winless
След напрегнатата игра на котка и мишка със Селим, Орхун най-после се досеща къде може да е майка му. И се оказва прав! Но когато с Хира стигат до мястото, Афифе е на ръба между живота и смъртта. Кръвта на „една робиня“, както самата Афифе я нарича, спасява живота ѝ. Вижте още какво ще се случи в епизод 199 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 7 април 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 199 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 7 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
След напрегнатата игра на котка и мишка със Селим, Орхун най-после се досеща къде може да е майка му. И се оказва прав!
Но когато с Хира стигат до мястото, Афифе е на ръба между живота и смъртта. Няма време за губене. В отчаян опит да я спаси, Хира предлага на Орхун да ѝ прелее от своята кръв. Кръвта на „една робиня“, както самата Афифе я нарича, спасява живота ѝ.
Как ще реагира Афифе, когато разбере, че точно Хира е тази, която ѝ е дарила живот?
Ще омекне ли сърцето ѝ… или гордостта ѝ ще надделее?
Действието продължава от предния епизод. Хира са притеснява за живота на Афифе.
– Нищо няма да ѝ стане – отвръща решително Орхун. – Тръгваме!
Орхун веднага се обажда на Явуз. Гласът му е напрегнат, но ясен и решителен:
– Явуз, слушай внимателно – не са в склада, където бяхме. Селим е оставил компютър, свързахме се с него чрез камера. Играе си с нас. Оставил е карта. Побързай. Нямаме време. Поставил е абокат на майка ми… Организирай линейка и кръв – нека имат кръв с група A положителна. Нека ни следва през цялото време. Изпратих ти снимка – потърси логото от плаката. Може би така ще разберем къде се намира майка ми. Тръгвам към мястото от картата. Изпрати кола ще отида сам на адреса! – казва Орхун като поглежда към Хира.
След като приключва разговора, Орхун се обръща към Хира:
– Ти оставаш тук. Явуз ще изпрати кола да те вземе.
– Не, не става! Кажи му да не праща кола. Идвам с теб! – настоява Хира. – Може да съм полезна!
– Не. Ти оставаш тук! – отсича Орхун.
– Не мога да те оставя сам! Моля те… всичко това се случва заради мен… Не ме карай да стоя безучастна…
– Добре тогава… качвай се – казва той, примирен, и отваря вратата на колата.
Действието се пренася в скривалището, където Селим държи Афифе.
– Никога няма да те намерят, Афифе Демирханлъ – говори Селим, наведен над нея. – Ще умреш така, както умря майка ми. С всяка капка от благородната ти кръв ще се приближаваш към смъртта!
– Няма да умра като майка ти – отвръща Афифе. – Аз не избирам да си отида по този жалък начин, като се самоубия!
Действието прескача. Хира и Орхун бързайки вървят по тесен път през гората. Гласът на Селим отеква в главата на Орхун.
„Времето изтича, Орхун Демирханлъ… Побързай…“
Орхун вади картата, оставена от Селим, и се опитва да разчете местоположението.
– Трябваше да останеш в колата – казва на Хира, без да я поглежда.
– Казах ти, че ще дойда с теб! – отвръща тя задъхана, но уверена.
– Трябва да побързаме! – казва Орхун, вперил очи в далечината.
В същото това време в имението Еда не успява да сдържи гнева си. Очите ѝ хвърлят искри, а гласът ѝ започва да трепери от ярост.
– Не мога да повярвам! За каква се мисли тази Хира?! Настроила е и Орхун срещу нас, за да ни изгони!
– По-тихо, момиче – шепне Перихан като се оглежда неспокойно. – Ще ни чуят…
– Все ми е тая! Омръзна ми всичко! Никой не позволява и дума да се каже срещу нея – нито Орхун, нито Нуршах! А всичко, което преживяваме, е заради нея! Мразя я! Преструва се на ангел хранител, мраза я! Дано, дано…
Перихан прави знак с очи на Еда да млъкне. В този момент Муса влиза в салона носейки им чай.
– Точно така, дано по-скоро намерят г-жа Афифе! – намесва се той. – Чух, че говорите за сестричката ми. Хира наистина е като ангел… Ще помогне на Орхун. Сигурен съм, че ще открият г-жа Афифе!
– Какво правиш тук?! Нямаш ли си работа?! – пита ядосана Еда. – Вън оттук!
