winless
Докато любовта на Хира и Орхун лека-полека намира пътя си обратно, Аслъ не смята да се откаже. Тя няма да предаде Орхун на Хира без бой. Какъв е следващия хода на Аслъ? Вижте какво ще се случи сезон 2, еп.11 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в сезон 2, епизод 11 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате всеки делничен ден от 15:00 часа по bTV.
Хира отново приготвя кафе за Орхун, а той ѝ признава колко много са му липсвали тези малки, интимни моменти. Думите му трогват Хира и събуждат в нея вълнение, което тя не може да обясни.
Афифе застава лице в лице с Хира и без капка колебание ѝ заявява, че никога не я е харесвала, като я предупреждава да стои на разстояние.
По-късно Халисе разкрива на Хира голямата любовта между нея и Орхун. Под въздействие на чутото, късно вечерта, Хира се промъква в стаята на спящия Орхун. Загледана в лицето му, тя прошепва, че макар ѝ да не си спомня, сърцето ѝ усеща, че той не ѝ е чужд, че Орхун светлината в нейния мрак.
Докато любовта на Хира и Орхун лека-полека намира пътя си обратно, Аслъ не смята да се откаже. Тя няма да предаде Орхун на Хира без бой. Какъв е следващия хода на Аслъ?
Действието продължава от предишния епизод. В кабинета си Орхун разговаря с Явуз, който продължава да следи Есин.
– Тази жена отне последната година от живота на жена ми. В историята ѝ има пропуски. Ако крие нещо… ще си плати – заканва се Орхун.
– Ще ви държа в течение при всяко развитие, господине. Лек ден – отговаря Явуз и затваря.
Вратата на кабинета се отваря внимателно и на прага застава Хира. В ръцете си държи чаша ароматно кафе.
– Винаги аз съм правила кафето ти! – казва Хира. –Халисе ми каза как го обичаш. Надявам се, че съм го приготвила правилно…
Орхун посяга към чашата, отпива бавно и я поглежда право в очите. Усмивката му се разлива тихо по лицето, сякаш за миг времето се връща назад.
– Така ми липсваше! – каза Орхун като не сваля погледа си от Хира. –Кафето е прекрасно. Също като теб самата! Благодаря ти!
–Да ти е сладко! – отговаря смутена Хира. –Да не те задържам!
Хира бързо излиза от кабинета, но щом затваря вратата зад себе си, се спира за миг, слага ръка на гърдите си и прошепва:
– Имам чувството, че сърцето ми ще изскочи…
Хира бързо се качва по стълбите, преди да влезе в стаята си я посреща студеният поглед на Афифе.
Афифе си спомня какво я предупреди Орхун: „Нищо, което може да я нарани, няма да се споменава пред нея, за да не събудите травматичните ѝ спомени.“
Но когато Афифе вижда Хира, не се сдържа:
– Няма смисъл да го крия! – заявява Афифе. – Никога не съм те харесвала. Не те смятам за достойна нито за сина ми, нито за фамилията ни.След като се върна обратно и искаш да опознаеш хората, знай това! Запомни: аз не съм като другите в този дом. Стой далеч от мен. Ти може и да забравила… но аз не съм. Дори онова, което исках да забравя.
Объркана Хира се прибира в стаята. Очите ѝ се пълнят със сълзи.
– Тя ме мрази… но защо? Това не е просто неприязън. Има нещо друго. Нещо, което не не си спомням!
Малко по-късно Хира влиза в стаята на Аличо. Той спи. Хира го завива и целува по косата. Преди да излезе вижда рисуваните камъчета на шкафчето.
„Али има едно камъче… което го е оцветил за теб. Откакто те няма, не се разделя с него. Опитва се да притъпи болката от отсъствието ти с него…“, спомня си Хира думите на Орхун.
В този момент Орхун влиза в стаята.
Хира взема един камък в ръцете си и тихо си казва:
– Иска ми се да можех да си спомня…
Изведнъж зад гърба ѝ се чува стъпка. Тя се обръща и вижда Орхун да стои на прага. Изненадата ѝ е видима, но тя бързо се съвзема, оставя камъчето обратно на мястото му и се запътва към вратата.
