Плен - Епизод 190 (Ето какво ще видим)

Орхун и Хира отиват на палатка в гората. Нуршах се заема да провери дали Еда има пръст в публикуваната новина за Хира и Орхун. Кенан и Мерием са толкова щастливи, че не подозират за опасността, която ги дебне. Вижте още какво ще се случи в епизод 190 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 25 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV. НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 190 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 25 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV Орхун и Хира отиват на палатка в гората. Нуршах се заема да провери дали Еда има пръст в публикуваната новина за Хира и Орхун. Кенан и Мерием са толкова щастливи, че не подозират за опасността, която ги дебне. Сутринта Хира застава пред Орхун, облечена в спортен екип. Лека несигурност се чете в погледа ѝ. – Така добре ли е? – пита тя колебливо. – Не съм сигурна... Орхун я оглежда внимателно, без да каже нищо. – Да се преоблека ли? – пита несигурна Хира. – Недей, тези са напълно подходящи! –отговаря Орхун и като се доближава до нея допълва : – И много ти отиват! – Благодаря... – отговаря Хира, избягвайки да срещне погледа му.. – Багажът е готов. Ако и ти си готова, можем да тръгваме – казва Орхун. – Добре. Ще приготвя Али и след десет минути съм готова! - отговаря Хира. Орхун и Хира излизат от стаята и в салона се натъкват на Еда. – Отивате ли някъде? – пита Еда. – Изглеждате сякаш се готвите за пътуване… Имате някакви планове ли? – Да, имаме! – отговаря Орхун и се обръща към Хира. – Да вървим, да не закъсняваме! Еда гледа след тях изпълнена с омраза. Хира придружена от Али и Нуршах излизат в салона, където ги чака Орхун. – Сигурен ли си, че не искаш да дойдеш с нас? – пита го Хира, загрижена Али. – Искам, но това събитие се организира само веднъж – отвръща Али. – Аз ще бъда с него! Не се притеснявай Хира – казав Нуршах. – Няма да го оставя сам, много ще се забавляваме! – Може ли да отидем отново? – пита Али вуйчо си. – Разбира се, че ще отидем – уверява го Орхун. В този момент в залата влизат Афифе, Перихан и Еда. Афифе не крие неодобрението си. – Орхун, откъде дойде да отидете на палатката? – пита остро. – Точно сега ли трябва да отидете? Орхун я поглежда уверено и без капка колебание отговаря: – Да! Точно сега! После обръща глава към Хира. – Да тръгваме! Действието прескача. Орхун и Хира са вече в гората. – Разходките в гората са приятни, но и опасни – отбелязва Орхун, докато крачи уверено напред. – Трябва да стигнем навреме до мястото за къмпинг. Представи си гората като лабиринт – ако объркаш маршрута, всички пътеки започват да си приличат! Хира се усмихва леко, поглеждайки към гъстата растителност наоколо. – Но няма по-голям лабиринт от пустинята – отвръща тя. – Уверена ли си? Значи казваш, че след пустинята нищо не може да те уплаши? Хира поема дълбоко дъх, после отговаря твърдо: – Не, не точно… но не ме е страх! Все пак, дори в пустинята успях да намеря пътя. В погледа на Орхун проблясва предизвикателство. – Щом си толкова уверена, ти ще водиш до мястото. Хира се спира за миг, после кимва уверено. – Добре! Тя измъква карта от джоба си, разглежда я внимателно, след което сочи с ръка. – Трябва да тръгнем в тази посока! След известно време спират. Хира се оглежда объркано. – Според картата тук трябва да има хълм… но няма – казва с изненада. Орхун я наблюдава внимателно. – Сигурна ли си, че водиш правилно? Хира замълчава за миг, после въздъхва и поклаща глава. – Така си мислех… но не разбрах кога обърках пътя. – Тя прехапва устни. – А сега как ще намерим вярната посока? Без да каже нищо, Орхун вади от джоба си компаса – същия, който Хира му подари преди време. – Този компас ми показа пътя, когато най-много имах нужда! – признава Орхун. – Може да помогне и на теб. Той ѝ подава компаса, а Хира го приема с лека несигурност. – Хайде, заведи ни там, където трябва! – Добре… но ако пак се изгубим? – пита Хира. Орхун се приближава и я поглежда дълбоко в очите. – Не ме е страх да се изгубя с теб! Хира преглъща. – Ако се изгубим въпреки компаса, няма ли да ми се ядосаш? – пита тя. – Ами ако търпението ти се изчерпа? – Не, няма! Дори да се изгубя хиляди пъти с теб! Хиляди пъти ще започна отначало – отговаря уверено Орхун. – Без значение, дали е гора или лабиринт! Няма значение! Докато ти си до мен, винаги има изход! Нали? Хира го гледа в очите, а устните ѝ оформят само една дума: – Да. – В момента сме тук! – показва Орхун на картата. – Преди да се стъмни трябва да стигнем до хълма! В същото време Нуршах се заема да разнищи случая с новината, която се появи интернет. – Значи този, който е написал новината се казва Гюркян Гюнеш. Еда каза, че е споменала само пред приятели? Гюркян Гюнеш?! – мисли на глас Нуршах. Нуршах веднага се обажда на своя приятелка и я моли да ѝ намери телефонния номер на Гюркян Гюнеш. Орхун и Хира достигат до хълмиста местност. Стръмният наклон пред тях изглежда предизвикателно. – Доста е стръмно… – отбелязва Хира, докато оглежда възвишението. Орхун я поглежда и казва: –Може и да извърши пътя и сам, но ако имаш някой да себе си, препятствията се преодоляват по-лесно! Той протяга ръка към нея. Хира го поглежда изненадана. – Хайде! – насърчава я той. След кратък миг на колебание тя поема ръката му. С негова помощ изкачва хълма по-лесно, усещайки силата и увереността му. –Както се казва първо спътник, а после път – пояснава Орхун. –Първо приятел по пътя, а после самия път. Хира го гледа развълнувано. – Майсор Якуб беше казал: „Пътят става по-красив с човека до теб.“ Може би това важи за всичко, не само за този момент… Хира замълчава, усетила дълбочината на думите му. – Да продължим! – предлага тя, леко смутена. След известно време Орхун спира и се оглежда. – Ще лагеруваме тук. – Поглежда към Хира. – Измори се, нали? – Май се изморих… – признава тя, с лека усмивка. – Но само малко! Двамата оставят раниците си и отиват да съберат съчки за огъня, а когато се връщат багажът им е разхвърлян по поляната. – Допуснахме небрежност… – казва Орхун, оглеждайки бъркотията. – Сигурно са били диви животни. Хира се оглежда тревожно, а Орхун веднага забелязва страха ѝ. – Не се плаши. Когато запалим огъня, те няма да посмеят да се доближат. Той преглежда вещите им и вижда, че една от палатките е напълно унищожена. – Какво ще правим сега? – пита Хира притеснено. – Ще измисля нещо, не се тревожи! – уверява я Орхун. Двамата се заемат да сглобят палатката, а след това запалват огън Настъпва нощта. Хира се оплаква, че е прекалила с храната, но не е успяла да се сдържи, защото всичко е било много вкусно. – Чистият въздух отваря апетита – казва Орхун. – И в Еритрея въздухът беше чист… но не беше така – отвръща Хира. – По време на такъв приятен разговор, човек не осъзнава какво количество е изял. Орхун я наблюдава и с лека усмивка казва: – Значи и вкусът на кафето ще ти се стори различен. Орхун вперва поглед в пламъците, а Хира отпива от кафето си. После го поглежда и предупреждава: – Не се взирай толкова дълго в огъня. В Еритрея вярват, че ако човек гледа огъня прекалено дълго, ще се изгуби. Орхун се обръща към нея, леко изненадан. – Значи никога не си наблюдавала огън? Хира се усмихва тъжно. – Когато израснеш с такива истории, не смееш да го направиш. – Можеш да гледаш огъня без страх… Аз съм до теб. Няма да позволя да се изгубиш. Ако ще се губим, ще се изгубим заедно. В същото време в имението Еда е бясна. – Онази пустинна мишка и Орхун са заедно! Кой знае какво правят сега?! Ако знаех къде са, щях да им съсипя вечерта! Нуршах наблюдава Еда от разстояние, докато телефонът ѝ вибрира. Получила е номера на журналиста. Без да губи време, веднага набира. – Ало, с Гюркян Гюнеш ли говоря? – Да, аз съм! – отговаря глас от другата страна на линията. В гласа на Нуршах звучи твърдост и предупреждение: – Знам кой е източникът на новините за Орхун и Хира! И двамата ще си платите! Без да изчака отговор, тя прекъсва разговора и вдига поглед към Еда, която нищо не подозира. – Я да видим дали ще се обадиш на Еда – прошепва си тя и продължава да я наблюдава внимателно. Не минава и минута – телефонът на Еда звъни. Нуршах се усмихва хладно. – Изобщо не ме изненада, Еда… Искаше ми се да не бях права. – говори си сама Нуршах и се прибира. В същото време, в гората, Хира лежи в палатката, но след няколко минути излиза и отива при Орхун. – Не успя да заспиш ли? – пита той, като леко потупва ръката си. – Какво е станало с ръката ти? – пита притеснено. – Нищо важно. Просто буболечка ме ухапа – отговаря спокойно Орхун. – Ами ако е отровна? – Спокойно! Тук няма отровни буболечки като тези в пустинята. Боли малко, но не е опасно – уверява я той. – Хайде, върни се в палатката. Ще ставаме рано. Хира обаче не помръдва. Поглежда го с тревога. – Не мога! Не ми е спокойно, докато си навън. – Гласът ѝ звучи несигурно. – Студено ти е… Има буболечки… Не може да останеш тук! – Палатката е една, затова ти ще спиш в нея – казва Орхун. Хира го поглежда решително. – Ще стигне и за двама ни! – думите ѝ изненадват Орхун. После добавя: – Нали си мой приятел по пътя… Хира се връща в палатката. След минути, тя отново се надига и поглежда към Орхун. „Сигурно няма да дойде…“ – минава през ума ѝ. Тъкмо се кани да стане и да отиде отново при него, когато Орхун пристига, събува маратонките си и тихо влиза в палатката. Ляга до нея и затваря очи. Хира е напрегната. Всяко пукане на клонка, всеки далечен шум в гората кара сърцето ѝ да забие по-силно. – Страхуваш ли се? – пита тихо Орхун. – Не… Нали ти си до мен – прошепва тя. Но при следващия звук от гората рефлексът ѝ я предава – рязко се сгушва в него. Само за секунда осъзнава какво е направила и също толкова бързо се отдръпва. Какво става Мерием и Кенан? Те са толкова щастлив, че не подозират за опасността, която ги дебне. Мерием казва на Кенан, че ще остане да работи до по-късно, защото ѝ се е насъбрала работа. Кенан ѝ казва, че ще ходи да изпие един чай с приятел и ще мине да я вземе. Използвайки момента Харика с пистолет в ръка се появява пред Мерием. ИЗТОЧНИК: PoTV.bg Заповядайте в нашата ФЕЙСБУК група – ТУК там ще намерите всичко за любимите си сериали.