winless
Късно вечерта Хира, която не може да заспи, излиза в градината, където изненадващо се изправя очи в очи с братовчед си Селим. Той я заплашва и ѝ иска пари – като компенсация за всичко, което е загубил заради нея. Хира е шокирана! Вижте още какво ще се случи в епизод 194 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 31 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 194 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 31 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Пашата – вуйчото на Орхун – остава силно впечатлен от Хира и открито одобрява избора на племенника си, което не се приема добре от повечето присъстващи. На тръгване Халит паша казва нещо, което силно притесни Афифе
Нуршах моли брат си да поговорят за Еда.
Късно вечерта Хира, която не може да заспи, излиза в градината, където изненадващо се изправя очи в очи с братовчед си Селим. Той я заплашва и ѝ иска пари – като компенсация за всичко, което е загубил заради нея. Хира е шокирана. Осъзнава колко сериозна е ситуацията, но също така знае, че не може да каже нищо на Орхун… колкото и силно да го иска.
Какво се е случило със Саадет – лелята на Хира?
В същото време Мерием и Кенан подготвят специална изненада за Нефес
Действието продължава от предния епизод.
– Значи от Еритрея до Турция… – казва Халит паша. –Аз също живях дълго време в Африка като държавен служител. Познавам добре нейните традиции, обичаи, дори географията ѝ ми е позната. Всъщност известно време прекарах и в Мароко. Имах много специална и важна задача там…
Орхун поглежда любопитно към Хира и подхвърля:
– Не живееше ли и ти там известно време?
Хира кимва спокойно:
– Да, така е.
Вуйчото се оживява още повече:
– Тогава със сигурност знаеш джамията Карауин в Мароко? Онези великолепни гравюри на входа… Ходил съм там много пъти, толкова специално място…
Хира се усмихва леко и добавя уверено:
– Да, в град Фес е, нали?
Нуршах, която до момента слуша мълчаливо, се включва учудено:
– Град Фес в Мароко ли е?
– Да, един от древните столици на страната – потвърждава Хира и се обръща към пашата: – И на мен много ми хареса джамията Карауин! Има много хармонична архитектура, както казахте гравюрите на входа са прекрасни, но аз бях много впечатлена, когато видях за първи път рисунките по тавана и стъклописите също. Мисля, че е построена по времето на идресидите, нали така?
– Правилно помниш! Изключителна архитектура… Все още стои непокътната. Нещо, на което да се възхитиш…
Орхун замислено добавя:
– Слушайки ви, започвам да се интересувам от това място… Ще си организираме пътуване дотам. Още повече, че вече имаме водач, който познава мястото като петте си пръста!
В разговора неочаквано се намесва Еда, тонът ѝ – леко провокативен:
– По-разумно би било да посетите места в Европа, Орхун. Те не приличат на местата, където е израснала Хира… Едва ли ще ѝ хареса?!
Вуйчото поглежда сериозно към Еда и казва уверено:
– От това, което виждам, снахата е човек, който може да се адаптира навсякъде. След като е успяла да израсне толкова добре на толкова сурово място като Африка. Значи може да продължи живота си, където и да отиде!
Вечерта постепенно приключва. Преди да си тръгне, пашата се обръща към Афифе:
– Благодаря ти за поканата, Афифе. Беше чудесна вечер. Скоро и аз бих искал да ви поканя.
– С удоволствие ще дойдем, когато намерите за добре – отговаря учтиво тя.
– Когато прочетох онези новини, много се притесних. –Халит паша се обръща към Орхун и Хира. Но сега, след като се запознах с Хира, разбрах колко неоснователни са били тревогите ми. – Халит паша се обръща към Афифе. – И аз съм ти благодарен за това Афифе! Благодарение на твоята покана се запознах със снахата! И видях, че имаш снаха достойна за името Демирханлъ! Трябва да си благодарна за това! – После добавя усмихнат: – Хира, необходимо е само едно нещо, за да заглушите тези които пишат и говорят! Знаеш ли какво е то, дъще?
–Какво? – пита Хира.
–Трябва ни внук! – заявява категорично вуйчото. Афифе го поглежда шокирана.
Нуршах бързо допълва развълнувано:
– Съгласна съм, вуйчо ! Дано скоро чуем детски глас в тази къща!
Преди да си тръгне, чичото напомня шеговито на Муса да не забрави да оплеви бурените. След кратки сбогувания, всички излизат да изпратят Халит паша.
Останала сама с Орхун, Афифе гневно му прошепва:
–Няма да имам внук от една робиня!
Орхун я успокоява с хладен тон:
– Не се измъчвай излишно, майко. Ако вземем такова решение, бъди сигурна, ще те уведомим…
По-късно вечерта Хира излиза на верандата с чаша кафе и подава на Орхун:
– Направих ти кафе, без да питам, но помислих, че ще искаш…
Той поема чашата с усмивка:
– Правилно си помислила… Между другото, вуйчо ми много те хареса.
– Честно казано, когато го видях за първи път, бях много уплашена…
– Права си – отвръща Орхун. – Особено отношението на майка ми направи атмосферата напрегната. Но ти се справи отлично.
– Благодарение на теб… – заявява Хира.
Орхун я поглежда нежно и категорично възразява:
– Не, аз нямам нищо общо. Всичко е благодарение на теб. Ти се изразяваше прекрасно, говореше уверено. Дори онази част на френски, която така впечатли всички – всичко това си беше само ти, аз нямам никакви заслуги.
Хира, леко смутена, отвръща:
– Ако ти не ми беше повярвал, нямаше да се осмеля да го направя… Ако успях да сляза по онези стълби и да застана до теб, то е благодарение на доверието ти…
– Вече е късно, да се качваме в спалнята си – казва Орхун, усмихвайки се. – След напрегнатата вечеря и дългия ден, заслужаваме почивка. Тази нощ няма да спим в палатка, а удобно в стаята си…
Нуршах чува стъпките на Орхун и Хира и веднага ги посреща с усмивка.
– Ха, чаках ви!… Като чух стъпки, веднага разбрах, че сте вие…
Орхун я поглежда с любопитство:
– Какво има?
– Исках да ви видя преди да си легна… Първо, искам да те поздравя, теб Хира! – обръща се тя към Хира. – Успя да разтопиш огромните ледени стени на вуйчо ми… Не всеки може да го направи…
Орхун се усмихва леко, докато отвръща:
– Това го казва единственият човек, който може да се шегува с пашата, защото е най-малката.
– Междудругото искам да поговоря за нещо с теб, батко! – казва сериозна Нуршах.
– Добре, да поговорим! – отговаря Орхун.
– Не се тревожи, няма да задържам брат ми дълго… Скоро ще е при теб…
В стаята на Нуршах Орхун очаква сестра си да заговори, но тя мълчи.
– Е? Няма ли да говориш?… За какво става въпрос?
Нуршах вдига поглед към него и отвръща:
– Става въпрос за Еда…
– Да, продължавай… Слушам те…
– Батко, мисля, че вече е време да напуснат имението…
– Заради думите ѝ днес в салона ли казваш това?
– Не, не е заради думите ѝ към Хира… А и пашата я сложи на място…
– Тогава какъв е проблемът? Нещо случило ли се е между вас двете?
Нуршах сваля поглед и замълчава за момент, преди да отговори:
– Случи се нещо, да… Имаше проблем между нас, но предпочитам засега да го запазя за себе си… Лично е… Майка знае…
Орхун разбира, че сестра му не иска да разкрива повече и кимва разбиращо:
– Щом е така, няма да те притискам…
– Какво ще кажеш да напуснат имението? – пита Нуршах.
– Аз ще уредя всичко по най-подходящия начин, не се тревожи… Няма да ги нараня, но няма да позволя и сестра ми да страда.
Нуршах си отдъхва и му се усмихва:
– Благодаря ти, батко…
– Знаеш, че винаги можеш да ми кажеш всичко, което искаш…
– Знам! Моля те, продължавай да бъдеш моя герой…
В същото това време Хира неспокойна ходи напред-назад в стаята, като си спомня думите на Орхун: „Много е късно, да се прибираме в спалнята си…“
Преди Орхун да влезе в спалнята Афифе го спира в коридора и казва сериозно:
– Орхун, трябва да говоря с теб…
– Слушам те, майко…
– Поздравявам те. Днес нарисувате прекрасна романтична картина пред Халит паша. Измислихте великолепна история. Браво! Но и двамата знаем, че не може да бъде нищо повече от това… Не си ѝ помисляй да имаш дете от тази робиня! Не смей! Говоря съвсем сериозно!
Орхун, сдържайки гнева си, отговаря хладно:
– Лека нощ, майко…
Орхун влиза в спалнята и е изненадан виждайки, че Хира е все още будна. Той не затваря вратата.
– Защо още не си заспала?
– Чаках те… В случай, че ти трябва нещо…
– Не искам нищо. И без това си уморена, трябва да си почиваш…
Орхун вижда Афифе, която гледа случващото се в стаята. Той се доближава и нежно за ужас на майка си целува Хира.
– Лека нощ! – пожелава ѝ Орхун.
– Лека… Лека нощ… – отвръща тя развълнувана и смутена.
Орхун се приближава до вратата и я затваря пред погледа на майка си.
Действието прескача. След целувката на Орхун Хира не може да заспи. Тя вади от шкафчето си кърпичка със семена.
Действието се връща назад в къщата на чичо Хамди.
– Синът ми убеди жена си да се преместят тук… Ех, ако моята жена беше още жива… – казва чичо Хамди на Хира.
Чичо Хамди става и отива до скрина откъдето изважда плик със семена, а след това кърпичка на която слага част от тях.
– Нали помниш как ти разказах, че в началото с жена ми не се познавахме… Знаеш градината, в която брахте плодове днес. Жена ми засади тези семена в градината, когато започнала да се привързва към мен. Семената покълнаха, а дърветата се извисиха нагоре… Това което искам да кажа, че тези дървета са живи свидетели на любовта с жена ми…Вземи ги, посей ги в градината… Нека любовта ви процъфти като нашата…
– Благодаря ти…
В този момент Орхун влиза в стаята и пита:
– За какво си говорихте?
– Нищо… За семена… – отговаря смутена Хира.
– Семена?
– Хм… – повдига вежди Орхун.
Действието се връща в настоящето. Хира внимателно сгъва кърпичката със семената. След това тихо взема жилетката си и като внимава да не вдига шум, за да не събуди Орхун, излаза навън.
– Нека обичта ни цъфти като градината! – казва Хира и зарива семената.
Хира става да се прибира, но внезапно някой запушва устата ѝ и хваща ръцете ѝ отзад.
– Изненада! Познай, кой съм аз?… Не смей да издадеш нито звук!… Здравей, братовчедке! – процежда той със злобна ирония. – Но защо толкова грубо? Не познаваш ли сина на леля си?
Хира потреперва от ужас. Очите ѝ се разширяват, а сърцето ѝ сякаш спира за миг.
– Сега ще махна ръката си – продължава мъжът. – Ако се опиташ да изкрещиш, ще ти счупя нежното вратле… Ясно ли е?
Мъжът маха ръката си.
– Ти… ти ли си, Селим? Синът на леля ми Саадет? – пита уплашена Хира.
– Не произнасяй името на майка ми, след всичко, което ѝ причини – отвръща той ядосано.
– Но аз не разбирам защо се държиш така? – пита Хира.
– Заради теб загубихме всичко! – гласът му трепери от гняв. – Появи се след толкова години и съсипа живота ни! Майка ми трябваше да се справи с теб още тогава… Направи грешка!
Хира отчаяно се опитва да осъзнае какво се случва:
– Какво толкова съм направила?
– Какво ли? Заради теб майка ми умря! Какво още можеш да направиш?!
Хира пребледнява, потресена от думите му:
– Леля… е починала?
Селим я гледа с омраза и цинична усмивка.
– Но… как е станало? Кога? – пита Хира, борейки се със сълзите.
– Беше съсипана заради съпруга ти. Първо изгуби всичко, после влезе в затвора… Разбира се, великата г-жа Саадет не издържа живота зад решетките и сложи край на живота си. О, не ми казвай, че си разстроена? Наистина ли ти пука? Ако е така, ще ми дадеш достатъчно пари, за да компенсираш загубите ми.
Хира отчаяно отговаря:
– Но аз нямам никакви пари…
– За Бога! – присмива се Селим. – Жената на великия Демирханлъ няма пари, така ли?
– Наистина нямам, кълна се! – моли се тя.
– Тогава ще намериш. Не ми пука, дали ще откраднеш или продадеш нещо! Но ще ми донесеш парите лично!
Хира решително поклаща глава:
– Искаш от мен да взема нещо, което не е мое. Не мога да го направя…
Очите на Селим потъмняват заплашително:
– Ще го направиш! Ако не го направиш, или ако кажеш на някого за разговора ни, няма да пострадаш само ти. Ще нараня всички около теб… Твоята скъпа Нуршах, Муса, когото наричаш брат, съпруга ти… А, да, и онова малко момче…
– Недей! Моля те, не ги докосвай! – проплаква отчаяно Хира.