Орхун я следва в коридора. Хира се обръща към него:
– Отидох да му кажа „лека нощ“, но беше заспал. Видях и камъните, но нищо не успях да си спомня.
–Въоръжи се с търпение! Всичко ще се нареди! – заявява уверен Орхун.
–Отиват да спят! – мърмори си тя.
В този момент Гонджа се появява и застава пред Аслъ.
– Добър вечер, г-жо Аслъ. Казахте, че ще дойдете сутринта. Случило ли се нещо?
Аслъ я поглежда надменно:
– Дойдох да си взема нещата. Няма да оставам тук тази нощ. Защо питаш?
– Просто си помислих, че ако ви трябва помощ… бих могла да съдействам – казва Гонджа
Асъ̀л я измерва с хладен поглед.
– По-добре е да се запознаеш с правилата на този дом възможно най-скоро!
Преди да влязат в спалнята си Хира се обръща към Орхун:
– Може ли да те попитам нещо… За г-жа Афифе… Май се в хладни отношения? Така ли е?
– Майка ми каза ли ти нещо? – пита Орхун, сянка на напрежение минава по лицето му.
– Не… Просто се чудех. Ти ми обеща, че ще ми помогнеш да опозная всички…
– Майка ми е студена и дистанцирана към всички. Нейните стени не се разрушават лесно. Ако се чудиш какво мисли за нашия брак – не питай. Има само едно, което трябва да знаеш: в миналото не позволих никой да застане между нас. И няма да позволя и сега. Време е за сън.
Орхун отваря вратата на спалнята.
Камерата ни показва Аслъ, която ги наблюдава от стълбите.
Хира влиза в стаята. Орхун ѝ пожелава лека нощ и отива в съседната стая.
Аслъ прошепва сама на себе си като вади нещо от джоба си:
– Няма да си спомниш нищо! Никога!
Хира стои пред гардероба си. Пръстите ѝ минават бавно по дрехите, които уж ѝ принадлежат, но всяка от тях сякаш ѝ е чужда. А някои – толкова близки, без да знае защо. Мислите ѝ се въртят като мъгла, която не може да пробие.
„Някои неща са ми толкова далечни… а други – сякаш съм ги живяла… Но няма никаква следа! Ако можех само да сваля тази завеса от ума си… ако си спомнех всичко… всичко щеше да е различно…“
Хира отива в кухнята при Халисе.
– Хира, момичето ми? Какво правиш тук? Защо не си в стаята си?
– Не мога да заспя… – отговаря Хира.
– Аз знам лек за това. Седни, ще ти стопля малко мляко. Като се стопли, ще сложим мед и така ще те отпусне – казва Халисе.
– Притеснявам те в този час. Всъщност просто исках малко да поседя…
– Какво притеснение, момиче? Откакто дойде – и в кухнята, и в къщата всичко стана по-светло. Дори да поискаш да ти разточа тесто за миленки ще го направя веднага!
Хира става и прегръща Халисе.
– Благодаря ти! Много си мила с мен!
– Ох, млякото ще кипне! Вземи, ето – като изстине малко, ще сложим мед. Кажи сега, има ли нещо, което те притеснява? – пита Халисе.
– Всъщност да… но…
– Попитай, може да знам отговора…
– Преди… сама ли спях?
– Как така? – изненадана е Хлисе.
– Сега съм сама в спалнята. А той – в другата… Така ли беше и преди?
– Как ще е така? Сега не помниш… Затова г-н Орхун не идва в стаята ти – не иска да те притесни. Но и когато теб те нямаше… той не спа нито веднъж в тази стая. Твоят мъж е различен. Гневът му е страшен, но любовта му… любовта му е безкрайна. Той те гледаше само в очите… А ти беше толкова грижовна съпруга. Обичахте се безкрайно, момиче! Когато си спомниш, ще разбереш колко силно си обичала този човек и как е завладял сърцето ти!
Аслъ слуша всичко скрита в сянката. Очите ѝ горят от злоба. В ръката си държи шише с лекарства.
– Това никога няма да се случи, г-жо Халисе! Никога!
Аслъ отива в спалнята и подменя хапчетата на Хира.
–Ето това е! Ти се върна, но завинаги ще се простиш с паметта си! – мърмори злобно Аслъ.
