Орхун се чуди, защо Хира се държи толкова странно с него. Става му ясно, когато случайно вижда любовния тест, който Хира е решила. В същото време Мерием разбира, че не чувства дясната си половина от тялото си. Вижте още какво ще се случи в епизод 175 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 4 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 175 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 4 март 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Орхун се чуди, защо Хира се държи толкова странно с него.
Става му ясно, когато случайно вижда любовния тест, който Хира е решила.
Хира ревнува Орхун от Селин, негова стара приятелка.
В същото време Мерием разбира, че не чувства дясната си половина от тялото си.
Действието продължава от предния епизод. Орхун и Хира излизат от болницата.
– Да поседнем някъде и да изпием по един чай. Искам да поговорим – предлага Орхун.
Хира го поглежда притеснено.
– За какво ще говорим? – пита тя неспокойно. – Станало ли е нещо?
– Тук не е удобно. Първо да седнем някъде – отвръща спокойно Орхун.
Той я отвежда в едно уютно заведение. Избират маса в градината и сядат. Хира притеснена мълчи.
– Харесва ли ти тук? – пита Орхун. – Красиво е, нали?
– Да… хубаво е! – отговаря Хира. – Харесва ми.
Орхун я наблюдава известно време, после въздъхва.
– Казваш, че ти няма нищо, но от дни си такава – отбелязва той.
– Какво имаш предвид…? Тоест… каква съм? – пита Хира, опитвайки се да звучи небрежно.
– Прекалено напрегната си около мен – признава Орхун. – Изглеждаш притеснена, паникьосана, неспокойна… Хайде, успокой се. Няма причина за тревога. Всичко ще бъде така, както ти искаш.
Хира мълчаливо кимва, но напрежението не изчезва от лицето ѝ.
В този момент покрай тях минава жена. Внезапно спира и възкликва радостно:
– Орхун, миличък!
Орхун веднага става от масата и изненадано я прегръща.
– Селин?! Откъде се появи? – пита той изненадан.
Селин се усмихва широко.
– Нищо не може да те зарадва така, както тази среща! Толкова време мина… – казва тя с вълнение. – Миличък!
Хира замръзва на мястото си, наблюдавайки сцената.
– Ти замина за Анкара и забрави за Истанбул – отбелязва Орхун.
– Как мога да забравя? – възразява Селин. – Не съм те забравила! Нова работа, нов живот… Беше трудно. Видях, че не става, и се върнах в Истанбул.
– Седни – кани я Орхун.
Селин се настанява до него и поглежда към Хира.
– Ти трябва да си Хира, съпругата му, нали? – предполага тя, като ѝ подава ръка. – Приятно ми е, Селин.
– На мен също – отвръща Хира, като леко стиска ръката ѝ.
– Както вече казах, отново съм в Истанбул, така че ще се виждаме често – заявява тя и поставя ръка върху ръката на Орхун.
Селин се усмихва и отпуска ръка върху ръката на Орхун.
Хира присвива леко очи, но не казва нищо.
– А ти? Как върви работата? – пита Селин, без да откъсва поглед от Орхун. – Сигурно си все така зает.
– Да – отговаря той спокойно. – Всичко е наред, както обикновено – много работа.
– Следя новините, Орхун. Няма как да не чуя за проектите ти. Снимките ти са навсякъде – казва Селин и после, с усмивка, добавя, обръщайки се към Хира: – Учудих се, когато разбрах за вас! Неочаквано… явно любов от пръв поглед!
Орхун повдига вежди и с лека усмивка отговаря:
– Има ли друго обяснение? Точно така – всичко се случи много бързо.
Той поглежда към Хира, но тя веднага отмества погледа си, притеснена.
Телефонът на Орхун звъни. На екрана изписва името на Афифе.
– Орхун, още ли си в болницата? След станалото не можахме да говорим – казва тя. – Притесних се!
– Излязох от болницата, добре съм, няма проблем. Дойдохме в едно кафене на чист въздух – отговаря той спокойно.
– Добре, ще говорим, когато се прибереш – казва Афифе и затваря.
Еда наблюдава напрегнато Афифе.
– Добре ли е? Къде са? – пита плахо тя.
– В едно кафене – отговаря Афифе.
Еда се намръщва.
– Не трябва ли да си почива вкъщи? – пита тя раздразнено. – Не разбирам защо се разхожда навън.
Перихан се усмихва леко, но в гласа ѝ се долавя подигравателна нотка.
– Ако зависеше от Орхун, вече щеше да се е прибрал. Но Хира е с него… очевидно се опитва да ѝ угоди.
(Перихан и Еда са си поставили за цел да настроят Афифе против Хира.)
Действието се връща при Хира, Орхун и Селин.
– Никога не сме предполагали, че Орхун ще се ожени. Дори приятелите му се обзаложиха – казва Селин с усмивка. – Да си призная, аз бях сред загубилите.
Орхун се засмива леко.
– Виж ти, обзаложили сте се? Не знаех, че сте били толкова заети с мен – отвръща той с лек сарказъм.
– Винаги е било така, не се прави на скромен – намигва му Селин. – Познаваме се добре!
Хира ги наблюдава и се опитва да скрие лекото напрежение в гласа си.
– Явно сте стари приятели – предполага тя.
– Стари ли? Поне от сто години! – засмива се Селин. – Бяхме в алпинистки клуб.
– Малко ли сме се катерили, нали така? – пита Орхун.
– Да, така е! Двамата с Орхун бяхме най-смелите от групата – разказва Селин. – Веднъж едва не замръзнахме.
– А как успяхте да се стоплите? – пита Хира.
– Дълга история, ще отнеме време – отвръща той. – Но, ние още не сме поръчали. Тук правят страхотни торти! Каква ще искате?
– Аз не знам каква, но знам ти каква ще си поръчаш – казва Селин. – Кестенова! Ти много я обичаш.
– Да, така е – потвърждава Орхун. – Аз ще си взема кестенова. А вие?
– Аз също искам да я опитам – казва Хира.
– И за мен също – добавя Селин.
– Значи три кестенови торти – казва Орхун на сервитьора.
Селин го поглежда с интерес.
– Как е Афифе султан? Продължава ли да се занимава с фондацията?
– Нищо не се е променило – отговаря той.
– Значи вече е започнала да ви мрънка за внуци, права ли съм? – пита Селин, хвърляйки бърз поглед към Хира.
Орхун поглежда Хира, която се напряга.
Хира леко се напряга, а Орхун улавя реакцията ѝ.
– Всеки иска нещо, но знаеш, че аз не действам според желанията на другите – казва спокойно той.
– Знам – отвръща Селин и пак поглежда към Хира с любопитство.
В този момент телефонът на Орхун отново звъни. Той поглежда дисплея.
– От фирмата е, трябва да вдигна – казва и се отдалечава, за да говори.
Селин се възползва от момента и се обръща към Хира.
– Как върви бракът ви? Орхун не е лесен характер – интересува се Селин.
– Върви много добре – отговаря Хира спокойно.
– Знаеш ли, Орхун беше най-красивият ерген в групата. Всички момичета бяха влюбени в него. Когато разбраха, че е женен, направо се вцепениха! Дори имаше такива, които изпаднаха в криза от ревност – казва Селин и се усмихва. – Ти си късметлийка. Рядко се срещат мъже като Орхун! Труден характер е, но знае как да се държи с една жена. Може да ѝ подкоси краката.
– След като го познаваш толкова добре, явно сте били много близки – казва Хира.
–Не, не ме разбра правилно – отвръща Селин. –Не е това, което си мислиш! Ние сме близки приятели, няма защо да ревнуваш! Повярвай ми!
–Не, не ме разбра правилно! Не ревнувам, просто ми стана любопитно – оправдава се Хира.
-Селин я гледа внимателно и след миг въздъхва.
– Грешката е моя. Започнах да ти говоря за жените, които са били влюбени в него. На твое място и аз бих се разстроила – казва тя. – Имаш право да ревнуваш!
В този момент на масата се връща Орхун.
– Обадиха се от фирмата, ще трябва да тръгваме, ще ни извиниш ли Селин – казва Орхун.
– Разбира се, миличък! Ела! – Селин прегръща Орхун, а Хира умира от ревност.
– Радваме се, че се запознахме, Хира! – казва Селин.
– Аз също – отвръща Хира.
Вечерта Хира и Орхун се връщат в имението.
– Имам малко работа, ще бъда в кабинета – казва Орхун.
– Няма нищо – отвръща Хира и без да каже друго, тръгва нагоре по стълбите.
Орхун я наблюдава замислено.
– Казваш, че няма нищо, но явно има… – мисли си той, гледайки я как се отдалечава. –Защо си такава, как да разбера?
Хира влиза в спалнята и си мисли: „Защо съм толкова неспокойна? Селин си мисли, че ревнувам… Колко нелепо! Защо да ревнувам? Те са просто приятели!“
Но после си спомня въпроса от теста на Нуршах:
– Ревнуваш ли, когато видиш друг човек до любимия си?
Мисълта я пронизва като мълния.
„Беше за пръв път… За първи път го видях до друга! Защо се чувствам така? Боже мой… какво ми става?“
Хира тихо слиза в хола и намира списанието с теста, който вчера Нуршах направи на Муса. Оглеждайки се и внимателно стиснала списанието тя се връща в стаята.
Хира сяда с молив в ръка и си прави теста.
– Сега трябва да събера точките… – прошепва тя, но след миг очите ѝ се разширяват от изненада.
Хира изглежда шокирана, а в следващия момент хвърля списанието настрани.
Вратата се отваря и вътре влиза Орхун. Той я поглежда изпитателно.
– Какво има?
– Няма нищо! – отговаря бързо Хира, като се опитва да се държи нормално, но не ѝ се получава. Тя бързо отива в банята.
Орхун сяда на дивана и поглежда към списанието, което Хира е отворила на теста „Колко си влюбен?“. Той вижда сбора от точките на Хира.
– Влюбване 97%… – казва на глас Орхун. – Какво означава това? Да не би… да е за мен?– пита се усмихнат и доволен Орхун.
Пренасяме се в банята. Хира стои пред огледалото, а ръцете ѝ треперят.
– 97%… Това истина ли е?! – пита се притеснена Хира. -Да не би… – Хира само от мисълта, че е влюбена от Орхун, започва да диша накъсано и сърцето ѝ да бие като лудо.
– Не, не е възможно! Не може да бъде! – отрича тя като се глада в огледалото. Опитва се да се убеди, че това е просто грешка. Че не може да бъде вярно. Но дълбоко в себе си… знае истината.
Пренасяме се при Орхун, който много внимателно чете въпросите от теста: „Ревнувате ли, когато видите любимия си с друг?“
„Когато го видите и когато го докоснете, сърцето ви бие ли силно?“
„Трудно ли ви е да заспивате вечер, мислейки за него?“
„Изчервявате ли се, когато го погледнете в очите?“
В този момент вратата на банята се отваря и той бързо оставя списанието настрана.
Хира излиза, носейки завивките. Орхун се изправя пред нея и я поглежда право в очите.
Хира веднага се изчервява. Преглъща трудно и опитва да запази самообладание.
– Ще приготвя дивана за довечера… – казва тя бързо, без да го поглежда.
– Аз ще спя на дивана – отвръща Орхун спокойно.
– Не, не може! – възразява Хира и неволно вдига глава. Погледите им се срещат, а въздухът помежду им сякаш се наелектризира.
– Трябва… да спиш на леглото… – прошепва тя. – Раната ти…
– Добре съм! – усмихва се леко Орхун.
Хира усеща как напрежението в нея достига връхната си точка. Очите ѝ блестят от смущение, дишането ѝ се учестява.
– Ще… ще се върна след малко! – казва набързо и бързо излиза от стаята.
Орхун се усмихва доволно. Той вече няма никакви съмнения – Хира е влюбена в него.
Пренасяме се при Еда и Перихан. Еда крачи нервно, а ръцете ѝ треперят. Очите ѝ са зачервени от плач.
– Мамо, откъде ще намерим толкова пари?! – паникьосано пита тя. – Той каза, че ако не му платим, ще разкрие всичко!
Перихан хвърля гневен поглед към дъщеря си.
– Виж само в какво положение изпаднахме заради теб! Глупачка! – избухва тя.
– Добре, допуснах грешка! Знам! Но не ме упреквай сега! – казва през сълзи Еда. – Бях толкова близо, а сега съм толкова далеч! Боли ме, мамо! Влюбена съм в Орхун! Готова съм да направя всичко!
Перихан я гледа със смесица от гняв и разочарование.
– Това не е любов, а глупост! – процежда през зъби. – Проблемите не свършиха! Ведат спря, ти започна! Поне един от вас да беше умен! Спри да плачеш!
– Как да не плача, мамо?! – изхлипва Еда. – Откъде ще намерим толкова пари?!
Перихан присвива очи, загледана в празното пространство, докато в главата ѝ започва да се оформя план.
– Знам откъде ще ги намерим.
Еда трепва.
– Как?! Откъде ще ги намерим?! – пита тя с надежда в гласа.
Останали насаме Кенан моли Мерием да му пости, че не я опазил от Харика. Тя му отговаря, че той няма никаква вина, дори не е знаел, че тя е отишла в офиса ѝ. И въпреки всичко, той я е открил и спасил.
–Не говоря само за това, а като цяло! Говоря за всичко, което се случи досега – въздиша Кенан. –Аз позволих на Харика да влезе в живота ни. Ти ме предупреди, но аз… не те послушах! Аз съм отговорен за всичко, което Харика направи.
Кенан прави пауза.
-Тя дойде тук, докато ти спеше! – признава той. –Опита се отново да те убие! Опита се да те отрови…. Ако аз… Ако аз бях закъснял с няколко минути… Но не се притеснявай Харика ще си плати за всичко, което ни причини!
–Никой не е предполагал, не се упреквай – отговаря Мерием. –Винаги, когато съм имала нужда, ти си бил до мен и сега стана така! Жива съм благодарение на теб! Както сам каза, всичко свърши! Вече няма от какво да се страхуваме!
По-късно Кенан помага на Мерим да стане от леглото. Тя му казва притеснена, че не усеща дясната ръка и десния крак. Мерием изпада в паника, че не си усеща дясната страна. Кенан я моли да се успокои.
–Ти беше в интензивното доста време, може да е от това! Дай си малко време! – моли я Кенан.
–Не тази страна я усещам, но не си усещам дясната страна, Кенан! – казва паникьосана Мерием. -Парализирана ли съм?
–Мерием, погледни ме! Не мисли най-лошото! Сега ще повикам доктора! Ще провери и ще ни каже какво става.