winless
Хира си мисли, че Орхун не изпитва чувства към нея и се опитва да покаже, че не е влюбена… и май успява. Орхун стига до извода, че тестът, който е видял, не е направен от Хира и си мисли, че е разбрал всичко погрешно. Мерием моли Кенан да я остави сама! Вижте още какво ще се случи в епизод 177 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 6 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 177 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 6 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Хира си мисли, че Орхун не изпитва чувства към нея и се опитва да покаже, че не е влюбена… и май успява. Орхун стига до извода, че тестът, който е видял, не е направен от Хира и си мисли, че е разбрал всичко погрешно. Мерием моли Кенан да я остави сама!
Еда взема парите от сметка, която Афифе отвори за не я и майка ѝ, за да затвори устата на човека, който нае да отвлече Али.
Мерием моли Кенан да я остави сама!
Действието продължава от предния епизод. Орхун тръгва с Али да излиза, но забелязва, че Хира седи замислена, вперила поглед в една точка. Той я наблюдава за миг, после я подканя с поглед.
– Май трябва да тръгваме… – казва Хира на Нуршах. – До после!
Тя става от дивана и тръгва след Али и Орхун.
– До после, Хира! – усмихва се Нуршах. – Дано имате хубав ден!
Хира спира нерешително пред вратата, обзета от вътрешна борба.
„Трябва да му кажа! Този тест не е верен! Нищо не усещам до него!“
Орхун поглежда към нея и я подканя с тон, в който се прокрадва нетърпение:
– Няма ли да дойдеш?
„Ще му докажа! Ще докажа, че не изпитвам нищо към него!“ – мисли си Хира решително.
Орхун ѝ отваря предната врата на колата, но тя умишлено се качва отзад при Али. В същото време Афифе ги наблюдава от терасата на стаята си, проследявайки с поглед всяко тяхно движение.
Действието прескача. Али, Хира и Орхун пристигат в едно кафене. Хира сяда срещу Орхун, но избягва да го поглежда.
„Не, няма да го гледам! Ще се държа студено! Не трябва да разбира, че съм влюбена в него!“ – повтаря си тя, вперила поглед в чашата си.
– Удобно ли ви е? – пита Орхун, като ги поглежда внимателно. – Ако искате…
– Не ни е удобно! – прекъсва го Хира, стараейки се да звучи хладно.
Орхун повдига вежда.
– Ще кажа да ни дадат друга маса.
– Не, не, аз нямах това предвид! – смутено отвръща тя. – Много ми е удобно, но… имах предвид…
Тя запецва, а Али я гледа учудено.
– Аличо, хареса ли ти училището? – сменя темата Орхун.
– На мен много ми хареса – отговаря вместо него Хира. – Да, ще ми липсваш, докато си на училище, но ще ми е спокойно, защото знам, че ще ти хареса. Ще си намериш много приятели там.
Докато говори, несъзнателно вдига поглед към Орхун. Щом осъзнава това, бързо оправя косата си и притеснено извърта глава на другата страна.
Донасят менютата. Хира внимателно „изучава“ своето, но по-скоро се преструва, че го разглежда.
Пристига сервитьорът.
– Избрахте ли си? – пита той.
Хира продължава да гледа втренчено в менюто.
– Али, ти какво си избра? – пита Орхун. – Искаш ли казан диби? Тук го приготвят страхотно.
В този момент Хира си спомня как, когато Орхун ѝ слагаше колието, тя се опитваше да потисне вълнението си, което се надигаш в нея, като изброяваше любимите си десерти. Казан диби беше първият, който изрече на глас.
– А вие, госпожо, избрахте ли си? – пита сервитьорът.
– За мен същото – отвръща Хира, усещайки как ѝ пламват бузите.
– И за вас, господине? Казан диби? – пита сервитьорът, обръщайки се към Орхун.
Преди Орхун да успее да отговори, Хира бързо се намесва:
– Той не обича казан диби, донесете му мляко с ориз.
– Да, донесете ми едно мляко с ориз – потвърждава Орхун, без да откъсва поглед от нея.
В този момент Хира осъзнава какво е направила. Тя смутено свежда поглед.
– Всичко ли знаеш за вуйчо? – пита Али
– Неее… – отвръща бързо тя. – Е… знам някои неща, но не всичко!