– Как го наричахте помежду си? Аличо, нали? Синът на онази Нихан, която умря?
– Толкова нещастия сполетяха това семейство заради мен! Остави ги на мира! Моля те! Проблемът ти е с мен. Отомъсти си на мен, но тях не ги докосвай, моля те!
– Значи казваш да не ги наранявам? – прошепва зловещо Селим.
– Моля те, недей! Моля те!
– Добре… Но при едно условие. Ще ти изпратя локация, ще донесеш парите там. Ако посмееш да кажеш нещо на когото и да е, ще ви унищожа всички. Ако искаш близките ти да останат живи, ще изпълняваш точно каквото казвам. Чакай новини от мен. Ще ти пиша!
Селим изчезва в мрака, а Хира, останала сама, отчаяно шепти към небето:
– Боже, какво ще правя? Как да го спра?
Хира се прибира в ужасно състояние в къщата, преследвана от думите на Селим: „Скъпата ти Нуршах, Муса, когото наричаш брат, съпруга ти… А, да, и онова малко момче…“
Хира потреперва и изрича на глас:
– Не… Не…
Орхун се появява внезапно, загрижен и учуден.
– Не те видях в стаята и се притесних. Какво правиш навън по това време?
Хира се опитва да се овладее, преструвайки се на спокойна:
– Излязох да подишам малко чист въздух.
– По това време ли? – пита подозрително той.
– Не можех да заспя… Помислих, че ще ми помогне…
Орхун внимателно я оглежда:
– Да не си болна? Не изглеждаш добре…
– Не, нищо ми няма… – отвръща тя, избягвайки погледа му. – Прекъснах съня ти…
Хира бързо се качва по стълбите, а Орхун я последва.
Тя бързо си ляга в леглото и си казва наум: „Трябва да се успокоя… Не бива да разбира нищо!“
Орхун вижда, че Хира трепери и носи още една завивка.
– Измръзнала си, трепериш… – казва Орхун.
– Съжалявам, че те притеснявам… Благодаря ти…
– Опитай се да поспиш – казва той нежно. – Ако имаш нужда от нещо, аз съм тук, не се притеснявай.
Орхун сяда на дивана, а гласът на Селим отново изплува в съзнанието на Хира:
„Ще го направиш… Ако не го направиш или ако кажеш на някого за нашия разговор, ще пострадат всички около теб!“
Хира се събужда рязко, обляна в пот. Очите ѝ трескаво се оглеждат из стаята, сърцето ѝ бие ускорено, а дишането ѝ е накъсано. Тя панически вижда, че вазата я няма, а също така и Орхун.
– Къде… Къде е той?… Вазата… Защо я няма вазата?…
Хира излаза от стаята и вижда, че всички врати са отворени и няма никой в имението.
– Нуршах, къде си?… Али… Аличо… Къде сте всички?!
Отговор не идва. Паниката я поглъща още повече. Тя обикаля от стая в стая, но домът е пуст и тъмен.
– Нуршах, къде сте?! Не… Господи, моля те, не им позволявай да пострадат! Господи, не… не!
Изведнъж пред нея застава Селим.
– Ти го направи – прошепва той зловещо.
– Не! Къде са те?! – кръщи отчаяно Хира.
– Заради теб са мъртви! Ти си виновна! – настоява той безмилостно.
– Не! Не, не, не!
Всичко се замъглява. Внезапно тя чува глас, познат и близък. Хира се връща в реалността.
– Хира! Хира, събуди се! Чуваш ли ме?
Това е Орхун. Тя се пробужда от кошмара и вижда неговото разтревожено лице.
– Тук съм, до теб съм. В нашата стая сме… – казва нежно Орхун, опитвайки се да я успокои.
– Ти… ти си жив! Наистина си тук! – възкликва Хира, невярвайки на очите си и силно го прегръща.
– Всичко е наред. Просто кошмар… Мина!
Орхун ѝ подава чаша вода. Тя отпива малко, все още треперейки.
– Успокой се, легни си. Не мисли за нищо и се опитай да заспиш. Лека нощ! – казва той с нежен глас.
– Лека нощ и на теб…
Кенан прави пикник-изненада за Нефес в кантората, тъй като навънка вали. Той застава до нея и я пита:
– Принцесо, ще бъдеш ли моя дъщеря? – пита Кенан.
Щастлива Нефес го прегръща.
– Нефес, защо не отговори? – пита Мерием.
–За да не объркам нещо – отговаря Нефес.