winless
Орхун и Хира прекарват една незабравима вечер. Какво ще си кажат по време на вечерята? Как ще реагира Еда, когато види Хира, сияеща от щастие с букета в ръце до Орхун? Вижте още какво ще се случи в епизод 184 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 17 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 184 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 17 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун и Хира прекарват една незабравима вечер. Какво ще си кажат по време на вечерята?
Орхун подарява букет цветя на Хира и ѝ казва, че цветята са красиви в ръцете на подходящия човек.
Как ще реагира Еда, когато види Хира, сияеща от щастие с букета в ръце до Орхун?
Действието продължава от предния епизод. Орхун и Хира все още са в ресторанта. Орхун я наблюдава с възхищение, докато тя се опитва да избегне погледа му, потънала в мелодията, която звучи в залата. Почуква леко с пръсти по масата в такт с музиката.
– Знаеш ли..? – пита Орхун, без да откъсва очи от нея.
– Какво?
– Мелодията?
Хира се замисля за момент и после отговаря:
– Стори ми се позната, май съм я чувала преди.
– Щом не си сигурна, значи не знаеш историята ѝ.
Хира го поглежда въпросително.
– Четох някъде, че е композирана край морето… – започва Орхун. – Разказва за любовта между звездите и морето.
– Морето и звездите… Прекрасна двойка – отвръща с усмивка Хира. – Неповторимо вълшебство.
Орхун леко се усмихва и продължава:
– Историята разказва за любовта между два напълно различни свята. Морето се разстила долу с цялото си величие, а звездите отгоре го озаряват с невероятната си красота. Морето, омаяно от ослепителния блясък на звездите, се влюбва в тях. А звездите – те пък са запленени от неговите дълбини и тайнственост. И така започва тяхната любов. Когато звезда падне… морето я приема и осветява дълбините си с нейния блясък.
Хира слуша в захлас, а после тихо казва:
– Красива история…
Орхун я наблюдава с доволна усмивка.
– И аз я харесвам. Няма само ти да разказваш красиви истории. Понякога и аз имам какво да споделя.
– Сигурно е хубаво да гледаш звездите от морския бряг… – казва Хира замечтано. – Никога не съм го правила!
Орхун я поглежда изненадано.
– Защо ме гледаш така? – пита тя притеснена. – Нещо нередно ли казах?
Орхун се усмихва, но в погледа му се крие нещо загадъчно.
– Не сторилото си е! – отговаря той.
Двамата вечерят, наслаждавайки се на спокойната атмосфера в ресторанта.
Хира нарушава тишината.
– Там, където работех, често организираха приеми, но за първи път съм в ресторант – признава тя. – И то не за да слугувам, а за да бъда гост! Усещането е напълно различно!
– Радвам се, че ти хареса. Ще идваме по-често – отвръща той.
В този момент и двамата забелязват как сервитьорът сервира крем брюле на съседната маса.
– Обичаш ли крем брюле? – пита Орхун, като поглежда към нея с интерес.
Хира се усмихва, сякаш спомен от миналото изплува в съзнанието ѝ.
– На приемите често оставаха недокоснати десерти. Остатъците даваха на нас – казва тя. – Излизахме навън и ги ядяхме под звездите… – очите ѝ заблестяват за миг. – Най-много обичах крем брюле.
Орхун се усмихва доволно.
– Тогава изборът за десерт тази вечер е ясен! – заявява той, като вдига ръка и вика сервитьора. – Две крем брюле, моля!
– Съжалявам, но преди малко сервирах последните две. Ако желаете, мога да поръчам да приготвят нови.
– Няма проблем, ще опитаме следващия път – казва Хира.
– Така ще направим! – съгласява се Орхун.
След кратка пауза той се връща към собствените си спомени.
– Когато бях дете, у дома често идваше сладкар и приготвяше различни десерти. Но нито един от тях не успя да ми се услади и да остане в паметта ми. Най-невероятният десерт, който съм ял, беше сладък хляб в едно малко село.
– Сладък хляб ли? – учудва се Хира.
Орхун кимва.
– Веднъж колата ни се повреди по пътя, а една възрастна жена ни приюти. Тогава за първи път опитах този хляб. Беше прост, но вкусът, никога не забравих… – обяснява той.
Орхун разказва още много интересни неща, а Хира с интерес го слуша.
Действието се пренася в имението. Еда стои на терасата, кипяща от ярост. В гърдите ѝ бушува буря от гняв и разочарование.
При нея излиза Перихан.
– Цяла нощ ли ще стоиш тук и ще чакаш да се върнат? – пита майка ѝ с укор. – А ако те видят, какво ще им кажеш? Хайде, влез вътре!
– И да ме видят, не ме интересува! – изсъсква Еда, гневът ѝ се засилва с всяка изминала секунда. – Виж колко е часът, а тях още ги няма!
Перихан се оглежда притеснено.
– По-тихо! Някой ще те чуе! – казва притеснена Перихан, виждайки, че дъщеря ѝ не може да контролира емоциите си. – Скандал ли искаш да направиш?
– Стига! Да ме чуят, мамо! – крещи тя. – Вече не издържам! Дойде ми до гуша!
Перихан я гледа с ужас.
– Дъще, полудя ли? Успокой се! Така доникъде няма да стигнеш!
Еда се обръща към майка си с разширени от гняв очи.
– Полудях! Да, полудях! – заявява тя с решителност. – Отсега нататък – потоп и пожар!
Перихан шокирана гледа дъщеря си.
Връщаме се в ресторанта при Хира и Орхун.
– В училището на Али ще има представление. Нуршах ми каза – споделя Хира. – Аличо е притеснен и го е страх, че няма да се справи.
Орхун се усмихва уверено.
– Ако поиска, племенникът ми е способен на всичко! Ще се справи и с това!
В този момент на съседната маса мъж признава любовта си на любимата си жена: – В мига, в който хванах горещите ти ръце, разбрах, че искам да бъда с теб до края на живота си! Животът ми губи смисъл, ако не си до мен… Животът ми има значение само ако сме заедно!
След тези думи мъжът става, застава пред жената, изважда кутийка с пръстен и с трепет задава въпроса:
– Ще се омъжиш ли за мен?
– Да!
Ресторантът избухва в аплодисменти. Всички са трогнати от романтичния момент, включително и Орхун и Хира, които също ръкопляскат.
Орхун поглежда към Хира и сериозно я пита:
– Ще се омъжиш ли за мен?
Хира го поглежда шокирано, очите ѝ се разширяват от изненада, смутена не знае какво да отговори.
– Само това беше достатъчно. Според мен нямаше нужда от толкова увъртане – обяснява Орхун.
Хира продължава да е смутена и развълнувана и не знае какво да каже.
Действието прескача. Орхун и Хира си тръгват от ресторанта.
– Беше прекрасна вечер! Благодаря! – казва Хира.
– За мен също – отвръща Орхун.
Хира отново се смущава и не знае къде да погледне.
Докато вървят към автомобила, чуват как една бедна жена, очевидно говореща с детето си по телефона, се опитва да го утеши:
– Пъхни се под одеялото! Затвори очички и се опитай да заспиш! Чу ли, чедо? Ще гледам да продам последните цветя и ще си дойда! Ще ти купя лекарството и ще ти сготвя от любимата супа! Чу ли, дъще?
Жената приключва разговора, а Орхун се приближава до нея.
– Искам да купя всичко – казва той.
Жената го поглежда изненадано.
– Всичко ли? – очите ѝ се разширяват от недоумение. – Веднага ги давам!
Жената събира всички цветя и ги подава на Орхун. Орхун вади пари от джоба си и ги подава на жената.
– Това е много – възкликва тя. Орхун ѝ прави знак да ги прибере. – Благодаря ви! – казва жената.
Орхун с цветята в ръка се доближава до Хира.
– Знам колко важно е за теб да направиш едно дете щастливо… ! Тези цветя са красиви в ръцете на подходящия човек! – заявява Орхун и ги подава на Хира.
– Много са красиви… – казва Хира, трогната до сълзи. – Благодаря!
Действието се връща в имението.
В салона Еда ходи напред-назад, кипяща от яд.
– Още ги няма! Колко е часът? – говори си сама, поглеждайки нервно телефона си.
В този момент вратата се отваря и Орхун и Хира влизат вътре.
Еда, виждайки ги, мигновено се скрива зад една от колоните, но очите ѝ веднага се насочват към щастливата Хира, която държи букета цветя.
Гневът ѝ стига връхната си точка.
– Божия напаст! – процежда през зъби. – Прегърнала е тези цветя, сякаш ги е заслужила!
Орхун и Хира се прибират в спалнята си.
Когато Хира усеща погледа на Орхун върху себе си, тя се смущава и бързо казва:
– Ще сложа цветята във ваза.
Докато ги нарежда, в съзнанието ѝ изплуват думите, които някога каза на Орхун: „Ако в един дом има ваза, а в нея има цветя, значи в този дом има спокойствие… Има любов!“
Действието прескача на сутринта.
Хира се събужда и забелязва, че Орхун вече е станал. Погледът ѝ се спира на букета, който той ѝ подари предишната вечер.
В ума ѝ отново прозвучават думите му: „Тези цветя са красиви в ръцете на подходящия човек!“
В същото време Орхун е в кабинета си, но не може да спре да мисли за Хира.
Орхун се обажда на Явуз.
– Как върви, Явуз?
От другата страна веднага се чува отговорът:
– Всичко се подготвя!
– Бъдете много внимателни! – предупреждава Орхун. – Това е изключително важно!
Какво подготвя Орхун?
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg