winless
Афифе е принудена да признае брака на Орхун и Хира. Това признание отприщва гнева на Еда, която напада Хира. За Орхун това е последната капка – без колебание той изгонва Еда и майка ѝ от имението. Вижте какво ще се случи в епизод 204 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 14 април 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 204 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 14 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Афифе е принудена да признае брака на Орхун и Хира. Това признание отприщва гнева на Еда, която напада Хира. За Орхун това е последната капка – без колебание той изгонва Еда и майка ѝ от имението.
Нуршах застава пред майка си.
– Мамо, какво става? Защо батко е толкова ядосан? Заради Хира, нали? Ти отново си я разстроила и батко се е разгневил!
– Не искам да говоря, Нуршах! – отговаря ядосана Афифе. – Остави ме сама!
– Но мамо, те се обичат! И ти го знаеш! Любовта не признава фамилии, титли и правила! Само едно иска – уважение. Не го карай да прави нещо, което не иска… Защото го познаваш най-добре – ако каже, че ще го направи, батко ще го направи!
Афифе мълчи.
– Не се сърди на брат ми, мамо – казва Нуршах. – Той е като теб. Взривява се, бушува, после се разкайва… Той обича Хира. Просто иска да я уважаваш. Мамо, моля те, поне веднъж чуй какво казва сърцето му. Само веднъж!
–Остави ме – отвръща Афифе.
Тъжна Нуршах напуска стаята на майка си.
Думите на Орхун отекват в главата на Афифе:
„Отсега нататък и аз няма да съм Демирханлъ. Нека фамилията бъде твоя. Заради нея бих се отказал и от фамилията си!…“
– Няма да го позволя! Каквото и да ми струва! – крещи Афифе в празната стая. – За нищо на света няма да позволя! Никога!
Действието се пренася в гората. Хира и Орхун седят на една пейка.
– Муса ми обеща – казва Хира. – Каза, че няма да ти каже нищо…
– Недей да му се сърдиш – отвръща Орхун. – Постъпи правилно. Грешката е твоя. Ти скри истината от мен. Поехме по този път заедно и със сигурност ще срещаме препятствия по него – важното е, да ги преодоляваме заедно.
Орхун си поема дъх.
– Ще забравим това. Ще се държим така, сякаш не е станало. Но оттук нататък – каквото и да се случи – ще ми казваш всичко. Разбрахме ли си?
Хира кимва, но в очите ѝ се чете тревога.
– Какво има? Какво те притеснява – пита Орхун.
– Това, което каза на г-жа Афифе... Наистина ли ще се откажеш от фамилията?
– Не мисли за това – отговаря той спокойно. – Ще направя каквото трябва.
– Не искам да се разделяш с майка си заради мен…
– Обещах нещо на Али – заявява с усмивка Орхун. –Довечера ще хапнем заедно. Ще продължим там, откъдето спряхме – все едно нищо не се е случило.
Хира кима в знак на съгласие.
Действието се принася в стаята на Еда и Перехин.
– Той дори е готов да се откаже от името си заради тази пустинна мишка! – казва Еда с разочарование. – Влюбен е! Как може да я обича толкова…
– Стига, Еда! – прекъсва я Перихан. – Стегни се! Приеми го. Опитахме всичко. Безуспешно. Ще се преместим, ще започнем отначало. И може би… ще обикнеш друг.
– Друг?! –избухва Еда. – Какво говориш, мамо? Какво?!
– Първо отиди, измий си лицето и се успокой – казва Перихан на Еда. – После излез в градината, поеми си въздух. Ще направя няколко телефони разговора за новия дом… После ще дойда при теб.
В същото време Хира седи замислена в стаята си.
– Ще продължим, откъдето спряхме – казва си Хира. – Но г-жа Афифе? Какво ще прави тя? Твърде много неща се случиха…
В този момент в стаята влиза Муса
– Обеща ми! – казва тя гневно. – Каза, че няма да му кажеш!
– Опитах! Но не издържах. Видях ви – ти страдаш, той още повече. Просто… съжалих ви и двамата. Прости ми. Наруших думата си, но го направих заради вас.
– Добре… не се тревожи – отговаря Хира с въздишка.
– Прости ми наистина? – усмихва се Муса. – О, Господи, благодаря ти… Не удържах на обещанието си, но го направих за добро… А сега – какво ще стане с предложението за брак?
– Забрави го, Муса… Сега не ми е до това. Просто… ще продължим. Нищо повече.
– Добре, както кажеш. Да ти помогна с багажа?
– Не, ще се справя.
– Добре… Тръгвам тогава.
Муса излиза от стаята.
След минута при Хира влиза Афифе. Еда я вижда и се усмихва като си мисли, че Афифе ще изгони Хира.
Афифе се изправя пред Хира и заявява:
– Една майка живее за щастието на децата си! Всяка крачка, всяко дихание… всичко е в името на тяхното щастие. Признавам – може би прекалих малко с думите, които ти казах!
Хира поглежда Афифе изненадана.
– Както и да е, ще карам по същество! – продължава Афифе. – След като сте толкова настоятелни – пожелавам ви дълъг и щастлив брак!
Хира не може да повярва…
Еда, която подслушва на вратата също.
–Пожелавам ви дълъг и щастлив брак ли? – изглежда шокирана Еда и бързо се прибира в стаята си.
Действието се връща при Хира и Афифе.
Хира тъкмо да каже нещо, но Афифе ѝ обръща гръб и напуска стаята.
– Да… каза нещо хубаво… Да… каза ми нещо хубаво… – Хира се усмихва с недоумение.
