winless
След като Орхун видя теста, направен от Хира, дали е вече наясно, че тя е влюбена в него, или все още вярва, че се страхува от него и не желае да бъде с него? Междувременно Мерием чува шокираща новина – има вероятност дясната ѝ страна да остане парализирана завинаги. Вижте още какво ще се случи в епизод 176 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 5 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 176 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 5 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Хира и Орхун са изправени пред проблеми помежду си, тъй като Орхун забелязва колко нервна е Хира около него. Липсата на комуникация и колебливото ѝ поведение карат Орхун да изтълкува погрешно жестовете ѝ. Той започва да вярва, че тя се страхува от него и не иска да бъде около него. Истината обаче е далеч от това, което той си мисли. Всъщност, Хира е влюбена в него и не може да се държи нормално в негово присъствие. След като Орхун видя теста, направен от Хира, дали е вече наясно, че тя е влюбена в него, или все още вярва, че се страхува от него и не желае да бъде с него?
От друга страна, Мерием, която беше намушкана от Харика и изоставена полумъртва в гората, е намерена от Кенан. Той се грижи за нея в болницата, но лекарите имат опасения, че тя може никога да не се възстанови напълно от нараняванията си. За Мерием съществува риск цялата ѝ дясна страна да бъде парализирана. Мерием моли Кенан да я остави сама в болницата!
Посред нощ е, а Хира не може да заспи.
– 97%… това истина ли е? – мисли си тя. – Да не би…?
Но веднага отхвърля тази мисъл. Влюбена? Невъзможно!
И въпреки това… Споменът за сцената в хамама нахлува в съзнанието ѝ – как Орхун нежно изми лицето ѝ, как ръцете му докосваха кожата ѝ с такава мекота… Хира преглъща трудно. Затваря очи, но това не помага. Посяга към лицето си, обхваща го с длани, сякаш да изтрие усещанията, които нахлуват в нея.
Обръща се на една страна. После на другата. Покрива се през глава с възглавницата. Но сънят така и не идва.
Накрая се надига, хвърля поглед към Орхун. Спи. Или поне така изглежда. Хира тихо се измъква от стаята.
Веднага щом вратата се затваря след нея, Орхун отваря очи. Явно и той не спи.
Хира влиза в кухнята и си прави голяма купа със салата.
– Не заспах, защото съм гладна! От какво друго може да е? – промърморва си тя. После въздъхва. – Причината е ясна…
В този момент в кухнята влиза Орхун. Хира веднага усеща присъствието му и се смущава.
– Не те усетих кога влезе… – казва тя несигурно.
Орхун мълчаливо я наблюдава, после сяда на стола до нея. Поставя едната си ръка на облегалката на нейния стол, а с другата се протяга, за да вземе вилицата от масата. Близостта му кара Хира да се напрегне и да се изчерви.
– Ядеш с голям апетит. Реших да опитам и аз. – казва спокойно Орхун.
Хира едва видимо кимва, а Орхун бодва от нейната салата.
– Ммм, много е вкусно. – отбелязва той и продължава да яде, без да откъсва поглед от нея. – Хайде, хапвай и ти!
Но Хира оставя вилицата, става и отваря хладилника. Вади парче торта и започва да го яде… далече от Орхун.
– Какво? Остави салатата на мен? – пита той с вдигната вежда.
– Дояде ми се сладко. – оправдава се Хира.
– Интересно… – отвръща Орхун и не откъсва очи от нея.
Тя загребва големи хапки от тортата, сякаш да избяга от напрежението, което се надига в нея. После оставя чинията и се обръща, за да си налее вода от бутилката, която е до Орхун.
В същия момент и той посяга към нея.
Пръстите им се докосват. Хира рязко си дръпва ръката, сякаш опарена. Дъхът ѝ секва.
Орхун я поглежда. После мълчаливо взема бутилката и ѝ сипва вода.
Хира поема чашата и я изпива на един дъх.
– Аз ще си лягам! – съобщава бързо. – Приятен апетит!
Почти тичешком напуска кухнята. Докато върви по коридора, си говори сама:
– Прекалих с храната… Няма да мога да заспя…
Но и тя знае, че храната не е причината…
Действието прескача към сутринта. Орхун отваря очи и веднага забелязва, че леглото е оправено и Хиря я няма.
В същото време Хира е в кухнята. Тя включва котлона и слага чайника, но забравя да налее вода. В същия миг грабва списанието с теста и го хвърля в коша, мърморейки си под носа:
– Край с тази тема! Забрави! Това е невъзможно!
В този момент влиза Муса.
– Сестричке, добре ли си? – пита той, като я наблюдава внимателно.
– Добре съм, защо питаш?
