Плен - Сезон 1 (ФИНАЛ) Ето какво ще видим

Орхун и Хира попадат в ужасна автомобилна катастрофа, организирана от Еда. Когато Орхун идва в съзнание, научава трагичната новина, че Хира е починала от нараняванията си. Съкрушен, той няма представа как ще продължи живота си без нея. Вижте какво ще се случи във финалния епизод на сезон 1 на турския сериал „Плен“. НАКРАТКО какво ще се случи във финалния епизод на сезон 1 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате от 15:00 часа по bTV Орхун и Хира са участници в ужасна автомобилна катастрофа, организирана от Еда. След като ги откриват, те незабавно са откарани в болница. Скоро всички близки на Орхун се събират там. Когато Орхун идва в съзнание, веднага започва да пита за Хира. Но му съобщават лошата новина, че тя е починала от нараняванията си. Въпреки тежкото си здравословно състояние, Орхун става от болничното легло и се отправя към моргата. Там му е изключително трудно, когато вижда безжизненото тяло на Хира. Той не може да разбере как е могла да го изостави. Орхун няма никаква представа как ще продължи живота си без нея. Той целува Хира и след като се сбогува, си тръгва. Еда е в имението и се опитва да се отърве от Хира, като поврежда спирачките на автомобила, който Орхун ѝ подари. Еда стиснала нож в ръка се навежда бързо до предното колело и с треперещи пръсти започва да човърка спирачния маркуч, докато слуша внимателно гласа на мъжа по телефона. – Не го прерязвай изцяло. Направи само малка дупка. Колкото да започне да изтича течността… Това ще е достатъчно! В този момент се появява Муса, който изнася боклука. Еда се крие в храстите. – О, зетко… Как зарадва сестричката ми! – въздиша Муса, минавайки покрай колата, без да подозира нищо. – Последният ѝ ден идва… Не се тревожи – прошепва ядосано Еда, стискайки дръжката на ножа по-силно. В същото време се случва нещо странно – от училището се обаждат на Хира, че Али е скучаел и искал да си тръгне по-рано. Хира веднага се приготвя да отиде, за да го вземе. Муса предлага да я закара с новата кола и тя се съгласява. Хира и Муса тъкмо се канят да тръгнат за училището, когато се прибира Орхун и заедно с Хира тръгват за училището с новата кола. Малко по-късно, Хира и Орхун пристигат училището, но учителката е изненадана и казва, че Али нищо не ѝ е споделил. Всъщност, детето е щастливо – вкарало е два гола и продължава да играе. Изглежда обаждането е било измама. Те поограждат с усмивка на създалата се ситуация, а Орхун предполага, че е още една от интригите на Еда. Междувременно, Еда е в паника – разбира, че Орхун е в колата с повредените от нея спирачки. Опитва се да го предупреди, но той не ѝ вдига. Тя моли майка си да направи нещо. –Мамо, обадих му се… Не вдига… Не… Мамо, направи нещо! Не искам Орхун да умре! Само онази… пустинна мишка… Мамо, моля те… – крещи Еда през сълзи. – Какво си направила, Еда?! – крещи Перихан. – Ще кажа на леля Афифе! – предлага Еда. – Какво ще направиш?! Ще разкриеш, че си извършила престъпление… Ще влезеш в затвора! – предупреждава я майка ѝ. –Мамо… Говоря за Орхун! – плаче паникьосана Еда. – А аз за затвора!!! – отвръща Перихан. В същото това време Орхун обяснява на Хира основите – как работи новата ѝ кола. – Колата е автоматична. Натискаш газта – тръгва. Натискаш спирачката – спира. Най-важното е винаги да си спокойна и внимателна. На пътя не си сама – винаги наблюдаваш другите. – Най-много се страхувам от наклоните… – споделя Хира. –Като видя кола, която се опитва да спре по стръмен път ми се свива стомахът. – Няма страшно. Има система за подпомагане при наклон – задържа спирачката за няколко секунди, докато преминеш на газ. Ще го упражняваме – казва Орхун. – Имам една мечта! – усмихва се Хира с плахо вълнение. – От малка обичам коли… и каравани. Родителите ми бяха пътешественици. Мечтаех да обикалям света… – Ще пътуваме заедно. Далеч. Много… – обещава Орхун. – Толкова много места искам да видя – нетърпелива го прекъсва Хира. – Тогава ни чака дълъг път. А и двама шофьори винаги са по-добре – усмихва се Орхун. – Орхун, гледай пътя, а не мен! – казва тя шеговито, но и притеснено. – Затрудняваш ме… – отвръща той с усмивка, но изведнъж лицето му се променя. Натиска спирачката. Нищо не се случва. – Какво става?!