winless
Хира е притеснена и осъзнава, че не може да разкрие истината на Орхун за Селим. Орхун ѝ напомня, че никое препятствие, колкото и голямо да е, не може да се сравни със силата на любовта. Ще се осмели ли Хира да сподели какво я измъчва? Вижте още какво ще се случи в епизод 195 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 1 април 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 195 на турския сериал „Плен“
Хира е много разтревожена и добре осъзнава, че не може да каже нищо на Орхун за Селим, колкото и да ѝ се иска. Сега тя започва да търси начин да се измъкне от тази ситуация.
Орхун вижда, че нещо я притеснява, но тя не иска да му разкрие какво е. Той ѝ казва, че никое препятствие, колкото и голямо да е, не може да се сравни със силата на любовта. Хира е объркана и не знае какво да прави.
Кенан е подготвил неочаквана изненада за Мерием.
Действието продължава от предния епизод. След кошмарния сън Хира е заспала почти седнала в леглото. Орхун се приготвя да излиза и тръгва да оправи възглавницата на Хира.
В този момент Хира отваря очи и виждайки срещу себе си Орхун възкликва уплашено:
– Успала съм се! – и тръгва да става.– Не ставай. Почивай. Цяла нощ не си мигнала. Кошмарът, който си сънувала много те е уплашил… какво сънува? – пита Орхун, поглеждайки я загрижено.– Сънувах теб… – отговаря без да се замисля Хира. Разбирайки какво е казала, смутена веднага тръгва да се поправи. -Тоест и теб не оставих да спиш цяла нощ, нали? Първо градината, после кошмарът… Съжалявам!
Хира тръгва да става.
– Казах да не ставаш! Днес си почивай! Сигурно си настинала, когато излезе… – добавя Орхун, прикривайки тревогата си.– Всъщност аз съм добре – настоява тя.– Добре, имам малко работа вкъщи, после ще отида в компанията.– Добре! Лека работа! – пожелава му тя.
Но когато остава сама, думите на Селим отново кънтят в главата ѝ.
„Няма да пострадаш само ти… Ще нараня всички, които обичаш. Твоята скъпоценна Нуршах, Муса, когото наричаш брат, съпругът ти… И онова малко дете.“
Хира си спомня за банковата сметка която, Орхун е открил на нейно име.
Междувременно, пред портите на имението, двамата бодигардове се чудат какво е станало снощи с тях, че и двамата са заспали непробудно. И двамата се сещат, че трябва да е от пицата, която са яли снощи, явно е била напоена със сънотворно.
– Нищо не си спомням след като я изядохме – казва другият нервно.
– Камерите! – се сеща първият.
– Проверих ги, нищо подозрително. Никой не е влизал, нищо не се е случило. По-добре е да замълчим за това, за да не си изгубим работата.
– Прав си. По-добре да не говорим… – кимва другият притеснено.
Разбираме, че пицата е била донесена от Селим.
Действието се връща при Хира. Аличо влиза при нея и тичайки се качва на леглото и я прегръща.
– Болна ли си?
– Не, добре съм… Нищо ми няма!
След нея пристига Гюлнур, с чаша горещ чай в ръка.
– Оздравявай бързо! Г-н Орхун ме помоли да ти приготвя и донеса липов чай… Сложих и дюлеви листа вътре. Изпий го докато е горещ, за да не изстине!
– Благодаря ти, Гюлнур!
– Ако имаш нужда от още нещо, просто ме извикай – казва Гюлнур и излаза.
Хира мисли наум: Той наистина си е помислил, че съм болна… Докато той се тревожи за нещо, което не съществува, аз крия истината от него, гледайки го в очите…
– Не се страхувай! – казва Аличо. Вуйчо ми каза, че чаят веднага ще те излекува. И също така ми каза да се грижа за теб, докато се върне. Ние сме един отбор. А задачата ни е да те пазим – така каза!
– Вуйчо ти ли ти каза това?