– Да напълним вода, ако не искаш да подпалим къщата. – усмихва се той, взема чайника и го пълни.
Муса прави чая, а Хира стои неподвижно, загледана в една точка, сякаш мислите ѝ са на хиляди километри оттук.
– Сестричке, кажи ми какво ти е? – настоява той.
– Ами… нищо ми няма, защо питаш?
– О, има ти нещо! По очите ти личи!
– Добре съм, нищо ми няма! – отвръща твърдо Хира, но погледът ѝ издава друго.
Тя посяга към хляба и започва да го реже, но изведнъж спира. Обръща се към Муса и го поглежда замислено.
– Муса, какво правиш, когато не искаш да мислиш за нещо?
– Какво имаш предвид?
– Когато си развълнуван, как успяваш да се успокоиш?
Муса се усмихва.
– Като за начало, не режа стария хляб, който Халисе е отделила за птичките
– Не съм забелязала… – казва Хира, като хвърля поглед към хляба в ръката си.
– Сестричке, в такива моменти си мисля за любимите си сладкиши.
– За сладкиши ли?! – учудва се Хира.
– Да! А ти защо си толкова развълнувана? За какво не искаш да мислиш?
– За нищо! – отвръща бързо Хира.
В този момент в кухнята влиза Орхун.
– Всичко наред ли е? – пита той, като хвърля поглед към двамата.
– Всичко е наред! – отговаря Муса с усмивка. – Сестра ми просто не иска да мисли за нещо.
– Добре, Муса! – опитва се да го спре Хира, но вече е късно.
Орхун насочва вниманието си към Муса и пита:
– За какво не иска да мисли?
Приближава се бавно.
– Трябва ли ти нещо? – прекъсва го бързо Хира, опитвайки се да смени темата. – Търся иконома. Искам да го попитам нещо за колата. – Икономът не е тук! Аз… аз ще отида в хола. – казва тя нервно и бързо се отдръпва.
Но Орхун не ѝ обръща внимание, а се обръща към Муса:
– Муса, как е Зори? Ще направя сватбата ви!
Хира спира рязко на място и се усмихва доволно от думите на Орхун.
– Много хубаво, но не искам да ви бъда в тежест… – казва Муса смирено.
– Ти си ми като брат. Приеми го като подарък за сватбата.
Очите на Муса заблестяват.
– Сестричке, чу ли това?!
Хира кимва, а усмивката ѝ става още по-широка.
– Трябва да ѝ кажа! – възкликва Муса и излиза тичайки от кухнята, оставяйки Орхун и Хира сами.
– Зарадва се. Благодарение на теб. – отбелязва Хира, без да го поглежда.
– Вълнува се, явно много я обича. – отвръща Орхун.
– Очите му светват, когато чуе името ѝ. Той е лудо влюбен в нея. – казва Хира и се замисля върху това което каза.
Орхун повдига вежда.
– Значи така изглежда?
– Как… как изглежда? – пита тя, леко притеснена.
– Когато човек е влюбен. – пояснява Орхун. – Каза, че Муса е влюбен. Как го разбра?
Хира се замисля.
– Ами… Зори и Муса живееха в различни села, но той вървеше километри в жегата, само за да я види. Каза, че би направил всичко за нея.
– Друго? – пита Орхун, наблюдавайки внимателно лицето ѝ.
– Става непохватен около нея… Сърцето му бие силно, когато е близо до нея. Така казва.
– Разбирам… Значи така се чувства човек, когато е влюбен?
Хира се изчервява. Пръстите ѝ несъзнателно започват да играят с верижката на шията ѝ.
– А ти? – пита Орхун.
Хира поема рязко въздух.
– Аз… аз… ще проверя дали Али и Нуршах са се върнали от разходка. Излязоха рано… – изстрелва тя и изведнъж побягва навън.
Но в бързината не забелязва, че верижката ѝ пада на земята.
Орхун тръгва след нея.
– Спри! – провиква се той. Хира замръзва на място. – Забрави нещо.
В същия миг на Орхун мислено му проблясва един от въпросите от теста: „Когато видите любимия си, сърцето ви бие ли силно?“
Хира се обръща бавно. Лицето ѝ пламти.
– Какво съм забравила? – пита притеснена, а гласът ѝ леко трепери.
Хира поглежда Орхун развълнувана.
„Сестричке, в такива моменти се сещам да най-любимите си сладкиши.“, спомня си Хира съвета на Муса.
На ум тя започва да изброява всички десерти, които обича.
Орхун взема ръката ѝ и поставя в нея верижката.В този момент се връщат Али и Нуршах.
– Върнахме се! – съобщава Нуршах.