– Но, госпожице… – започва Муса, но преди да каже нещо се появява Шевкет.
– Стига толкова! – кара му се Шевкет. – Връщай се на работа!
– Моля да ме извините – обръща се Шевкет към Перихан и Еда. – Между другото, опитах да се свържа с Орхун, но не отговаря.
– Уведоми ме веднага, щом разбереш нещо – нарежда Перихан.
– Разбира се, госпожо – отговаря Шевкет и излиза от салона.
– Бяхме на ръба, за малко да ни хванат, заради него! Появява се от всякъде! – мърмори Перихан. – Внимавай какво говориш, че да не се занимавам и с това!
Действието се връща при Орхун и Хира, които вървят напрегнато и бързо през гъста гора. Орхун се оглежда внимателно, като гледа картата от Селим, която държи в ръка.
– Според картата сме на правилното място – казва той, втренчен в дърветата наоколо. – Но тук няма абсолютно нищо…
– Защо ни доведе тук? – пита Хира, опитвайки се да не звучи отчаяно. – Господи, моля те, нека намерим госпожа Афифе…
– Трябва да има някаква следа – настоява Орхун.
Телефонът му звъни. Орхун отговаря мигновено.
– Какво искаш от нас?! Стига си се крил! – казва ядосан Орхун.
– Аз? Нищо не крия – отвръща Селим с подигравателен тон. – Още в началото ти казах – планът вече е в ход. А ти се справяш доста добре, Орхун. Браво! Харесва ли ви изненадата? Избрах страхотно място, нали?
Къде е майка ми?! Говори открито!
– Говоря напълно открито. Но истината е… че трябва да побързаш. Афифе Султан е зле. Не може да диша. Времето ѝ изтича.
– Ако ѝ се случи нещо… ще те унищожа! – изрича Орхун, гласът му трепери от ярост.
– Планът действа. Всичко зависи от теб. Само не забравяй едно – времето! Времето, Орхун Демирханлъ… Побързай, ако искаш да спасиш любимата си майка. Побързай!
Орхун и Хира започват да рият в земята
– Не може да бъде… – прошепва Хира, когато разравят капак, покрит с пръст.
Орхун го отваря рязко. Вътре – празно.
– Майка ми не е тук… А изгубихме прекалено много време! – изрича той с болка.
– Благодаря Ти, Боже! – прошепва Хира с облекчение, макар и временно.
Орхун забелязва нещо сгънато в края на капака – лист хартия, внимателно оставен.
– Какво е това? – пита Хира с напрежение в гласа.
– Играта продължава… Нова карта – отговаря мрачно Орхун.
– Защо ни го причинява? – изрича Хира безпомощно.
– Време е да сложим край на тази игра! – заявява Орхун решително. – Тръгваме! Ще ги намерим. Каквото и да ни струва.
Слънцето е залязло, когато Орхун отново се свързва с Явуз.
– Явуз? Успя ли да откриеш нещо по плаката, който ти изпратих? Логото? Чие е? – гласът му звучи напрегнато.
– Все още не сме установили нищо конкретно… Трябва ми още време…
– Нямаме време, Явуз! Чуваш ли ме?! Времето ни изтича! Действай веднага! Чакам новини!
След секунда мълчание, Орхун сваля телефона от ухото си и поглежда напред. Погледът му е съсредоточен.
– Виж… това трябва да е колибата! – посочва той.
– Дано госпожа Афифе е вътре… Боже, моля те, нека да е там! – прошепва Хира с надежда и страх в гласа.
Изведнъж телефонът на Орхун звъни отново. Видеообаждане. Селим. Орхун приема без да се замисли.
– Какво има?! – отсича остро.
– Успокой се, Демирханлъ… – гласът на Селим е мазен и подигравателен. – Обаждам се само да ти кажа, че изоставаш… с една минута. Не мислиш ли за майка си? Погледни я! Виж цвета ѝ! Погледни в какво състояние е!
Селим обръща камерата – показва Афифе. Лицето ѝ е бледо, очите ѝ притворени. Едва държи главата си изправена.
– Майко?! Идвам! Дръж се, мамо! – крещи Орхун, гласът му се къса от болка.
– Достатъчно! Стига толкова! Побързай, Орхун Демирханлъ! Времето тече! Неумолимо!
– По дяволите! – изрича Орхун през зъби, стиснал юмруци. Ръцете му треперят от безсилие.
