„Плен“: Хира дарява кръв, за да спаси Афифе
„Плен“: Орхун и Хира успяват да намерят Афифе, но я откриват в тежко състояние – тя е в безсъзнание и не реагира на никакви опити да я събудят. Разтърсена от гледката, Хира осъзнава, че единственият шанс за спасение е спешно кръвопреливане. Без да се замисля, тя предлага своята кръв и се превръща в героинята, която връща живота на жената, която дълго я отхвърляше.
„Плен“: Еда преминава границата – Орхун реагира остро
Веднага след завръщането в имението, Еда си позволява унизителен коментар. Орхун, потресен от думите ѝ, се изправя срещу нея и я пита как смее да говори по този начин. Еда отговаря без капка съжаление, че би постъпила точно така, ако се наложи. Орхун обаче ѝ припомня, че такова поведение не подхожда на човек с доблест.
Нов дом за Еда и Перихан
Орхун събира всички и съобщава, че е подготвил ново място за живеене за Еда и Перихан. Макар да звучи като жест на добрина, за Еда това е ясно послание – тя вече не е желана в имението. Гневът ѝ е прикрит зад мълчание.
Сватбено щастие и обещание за бъдеще
Кенан и Мерием най-сетне стават съпрузи. Щастието им е заразително, а Хира и Орхун споделят радостта с тях. Когато Орхун подава ръка на Кенан, той го кани да бъде до тях и в най-щастливия ден на него и Хира. Думите му разтърсват Хира, която не е очаквала подобно признание.
Ретроспекция на „Плен“ – съдбовна любов сред бурите на миналото
„Плен“ е история за любов, изкупление и борба между дълга и сърцето. Орхун Демирханлъ – студен, властен и ранен от живота, среща Хира – млада жена, обвинена несправедливо за смъртта на сестра му. Решен да си отмъсти, той я отвежда в имението си. Но пламъкът на омразата бавно се превръща в огън на обич.
Хира и Орхун преминават през ада – заговори, клевети, болка и раздели, но тяхната връзка устоява. Всяко препятствие ги доближава, всяка сълза ги пречиства. Кенан и Мерием – втората силна двойка – също се борят за правото си на щастие, въпреки интригите на Харика и Решит.
Афифе, Еда, Селим и другите сенки от миналото се опитват да разрушат светлината на любовта, но съдбата пази влюбените. Защото понякога най-големият плен е този на сърцето…