Тя тръгва да излиза, но точно в този момент чува стъпки в коридора.
– По дяволите… някой идва!
Това е Хира. Тя се чуди дали да влезе в стаята.
„Как ще е така? Сега не помниш… Затова г-н Орхун не идва в стаята ти – не иска да те притесни. Но и когато теб те нямаше… той не спа нито веднъж в тази стая.“, спомня си думите на Халисе.
Хира затваря вратата на спалнята и отива пред стаята, където спи Орхун. Сърцето ѝ бие силно, а стъпките ѝ са плахи, сякаш сама не е сигурна какво прави… но душата ѝ вече е избрала.
Тя отваря вратата внимателно, пристъпва навътре и ляга до Орхун. Заглежда се в спящото му лице и шепне почти без глас:
– Лека нощ…
Хира лежи до Орхун, а очите ѝ блестят – сякаш думите, които изрича, идват от сърцето ѝ, което си спомня, макар умът да мълчи.
– Дори и да не си спомням… усещам го сега. Очите ти… начинът, по който ме гледаш… вече не са ми чужди. Ти си светлината в моя мрак! Ти ми се отразяваш много добре! Щом съм до теб ще си спомня всичко!
В коридора, Аслъ, с очи пълни със злоба и ревност, прошепва сама на себе си:
– Няма да ти позволя да си спомниш нищо! Ще те поставя в такива ситуации, че ще си тръгнеш сама, както дойде. Сега когато съм толкова близо до мъжа, когото обичам… няма да го загубя!
В този момент се появява Муса
– Изглежда те изплаших… Дойдох да попитам, дали всичко е наред?
–Дойдох само да си взема останалите неща! Ще тръгвам.
– Нека да помогна – предлага Муса с внимание, но тя го отминава без отговор.
На сутринта… В леглото, под меката светлина на първите лъчи, Орхун лежи, прегърнал жената, която никога не е спирал да обича. Очите му се отварят бавно… и когато я вижда до себе си, замръзва – не от страх, а от щастие.
Хира също отваря очи. Поглежда го и се изправя леко.
– Добро утро… – прошепва с усмивка.
– Добро утро… – отговаря Орхун, все още изненадан. – Ти си тук…
– Просто… реших, че е правилно да спя до теб. – Хира навежда поглед. – Сбърках ли? Направих ли нещо погрешно?
Орхун не отговаря веднага. Хира става, разтревожена.
– Грешка ли беше? – пита тя, гласът ѝ трепери.
Тогава Орхун също става. Приближава се и я поглежда право в очите.
– Не е грешка! – заявява уверено той. – Просто не искам да се чувстваш неудобно. Много се зарадвах да се събудя до теб! Искам и ти да се радваш! Да си спомниш за мен! Да си спомниш за нас! С ума и сърцето си. Радвам се, че си до мен! Наистина!
Рашид казва на жена си, че скоро може да не му се наложи да работи, защото Нефес е получила наследство от чичо си и за това той ще заведе дело за попечителство, за да може да си върне Нефес.
На съпругата му това не ѝ харесва, казва, че не иска да се грижи за детето, защото иска да гледа сапунени сериали вечер, положила глава на коленете му.
Рашид настоява, че в случая става дума за толкова много пари, че може да ѝ купи толкова много нови неща… След като разбира, че става въпрос за много пари, тя се съгласява с Рашид.
В същото време Кенан споделя на новия си помощник Фатих, че се притеснява за Нефес.
–Първо загуби майка си, после баба си… Раните ѝ са още прески. Ако си помисли, че ще изгуби и мен, ще рухне напълно. Не бих го понесъл. Нефес ми беше поверена. И аз държа на думата си – ще се грижа за нея!
Фатих го успокоява, че Рашид няма никакъв шанс да спечели делото за попечителство.
– Не се страхувам от делото, което ще заведе – заявява Кенан. – Защото съм в правото си. Няма да позволи да ми отнеме Нефес. И кой уважаващ себе си адвокат ще се заеме с такъв абсурд?
На метри от кантората на Кенан Нуршах е уверена, че ще спечели делото за попечителство. Тя решава тази вечер да остане в кантората си да спи и отменя резервацията си в хотела.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg