winless
Ядосан от публикуваната новина, Орхун събира всички обитатели на имението, за да потърси сметка на виновника! Ще си признае ли Еда, че именно тя е поръчала новината? Вижте още какво ще се случи в епизод 187 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 20 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 187 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 20 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Ядосан от публикуваната новина, Орхун събира всички обитатели на имението, за да потърси сметка на виновника! Ще си признае ли Еда, че именно тя е поръчала новината?
Разплакана, Хира споделя на Нуршах, че е мислила, че се е отървала от този кошмар, но той отново се е върнал.
Орхун публикува опровержение, заявявайки, че новината е лъжа, и уверява Хира, че съвсем скоро тя ще бъде забравена. Тогава Хира го пита: ще успеят ли те самите да я забравят?
Еда и Перихан са в салона. Те са видели преди малко разплакана Хира да влиза в къщата.
– Този път сериозно са се скарали! – предполага Перихан с усмивка. – Ще видиш как пустинната мишка ще си тръгне без настроение!
В този момент в салона влиза Нуршах, която гледа в телефона си и си говори сама.
– Не… Не мога да повярвам! – изрича тя задъхано, а гласът ѝ трепери от възмущение. – Кой човек може да бъде толкова зъл?!
– Какво е станало, Нуршах? – пита Перихан.
Нуршах ѝ подава телефона си с думите – Виж! Прочети и ще разбереш колко е отвратително!
– Аааа… Какво е това?! – възкликва театрално Перихан.
– Първо си помислих, че е шега… Но са го написали напълно сериозно, като истинска новина! – обяснява Нуршах като една сдържа гнева си. – Ще полудея! Как е възможно човек да направи такова нещо?!
Еда се намесва с престорено спокойствие.
– Права си, Нуршах. Това е наистина скандално… – кимва тя, но вътрешно ликува. – И аз не разбирам как може да се случи такова нещо!
Перихан поглежда подозрително дъщеря си и добавя: – Някои новини наистина са жестоки…
– Как ще се справим с това?! – пита Нуршах.
Еда прави замислена физиономия, но не успява да прикрие пламъчето на удоволствие, което проблясва в погледа ѝ.
– Преди малко Хира мина тичешком. Беше много тъжна… – казва Еда, като се преструва на загрижена. – Значи е било заради това!
– Вярно! Хира! – сеща се Нуршах и тръгва при нея.
В същото това време Хира седи разплакана в стаята си като си мисли за случилото. Някой почуква на вратата, тя бързо избърсва сълзите си. Нуршах влиза и сяда до нея и я моли да не плаче, защото знае, че нищо от написаното не е вярно.
Хира отговаря, че знае, че не е убийца, но всичко е започнало с Нихан, с нейната смърт, толкова болка и недоразумения е причинил този инцидент, тя много иска Нихан да е жива и да е с тях, затова не е тъжна за тази новина. Но ѝ е тъжно, че за миг е забравила миналото си и причината да е при тях.
– Птица родена в клетка, която вярва, че е свободна, когато излети – казва Хира, като трудно преглъща сълзите си. – Но извън клетката тя не познава нищо. И рано или късно… ще се върне обратно. Защото не може да живее навън!
Очите ѝ се вдигат към Нуршах, изпълнени с болка.
– Аз мислех, че съм излетяла от клетката… но осъзнавам, че нямам място сред птиците, които летят свободно навън. Аз съм обречена да остана в тази клетка. Клетката на моето минало…
– Забрави миналото! Ти сама се връщаш в тази клетка! Когато мислиш отново за всичко, вредиш само на себе си! Концентрирай се върху настоящето и забрави всичко написано! Защото нищо от това не е истина! – казва Нуршах и прегръща Хира.
Орхун седи в кабинета си, обзет от гняв и мрачни мисли. Очите му са вперени в нищото, но в съзнанието му се въртят спомените за всички хубави моменти, които е споделил с Хира. Усеща топлината им, но веднага след това си припомня думите на майка си, които кънтят като ехо в главата му:
„Браво, сине! Браво! Време е да се събудиш от този сън! Вземете и прочетете любовната си приказка, за да не забравите как е започнала – написана с кръвта на Нихан!“
Гневен Орхун рязко рита един от столовете, който пада с глух трясък.
В този момент вратата се отваря и вътре влиза Шевкет.
– Кажи на всички да се съберат в салона! – заповядва Орхун
В същото време Перихан наблюдава дъщеря си с присвити очи. Вече няма съмнения.
– Тази новина е твое дело, нали? – пита тя с твърд тон.
Еда се прави на невинна и извърта очи.
– Какво общо мога да имам аз? – отговаря пренебрежително.
Перихан обаче не се хваща на този номер.
– Аз съм ти майка и познавам всяко твое движение! – отсича тя. – Сигурна съм, че това е твоя работа! Всеки път, когато се спомене новината, мълчиш!
Еда усеща, че майка ѝ не ѝ вярва, и избухва.
– А какво очакваш да направя?! Да изляза и да плача ли?! – крещи тя раздразнено.
Гневът на Перихан нараства.
– И преди си вършила неща на своя глава! Едва не ни хванаха! – просъсква тя. – Ако си направила нещо този път, без да ми кажеш, това ще бъде краят ни! Ако Орхун разбере… свършено е с нас!
