Хира се държи все по-странно, когато се намира близо до Орхун. Той се чуди какво се случва се нея. Кенан хваща Харика на местопрестъплението. Вижте още какво ще се случи в епизод 173 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 27 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV.
НАКРАТКО какво ще се случи в епизод 173 на турския сериал „Плен“, който можете да гледате на 27 февруари 2025 г. от 15:00 часа по bTV
Хира се държи все по-странно, когато се намира близо до Орхун. Той се чуди какво се случва се нея.
Еда е шокирана, когато разбира, че е заключила Хира и Орхун заедно в хамама.
Кенан хваща Харика на местопрестъплението.
Действието продължава от предния епизод. Хира изпада в паника от факта, че двамата с Орхун са заключени в хамама на имението и не се знае кога ще се появи някой, за да им отключи.
Притеснена, тя не спира да вика името на Еда и блъска с все сила по вратата, но отговор няма. Сърцето ѝ блъска в гърдите, а дишането ѝ се учестява.
В един момент въздиша дълбоко, осъзнавайки, че напразно хаби сили. Никой няма да я чуе. Отстъпва назад, отчаяна, и застава срещу Орхун, който е седнал спокойно на мраморния праг. Той я наблюдава мълчаливо…
Хира се ослушва, а погледът ѝ пробягва нервно към вратата.
– Май чух нещо – казва напрегнато.
– Причуло ти се е – отвръща Орхун. – В къщата сме само ние.
– Не, наистина чух! – настоява тя, а в гласа ѝ се прокрадва надежда. – Някой се връща!
– Има ли някой? – извиква, но ехото на гласа ѝ се разнася в празното пространство.
Орхун въздъхва, става и се приближава до нея. Внезапно хваща раменете ѝ с двете си ръце.
– Какво има? – сепва се Хира, изненадана от докосването му.
– Пази се! Ще разбия вратата! – заявява той с решителност.
– Не! Недей! – спира го тя, а в очите ѝ проблясва страх. – Раната ти… може да се отвори!
– Не се тревожи! – отвръща Орхун и тръгва към вратата.
Хира застава пред него, сякаш опитва да го спре с цялото си тяло.
– Вчера те изписаха! Не бива да се натоварваш!
– Изпадаш в паника, защото сме затворени – казва спокойно Орхун.
– Не, добре съм! Ела да седнем! – подканя го тя и сама отива и сяда на мраморния праг. – Скоро някой ще се върне. Нали така?
Без да отговори, Орхун я наблюдава няколко секунди, после бавно сяда на известно разстояние от нея.
Хира маха с ръце, за да раздвижи малко въздуха, защото ѝ е много топло.
– Не знаех, че имаш клаустрофобия – отбелязва Орхун.
– Нямам! – реагира остро тя.
– Сигурна ли си? Преди малко…
– Просто не очаквах вратата да се затвори! – отвръща бързо. – Това е всичко!
Орхун повдига вежди, явно невярващ на думите ѝ.
„Как да му кажа, че сърцето ми ще изскочи от гърдите? Че по цяла нощ мисля за него! Как?“, мисли си Хира.
– Не изглеждаш добре – казва тихо Орхун, а в гласа му се усеща загриженост. – Може да имаш температура.
Той се изправя и се приближава към нея.
– Не, добре съм! – паникьосва се Хира и прави крачка назад.
Но той не се спира. С лека, но уверена ръка избърсва капчиците пот от челото ѝ.
– Изпотила си се – отбелязва с напрегнат глас. – Сигурна ли си, че си добре?
– Добре съм! Не се тревожи, недей!
– Лоша работа, потиш се още повече – казва Орхун, като не откъсва очи от нея.
Той не я изпуска от поглед. А тя… тя усеща как светът около нея става все по-малък. Или може би не светът, а разстоянието между тях…
Орхун пуска водата от чешмата и нежно измива лицето на Хира. Студените капки се стичат по кожата ѝ, но тя стои със затворени очи, сякаш не иска да се върне в реалността.
– Сега как си? – пита Орхун като връща Хира в реалността.
– По-добре – уверява го тя с лека усмивка.
Хира, която не спира да се тревожи от близостта между тях, започва да крачи неспокойно напред-назад в хамама.
– Зави ми се свят! – казва Орхун.
– Какво? – пита Хира, недоумяваща.
– Седни. Не се ли умори да обикаляш в кръг?
– Не! Добре съм! – настоява тя и продължава да върви, сякаш движението ще я спаси от напрежението, което я обхваща
Орхун отново пуска чешмата, намокря ръцете си и прокарва длани по челото си, за да се разхлади. Хира спира рязко и го поглежда притеснено.
– Ти добре ли си?
– Да.
– А раната?
– Всичко е наред! – уверява я той спокойно.
Хира най-накрая сяда, сякаш признава поражение в битката със собствените си емоции.
Настъпва кратко мълчание, докато Орхун я наблюдава, а после внезапно я пита:
– Откъде знаеш френски? От мадам Корси ли?
Хира вдига очи към него, изненадана и… доволна.
– Ти помниш?
– Всичко! – казва Орхун без капка съмнение.
– Аз мислех…
– Че не те слушам ли? Че не ме интересува ли? – прекъсва я той
– Не, нямах това предвид! – побързва да отговори тя.
Орхун се усмихва едва доловимо.
– Помня едно стихотворение на Гийом Аполинер – казва той и започва да рецитира на френски.
Гласът му звучи дълбоко и мелодично в затвореното пространство. Той спира на втория куплет, а Хира, без да се замисля, довършва стихотворението.
– И преводът е много хубав – отбелязва Орхун. – Ще ми го преведеш ли?
Хира кимва и започва:
Под моста Мирабо тече Сена и нашата любов…
Трябва ли да ми напомня за този ден?
Радостта винаги е идвала след болката.
Нека дойде нощта,
Нека звънят часовете…
Минават дни, а аз оставам без глас.
Ръка за ръка, оставаме лице в лице
Докато под моста спомените преминават
Вечни погледи и глухи вълни под моста минават…
Хира и Орхун не откъсват поглед един от друг. Пространството между тях сякаш изчезва.
В този момент отвън се чува шум. Халисе и Муса се прибират от пазара.
– Някой е дошъл! – Хира подскача рязко и се втурва към вратата. – Муса! – крещи тя, като блъска силно.
Муса чува гласа ѝ, захвърля торбите и хуква да ѝ помогне.
Орхун я наблюдава, забелязвайки колко е напрегната. Опитва се да я успокои.
– Скоро ще ни спасят.
– Не… не е това… – казва тя, но замълчава, без да довърши.
Орхун я поглежда замислено, после се усмихва.
– Всъщност никак не е зле.
– Кое? За какво говориш? – пита го Хира, объркана.
Той се навежда леко към нея, опасно близо.
– Да останем заключени. Отдавна не сме си говорили така… – очите му я изучават, думите му тежат във въздуха. – Постоянно бързаме за някъде. Добре ми се отрази да поспра. Всъщност… тази работа много ми хареса.
Хира примигва, сърцето ѝ пропуска удар.
Същевременно отвън Халисе и Муса вече са повикали ключар, който се опитва да отключи вратата.
В този момент Афифе се връща с Еда и Перихан.
– Какво става тук? – пита Афифе, виждайки струпаните хора пред хамама.
– Г-жо Афифе, вратата заяде! – обяснява Халисе.
Еда поглежда майка си доволн. Но усмивката ѝ помръква, когато вижда Хира да излиза от хамама, последвана от Орхун.
Орхун се спира пред нея и я поглежда изпитателно.
– Къде изчезна?
Еда изглежда стъписана, но бързо си връща самообладанието.
– Докато търсехме паяка, останахме заключени – обяснява Хира. – Ключалката се повреди. Повиках те, но явно не ме чу.
– Не, не те чух! – оправдава се Еда. – Леля Афифе ми се обади и трябваше да изляза веднага.
Орхун хвърля ядосан и студен поглед към Еда.
Дегизирана като медицинска сестра, Харика влиза в стаята на Мерием. Приближава се до леглото, изважда спринцовката с отровата и с бързо движение я забива в системата.
В този момент в стаята влиза Кенан, който мисли Харика за медицинско лице.
– Казахте да чакаме – обръща се към нея той. – Но искам да ми дадете подробности за състоянието ѝ.
Гласът му кара Харика да застине на място. Цялото ѝ тяло се вцепенява от шока.
– Много се тревожа за нея. Ще се радвам, ако кажете нещо – настоява Кенан, без да сваля очи от нея.
Харика усеща, че не може да избегне ситуацията, и започва да кашля фалшиво, опитвайки се да отвлече вниманието му.
– Докторе, добре ли сте? Да ви донеса ли вода? – пита Кенан и прави крачка към нея, за да ѝ помогне.
Харика използва момента, за да се измъкне. Завърта се рязко, но преди да успее да излезе от стаята, Кенан я хваща за ръката и с едно бързо движение сваля маската ѝ.
– Ти?! – погледът му се изпълва с недоумение и гняв.
Харика започва да се дърпа и да крещи.
– Пусни ме! Нямаш право!
– Не, няма да ми избягаш! – заявява Кенан, стискайки я здраво. – Какво правиш тук?
– Дойдох само да я видя! Нищо не съм направила! – бърза да се оправдае тя.
– Не ме лъжи! Каква работа имаш тук?!
Харика нервно прибира ръката си в джоба, но Кенан усеща движението ѝ и се вглежда в нея с подозрение.
– Какво криеш? – пита той, а гласът му става още по-строг.
Харика разбира, че няма как да се измъкне, и с бавни движения изважда спринцовката.
В този момент уредите, следящи жизнените показатели на Мерием, започват оглушително да пищят. Очите на Кенан се разширяват от ужас, когато вижда как Мерием започва да диша трудно.
Харика използва суматохата. Измъква се от хватката му и хуква към вратата.
– Сприии! – вика след нея Кенан, но тя вече е изчезнала по коридора.
Той се спуска след нея, а няколко метра по-нататък я настига и отново я сграбчва. В този момент се появява Шебнем.
– Извикай полиция! – нарежда ѝ Кенан, без да изпуска Харика.
Минути по-късно полицаите пристигат и арестуват Харика. Тя стиска спринцовката в ръката си, но Кенан бързо ѝ я отнема.
– Няма да бъдете заедно! – извиква Харика, докато я отвеждат. – Ти си мой! Завинаги!
Кенан не реагира на думите ѝ. Той веднага предава спринцовката на лекаря, който нарежда веднага да я изпратят в лабораторията, за да разберат какво вещество е съдържала.
Кенан настига Харика, преди да я откарат, и я поглежда право в очите.
– Какво ѝ сложи?! – пита я с гняв, но Харика мълчи.
Само в очите ѝ проблясва злорада усмивка.
– Аз загубих теб, а ти ще загубиш Мерием! – изсъсква през зъби.
Кенан усеща как гневът му заплашва да го погълне, но се насилва да остане спокоен. Сега най-важното е Мерием.
След известно време лекарят се връща с резултатите.
– Благодарение на вас разбрахме навреме какво е поставено в системата ѝ. Успяхме да реагираме… Имаме малка надежда за нея.
– Какво можем да направим, докторе? – пита Кенан, а гласът му трепери от напрежение.
Лекарят въздъхва тежко.
– Направихме каквото можахме. Сега остава да чакаме. Следващите часове са критични. Надявам се да се пребори.
Кенан свива ръце в юмруци, опитвайки се да задържи емоциите си под контрол.
– Съжалявам, че не мога да ви дам по-големи надежди – добавя лекарят тихо.
Кенан поглежда към Мерием, която лежи безжизнена.
– Ти трябва да се пребориш… – прошепва той, а в очите му проблясва болка.