“Плен”: Среща в града: Орхун намира Хира, но думите ѝ го съсипват
“Плен”: Орхун най-сетне успява да открие Хира в безкрайната глъчка на града. Целият е напрегнат, емоциите бушуват, а когато я вижда, не може да се сдържи – казва ѝ, че това, което твърди, не е истина. Според него такова нещо просто не може да бъде реалност.
Опитва се да заговори за тях двамата, но Хира го прекъсва. Изрича думи, които режат като нож:
„Ние“ повече не съществува.
Тези думи пронизват сърцето му. За него тя все още е всичко.
Когато Хира се обръща, за да си тръгне, Орхун я спира. Поглежда я в очите и ѝ казва:
„Не вярвам на нито една твоя дума.“
Хира само прошепва:
„Прости ми.“
“Плен”: Аслъ под подозрение, Муса с повече отговори
Орхун се връща в имението сам. Още на прага го посреща Аслъ, която с фалшиво безразличие го пита дали е открил Хира.
Той веднага усеща, че тя знае много повече, отколкото показва. Изненадата ѝ от въпросите му я издава. Лицето ѝ пребледнява.
След това Орхун отива при Муса, който вече е станал близък с Хира. От него Орхун научава много повече, отколкото от Аслъ. Разговорът между тях отваря нови посоки за действие.
Празник с тайна тревога
Кенан организира малко тържество за Нефес. Украсата е готова, усмивките са навсякъде, а детето сияе. В един момент тя прошепва:
„Най-големият ми подарък ще е никога повече да не се разделим.“
Кенан преглъща емоцията си. Не иска да разваля празника, затова не споделя с никого, че Решит може да се появи всеки момент и да я отведе. Засега има само едно важно нещо – да се радват на този момент заедно.
Опасност в сянка: Хира става мишена
След раздялата Хира решава да започне на чисто и наема евтина стая в пансион. Но се оказва, че собственичката не е човек, на когото може да се има доверие.
Жената съобщава на свой познат за новата си квартирантка. Между тях се води подозрителен разговор, от който става ясно – имат план, в който Хира е просто инструмент. За такива хора самотните, беззащитни момичета не са личности, а възможности.
В късна вечер се чува почукване на вратата.
Хира пита:
„Кой е?“
Вратата се отваря… без отговор.