– Но не му казвай, че съм ти казал. Каза ми, че трябва да остане между нас. Изпуснах се. Защо гледаш така, сякаш ще се разплачеш? Нищо няма да ти се случи, нали? Ще оздравееи.
– Нищо няма да се случи на никого. – заявява Хира. Не се страхувай. Вие двамата ме защитавате, и аз ще ви защитавам. Няма да позволя да се случи нещо нито на теб, нито на чичо ти, нито на това семейство!
В този момент Хира получава съобщение на телефона си от Селим: Надявам се, че си приготвила парите. Времето ти изтича.
„Той иска пари. Вече ми е изпратил локация. Какво ще правя сега? Господи, моля те, помогни ми. Покажи ми изход от това!“, мисли си Хира.
В същото време Нуршах е в полицейското управление.
– Доведохме журналиста, който ви нарани, в управлението, г-це Нурша. Ще вземем показанията му и ще го предадем на съда – съобщава ѝ полицайката.
–И имам една малка молба към вас – казва Нуршах.
– Разбира се. Да, моля
– Не искам брат ми да разбере за това и нещата да се усложнят!
– Разбира се, както пожелаете, г-це Нурша!
В този момент се появява Гьокхан воден от двама полицай. Виждайки Нуршах, той започва да ѝ се моли:
– Г-це Нурша, не беше нарочно, беше инцидент… Всичко стана за миг.– Надявам се да е било неволно. Но все пак ме оставихте там и си тръгнахте. Можеше да бъде много по-зле. Можех да умра.– Вие сте права, но… се паникьосах… Не съм искал да ви нараня… Моля ви, простете ми… Съжалявам…– Ще платите за това, което направихте! Имам медицински доклад за нападение! Имам доказателства!– Отведете го! – нарежда полицайката. – Благодаря ви отново за всичко! И, моля, не забравяйте това, за което ви помолих! – казва Нуршах– Не се притеснявайте, госпожице Нурша! – отговаря полицайката. –Ще ви държим в течение! Приятен ден!– И на вас!
Действието се връща в имението на Демирханлъ. Хира усеща как времето я притиска.
– Времето наближава. Какво ще правя. Как ще се измъкна от това. Как ще се измъкна? – притеснена се пита Хира.
Вратата на стаята се отваря и влиза Орхун. Хира скача притеснена.
– Ти… няма ли да ходиш в холдинга?
Орхун я гледа спокойно и ѝ напомня:
– Не ти ли казах, че имам малко работа у дома? Свърших я. Скоро тръгвам. Не си изпила чая.
Орхун сяда до нея, внимателно слага лимон в чая ѝ, долива в чашата ѝ я подава.
– Благодаря!- отговаря тя.
Но Орхун не смята да я остави така лесно.
–Сега ми кажи какво се случи снощи? – пита Орхун.
Хира мълчи. Истината е на върха на езика ѝ, но не може да я каже.
– Как реши, че нещо се е случило? Ти беше прав. Май малко съм настинала, но ще ми мине.
Но Орхун я познава твърде добре.
– Лягаш да спиш, а посреднощ ставаш и хукваш навън! Така правиш винаги, когато нещо те тревожи… Като се върнеш, наместваш леко възглавницата и се облягаш назад. Преструваш се, че спиш, без да издадеш звук, за да не разбера нищо… Както правиш винаги, когато нещо те е разстроило. После очакваш да повярвам, че нищо не се е случило.
– Аз… ами… всичко, което каза е съвпада. Нищо не се е случило! – опитва се да го убеди Хира.
Разговорът им е прокъсат от звънна на телефона на Хира.
– Мерием звъни! – казва Хира.
– Аз излизам, а ти ѝ предай поздрави.
– Добре.
Хира отговаря на обаждането.
– Ало, Мерием?