Еда преглъща трудно, но отвръща твърдо:
– Нищо не съм направила.
Точно в този момент вратата се отваря и влиза Нуршах.
– Батко иска всички да слезем в салона! – съобщава тя.
Действието прескача. Всички са се събрали в салона. Орхун вперва поглед в Еда.
– Кой е поръчал тази новина? – пита той със заплашителен тон.
Афифе го поглежда с недоволство.
– Какво искаш да кажеш?
– Никой извън тези стени не знае тази информация! – отвръща Орхун хладно. – Ясно е, че новината е излязла оттук!
– Ще те попитам само веднъж! – Орхун се обръща към Еда.
– Как може да си помислиш такова нещо – мига насреща му невинно Еда.
– Казах, че ще питам само веднъж! – повтаря Орхун. – Ти ли го направи? – крещи Орхун.
– Аз… Аз… – пелтечи, без да знае как да се измъкне Еда.
Но в този момент Афифе се намесва, спасявайки я.
– Защо ни събра тук, Орхун? – пита тя с предизвикателен тон. – Това, което е написано, не е ли вярно? Не се ядосваш на новината, нали? Или те ядосва това, че ти напомня за истините, които се опитваш да забравиш?
Очите на Орхун проблясват яростно.
– Никой няма право да използва личния ми живот, за да пише статии! – крещи Орхун.
– Това не е само твой проблем, а въпрос, който засяга цялото семейство! – отвръща Афифе. – И ти много добре знаеш, че нищо не остава скрито завинаги!
Орхун се изправя още по-гордо, вперил леден поглед в майка си.
– Знам. Бил съм свидетел на това твърде много пъти.
Хира не издържа и разплакана напуска салона. Нуршах тръгва след нея и я настига в градината.
– Знам истината! – заявява твърдо Нуршах, заставяйки пред нея. – Батко също я знае! И майка ми я знае колкото и да не иска да си го признае, но накрая ще я приеме! Но най-важното е, че ти я знаеш, Хира! Знаеш, че всичко това са лъжи, че си невинна! Моля те не се натъжавай повече!
Орхун притеснен също излиза и вижда как сестра му успокоява съпругата му.
Същевременно в салона Еда не пропуска възможността да направи сцена. Тя поглежда Афифе с жален израз, сякаш всеки момент ще се разплаче.
– Толкова съм обидена на Орхун, лельо Афифе! – казва драматично, докато опитва да пророни няколко сълзи. – Все едно изобщо не ме познава! Как може да си помисли, че аз бих направила такова нещо?! И то да ме обвини пред всички!
Афифе седи мълчалива, без да реагира на нейните думи.
– Еда е права! – намесва се Перихан. – Тя не заслужава такова отношение!
Афифе най-накрая вдига поглед към тях.
– Достатъчно! – отсича тя. – Каквато и да е истината, рано или късно ще излезе наяве!
Тя се изправя и добавя категорично:
– Ще стане ясно кой е виновен, когато му дойде времето. Няма смисъл да го обсъждаме сега.
С тези думи напуска салона, оставяйки Еда и Перихан безмълвни.
По-късно Хира влиза в кабинета на Орхун.
– Викал си ме… – казва тихо, опитвайки се да запази самообладание.
Орхун е седнал зад бюрото, но веднага се изправя, когато я вижда.
– Приближи се, моля те.
Хира се поколебава за миг, но прави крачка напред. Тогава Орхун протяга ръка и разтваря пред нея таблета си.
– Искам да погледнеш. Прочети го! – настоява той.
Хира бавно навежда поглед към екрана.
„Във връзка с фалшивите новини, публикувани за мен и съпругата ми, и с цел да избегнем евентуални недоразумения, правим следното изявление:
Съпругата ми, Хира Демирханлъ, по време на престоя си в Еритрея, беше задържана от местен лидер на престъпна банда, отговорен за смъртта на много хора. Въпросният лидер на бандата е главният виновник за смъртта на сестра ми, Нихан Демирханлъ.
Въпреки че след загубата на сестра ми вярвах, че Хира е сред виновните, невинността ѝ и липсата на каквато и да е връзка със смъртта на Нихан бяха напълно доказани…“
Орхун взема таблета от ръцете на Хира и го хвърля на бюрото си.
– Не се притеснявай. И тази новина ще бъде забравена! – заявява той.
Хира го гледа право в очите.
– А ние ще успеем ли да забравим? – пита тя и веднага напуска кабинета.
Орхун тръгва след Хира, той не знае какво да направи, защото не може да гледа как Хира страда. Безсилен той сяда до нея.
В този момент става течение и вятъра блъска вазата с цветя на пода и тя се счупва.
Хира тръгва да събере парчетата.
– Стой! – спира я Орхун, като протяга ръка.
Тя спира за миг, но после поклаща глава.
– Не можем да я оставим така. Ще почистя и ще я изхвърля.
– Недей! Ще я залепим.
– Но тя никога няма да бъде същата – заявява Хира.
Настъпва тишина. Орхун не казва нищо, само я поглежда за кратък миг, след което рязко се изправя и без дума напуска стаята.
В същото време Кенан кани Мерием на тяхното място на хълма.
Какво ли е намислил?
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg