Плен - Сезон 2 Епизод 11 (Ето какво ще видим)

Докато любовта на Хира и Орхун лека-полека намира пътя си обратно, Аслъ не смята да се откаже. Тя няма да предаде Орхун на Хира без бой. Какъв е следващия хода на Аслъ? Вижте какво ще се случи сезон 2, еп.11 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV. НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 11 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV. Хира отново приготвя кафе за Орхун, а той ѝ признава колко много са му липсвали тези малки, интимни моменти. Думите му трогват Хира и събуждат в нея вълнение, което тя не може да обясни. Афифе застава лице в лице с Хира и без капка колебание ѝ заявява, че никога не я е харесвала, като я предупреждава да стои на разстояние. По-късно Халисе разкрива на Хира голямата любовта между нея и Орхун. Под въздействие на чутото, късно вечерта, Хира се промъква в стаята на спящия Орхун. Загледана в лицето му, тя прошепва, че макар ѝ да не си спомня, сърцето ѝ усеща, че той не ѝ е чужд, че Орхун светлината в нейния мрак. Докато любовта на Хира и Орхун лека-полека намира пътя си обратно, Аслъ не смята да се откаже. Тя няма да предаде Орхун на Хира без бой. Какъв е следващия хода на Аслъ? Действието продължава от предишния епизод. В кабинета си Орхун разговаря с Явуз, който продължава да следи Есин. – Тази жена отне последната година от живота на жена ми. В историята ѝ има пропуски. Ако крие нещо… ще си плати – заканва се Орхун. – Ще ви държа в течение при всяко развитие, господине. Лек ден – отговаря Явуз и затваря. Вратата на кабинета се отваря внимателно и на прага застава Хира. В ръцете си държи чаша ароматно кафе. – Винаги аз съм правила кафето ти! – казва Хира. –Халисе ми каза как го обичаш. Надявам се, че съм го приготвила правилно… Орхун посяга към чашата, отпива бавно и я поглежда право в очите. Усмивката му се разлива тихо по лицето, сякаш за миг времето се връща назад. – Така ми липсваше! – каза Орхун като не сваля погледа си от Хира. –Кафето е прекрасно. Също като теб самата! Благодаря ти! –Да ти е сладко! – отговаря смутена Хира. –Да не те задържам! Хира бързо излиза от кабинета, но щом затваря вратата зад себе си, се спира за миг, слага ръка на гърдите си и прошепва: – Имам чувството, че сърцето ми ще изскочи… Хира бързо се качва по стълбите, преди да влезе в стаята си я посреща студеният поглед на Афифе. Афифе си спомня какво я предупреди Орхун: „Нищо, което може да я нарани, няма да се споменава пред нея, за да не събудите травматичните ѝ спомени.“ Но когато Афифе вижда Хира, не се сдържа: – Няма смисъл да го крия! – заявява Афифе. – Никога не съм те харесвала. Не те смятам за достойна нито за сина ми, нито за фамилията ни.След като се върна обратно и искаш да опознаеш хората, знай това! Запомни: аз не съм като другите в този дом. Стой далеч от мен. Ти може и да забравила… но аз не съм. Дори онова, което исках да забравя. Объркана Хира се прибира в стаята. Очите ѝ се пълнят със сълзи. – Тя ме мрази… но защо? Това не е просто неприязън. Има нещо друго. Нещо, което не не си спомням! Малко по-късно Хира влиза в стаята на Аличо. Той спи. Хира го завива и целува по косата. Преди да излезе вижда рисуваните камъчета на шкафчето. „Али има едно камъче… което го е оцветил за теб. Откакто те няма, не се разделя с него. Опитва се да притъпи болката от отсъствието ти с него…“, спомня си Хира думите на Орхун. В този момент Орхун влиза в стаята. Хира взема един камък в ръцете си и тихо си казва: – Иска ми се да можех да си спомня... Изведнъж зад гърба ѝ се чува стъпка. Тя се обръща и вижда Орхун да стои на прага. Изненадата ѝ е видима, но тя бързо се съвзема, оставя камъчето обратно на мястото му и се запътва към вратата. Орхун я следва в коридора. Хира се обръща към него: – Отидох да му кажа „лека нощ“, но беше заспал. Видях и камъните, но нищо не успях да си спомня. –Въоръжи се с търпение! Всичко ще се нареди! – заявява уверен Орхун. Аслъ се връща в къщата и вижда как Орхун и Хира се качват по стълбите. –Отиват да спят! – мърмори си тя. В този момент Гонджа се появява и застава пред Аслъ. – Добър вечер, г-жо Аслъ. Казахте, че ще дойдете сутринта. Случило ли се нещо? Аслъ я поглежда надменно: – Дойдох да си взема нещата. Няма да оставам тук тази нощ. Защо питаш? – Просто си помислих, че ако ви трябва помощ… бих могла да съдействам – казва Гонджа Асъ̀л я измерва с хладен поглед. – По-добре е да се запознаеш с правилата на този дом възможно най-скоро! Преди да влязат в спалнята си Хира се обръща към Орхун: – Може ли да те попитам нещо… За г-жа Афифе… Май се в хладни отношения? Така ли е? – Майка ми каза ли ти нещо? – пита Орхун, сянка на напрежение минава по лицето му. – Не… Просто се чудех. Ти ми обеща, че ще ми помогнеш да опозная всички… – Майка ми е студена и дистанцирана към всички. Нейните стени не се разрушават лесно. Ако се чудиш какво мисли за нашия брак – не питай. Има само едно, което трябва да знаеш: в миналото не позволих никой да застане между нас. И няма да позволя и сега. Време е за сън. Орхун отваря вратата на спалнята. Камерата ни показва Аслъ, която ги наблюдава от стълбите. Хира влиза в стаята. Орхун ѝ пожелава лека нощ и отива в съседната стая. Аслъ прошепва сама на себе си като вади нещо от джоба си: – Няма да си спомниш нищо! Никога! Хира стои пред гардероба си. Пръстите ѝ минават бавно по дрехите, които уж ѝ принадлежат, но всяка от тях сякаш ѝ е чужда. А някои – толкова близки, без да знае защо. Мислите ѝ се въртят като мъгла, която не може да пробие. „Някои неща са ми толкова далечни… а други – сякаш съм ги живяла… Но няма никаква следа! Ако можех само да сваля тази завеса от ума си… ако си спомнех всичко… всичко щеше да е различно…“ Хира отива в кухнята при Халисе. – Хира, момичето ми? Какво правиш тук? Защо не си в стаята си? – Не мога да заспя… - отговаря Хира. – Аз знам лек за това. Седни, ще ти стопля малко мляко. Като се стопли, ще сложим мед и така ще те отпусне – казва Халисе. – Притеснявам те в този час. Всъщност просто исках малко да поседя… – Какво притеснение, момиче? Откакто дойде – и в кухнята, и в къщата всичко стана по-светло. Дори да поискаш да ти разточа тесто за миленки ще го направя веднага! Хира става и прегръща Халисе. – Благодаря ти! Много си мила с мен! – Ох, млякото ще кипне! Вземи, ето – като изстине малко, ще сложим мед. Кажи сега, има ли нещо, което те притеснява? – пита Халисе. – Всъщност да… но… – Попитай, може да знам отговора… – Преди… сама ли спях? – Как така? – изненадана е Хлисе. – Сега съм сама в спалнята. А той – в другата… Така ли беше и преди? – Как ще е така? Сега не помниш… Затова г-н Орхун не идва в стаята ти – не иска да те притесни. Но и когато теб те нямаше… той не спа нито веднъж в тази стая. Твоят мъж е различен. Гневът му е страшен, но любовта му… любовта му е безкрайна. Той те гледаше само в очите… А ти беше толкова грижовна съпруга. Обичахте се безкрайно, момиче! Когато си спомниш, ще разбереш колко силно си обичала този човек и как е завладял сърцето ти! Аслъ слуша всичко скрита в сянката. Очите ѝ горят от злоба. В ръката си държи шише с лекарства. – Това никога няма да се случи, г-жо Халисе! Никога! Аслъ отива в спалнята и подменя хапчетата на Хира. –Ето това е! Ти се върна, но завинаги ще се простиш с паметта си! - мърмори злобно Аслъ. Тя тръгва да излиза, но точно в този момент чува стъпки в коридора. – По дяволите… някой идва! Това е Хира. Тя се чуди дали да влезе в стаята. „Как ще е така? Сега не помниш… Затова г-н Орхун не идва в стаята ти – не иска да те притесни. Но и когато теб те нямаше… той не спа нито веднъж в тази стая.