„Плен“: Защо не ми каза? – Орхун не разбира мълчанието на Хира
„Плен“: Орхун не намира покой. Разкъсван е от въпроса – защо Хира не му е казала, че си е спомнила всичко? Сърцето му иска обяснение, а тишината тежи повече от думите.
Когато най-сетне я открива, Хира го моли да не се гневи. Поглежда го с тъга и прошепва, че никога не е искала да стигнат до тук. Просто е искала да направи най-доброто за човека, когото обича. И за когото е готова да се жертва.
„Плен“: Радост и напрежение в сенките на манипулацията
Перихан е доволна. Смята, че всичко се е развило според плана – Хира е сама в големия град, без близки и помощ. За нея това означава едно – Орхун няма да успее да я намери.
Но Аслъ не споделя тази радост. В очите ѝ се чете неловкост и тревога. Изглежда вече не е толкова уверена в своята роля в този план.
Решимостта на Орхун: ще я намери, каквото и да струва
Докато другите обсъждат, Орхун вече е на улицата. Обикаля целия град – проверява паркове, спирки, улички, всяко възможно място. В него няма колебание – няма да спре, докато не я намери.
Знае, че Хира няма телефон, нито банкови карти, което означава, че не може да е стигнала далеч. Всяка улица може да я приюти. И той ще търси всяка.
Заплаха от адвоката на Решит
В същото време Кенан получава неприятна визита – адвокатът на Решит пристига в офиса му. С усмивка, скрита зад хладна учтивост, мъжът му казва:
„Наслаждавайте се на времето с дъщеря си, докато можете. Защото ще направим всичко, за да я отнемем.“
Кенан стисва юмруци. Готов е на всичко, за да защити Нефес.
Компасът на съдбата
Без пари, без близки, Хира се озовава пред заложна къща. В ръцете ѝ е компасът, символ на нейното минало и на любовта ѝ към Орхун. С треперещо сърце го подава на служителя – иска да го продаде, за да получи поне малко пари.
Навън, докато върви по улицата, нещо я кара да спре. Вижда нещо… или някого… и цялото ѝ тяло се напряга от емоция.