– Господи, нека всичко това свърши… моля Те… – шепне Хира, с очи, пълни със сълзи.
– Ще съжаляваш, че си се заиграл с мен… Ще съжаляваш горчиво, когато те намеря! – промърморва Орхун с глас, натежал от гняв.
Двамата влизат в старата барака. Мрак и влага ги посрещат. Погледът на Орхун бързо се спира на нещо върху масата – нова карта.
– Малко остана… – казва той с решимост.
– Но защо го прави? – пита Хира, почти отчаяна. – Докога ще продължава това?! Сякаш сме в капан… Сърцето ми се свива!
– Не! Тази игра няма да продължи дълго! Ще ѝ сложа край! – отвръща Орхун твърдо, докато започва да нарежда всички карти, които са събрали досега. – Погледни… образува се кръг!
– Но какъв е смисълът? Каква е целта му?! – Хира поклаща глава, объркана и уплашена.
– От самото начало целта му не е била да ми каже къде е майка ми… Водеше ни насам, стъпка по стъпка, до място, от което вярва, че няма измъкване. Но той греши. Аз ще спечеля тази надпревара.
Орхун стисва зъби, в очите му пламва решимост.
– Времето ни изтича. Нямаме право на грешка. Трябва да действаме. Сега. Веднага!
В същото това време Селим се усмихва зловещо на Афифе. Очите му блестят от злорадо удоволствие, докато приближава лицето си до нейното.
– Ще ти издам една малка тайна, Афифе Султан! Невъзможно е синът ти да те намери… Защото си играя с него като котка с мишка. Където и да отиде, която и карта да намери – никога няма да стигне до теб!
– Не познаваш сина ми… – прошепва Афифе с изнемощял глас, но очите ѝ проблясват с гордост. – Той никога не се предава…
– Времето, което му дадох, почти изтече! – продължава Селим с насмешка. – Да видим какво още те чака в тази малка игра! Любопитен съм… Може и да си права, може би синът ти ще те спаси… Но аз не вярвам. В края на краищата, ти трябва да умреш.
Той поставя електронен таймер пред нея. Цифрите започват да отброяват.
– Когато се занули… ще се сбогуваш с този свят. Извини ме. Ще се видим… в отвъдното.
Действието се пренася при Орхун и Хира. Явуз се обажда на Орхун.
– Явуз?… Успя ли да разбереш чие е логото? – пита нетърпеливо Орхун.
– Проучих снимката, която ни изпрати, имам няколко предположения! Има адресите.
– Слушам те.
– Първият е на стар текстилен склад. Бил е действащ до 2000-та. Затворили са го заради дългове. Второто място е фабрика в Тузла…
– Не е фабриката – прекъсва го Орхун. – Мястото приличаше повече на склад… Какво е третото?
– Третото е в района на Полонезкьой – стара транспортна фирма от 60-те. Не успяхме да открием точния адрес… знаем само, че е в района на Полонезкьой.
– Първото място, където отидохме, също беше в Полонезкьой – замисля се Орхун. – Това значи, че трябва да намерим тази транспортна фирма. Чакай обаждане!
Орхун затваря и веднага се обръща към Хира.
– Какво стана? – пита тя с притеснение. – Разбра ли нещо?
– Тръгваме.
– А картите?
– Вече не са ни нужни.
– Как така? Не разбирам… Не трябва ли да отидем до мястото, посочено на последната карта? Животът на госпожа Афифе зависи от тези улики…
– Не… – отвръща твърдо Орхун. – Хайде! Нямаме и секунда за губене!
В същия този момент…
Афифе се бори да остане в съзнание. Очите ѝ се затварят, дишането ѝ става все по-трудно. В този мъглив миг ѝ се привижда фигура… Хира.
– Махай се! Не се приближавай! Стой далеч от мен! Не ме докосвай!
Хира я докосва и ѝ казва нежно:
– Малко остана! Всичко ще е наред!
Афифе крещи с последни сили:
– Махай се! Махай се оттук!
Афифе идва на себе си за момент, а след това губи съзнание.
Хира и Орхун се връщат на първото място, където са били. Хира се оглежда объркано.
– Защо пак сме тук?… Има ли нова следа? – пита тя, не криейки недоумението си.
– Няма нова следа! – заявява уверено Орхун.
– Не разбирам… – казва Хира, объркана.