От другата страна я посреща радостен глас:
– Хира, обаждам се да ти кажа една хубава новина.– Хубава новина?– Да. Кенан и аз ще се женим.– Толкова се радвам, Мерием. Поздравления.Но Мерием усеща нещо в гласа ѝ.юриятелко! Заслужавате го!– Благодаря ти. Ще ви чакам на сватбата. Място, ден, час – ще ти изпратя всичко. Предай поздрави на г-н Орхун. – Добре, ще му кажа. Толкова много искам да бъда до теб в този ден. – отговаря Хира.– И аз искам да бъдеш. Чакам те. Довиждане.– До скоро.
След разговора нещо се пречупва в Хира.
– Трябва да направя нещо. И то веднага! – казва си тя.
Хира отива при Орхун в кабинета му.
– Мерием ми се обади, за да ми съобщи чудесна новина. Кенан и тя ще се женят. Поканиха ни на сватбата им. Без да те питам, казах, че ще отидем, ако е удобно.
Орхун я гледа с мек поглед:
– Ако не удобно, непременно ще отидем. Трябва да сме до тях в техния специален ден. Ако двама души се обичате, нищо не може да застане между тях. Когато са заедно, може да преодолеят всичко!
Тези думи отекват като ехо в съзнанието на Хира.
– Не мислиш ли така? – пита Орхун
– Аз… не съм сигурна. Ами.., ако има огромна пречка?
– Без значе`ние колко е голяма, нищо не е по-силно от любовта! – отвръща Орхун и добавя. – Каквото и да те измъчва, все още ли си решена да не ми казваш? Ако сме заедно, ще се справим. Сигурен съм!
– Не няма нищо! Просто така го казах!. Както и да е. Ще отида и ще кажа на Мерием, че ще отидем!
Действието прескача. Селим нетърпелив очаква Хира на мястото, което ѝ е изпратил. Той чува стъпки.
– Най-накрая дойде! – казва той, но е шокиран, когато срещу себе си вижда не Хира, а Орхун.
Действието се връща назад и разбираме, че Хира се е върнала и е разказала на Орхун, какво я притеснява.
– Всъщност изобщо не съм добре. Страхувам се, много! – признава Хира.
Притеснен Орхун става от мястото си.
-Много се страхувам. Има нещо, което не можех да ти кажа, но трябва да знаеш! – заявява уверено Хира.
Действието се връща в настоящето.
– Какво има? Предполагам, че не си ме очаквал? – пита Орхун.
– Значи Хира ти каза?
Орхун хвърля една чанта към него и му заявява:
– Парите са в чантата! Не съм забравил, какво направи майка ти! Ако зависеше от мен, щях да те унищожа, защото това заслужаваш! Заслужаваш да се отнасят с теб като с негодник! Но тя пожела друго!
–Това няма да завърши така, Демирханлъ! – отвръща Селим; -Ще си платиш за всичко! Никой не може да ме унижава!
Орхун се доближава до Селим и заявява: –Радвай се, че ѝ дадох дума! Иначе щях да те разкъсам! Ако още веднъж те видя близо до нея, трябва да се страхуваш от мен… И тя няма да може да ме спре! Давам ти шанс, само защото тя пожела! Използвай го умно! Махай се и повече не се връщай!
Без да каже дума, Селим взема чантата и си тръгва.
Орхун се обажда на Явуз да засили охраната в имението и да разбере, кой е скрил пропуска за вечерта, когато Селим е влязъл в имението, да му плати и да го освободи от работа.
Орхун се приближава към автомобила си, където притеснена го чака Хира. Виждайки го тя веднага излиза: –Добре си! Слава на Бога! Добре си!
–Добре съм! Проблемът е решен, той няма да ни притеснява повече! – заявява Орхун.
–Наистина ли се спасихме от него? – не може да повярва Хира.
–Повече няма да го видиш! Много ясно му обясних какво ще му се случи ако отново ти се изпечи! Не се тревожи, няма защо да се страхуваш!
В същото време разбираме, че Селим отново замися нещо, с което да накара Орхун да съжалява.
– С дребни пари няма да се отървеш от мен, Демирханлъ… Ще съжаляваш. Заклевам се!