– А той за теб? – продължава да разпитва Али.
– Не знам! Тя да каже – казва Орхун, без да откъсва поглед от Хира. – Дали знам?
Хира веднага се опитва да избяга от темата. Тя посяга към мокрите салфетки на масата и отваря една от тях.
– Дай да ти избърша ръцете! – казва на Али.
– Но аз вече си ги избърсах – отвръща детето, поглеждайки към нея с недоумение.
– Няма значение, ще ги избършем още веднъж – настоява тя.
Докато продължава да бърше ръцете на Али, в главата ѝ бушуват мисли: „Добре! Така продължавай! Не се паникьосвай! Спокойно!“
Тя бърше ръцете на Али толкова дълго, че момчето объркано поглежда към вуйчо си.
Орхун наблюдава всичко със скрито любопитство, но не казва нищо.
„Добре се справям! Спокойна съм, хладнокръвна съм! Човек не се държи така, когато е влюбен!“ – повтаря си Хира, докато вътрешно бурята от емоции заплашва да я погълне.
В същото време в имението. Перихан носи парите, които е изтеглила от сметката, открита от Афифе за тях.
– Мамо, дали тези пари ще стигнат, за да му затворим устата? – пита притеснено Еда.
– Не само ще стигнат за него, но и за цялото му семейство – отговаря Перихан с доволна усмивка.
– Тогава отивам да ги дам на семейството му, както той поиска – казва Еда.
– А аз излизам на пазар! – добавя Перихан.
– Сега ли? – учудено възкликва Еда.
– Нали затова поискахме парите от Афифе – припомня ѝ майка ѝ. – Трябва да си купя нещо ново, за да не се усъмни.
Връщаме се при Хира, Орхун и Али.
Орхун решава да направят селфи. Той приближава телефона си и се навежда към Хира, но тя, обзета от вълнение и притеснение, бързо придърпва Али и го слага между тях двамата.
След снимката Хира рязко скача от мястото си, сякаш е опарена, и припряно предлага:
– Да тръгваме ли? Аличо сигурно е изморен!
Орхун и Али я поглеждат изненадани от реакцията ѝ.
Действието прескача. Тримата се връщат в имението.
– Красавец, върви при леля си, тя сигурно те чака – казва Орхун на Али.
Хира тръгва към къщата, но Орхун я спира.
– Ти ли ще направиш чая? Бях си поръчал чай, но ти реши да ставаме – припомня той.
– Не съм забелязала, съжалявам! – оправдава се Хира.
– Няма проблем. Ако ще го пием заедно, може да го приготвиш сега – предлага Орхун.
– Аз… аз… не искам чай, но мога да направя за теб – казва смутено Хира.
– Тогава и аз не искам – отвръща Орхун, наблюдавайки внимателно реакцията ѝ.
– Добре… ако искаш, ми кажи – казва тя набързо и тичешком влиза в къщата.
Хира влиза в стаята си, замислена и напрегната.
Опитва се да се успокои, като нервно си играе с колието на врата си.
„В кафенето не го погледнах! Сега му отказах чай! Ако изпитвах нещо към него, нямаше да се държа така! Да, беше ми трудно, но това е от напрежение! Няма друга причина!“
Изведнъж вратата се отваря и Орхун влиза в стаята.
Хира рязко дърпа колието и то пада на земята.
Орхун го вдига и прави крачка към нея, за да ѝ го сложи.
Но в момента, в който ръката му се приближава, тя рязко се отдръпва.
Орхун застива за миг, след което безмълвно оставя колието на масата.
Гласът му е студен, когато съобщава на Хира:
– Влизам да се преоблека.
„Добре, добре! Затворих тази страница! Сигурно разбра, че не усещам нищо към него!“, мисли и опитва да се успокои Хира.
По -късно Орхун излиза пред къщата. Въздухът е хладен, но мислите в главата му го изгарят отвътре.
„Сигурно не тя е направила теста… Значи съм разбрал всичко погрешно!“
В същото време Кенан и Мерием…
Кенан не иска да остави Мерием сама, но тя е непреклонна.
Тя вярва, че трябва да се научи да се справя сама и не иска да бъде в тежест на никого.
Кенан излиза от стаята, но няма никакво намерение да си тръгне.
ИЗТОЧНИК: PoTV.bg