– Майка ми… тя е била тук още от самото начало! – казва уверено Орхун. Къде си, мамо? Къде си?
Хира се оглежда.
– Няма нито врата, нито прозорец… нищо.
В ума на Орхун проблясва спомен – гласът на Селим:
„А сега, нека преминем към същественото! Подготвих ти схема, за да откриеш скъпата си майчица! Всичко започва със следващата изненада. Ако искаш да я видиш – просто погледни под лаптопа.“
Орхун изведнъж се ядосва. Потропва силно по пода, след което с гняв блъска бюрото.
– Къде си, мамо?… Мамо?! – вика той, когато очите му се спират на нещо.
На пода личи капак. Орхун го отваря рязко – под него се откриват стълби. Без да губят време, той и Хира се спускат надолу и се озовават лице в лице с Афифе.
– Мамо?! – втурва се Орхун към нея и се опитва да спре кръвта, която Селим и е пуснал.
– Г-жо Афифе, чувате ли ни? – застава от другата страна Хира.
– Мамо, отвори очи… Мамо?! Капачето… там ли е? – пита Орхун, търсейки клапана на абоката.
– Тук е! – извиква Хира, намира го и го подава.
– Мамо?! Събуди се! – вика Орхун, докато опипва пулса ѝ. – Отвори очи! Чуваш ли ме?! Мамо!
– Г-жо Афифе! Г-жо Афифе! – Хира нежно поддържа главата ѝ. Орхун набира Явуз.
– Явуз? Къде сте?
– Идваме! Много сме близо. Ще сме там след 15 минути!
– Побързай! Нямаме време!
– Боже мой… спаси я… Моля те, не позволявай нищо лошо да ѝ се случи! – прошепва Хира, затваряйки очи.
– Мамо? Чуваш ли ме? Отвори очи! – гласът на Орхун трепери. – Не можеш да си тръгнеш… Не сега… Мамо!
– Моята кръв! Прелей ѝ от моята кръв! – извиква изведнъж Хира.
– Какво?
– Кръвната ми група е същата – А положителна, като нейната. Знам, че е рисковано, но нямаме друг избор!
Орхун вади от чантата, оставена от Селим, комплект за преливане – тръбичка, игли… всичко необходимо.
– Добре… Приготви се! – казва той, вкарва иглата в ръката ѝ и нарежда. – Сега задръж дъха си… издишай бавно. Добре ли си?
Хира преглъща болката и кимва. Кръвта ѝ започва да се влива във вените на Афифе.
Орхун се навежда над майка си, гласът му трепери:
– Майко?… Майко, отвори очи… Хайде, не се предавай… Ти си Афифе Демирханлъ! Не можеш просто да се предадеш… Не ти позволявам!
Тялото ѝ потрепва. Афифе бавно отваря очи.
– Майко?! Ние сме тук! Всичко ще бъде наред! – казва Орхун с надежда. – Дръж се! Сега е моментът да покажеш колко силна си! Мамо?
Афифе среща погледа на Хира… и отново губи съзнание.
– Г-жо Афифе! Госпожо Афифе, моля ви! Не ни оставяйте! – моли се Хира, отчаяна.
– Дръж се! Още малко остана! – казва Орхун, стискайки ръката ѝ. – Линейката идва! Чуваш ли ме?!
Действието прекача в болницата. Афифе е вкарана в отделението за спешна помощ. Хира стои до вратата, пребледняла. Пред очите ѝ всичко започва да се върти.
– Трябва да те види лекар – казва Орхун сериозно.
– Не, няма нужда!
– Сигурна ли си?
– Да! Нека мислим за госпожа Афифе. Не искам нищо друго, преди да чуем добри новини за нея – отвръща Хира, без да откъсва поглед от вратата.
След малко Орхун и Хира влизат в болничната стая на Афифе. Тя е слаба, но диша. Лекарката ги посреща с усмивка.
– Навременното кръвопреливане спаси живота ѝ – казва тя. – Ако кръвта ви не беше съвместима, всичко щеше да е напразно. Образно казано вашата кръв е вдъхнала живот на г-жа Афифе.
Афифе, все още слаба, отваря очи и поглежда Хира. Погледът ѝ е пълен с изненада… и нещо повече.
- Какво ще направи Афифе?
- Ще благодари ли на Хира за това, че ѝ е спасила живота?
- Ще се промени ли всичко след тази нощ?