Действието се пренася в кабинета на Орхун.
Орхун си спомня с усмивка как хванал Хира за ръка и ѝ заяви, че няма да се разведат.
Мислите му са прекъснати от звъна на телефона му.
Той вдига.
– Да? Да, вечерята е е за днес… Добре, лека работа!
Орхун тъкмо приключва разговора и Хира влиза при него.
– Какво има? – пита той, забелязвайки, че Хира е притеснена. –Станало е нещо?! Слушам! Разкажи ми!
– Г-жа Афифе, преди малко дойде при мен… – започва Хира.
– Пак ли?! – скача Орхун ядосан от стола си. –Каквото и да правя? Каквото и да кажа, тя няма да се откаже! Какво е станало този път?!
– Не, не е… това, което си мислиш. Този път беше искрена. Направи голяма крачка… Беше искрена… Аз…ѝ повярвах!
Орхун я гледа изненадан.
– Дори каза нещо много важно! – продължава Хири и замълчава.
– Какво каза? – пита нетърпелив Орхун.
– Каза…, че ни пожелава дълъг и щастлив брак!
–Пожелала ни е дълъг и щастлив брак?! – Орхун не може да повярва. –Така ли?
Хира кима с глава.
–Радвам се! – добавя Орхун.
– Хубаво е, че най-накрая прие истината – заявява доволен Орхун.
– Просто исках да ти го кажа… Не искам да те задържам. Работата ти е важна. – смутена Хира напуска кабинета.
– Не можех да позволя – говори си сама Афифе, ходейки напред-назад в стаята си. – Не можех да позволя синът ми да се откаже от фамилията си и да си тръгне!
В този момент Орхун влиза при нея.
– Радва ме, че се опита да поправиш грешката си – отвръща Орхун. – Щом ти направи крачка към мен, аз също ще направя крачка назад. Ще остана Демирханлъ.
– Радвам се, че взе разумно решение – отвръща Афифе с облекчение.
– И няма да спра до тук, а ще продължа рода ни, който ти толкова обичаш. Не се тревожи! – заявява Орхун.
Афифе е изненадана от думите на сина си, но не смее да кажи нещо.
– Бъди спокойна! – потупва я Орхун по рамото и излиза от стаята.
След малко телефонът му отново звъни.
– Добре. Изпратете ми досието по имейл – казва Орхун по телефона. – Да, готов съм.
Хира щастлива се прибира в стаята си, когато вижда Еда да излиза от банята.
– О! Изплаши ме… Какво правиш тук?
– Как да го направиш? – изсъсква Еда. – Кажи ми?! Наистина ми е любопитно…
Хира я гледа объркано.
– За какво говориш?
– Как така влияеш на всички? Първо Орхун, после Нуршах… Али… А сега дори леля Афифе. Как успя да ги омаеш всичките?!
–Не съм направила нищо на никого – отвръща Хира.
– О, престани! – крещи Еда като се приближава заплашително към Хира. – Кажи истината! Магия ли правиш? Това ли си научила в Африка? Иначе няма обяснение! Иначе няма как да се озовеш в това имение и да станеш жена на Орхун!
Гласът ѝ трепери от гняв.
– Аз бях тази, която заслужаваше Орхун… Той трябваше да бъде мой… Обичам го още от дете… Разбираш ли? Още от дете! И после се появи ти… И съсипа всичко! Всичко! – Еда изпада в истерия и започва да плаче
– Еда, моля те… Успокой се…
– Хайде, мишко от пустинята! Кажи как го направи! Как успя да заслепиш Орхун? Как го върза за себе си? Това ли научи в пясъчните бури? В палатките, в жегата?
– Достатъчно, Еда! Вземи се в ръце!
– Твоите „пустинни господари“ ли те научиха как да съблазняваш мъжете? – не може да контролира гнева си Еда.
– Стига! Казах ти – спри! Защо го правиш?
В следващия миг ръката на Хира политва във въздуха – неволно, но твърдо ударя шамар на Еда.
–Защо го правиш? Какво ще постигнеш като ме нараниш? – пита Хира.
– Ще те убия! – крещи Еда и напада Хира. – Ще те убия! Ненавиждам те! Ти си жалка убийца!
– Какво правиш?! Спри! – вика Хира, отстъпвайки назад.
Еда поваля Хира на леглото…
В този момент в стаята влиза Нуршах, а след нея Перихан, Афифе и Шевкет.
– Веднага прекратете това! – крещи строго Афифе.
Нуршах и Перихан се опитват да отделят Еда от Хира.
– Еда?! Престани! – крещи Перихан.
В този момент чул вековете Орхун пристига притеснен в стаята.
– Остави я! Какво си мислиш, че правиш? – крещи Орхун.
– Твоята жена започна! Тя ме удари! – настоява Еда.
– Всички да се успокоят! – отсича Афифе. – Искам да чуя какво точно се случи – отначало.
– Няма нужда – заявява Орхун студено. – Госпожа Перихан и Еда напускат имението. Сега.
– Орхун, моля те… чуй Еда – започва Перихан.
– Веднага да бъдат отведени в новия си дом – заповядва той на иконома. – Вещите им ще бъдат взети по-късно.
– Автомобилът ви ще бъде готов до минути – казва икономът. – Не губете време.
Перихан извежда Еда в салона.
–Сега доволна ли си? Заради теб стигнахме дъното! – обвинява я Перихан.
– Мамо… изгубих Орхун… изгубих всичко… Аз съм нищо… едно голямо нищо… – признава Еда.
– Ш-ш-ш… Тихо, ела сега в стаята… Ще се успокоим… – казва Перихан