“, спомня си думите на Халисе. Хира затваря вратата на спалнята и отива пред стаята, където спи Орхун. Сърцето ѝ бие силно, а стъпките ѝ са плахи, сякаш сама не е сигурна какво прави… но душата ѝ вече е избрала. Тя отваря вратата внимателно, пристъпва навътре и ляга до Орхун. Заглежда се в спящото му лице и шепне почти без глас: – Лека нощ… Хира лежи до Орхун, а очите ѝ блестят – сякаш думите, които изрича, идват от сърцето ѝ, което си спомня, макар умът да мълчи. – Дори и да не си спомням… усещам го сега. Очите ти… начинът, по който ме гледаш… вече не са ми чужди. Ти си светлината в моя мрак! Ти ми се отразяваш много добре! Щом съм до теб ще си спомня всичко! В коридора, Аслъ, с очи пълни със злоба и ревност, прошепва сама на себе си: – Няма да ти позволя да си спомниш нищо! Ще те поставя в такива ситуации, че ще си тръгнеш сама, както дойде. Сега когато съм толкова близо до мъжа, когото обичам… няма да го загубя! В този момент се появява Муса – Изглежда те изплаших… Дойдох да попитам, дали всичко е наред? –Дойдох само да си взема останалите неща! Ще тръгвам. – Нека да помогна – предлага Муса с внимание, но тя го отминава без отговор. На сутринта… В леглото, под меката светлина на първите лъчи, Орхун лежи, прегърнал жената, която никога не е спирал да обича. Очите му се отварят бавно… и когато я вижда до себе си, замръзва – не от страх, а от щастие. Хира също отваря очи. Поглежда го и се изправя леко. – Добро утро… – прошепва с усмивка. – Добро утро… – отговаря Орхун, все още изненадан. – Ти си тук… – Просто… реших, че е правилно да спя до теб. – Хира навежда поглед. – Сбърках ли? Направих ли нещо погрешно? Орхун не отговаря веднага. Хира става, разтревожена. – Грешка ли беше? – пита тя, гласът ѝ трепери. Тогава Орхун също става. Приближава се и я поглежда право в очите. – Не е грешка! – заявява уверено той. – Просто не искам да се чувстваш неудобно. Много се зарадвах да се събудя до теб! Искам и ти да се радваш! Да си спомниш за мен! Да си спомниш за нас! С ума и сърцето си. Радвам се, че си до мен! Наистина! Рашид казва на жена си, че скоро може да не му се наложи да работи, защото Нефес е получила наследство от чичо си и за това той ще заведе дело за попечителство, за да може да си върне Нефес. На съпругата му това не ѝ харесва, казва, че не иска да се грижи за детето, защото иска да гледа сапунени сериали вечер, положила глава на коленете му. Рашид настоява, че в случая става дума за толкова много пари, че може да ѝ купи толкова много нови неща... След като разбира, че става въпрос за много пари, тя се съгласява с Рашид. В същото време Кенан споделя на новия си помощник Фатих, че се притеснява за Нефес. –Първо загуби майка си, после баба си… Раните ѝ са още прески. Ако си помисли, че ще изгуби и мен, ще рухне напълно. Не бих го понесъл. Нефес ми беше поверена. И аз държа на думата си – ще се грижа за нея! Фатих го успокоява, че Рашид няма никакъв шанс да спечели делото за попечителство. – Не се страхувам от делото, което ще заведе – заявява Кенан. – Защото съм в правото си. Няма да позволи да ми отнеме Нефес. И кой уважаващ себе си адвокат ще се заеме с такъв абсурд? На метри от кантората на Кенан Нуршах е уверена, че ще спечели делото за попечителство. Тя решава тази вечер да остане в кантората си да спи и отменя резервацията си в хотела. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.