… Какво има?! – очите на Хира се разширяват от ужас. – Спокойно! Аз съм тук! До теб съм! – казва той и инстинктивно протяга ръка пред нея, сякаш се опитва да я предпази – Орхун! Орхун!!! – крещи Хира, когато колата започва да се ускорява по наклона. Орхун се опитва да овладее управлението. Воланът се тресе, сърцата им бият лудо. Пътят се превръща в сянка, която ги поглъща. Колата се завърта и се търкулва надолу по склона... Действието прескача. Орхун е изхвърлен извън автомобила. Той идва в съзнание и започва да търси Хира сред отломките на катастрофиралата кола. – Къде си? Къде си, Хира? – гласът на Орхун ехти в тъмнината, все по-отчаян. – Хира! Хира! Къде си? В същото време Перихан се опитва да догони Еда, която не се е отказала да каже на Афифе какво е направила.. – Еда, спри, казвам ти! – гласът ѝ трепери, докато тича след дъщеря си. – Момичето ми, поспри! – Остави ме! – крещи Еда. – Еда… Казах да спреш! – Перихан я сграбчва за ръката. – Какво правиш, полудя ли? – Няма го, мамо! – избухва Еда като обезумяла. – Няма го Орхун! Цял ден го търся, телефоните им са изключени… Нещо му се е случило, сигурна съм! Ако му се е случило нещо… не мога да живея без него… Ще умра, мамо… – Недей така… Нищо няма да се случи! Умолявам те! – опитва се да я успокои Перихан. – Ще отида в имението. Ще говоря с леля Афифе, ще ѝ кажа всичко! Нека го намерят веднага! Не ме спирай! Еда отново хуква напред, задъхана от паника. – Еда, стой! Еда!!! Действието се пренася в имението. Афифе и Нуршах са в салона. – Ще ги набера отново – казва Нуршах с паника в гласа, която вече не успява да прикрие. – Брат ми, Хира… Не са взели Али от училище… Полудявам вече! – И аз звънях, госпожице – казва Муса, докато им поднася кафе. – Без успех! – Може да са отишли да си починат някъде? Може и това да е… – предположението на Нуршах увисва във въздуха без надежда. – Това е недопустимо – прекъсва я хладно Афифе. – Трябваше да ни уведомят. Шевкет?! Обади се на Явуз. Да започне да ги търси веднага. И му кажи, че и аз съм разтревожена. Връщаме се при Орхун, който все още не е открил Хира. – Хира! Хира! – крещи отчаяно Орхун, когато я съзира на няколко метра от него – тя лежи неподвижна, полускрита в тревата. Орхун залитайки се приближава, коленичи и се навежда над нея. – Хира! Аз съм тук! С теб съм… чуваш ли ме? – прошепва той, устните му са почти до ухото ѝ. Опитва се да улови дъха ѝ. – Не… недей… Не си отивай… Трябва да издържиш! Хира издава едва доловим, мъчителен стон. Орхун си поема въздух, обхваща лицето ѝ с треперещи ръце. – Ще се оправиш! Ще се измъкнем от това. До теб съм… ще се справим! Пренебрегвайки болката и раните си, Орхун я взима на ръце и с последни сили се изправя. Залита, но не спира. Стига до шосето. – Това не е нищо! Преживяхме много по-тежки неща! – говори ѝ тихо, отчаяно. – Само не се отказвай! Не смей да си тръгнеш! Не ме оставяй! Ще се справим, чуваш ли? Орхун я оставя внимателно на земята и отново проверява пулса ѝ, дали диша… Не усеща нищо. Започва да ѝ прави сърдечен масаж, докато ѝ говори и сълзите му капят по лицето ѝ: – Няма да ходиш никъде… – шепне Орхун с прегракнал глас. – Няма да те оставя! Няма! Спира, отново проверява пулса ѝ. Изведнъж по лицето му проблясва лека усмивка. Прегръща лицето ѝ с длани, сякаш тя е порцеланова фигурка, която може да се счупи. – Ще се справим… само още малко… Заради мен… моля те! В този момент в далечината се появява автомобил. Фаровете прорязват мрака. Орхун се изправя, вдига ръка, размахва я отчаяно. Колата спира. В същото време Еда пристига в имението, следвана плътно от майка си. – Еда, момичето ми, спри! Моля те! Ще се изгориш! Върни се! Еда! Не го прави! Моля те! – Перихан се опитва да я догони, но Еда вече е извън контрол. Очите ѝ са пълни със сълзи, лицето ѝ – пламнало от паника. Еда нахлува в салона, където са Афифе и Нуршах. Устата ѝ е на път да изрече най-тежката истина – какво е сторила... но точно в този момент Шевкет влиза забързано и съобщава, че Явуз се е обадил и е съобщил, че г-н Орхан и Хира са катастрофирали. Нуршах е шокирана. Афифе пита в коя болница са, а Шевкет ѝ отговаря, че Явуз и хората му са намерили мястото на катастрофата и продължават да ги търсят. –Какво значи „продължават“? Къде е синът ми? – пита притеснена Афифе. – Открити са само части от колата – пояснява Шевкет. – Все още не са намерили нито г-н Орхан, нито г-жа Хира… – Това... това означава ли, че са... загинали? – пита Нуршах, с разширени от ужас очи. Афифе се залита и сяда на дивана. – Аз… Аз го убих… – шепне Еда, вече напълно сломена. – Аз убих Орхун... аради мен е мъртъв... – Претърсете всички болници! – крещи Афифе. –Може някой да им е помогнал! Действайте веднага! – Ще получим добри новини! Не мислете най-лошото! – опитва се да ги успокои Перихан, като успява да прикрие собственото си отчаяние. В този момент Еда, обезумяла от вина и болка, излиза с бързи крачки от къщата. Действието се пренася в болницата. Хира е в безсъзнание, на носилка, а Орхун ѝ държи ръката като ѝ говори: – Не се предавай… спомни си за нас!Имаме още път да извървим… нашата история не е свършила… Не се отказвай… Аз съм тук! Преди да влезе в залата за спешна помощ годежният пръстен на Хира пада от ръката ѝ на пода. Орхун го вдига с треперещи пръсти, стискайки го в дланта си. – Ти си моят компас… Без теб не мога да намеря пътя… Върни се! – моли се, шепнейки като молитва, която единствено Хира може да чуе. Пренасяме се в имението. Шевкет съобщава, че са намерили Орхун и Хира. – Живи са, нали?! – пита Нуршах, страхувайки се от отговора, който предстои. – Да… И двамата са оцелели… – отговаря икономът. – Колата! Веднага! Отиваме в болницата! – нарежда Афифе. – Слава Богу… – плаче Нуршах. Връщаме се в болницата. – Какво става? – крещи Орхун, когато вижда как вкарват Хира в операционната. – Къде я водите? – За операция. Състоянието ѝ е критично… Трябва да изчакате тук… – казва лекарят спокойно, но с тревога в очите. След секунди Орхун също губи съзнание. Когато се събужда, сестра му и майка му са до него. Стаята е пропита от напрежение и очакване. Орхун се опитва да се изправи. – Сине, добре ли си? – пита Афифе и го задържа за рамото. – Ти също си ранен… – Как е Хира? – настоява той с напрегнат глас. В този момент влиза докторът и съобщава: – В реанимация е… Състоянието ѝ остава критично. Все още има риск за живота ѝ. – Пуснете ме при нея… – изправя се Орхун, пренебрегвайки болката, която пронизва тялото му. – Господине, не можете да влезете! Това е интензивно отделение! – опитва се да го – Оставете го – казва лекарят след кратко мълчание. – Давам разрешение… този път. В същото време Перихан отчаяно се опитва да се свърже с Еда. След десетки опити, най-накрая Еда вдига. Перихан ѝ съобщава новината – че Орхун и Хира са оцелели при катастрофата. Но Еда не ѝ вярва. Гласът ѝ е разтреперан, истеричен. – Не ти вярвам... чух го с ушите си... Казаха, че са катастрофирали... че колата била смазана на парчета... Майко... Аз убих Орхун! – Еда, съкровище мое... кълна се, казвам ти истината... кълна се! – А когато тази пустинна мишка си тръгна... отнесе и моя Орхун със себе си... Майко? Майко, писна ми от тази гадна пустинна мишка! Писна ми от нея! – крещи Еда, тръгва да пресича улицата, заслепена от сълзи и болка, без да забележи приближаващия автомобил. Колата я удря. Ударът е силен. От другата страна на телефона Перихан чува само писък. Ужасен, разкъсващ писък. – Еда?... Еда?... Еда, говори с мен!... Кажи нещо, момичето ми... Еда!... ЕДА! ЕДА! ЕДА! – повтаря Перихан, разтреперана, с разширени от ужас очи. В същото време, в стаята при Хира, Орхун стои до леглото ѝ. Очите му не се отделят от лицето ѝ, което е бледо, почти безжизнено. – Не знам дали ме чуваш, но... – прошепва той, гласът му трепери от напрежение. – Има неща, които трябва да ти кажа... – През целия си живот не съм се отварял пред никого... – продължава Орхун. – Държах всички, дори тези, които обичам най-много, на разстояние... Само ти... само ти разби всички стени, отключи всички врати... И го направи без да ме нараниш... В съзнанието на Орхун се въртят спомени – нейните