winless
Виждайки колко силна е любовта на Кенан и Мерием, Харика побеснява и стреля по тях. Хира вижда Орхун в обстановка, която никога не си е представяла, че ще види. Нуршах разобличава Еда, но претърпява инцидент. Вижте още какво ще се случи в епизод 191 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 26 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 191 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 26 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун и Хира спасяват възрастен мъж и му помагат с домашната работа, докато пристигне синът му. Хира е изненадана да види Орхун в такава обстановка, но той ѝ напомня, че животът е непредсказуем и никога не се знае къде може да ги отведе.
Виждайки колко много се обичат Кенан и Мерием и колко силна е любовта им, Харика побеснява и стреля по тях! Дали са живи?
Нуршах разобличава Еда и заявява, че ще разкаже всичко на Орхун, но в суматохата пада и си удря главата, изпадайки в безсъзнание…
Действието продължава от предния епизод. Нощ е, а Хира и Орхун са на палатка в гората. Времето внезапно се влошава. Появява се силен вятър, завалява и започва да се гърми. Гръмотевиците плашат Хира, а Орхун се опитва да я успокои.
Действието прескача на сутринта.
Орхун и Хира седят до огъня.
– Сигурна ли си, че не ти е студено? – пита Орхун загрижено.
– Да! – усмихва се леко Хира и затваря очи. След миг добавя: – Ухае на пръст… Обожавам това. Някои хора свързват дъжда с тъга… На мен ми се струва странно. А на теб?
– Не знам… Никога не съм се замислял за това.
– На мен дъждът ми носи спокойствие. Все едно пречиства всичко… И после – дъгата. Тя сякаш носи нова надежда…
– Искаш да кажеш, че дъждът отваря нова страница? – пита Орхун, вгледан в лицето ѝ.
– Ако вали прекалено силно, почвата не може да поеме водата. Но с времето, когато дъждът утихне, земята започва да я попива. – Хира говори с мек глас, а очите ѝ блестят. – И после… слънцето отново изгрява. Семената покълват. Животът започва наново! Уханието на надеждата идва от пръстта…
Орхун я поглежда с усмивка и въздишка. Погледът му се задържат върху нея.
– Дъждът вече придоби смисъл за мен – казва Орхун като задържа погледа си върху нея. –Със сигурност не носи тъга!
Хира свежда поглед, развълнувана.
Малко по-късно. Хира и Орхун тръгват да се връщат в града, когато виждат паднал човек пред себе си.
– Някой лежи там! – извиква Хира.
Орхун веднага се навежда до него, проверява пулса му.
– Жив е… Но трябва да извикаме помощ! – казва той, вади телефона си. – Няма обхват…
Мъжът започва да се съвзема. Хира вади бутилка с вода и налива в капачката, а Орхун го повдига внимателно и поднася чашата до устните му.
– Къщата ми… е там… – мъжът посочва с глава. – Заведете ме… у дома…
– Спокойно – казва Орхун уверено. – Ще те заведем. Не се тревожи.
Орхун го подпира през рамо, а Хира върви от другата страна. Заедно стигат до малка къща, скрита сред дърветата.
Вътре Орхун настанява мъжа на дивана.
– Тук вече има обхват. Ще извикам линейка – казва той и посяга към телефона.
– Не! Няма да ходя никъде! – заявява чичо Хамди. – Вместо да си затворя очите на непознато място, искам да умра тук на леглото, което деляхме с жена ми! Този дом е пълен със спомени, с моята любима жена живяхме 37 години заедно. Вие… от колко време сте женени?
– Шест месеца – отговарят едновременно Хира и Орхун.
– Вие сте все още в началото! Но когато живеете дълги години заедно, тогава ще разберете защо настоявам. Цял живот прекарахме тук. Всичко, което виждате, ми напомня за нея… Как да си тръгна оттук?
– Добре… Не искаш болница. Но поне нека повикаме лекар – настоява Орхун.
– Че съм инат, инат съм! – казва възрастния човек. – Но не разбирам какъв е този твой инат?
– Черкезки инат – отвръща Орхун. – Звъня на доктора!
– Синът на Шукри, казва се Зия – каза мъжът, вече по-спокойно. – Телефонът му е записан там, в онзи бележник… Повикайте него!
Идва въпросният мъж, който е лекар. Той преглежда възрастния мъж и със загриженост в гласа му дава напътствия:
– Чичо Хамди, трябва да си почивате повече. Не забравяйте да вземате лекарствата си редовно. Разбрахме ли се?
Лекарят си тръгва, а мъжът се обръща към Орхун и Хире:
– Хайде, тръгвайте си. Ще се оправя и сам. Утре синът ми ще дойде…
– Ще останем, докато дойде синът ти! – казва Орхун, с тон, който не търпи възражения.