Хира, която през цялото време си повтаря имената на десертите, за да успокои сърцето си, внезапно се втурва към Али и го прегръща.
– Много сме гладни! – казва Нуршах. – Тогава да си измием ръцете и да сядаме на масата. – казва Хира, като бързо се отдалечава. – И аз ще се измия и ще дойда след малко. – добавя Нуршах.
В същото време Перихан и Еда пият кафе с Афифе на верандата. Хандан моли Афифе да им помогне финансово, защото Еда трябва да се появява пред обществото и не може да излиза с едни и същи тоалети – гардеробът ѝ трябва да се обнови.
– Права си, не се бях сетила. – казва Афифе и кимва замислено. – Ще дам указания да отворят сметка на ваше име.
– Благодаря ти, Афифе. – казва Перихан с облекчение.
– Благодарим ти, лельо Афифе! – добавя Еда, усмихвайки се доволно.
Хира се занимава с Али, когато Муса влиза в стаята с вълнение в гласа.
– Г-н Орхун те вика в кабинета си.
Хира се притеснява за миг, после кимва и поема дълбоко въздух, опитвайки се да се овладее.
– Повикал си ме? – пита тя, без да го поглежда в очите.
– Седни, моля те!
– Али трябва да хапне, аз… – опитва се да измисли извинение, за да се измъкне възможно най-бързо.
– Трябва да поговоря с теб. – настоява Орхун и сочи стола срещу себе си.
Хира сяда напрегнато и го поглежда притеснено.
– Станало ли е нещо?
Орхун отпуска ръце върху бюрото и въздъхва.
– Трябваше да го направя по-рано, но… знаеш, че не беше подходящо. Досега се колебаех, но след последните събития съм сигурен.
– Сигурен за какво? – пита тя още по-объркано.
– Че сме на прав път. Благодарение на твоето отношение.
Хира усеща как сърцето ѝ забива лудо. Подскача от мястото си.
– Не… не ме разбра правилно!
Орхун я гледа със смесица от търпение и увереност.
– Напротив, разбрах те много добре. Трябва да го направим!
Той се изправя и ѝ подава червена, красиво опакована кутия.
– За Али.
Хира примигва изненадано.
– За Али ли?
– Да. Баща ми направи тази играчка за мен, когато бях дете. Пазих я дълги години, а сега искам да я дам на него.
Орхун поставя ръка върху кутията, поглеждайки я нежно.
Хира най-накрая отпуска рамене и отново сяда на стола. Облекчението в погледа ѝ е осезаемо.
Орхун продължава:
– Той измина дълъг път благодарение на теб. Виждам, че вече се чувства като част от семейството. Сигурен съм, че сега ще оцени играчката, която е изобретил дядо му.
Той се вглежда внимателно в лицето ѝ.
– Ти какво, да не си помисли нещо друго?
– Неее… Добре си решил! Али много ще се зарадва! – побързва да каже тя, а после, сякаш се сеща за нещо, добавя:
– Ако няма нищо друго, отивам при Али.
– Има още нещо.
Хира спира на място.
– Намерих лятно училище. Искаш ли да отидем след като Али закуси? Ако му хареса, ще го запишем. Какво мислиш?
– Добре, става! – съгласява се тя.
– А после ще прекараме малко време заедно.
Хира замръзва. Вълнението я връхлита като вълна. Наум започва да повтаря любимите си десерти.
На глас обаче успява да каже само:
– За Али може!
И бързо напуска кабинета.
Действието прескача. Хира се преоблича, за да излезе с Орхун и Али. Стои пред огледалото, но ръцете ѝ треперят от вълнение и не успява да закопчае колието си.
Орхун влиза в стаята и я наблюдава за миг. После приближава.
– Дай на мен! – казва тихо и посяга към бижуто.
– Не, няма нужда! Ще се справя! – опитва се да възрази тя, но гласът ѝ е неубедителен.
– Дай ми го.
Той взема колието от ръцете ѝ, нежно отмята косата ѝ и го закопчава.
Хира отново започва да си повтаря десертите наум, , за да спре да се вълнува, но този път не успява да ги задържи само в мислите си.
– Казандиби (Казандиби е турски десерт, вид карамелизиран млечен пудинг) – изрича на глас Хира.
– Какво? – изненадан е Орхун.
Хира преглъща трудно.
– Дояде ми се казандиби… – измънква притеснено. – Ех, да имаше да си хапна…
Орхун леко се усмихва.
– Ще им кажа да приготвят за довечера.
Той закопчава колието, а Хира, която вече не може да издържи на напрежението, буквално изхвърча от стаята.
Орхун я проследява с поглед и се усмихва.
Действието прескача. Докато чакат Али, Орхун и Хира си говорят с Нуршах. Тя развълнувано им разказва, че се е видяла с познат, който наскоро се е оженил. Той бил известен с хладното си държание, но сега, когато е влюбен, бил като друг човек – всеки ден четял поезия на съпругата си.
Орхун повдига вежда и хвърля поглед към Хира, после пита с леко закачлив тон:
– Чете ѝ поезия, така ли?
Въпросът е по-скоро насочен към Хира, отколкото към Нуршах.
– Да, батко! – потвърждава Нуршах с усмивка. – Такава е истинската любов, кара те да правиш неща, за които дори не си си помислял. Никога не съм те чувала да четеш поезия. Хира, ти чувала ли си го?
Хира си спомня поемата на френски „Под моста Мирабо…“, която Орхун ѝ рецитира в хамама, кога бяха заключени.
Орхун я наблюдава внимателно и, виждайки колко притеснена изглежда, казва с леко загадъчна усмивка:
– Това е между мен и нея. И ти никога няма да разбереш.
– Знаеш ли нещо наизуст? – пита Нуршах с нетърпение. – Моля те, кажи го!
Орхун си спомня списанието и теста, който беше видял. „97% влюбена…“
Той се усмихва леко и отговаря загадъчно:
– Знам, но не 100%, а само 97.
Хира застива. Очите ѝ се разширяват.
„Видял е теста! Той знае!“ – мисли си тя, а сърцето ѝ забива лудо.
Орхун я поглежда право в очите и се усмихва.
– Да не би да сме преминали в паралелна реалност?! – шегува се Нуршах. – Орхун Демирханлъ знае нещо наизуст? Намерил е време да го научи? Орхун и поезия?!
– Добре де, стига. – отвръща той, сякаш иска да приключи темата.
Нуршах се обръща към Хира:
– Можеш ли да повярваш?
Хира едва намира думи.
– Аз… аз не знаех, че знае… – казва тя развълнувано, но когато вижда погледа на Орхун, бързо се поправя: – Тоест, не знаех, че знае наизуст. И аз наскоро разбрах…
Тя бързо става и се оглежда, търсейки спасение.
– Ще отида при Али… Явно не е намерил играчката.
В този момент Али влиза в стаята.
– Хайде да тръгваме! – подканя ги Орхун и поглеждайки към Хира, добавя с усмивка:
– Днес ще бъде интересен ден.
В същото време в стаята на Мерием влиза лекуващият ѝ лекар. Кенан, притеснен и напрегнат, веднага го пита дали изследванията са готови.
Лекарят въздъхва леко и поклаща глава.
– Ще отнеме време. – отговаря той. – Дотогава ще изпиша лекарства превантивно, но най-важното е Мерием да не се предава духом.
След тези думи лекарят излиза от стаята.
Кенан не чака дълго. Той го настига в коридора и с тревога в гласа пита:
– Възможно ли е състоянието ѝ да е необратимо?
Докторът се спира, поглежда го сериозно и отвръща:
– Не мога да кажа нищо, преди да видя резултатите.
Кенан обаче не се отказва.
– Кажете, какво мислите въз основа на опита ви. Какво мислите? Какво ви подсказва професионалният ви инстинкт?
екарят въздъхва тежко.
– Състоянието ѝ е притеснително. Вероятно има сериозни наранявания.
Той замълчава за миг, после добавя с нисък тон:
– Възможно е травма на гръбначния стълб.
Кенан замръзва.
Вратата на стаята на Мерием е леко открехната. Думите на доктора достигат до нея като ехо.
– Ако увреждането е леко, има шанс за пълно възстановяване. – продължава лекарят. – Но ако е тежко… дясната ѝ страна може да остане парализирана.
Той слага ръка на рамото на Кенан.
– Надявам се да греша. Дано резултатите покажат нещо по-добро.
Кенан мълчи, лицето му е напрегнато.
Кенан се връща в стаята при Мерием, която не е на себе си, след като чу казаното от доктора.
– Мерием… какво каза докторът?
Тя не реагира. Кенан се навежда леко напред и продължава с по-мек тон:
– Не трябва да се предаваш! Все още нищо не е ясно! Трябва да мислим позитивно!
Той поема дълбоко въздух и добавя уверено:
– Има много методи за лечение! Знам, че ти е трудно. Че си уплашена… тъжна… Но не си сама! Винаги ще бъда до теб, знай го!
Мерием продължава да мълчи.
После, без да го поглежда, казва:
– Загаси лампата. Искам да спя.
Сутринта Мерием решава да се бори, заради близките си и хората, които я обичат.
Мерием моли Кенан да си върви, да я остави сама.
Дали Кенан ще изпълни молбата ѝ?