори си Аслъ. Действието се връща в настоящето. – Как ще се оправя ли? Не вярвам, че ще стане! – казва Хира като докосва челото си. – Добре ли си? – пита притеснен Орхун. Хира се хваща за главата. Очите ѝ се насълзяват. Шишенцето изпада от ръцете ѝ и се търкулва. Действието отново се връща назад. Гонджа влиза в спалнята на Орхун и Хира с пълна кана с вода. – Г-жо Хира? Оглежда се, но не я вижда. Приближава се до банята, отново се провиква: – Г-жо Хира, вътре ли сте? Отговор няма. Гонджа се приближава, оставя каната, но докато го прави, неволно събаря шишенцето с подменените лекарства от Аслъ и то се чупи на пода. – Какво да правя сега? Какво да правя?! – пита се притеснена Гонджа. Тя събира хапчетата и стъклата в една салфетка и панирана от страх излиза от стаята. На стълбите среща Муса и му казва какво е станало и се страхува, че след случилото се вуйчо ѝ Шевкет ще я уволни. . – Недей така. Никой няма да ти се кара. Купих две шишета. Имаме още едно! Ще сложим новото веднага – казва Муса. Погледът на Гонджа засиява. – Наистина ли? Спаси ме! Благодаря ти, Муса! И двамата се втурват надолу по стълбите, без да осъзнават, че току-що са спасили Хира. Действието се връща в настоящето. Хира седи на дивана, пребледняла и разкъсвана от вътрешна болка. Орхун сиди до нея и се опитва да разбере какво се случва с Хира. – Аличо... ами ако му се беше случило нещо? – продължава да се обвинява тя. – Но нищо не му се случи. Недей повече да се тормозиш. – А ако нараня някой друг? Заради нещо, което не си спомням... – Повече няма да се случи! Не се обвинявай така! Погледни ме... Хира го поглежда с очи – пълни с вина. А Орхун ѝ говори спокойно, с топлина: – Някога говорихме за вековните чинари, а ти каза, че сянката му е достатъчна, за да покрие цял свят. Каза, че аз съм като чинар – че моята сянка ви пази! Хира го гледа с объркване. Не помни тези думи. Очите ѝ са пълни с болка. Орхун продължава: – Без слънце няма сянка! – заявява Орхун. – Именно светлината прави сянката възможна. И ти си тази светлина. Ние имаме нужда от теб! Особено Аличо и ти го знаеш! Хира поема дъх. Погледът ѝ се избистря. Орхун се изправя. – Хайде, да излезем малко. Да подишаме въздух. Хира също става. Двамата се насочват към балкона. Хира предлага на Орхун да запише на един лист какво обича Али, за да не допуска повече грешки. – Нещо като напомняния... За Али. Какво обича, какво не понася. А ти... какво обичаш...? Изречението увисва във въздуха, недовършено. Хира се изчервява. Не е осъзнала, че мисли и за него и го е казала на глас. А сега вече е късно да го скрие. – Значи първото, което ще запишем, е ясно – казва усмихнат Орхун – Първо: „Каквото и да се случва, няма да губиш надежда“. Но първо да намерим нещо, върху което да го запишем... Орхун влиза обратно в стаята. Действието се пренася в стаята на Али. Детето все още спи, а Аслъ седи на ръба на леглото, приведена, с лице, което излъчва загриженост. Или поне така изглежда. – Али, събуди ли се, миличък? Момчето отваря очи. Поглежда я сънено, леко объркано, но кимва. – По-добре ли си? – Добре съм... – прошепва той. – Какво ми стана? – Кексът... този, който Хира направи... – започва Аслъ, сякаш изпитва състрадание, но между думите ѝ се прокрадва отрова. –Тя не знаеше, че си алергичен към канела. Не го направи нарочно... Но въпреки това те нарани... Аслъ замълчава, за да даде време на думите да бъдат разбрани от детето. Али я гледа с големите си очи. Аслъ продължава: – Но не я обвинявай, нали? Не го е направила нарочно... Али замислено я поглежда за миг, после бавно поклаща глава. – Не! Не я обвинявам. Не го е направила с лошо! Аслъ стиска устни. Очаквала е друго. Но не го показва. – Това казвам и аз... Но въпреки всичко трябва да си внимателен. Хира вече не е същата. Не си спомня нищо. Сякаш е друг човек! Думите на Аслъ са премерени. Под привидната загриженост се крие цел – да разклати доверието на Али към Хира. И изглежда успява. Погледът на Али посърва, а раменете се свиват. Аслъ се възползва от момента – хваща ръцете му в своите и слага финалния щрих. – Не се тревожи. Докато съм до теб, няма да позволя нещо такова да се случи отново. Ще те пазя! В този момент в стаята влиза Муса с топка в ръка и предлага на Али да поиграят футбол на двора. Али се колебае за момент, но бързо се съгласява. Действието се връща при Хира. Тя седи на ръба на леглото. В ръцете си държи тефтер. Погледът ѝ се задържа върху първата страница, на която, с ръкописния почерк на Орхун, е изписано:„Каквото и да се случи, не бива да губиш надежда!“ Хира ги препрочита отново и отново, сякаш в тях търси спасение. В този момент Муса влиза с Али при нея. – Щяхме да излизаме да играем с топката, сестричке –обяснява Муса. –Но Али искаше първо да те види! Хира се приближава до Али и му се извинява, че е пострадал, заради нея. Али я гледа право в очите, без обвинение. – Не се тревожи! Всичко е наред. Аз съм добре – казва Али, а Хира не може да сдържи сълзите си. – Толкова се радвам, че си добре – казва Хира и прегръща Али. Камерата ни показва Орхун, който ги наблюдава отстрани. Муса предлага на Али да вървят да играят, като казва, че се надява, че следващият път и Хира ще играе с тях. Хира се усмихва и кимва в знак на съгласие. Али и Муса излизат от стаята, а Орхун се приближава до Хира. – Виждаш ли? Нали ти казах! – Слава Богу... – казва с усмивка Хира като избърсва сълзите си. – Сега, след като видя, че Али е добре... време е да излезем – предлага Орхун. Хира го поглежда неразбиращо. – Къде? – Ще разбереш, когато стигнем. Хайде, приготви се! Действието прескача.Хира вече е готова и излаза с Орхун. Двамата вървят към колата. От верандата ги наблюдават – Афифе, Аслъ и Перихан. – Къде отиват? Орхун не каза ли нещо? – пита Афифе иконома. – За съжаление, госпожо, не ми съобщиха нищо. Не зная... Афифе мълчи за миг, после с ледено спокойствие: – Добре. Може да си вървиш! Камерата ни показва Аслъ, която продължава да гледа след колата с поглед, в който се четат само две неща – решителност и ревност. Аслъ няма намерение да се откаже. В същото време в кантората си Нуршах върви нервно напред-назад. Сяда на бюрото, но напрежението не я напуска. (Нуршах остава с впечатлението, че Кенан тормози Нефес, а двамата просто се забавляват.) – Няма да позволя да мъчите това дете заради собствения си интерес! Нефес ще живее там, където ѝ е мястото – в топлата прегръдка на дядо си! Ще видиш ти! Нуршах отваря лаптопа и започва да пише нещо съсредоточено. Междувременно Рашид се прибира у дома и си мисли как ще си хапне от сладкиша, който е купил снощи, но отваряйки кутията вижда, че от него не е останал и трошичка. Изпуфтява ядосано. – Ей, да му се не види! Поглежда мивката, пълна с чинии. – Десерт няма, но съдове за миене камара! Точно в този миг влиза русата му жена, която си вее с ветрило. Тя му обяснява като филтрува с очи, че снощи докато е гледала сериалчето си и мислила за него и изяла сладкиша. Рашит забравя за сладкото. Усмивката му става още по-широка. – Ти правиш живота ми по-хубав от мед, хубавицата ми! Афет, така се казва новата жена на Рашид добавя, че и без това за него не е полезно да яде сладко, но един вкусен омлет няма да му навреди. Очите на Ращит светват. – Даммм! С много магданоз и сирене... Щях да си оближа пръстите! – Е, Рашид, тогава направи по едно омлетче! А аз се погрижа за себе си – предлага Афет. – Разбира се, красавице, ще ти приготвя, а ти ходи и си сложи кремчетата – отвръща с усмивка Рашид. Афет прави още един-два комплимента на Рашид и преди да излезе от кухнята му напомня да измие и чиниите от снощи. – Ще ги измия! Ще ги измия – отговаря с усмивка Рашид. Афет му праща въздушна целувка и излиза. Ращит поглежда към купчината съдове, мърморейки: – Трябва възможно най-скоро да взема попечителството на това дете! Докато мие чиниите Рашид се обажда на Нуршах, за да разбере какво става с делото за попечителство. Нуршах го уверява, че работи по делото и много скоро Нефес ще бъде при него. Рашид продължава да се възползва от благоразположението на Нурша. Преструвайки се на много разстроен и тъжен той ѝ казва, че вече не може да спи и яде, защото много му липсва внучка му. Отново я предупреждава, че Кенан е много подъл и ще ѝ създаде трудности. Нуршах го уверява, че не се страхува от Кенан. След като приключва разговора в кантората ѝ влиза електротехник, който е изпратен от Кенан, за да погледне електроинсталацията, заради проблемите ѝ с електричеството снощи. Нурша, под влияние на лъжите, които Рашид току-що ѝ каза, без да се замисля отговаря, че вече е решила проблема. След малко погледът на Нуршах пада върху одеялото, което Кенан и остави снощи. Бясна с одеялото в ръка Нуршах отива в кантората на Кенан и хвърля одеялото на стола до бюрото на Кенан и му заявява, че не иска повече той да се бърка в живота ѝ и си тръгва. След малко при Кенан пристига Фатих, който е разбрал, че съседката им е станала адвокат на Рашид. Побеснял Кенан отива в кантората на Нуршах. – Как можа да вземеш това дело? Наистина ли искаш да ми отнемеш дъщерята и да я дадеш на този човек? – пита бесен Кенан. В този момент Нуршах разбира, че Кенан е научил, че тя е взела делото. Тя не се отдръпва. –Разбира се! Аз ще събера отново един добър дядо с неговата внучка! – решително заявява Нуршах. –Добър дядо, така ли? – Кенан се приближава до Нурша. От очите му излиза огън. –Ще съжаляваш за това! –Заплашваш ли ме? – Нуршах поглежда Кенан с решителен поглед. –Не мисля, че ще съжалявам за това! – Браво! Ти наистина не осъзнаваш какво правиш! – изрича гневно Кенан. Нуршах стои високо вдигната глава, твърдо стояща зад своето решение. Срещу нея стои Кенан, който я гледа като едва сдържа гнева си. – Напротив. Знам много добре какво правя! Върша това, което сърцето ми казва. Няма да допусна да застанеш между дядо и внуче. Няма! Кенан я поглежда ядосан. В гласа му няма и следа от ирония – само ледено презрение: – Чудесно. Продължавай в същия дух... Поема дълбоко въздух, стиснал устни. Приближава се до вратата, хваща дръжката и я завърта с рязко движение. Вратата не поддава. Пробва отново, този път по-силно – все така без успех. – Само това ни липсваше! – казва Кенан, сякаш проклина момента, в който кракът му е стъпил в кантората. Нуршах го следи с очи, напрегната и нащрек. – Какво правиш?! Ще счупиш бравата! – вика тя, разтревожена. Кенан продължава да дърпа дръжката, но тя не мърда. – Ще я счупиш! Пусни вратата ми! – извиква тя, тонът ѝ вече е на ръба на истерията. – Аха, тук съм за развлечение, така ли? – отвръща той с горчив сарказъм. Сякаш за да докаже, че не си играе, Кенан дръпва вратата още по-силно. Дървените панти изпращяват. – Казвам ти, ще я счупиш! – почти крещи Нуршах, пламнала от гняв. Той най-сетне пуска дръжката и се обръща към нея, очите му гневно срещат нейните. – Заповядай тогава! Отвори я ти! – Разбира се, че ще я отворя! – отвръща тя и пристъпва напред, с непоклатима увереност. Протяга ръка, завърта дръжката..., но вратата не помръдва. – Не става... – признава с гняв, вече раздразнена от самата ситуация. – Ах, не става ли?! Браво, голяма работа си! – изрича той. Нуршах се обръща рязко към него. Напрежението между двамата вече е осезаемо, преминава като ток във въздуха. Враждебността се сблъсква с нещо по-дълбоко – с неизказано. – Заради теб е! Ти тресна вратата като дивак, затова сега не се отваря! Сякаш за да се отдалечи от него, тя се запътва към бюрото си, сърдито почуквайки с токчета по пода. Кенан прави още един опит да отвори вратата, но после се обръща и тръгва към нея. Нуршах отстъпва – паниката се надига в нея. Двамата се оказват лице в лице. Дишането им се преплита, те са опасно близо един до друг. – Исках да взема ножицата... – обяснява неловката ситуация Кенан. Нуршах се изчервява. Осъзнава, че е разбрала погрешно. Не казва нищо. Кенан се връща при вратата, с ножицата в ръка, и започва да човърка ключалката. – Ще я развалиш още повече! Няма никакъв шанс после да се отвори! – Разбираш ли нещо от ключалки? – Не е нужно. Виждам, че вече си я съсипал! Кенан въздъхва и казва мърморейки: – Вместо да правиш магии, размърдай малко тази ключалка! – Какво каза?! – извиква тя, очите ѝ се присвиват. – Казвам, че нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Казвам, че под нещата, които смяташ, че са направени насила, може да има неща, които не очакваш, които не знаеш. Кенан отново продължава да ровичка в ключалката и – с едно просто движение – вратата се отваря. Нуршах го гледа с отворена уста, шокирана. Кенан оставя ножицата и без да каже нищо си тръгва. Кенан отива в дома на Рашид и предлага да поговорят сериозно. Двамата влизат в напрегнат спор относно грижите за Нефес. Кенан предлага пари, за да спре Рашит, но без успех. След като разговорът им завършва със закани, Кенан си тръгва решен да действа. Рашид веднага звъни на Нуршах, преструвайки се на жертва. – Ало, адвокатке! Тоя Кенан дойде на вратата, заплашва ме! Разтреперах се, ей... – Спокойно, г-н Рашид. Делото вече е заведено. Ще вземем внучката ви от онзи човек. Подадох молба тя да остане при вас до деня на делото. Назначен е експерт. Ако докладът е в наша полза, ще я върнем при вас още преди съдебното решение! Чувайки това Рашид с доволна усмивка приключва разговора. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.