– Може би синът ти ще успее да те убеди да отидеш в болницата, чичо Хамди… – добавя Хира.
Чичо Хамди се надига от дивана.
– Имам много работа – трябва да събера плодовете, а и дървата чакат да бъдат нацепени…
– Ще се погрижа за всичко – отвръща Орхун. – Ти си почини.
Хира излиза след Орхун и се приближава към него.
– Аз ще ти помогна.
– Не, ти си почини – настоява Орхун.
– Аз нямам черкезки инат, но пък си имам свой собствен! – заявява тя. – Затова ще разрешиш да ти помогна.
– Значи можем да добавим и африканския инат в речника…– шегува се Орхун. – Добре тогава. Имаме нужда от кошници за плодовете.
Действието се пренася в имението. Афифе, Перихан, Нуршах и Еда пият кафе в хола.
– Доста отдавна не сме излизали всички заедно – казва Перихан, оглеждайки останалите..
– Да… ще бъде добре, ако се поразходим малко – съгласява се Афифе. – Ще кажа да подготвят колата.
– Аз няма да мога да дойда, защото имам среща с приятел – казва Нуршах.
Телефонът на Еда звъни. Тя поглежда номера, погледът ѝ се променя. Без да каже нищо, става и бързо излиза от стаята, за да отговори на обаждането. Нуршах, която я подозира, решава да я последва безшумно. В коридора дочува фрагменти от разговора – и всичко ѝ се изяснява. Еда говори с журналиста.
Еда излиза, за да се срещне с Гюркан, а Нуршах тръгва след нея, за да я разобличи.
Еда и Гюркан се срещат не далече от имението.
–Знаеш ли, на кой е този непознат номер, който ти се обади? – пита Еда с притеснение в гласа..
– Колко пъти ти казах – не знам! – отвръща Гюркан раздразнено. – Виж, трябва да намерим този човек на всяка цена… Трябва да го накараме да млъкне, разбираш ли ме?
В този момент Нуршах се изправя пред двамата.
– Знаех си, че лъжеш… – изрича хладно Нуршах.
– Нуршах?… Това е… Нуршах Демирханлъ? – сепва се Гюркан, сякаш не вярва на очите си.
– Нуршах?… Моля те, позволи ми да обясня… – Еда прави крачка напред, отчаяна.
– Този път няма да те слушам, Еда. Видях всичко със собствените си очи. Ще си платиш за това, което си направила… – заявява Нуршах хладно и се обръща да си тръгне.
– Моля те, дай ми последен шанс! Изслушай ме… – тича след нея Еда.
Нуршах се спира и се обръща към двамата.
– Еда, всичко ще разкажа на Орхун, а ти добре ще е за теб да започнеш да си търсиш нова работа… Ще отида при шефа ти и ще му разкажа всичко…
Гюркан и Еда се втурват след нея, паникьосани. Гласът на журналиста звучи неуверено:
– Г-це Нуршах, нека обсъдим проблема спокойно…
– Нуршах, моля те, не казвай нищо на Орхун! – плаче Еда. – Ако му кажеш, с мен е свършено! Няма да иска дори да ме погледне…
Внезапно Гюркан хваща Нуршах за ръката, опитвайки се да я спре.
– Всичко е повече от ясно. Няма какво да обсъждаме – отсича тя. – Пусни ме!
Нуршах се опитва да се освободи, но губи равновесие. Пада назад и с тъп звук удря главата си в каменната ограда и пада в безсъзнание на земята.
– Аз нищо не съм направил – казва изплашен журналиста. – Тя сама падна!
Мъжът уплашен побягва.
– Нуршах! Нуршах! – крещи Еда, шокирана и разтреперана, коленичи до нея.
Действието прескача. Орхун и Хира са напълнили кошниците си с ябълки.
Орхун забелязва, че Хира го гледа особено.
– Защо така ме гледаш? – пита Орхун.
– Просто… странно е да те видя така. С тази кошница с плодове… – признава Хира, все още удивена от гледката.
–Както ти казах, никога не се знае къде ще ни отведе пътя – отговаря Орхун.
В същото време Кенан се връща в кантората и е ужасен от това което вижда. Харика държи Мерием на прицел.
– Какво правиш, Харика?! – пита ядосан Кенан и тръгва към нея.
– Не се приближавай! – предупреждава го тя. – Направиш ли и една стъпка, ще стрелям… без дори да ми мигне окото
– Не се страхувай, Мерием… До теб съм! – казва уверено Кенан.
– Не ме е страх – отвръща Мерием.
– Харика, сигурно вече те търси полицията! – предупреждава я Кенан.
– Не се притеснявайте! Щом успях да избягам от затвора, ще се измъкна и оттук – отвръща с презрение Харика. – Хайде, седни си на мястото. Нощта е дълга…
Кенан стои неподвижно. Очите му не се откъсват от Мерием.
– Добре! Явно предпочиташ да сме кратки! – крещи Харика и притиска пистолета си в слепоочието на Мерием.
– Добре, добре! Успокой се! – настоява Кенан и бързо сяда срещу тях.
– Обади се на майка си – нарежда Харика на Мерием. – Кажи ѝ, че ще работиш до късно.
Мерием вади телефона си и изпълнява заповедта.
– А сега искам да чуя историята ви… – казва Харика с ледена усмивка. – Разкажете ми… от самото начало.
Действието прескача на сутринта.
– Колкото повече се опитваше да ни разделиш… толкова по-близо ставахме един до друг – казва Кенан с непоклатима увереност.
– Кенан ми подаде ръка и ме измъкна от тъмнината, в която бях потънала – допълва Мерием, със сълзи в очите. – Бях изгубила надежда… а той ми я върна. Не ми позволи да се изгубя… върна ме към живота!
– Достатъчно! – крещи Харика. – Вашата история… няма край!
– Харика, ти поиска да ти разкажем и ние го направихме – отвръща Кенан. – Все още не сме приключили! Свали оръжието!
– Прав си! Не сте приключили! И няма да приключите… докато аз не реша! – отвръща Харика. – Знаеш ли защо исках да ми разкажете всичко това? Говори се, че преди да умрат, хората виждат целия си живот като на лента! Затова исках да ми разкажете! Аз съм тази, която ще сложи точката!
– Харика… има една поговорка: „Щом сте заедно, е страст. Ако сте разделени – е любов.“ – казва Кенан с гняв. – Можеш да ни убиеш, но няма да промениш факта, че се обичаме. Така или иначе… ти ще загубиш!
– Няма да загубя!
– Ще загубиш… и ти го знаеш! – заявява Кенан.
– Искате ли да докажете колко голяма е любовта ви, но краят ѝ може да е кървава! Ще ви докаже, че любовта ви не е толкова силна! – заявява Харика и се обръща към Кенан. – Знаеш, че имам слабост към теб, затова ще дам първо шанс на теб. Ако кажеш на Мерием, че не я обичаш, ти ще живееш, но Мерием ще умре!
– Ти си луда! Тогава ме убий! Защото няма да го кажа! – отвръща Кенан, изпълнен с ярост.
Харика вбесена насочва пистолета към Кенан.
– Глупак! Искаш да умреш ли?! Кажи го! Кажи, че не я обичаш! – крещи Харика
– Никога! – заявява Кенан.
– Кажи го! – крещи притеснена Мерием. – Кенан, кажи, че не ме обичаш! Моля те, направи каквото иска!
– Мерием, аз те обичам! – заявява Кенан. –При това повече от всичко! Хайде, какво чакаш? Натисни спусъка, но не докосвай Мерием!
–По дяволите! – Харика сваля пистолета. –Вие му побъркахте!
Но бързо го насочва в главата на Мерием.
– Кажи, че не обичаш Кенан… и ще живееш. Но той ще умре – казва Харика.
– Хайде, Мерием! Кажи ѝ каквото иска! – нарежда Кенан. – Ако някой ще умира – нека съм аз! Не мога да живея без теб!
– Обичам те! До болка! – заявява Мерием. – И бих го повторила… дори това да са последните ми думи.
– Последен шанс, Мерием! Последен шанс да останеш жива! – крещи Харика, обезумяла от ревност и ярост.
– Обичам те! – заявява Мерием като гледа Кенан в очите.
Камерата ни показва Шебнем, която щастлива върви към кантората. Тя влиза в кантората, прави няколко стъпи и е ужасена чувайки гласа на Харика. Тя бързо се връща назад и се обажда в полицията.
Полицията пристига веднага, но чакат специалния отряд, за да проведат операцията.
Харика нарежда на Мерием да застане до Кенан.
– Ти го обичаше… Застреляй мен! – настоява Мерием.
Кенан прикрива Мерием с тялото си.
Побесняла, Харика натиска спусъка. Изстрел. Втори. Трети…. Камерата е съсредоточена върху Харика – не се вижда какво се случва с Кенан и Мерием.
Навън, пред сградата, отеква ехото от куршумите. Асие, Вуслат, Фериха и Шебнем се вцепеняват от страх. Дори Рашид е шокиран.
Никой не знае… каква е съдбата на Кенан и Мерием, дали са живи.