погледи, малките ѝ жестове, онзи безкраен извор на милост в очите ѝ... Дори мълчанието ѝ – всичко е безценно. – Знам... ще намериш път обратно. В този свят всеки може да се изгуби... Всеки може да падне по пътя... но ти ще се върнеш... защото без теб... аз съм изгубен... – Г-н Орхун, трябва да излезете –каза сестрата. – Състоянието на съпругата ви се влоши! В салона на болницата Нуршах се моли със свито сърце. – Господи, моля те, не позволявай да ѝ се случи нещо! – Господи... – шепне и Афифе в ъгъла. – Синът ми... толкова много страда... Ако ѝ се случи нещо... ако това момиче си отиде... и Орхун ще си отиде с нея... В този момент пристига майстор Якуб. Той пита Нуршах как са Орхун и Хира. – Хира е в критично състояние. Откараха я в интензивното... – отговаря Нуршах. – А Орхун?... Как е той? В този миг Орхун излиза от стаята. Лицето му е пребледняло, но очите му горят от болка и решителност. – Майстор Якуб... – казва той. – Кажете ми нещо… – Поверяваме надеждите си на Господ, синко... Жена ти е вътре... Ти си тук... Сърцето ти е чисто, зная го... Но трябва да се молиш... – казва майсторът и слага ръка на рамото му. – Само с вяра ще издържиш това. Орхун прави няколко крачки и припада. Малко по-късно идва в съзнание, дишането му е учестено, а в главата му все още ехти гласът на Хира. – Къде съм?... – пита Орхун с пресъхнало гърло. – Припаднахте. Донесоха ви тук, за да си починете – казва лекарят спокойно. – Не мога да остана... – прошепва Орхун и се надига с усилие. – Г-н Орхун, моля ви, не ставайте! Може пак да припаднете... – Трябва да отида при нея... – Г-н Орхун, изслушайте ме първо! – настоява лекарят. – Съжалявам... не можете да видите съпругата си... Моите съболезнования... Сякаш времето спира. Всичко около Орхун се размазва. Не чува, не мисли. Само болка. Той става, без да каже и дума, и се запътва към моргата. – Батко? – Нуршах се приближав към него плачейки. – Не! – спира я Афифе. – Нуршах, остави го! – Мамо, не виждаш ли в какво състояние е? – Чакай! – намесва се майстор Якуб, гласът му е дълбок и спокоен. – Майка ти е права, госпожице... Трябва да го оставим да я види. Ако не я види сега, няма да приеме смъртта ѝ... Ще му бъде още по-трудно... Орхун влиза в моргата. Стъпките му са бавни и несигурни. Той се приближава до масата и дълго гледа любимата си жена. Не може да приеме, че животът е напуснал това тяло, което е било всичко за него. –Г-н Орхун, трябва да излезете! – подканя го един от санитарите. – След като ти не се върна при мен... няма път, по който да вървя вече... – казва съсипан Орхун навежда се, целува Хира по челото и напуска моргата. Не чува нищо. Не вижда никого. Светът е сив и празен. В съзнанието му отекват думите на Хира – гласът ѝ, нежен и лек, рецитиращ стихотворението: „Под моста Мирабо тече Сена и нашата любов... Трябва ли да ми напомня за този ден? Радостта винаги е идвала след болката. Нека дойде нощта, Нека звънят часовете... Минават дни, а аз оставам без глас. Ръка за ръка, оставаме лице в лице Докато под моста спомените преминават, Вечни погледи и глухи вълни под моста минават...“ – За погребението... – обръща се икономът към Орхун, но той го отминава, все едно не е там. – Батко? – опитва се да го спре Нуршах, но Орхун е като в мъгла. Той е тук – но само тялом. – Ние ще се погрижим за погребението – казва Афифе на Шевкет с решителност в гласа. – Няма нужда да го безпокоим повече с това... Действието се връща в моргата. Тялото на Хира е неподвижно, застинало в последния миг. Камерата спира върху отпуснатата ѝ ръка. Изведнъж... един от пръстите ѝ леко помръдва. (Последната целувка, в която Орхун вложи всичките си копнежи, я връща към живота. Никой не може да си припише чудото – Бог не пожела любовта да остане незавършена и ѝ позволи да се върне… Хира се събужда, но не знае къде е любимият ѝ. А в същото време Орхун се срива, защото не успя да се огледа в очите ѝ, преди да я целуне за последно… Хира е на крака… Но колко време ще ѝ отнеме да намери Орхун отново? И да изживеят любовта си така, както само двама влюбени могат?) ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.